1 И стана така, че след като Кориантумър се възстанови от раните си, той започна да си спомня словата, които Етер му беше казал.

2 Той видя, че почти два милиона от неговия народ бяха вече погинали от меч и започна да се наскърбява в сърцето си; да, два милиона могъщи мъже лежаха между убитите, а също жените им и децата им.

3 И той започна да се покайва за злото, което беше вършил; и започна да си спомня словата, изречени чрез устата на всички пророци, и видя, че те бяха изпълнени до това време във всяка подробност; и душата му се опечали, и отказа да бъде утешена.

4 И стана така, че Кориантумър написа послание до Сиз, че желае той да пощади людете и че ще му предаде своето царството заради живота на людете.

5 И стана така, че когато Сиз получи посланието му, също написа послание до Кориантумър, в което му каза, че ако той се предаде, за да го убие със собствения си меч, ще пощади живота на людете.

6 И стана така, че народът не се покая за беззаконието си; и народът на Кориантумър бе подтикнат към гняв срещу народа на Сиз; а народът на Сиз бе подтикнат към гняв срещу народа на Кориантумър; ето защо, народът на Сиз даде битка на народа на Кориантумър.

7 И когато Кориантумър видя, че го очаква поражение, той побягна пред людете на Сиз.

8 И стана така, че той стигна до водите на Риплианкум, което в тълкувание означава огромен или превъзхождащ всичко; и тъй, когато стигнаха до тези води, те разпънаха шатрите си; Сиз също разпъна шатрите си до тях и още на сутринта дойдоха да се сражават.

9 И стана така, че те водиха извънредно жестока битка, в която Кориантумър беше отново ранен и припадна от загубата на кръв.

10 И стана така, че войските на Кориантумър притиснаха войските на Сиз, победиха ги и ги накараха да побягнат пред тях; и те побягнаха на юг, и разпънаха шатрите си на едно място, което се наричаше Огет.

11 И стана така, че войската на Кориантумър разпъна шатрите си до хълма Рама; и това беше същият този хълм, където баща ми, Мормон, скри в Господа летописите, които бяха свещени.

12 И стана така, че те събраха наедно всички люде по цялото лице на земята, които не бяха убити, с изключение на Етер.

13 И стана така, че Етер видя всички действия на народа; и видя, че народът, който беше за Кориантумър, се присъедини към войската на Кориантумър; и людете, които бяха за Сиз, се присъединиха към войската на Сиз.

14 Ето защо, в продължение на четири години те събираха людете наедно, та да могат да вземат всички, които бяха по лицето на цялата земя, и да могат да получат цялата мощ, която можеха до получат.

15 И стана така, че когато всички бяха събрани, всеки един във войската, която беше избрал, заедно с жените си и децата си – и мъжете, и жените, и децата бяха въоръжени с оръжия за война и имаха щитове, и нагръдници, и шлемове; и облечени като за война, те тръгнаха на битка един срещу друг да се сражават; и се биха през целия ден, но не се победиха.

16 И стана така, че когато настъпи нощта, те се умориха и се оттеглиха в становете си; и след като се оттеглиха в становете си, те започнаха да ридаят и да плачат за загубата на убитите от народа си; и толкова силни бяха риданията, плачовете и виковете им, че раздираха въздуха.

17 И стана така, че на сутринта те отидоха отново да се сражават; и велик, и ужасен беше този ден; при все това те не се победиха и когато настъпи нощта, започнаха отново да раздират въздуха с виковете, риданията и плачовете си за загубата на убитите от народа си.

18 И стана така, че Кориантумър написа отново послание до Сиз, за да го помоли да престане да се сражава, да вземе царството и пощади живота на людете.

19 Но ето, Духът Господен бе престанал да владее в тях и Сатана имаше пълна сила над сърцата на людете, защото те се бяха предали на коравосърдечието си и слепотата на умовете си, та да могат да бъдат унищожени; затова те отидоха отново да се сражават.

20 И стана така, че се биха през целия ден и когато нощта дойде, те спаха върху мечовете си.

21 И на другия ден те се биха отново, чак докато не настъпи нощта.

22 И когато настъпи нощта, те бяха опиянени от гняв, тъкмо както човек се опива от вино; и те пак спаха върху мечовете си.

23 И на другия ден те се биха отново; и когато нощта дойде, те всички бяха паднали от меч, с изключение на петдесет и двама от людете на Кориантумър и шестдесет и девет души от людете на Сиз.

24 И стана така, че те спаха тази нощ върху мечовете си и на другия ден се биха отново със своите мечове и щитовете си, с всичката си сила, през целия този ден.

25 И когато настъпи нощта, бяха останали тридесет и двама от людете на Сиз и двадесет и седем души от людете на Кориантумър.

26 И стана така, че те ядоха и спаха, и се приготвиха за смърт на другия ден. И те бяха едри и могъщи мъже според силата човешка.

27 И стана така, че те се биха в продължение на три часа и припаднаха от загубата на кръв.

28 И стана така, че когато воините на Кориантумър получиха достатъчно сила да могат да ходят, почти щяха да избягат, за да спасят живота си; но ето, Сиз се надигна, а също и воините му, и той се закле в яростта си, че ще убие Кориантумър или ще погине от меч.

29 Ето защо, той ги последва и на сутринта ги догони; и те отново се сражаваха с меч. И стана така, че всички паднаха от меч, освен Кориантумър и Сиз; и ето, Сиз припадна от загубата на кръв.

30 И стана така, че когато Кориантумър се подпря на меча си и си почина малко, той отсече главата на Сиз.

31 И стана така, че след като той беше отсякъл главата на Сиз, Сиз се вдигна на ръцете си и падна; и след като се напрегна да си поеме дъх, той умря.

32 И стана така, че Кориантумър падна на земята и стана като безжизнен.

33 И Господ проговори на Етер и му каза: Иди. И той отиде и видя, че словата Господни се бяха изпълнили всичките. И той завърши летописа си (аз не съм записал и една стотна част от него); и той го скри по такъв начин, че людете на Лимхий го намериха.

34 Сега, последните слова, които са написани от Етер, са тези: Дали Господ иска аз да бъда преобразен или да понеса волята Господна в плътта, няма значение, ако бъде тъй, че бъда спасен в царството Божие. Амин.