1 И стана така, че братът на Яред (сега, броят на плавателните съдове, които бяха приготвени, беше осем) се изкачи на планината, наречена от тях планината Селим поради извънредната ѝ височина, и отрони от една канара шестнадесет малки камъка; те бяха бели и прозрачни, тъкмо като прозрачно стъкло; и той ги занесе в ръцете си на върха на планината, и призова отново Господа, казвайки:

2 О, Господи, Ти каза, че ние ще бъдем заобиколени от водите. И сега, о, Господи, не се гневи на Твоя слуга поради неговата слабост пред Тебе; защото знаем, че Ти си свят и че Ти живееш в небесата, и че сме недостойни пред Теб; поради падението, нашето естество стана непрестанно зло; въпреки това, о, Господи, Ти си ни дал заповед, че ние трябва да Те призоваваме, за да може да получаваме от Тебе според желанията си.

3 Ето, о, Господи, Ти ни порази поради беззаконието ни, изгони ни и през тези много години ние бяхме в пустошта; но въпреки това, Ти си бил милостив към нас. О, Господи, погледни ме със съжаление и отвърни гнева Си от тези Твои люде, и не ги оставяй да прекосят тази страшна бездна в тъмнина; виж тези неща, които отроних от канарата.

4 И аз знам, о, Господи, че Ти имаш цялата сила и можеш да направиш всичко, каквото пожелаеш, за ползата на човека; ето защо, докосни тези камъни с пръста си, о, Господи и ги приготви да могат да светят в тъмнината; и те ще ни светят в съдовете, които приготвихме, за да може да имаме светлина, докато прекосяваме морето.

5 Ето, о, Господи, Ти можеш да направиш това. Ние знаем, че Ти си в състояние да проявиш велика сила, която изглежда малка за разбирането на човеците.

6 И стана така, че когато братът на Яред изрече тези слова, ето, Господ простря ръката Си и докосна с пръста Си камъните един по един. И завесата бе снета от очите на брата на Яред, и той видя пръста Господен; и той беше като човешки пръст от плът и кръв; и братът на Яред падна пред Господа, защото беше поразен от страх.

7 И Господ видя, че братът на Яред бе паднал на земята, и му каза: Стани, защо падна?

8 И той каза на Господа: Видях пръста Господен и се изплаших да не би да ме порази; защото не знаех, че Господ има плът и кръв.

9 И Господ му каза: Поради вярата си ти си видял, че Аз ще взема върху Си плът и кръв; и никога досега не е идвал пред Мене човек с такава извънредна вяра, каквато ти имаш; защото, ако това не беше тъй, ти не би могъл да видиш пръста Ми. Виждаш ли нещо повече от това?

10 И той отговори: Не! Господи, покажи ми се.

11 И Господ му каза: Вярваш ли на словата, които ще кажа?

12 И той отговори: Да, Господи, аз знам, че Ти говориш истината, защото Ти си Бог на истината и не можеш да лъжеш.

13 И когато той изрече тези слова, ето, Господ му се показа и рече: Тъй като ти знаеш тези неща, изкупен си от падението; ето защо, ти бе доведен в Моето присъствие и затова Аз ти се показвам.

14 Ето, Аз съм Този, Който е подготвен от основаването на света да изкупи Своя народ. Ето, Аз съм Исус Христос. Аз съм Бащата и Синът. В Мен цялото човечество ще има живот и то завинаги, тъкмо онези, които повярват в Моето име; и те ще станат Мои синове и дъщери.

15 И никога не съм се показвал на човек, когото съм сътворил, защото никога човек не е вярвал в Мене така, както ти вярваш. Виждаш ли, ти си сътворен по Моя образ? Да, дори всички люде са сътворени в началото по Мой собствен образ.

16 Ето, това тяло, което виждаш, е тялото на Моя дух; и Аз сътворих човека според тялото на духа Ми; и тъкмо както се явявам на тебе, бидейки в духа, ще се явя на Моя народ и в плътта.

17 И сега, както вече ви казах, аз, Мороний, не мога да направя пълен разказ за това, което е написано, но ми е достатъчно да кажа, че Исус се показа на този човек в духа тъкмо по начина и по подобието на същото това тяло, в което Той се яви на нефитите.

18 И Той му служи също тъй, както служи и на нефитите; и всичко това стана, за да узнае този човек, че Той беше Бог, поради многобройните велики дела, които Господ му беше показал.

19 И заради познанието си този човек не можеше да бъде задържан да не погледне през завесата; и той видя пръста на Исуса и когато го видя, падна от страх; защото знаеше, че това бе пръстът Господен; и той вече не вярваше, защото знаеше без всякакво съмнение.

20 Ето защо, притежавайки това съвършено знание за Бога, той не можеше да бъде държан пред завесата; тъй че той видя Исуса; и Той му служи.

21 И стана така, че Господ каза на брата на Яред: Ето, ти няма да допуснеш нещата, които видя и чу, да се разпространят по света, докато не дойде времето, когато ще прославя името Си в плътта; ето защо, ти ще съхраниш нещата, които видя и чу, и не ще ги покажеш на никой човек.

22 И ето, когато дойдеш при Мене, ти ще ги напишеш и ще ги запечаташ, тъй че никой да не може да ги изтълкува; защото ще ги напишеш на език, който те да не могат да прочетат.

23 И ето, Аз ще ти дам тези два камъка и ти ще ги запечаташ заедно с нещата, които ще напишеш.

24 Защото ето, Аз обърках езика, на който ще пишеш; затова, когато дойде определеното от Мене време, Аз ще накарам тези камъни да увеличат в очите на човеците нещата, които ти ще напишеш.

25 И когато Господ изрече тези слова, Той показа на брата на Яред всички жители на земята, които са били, и всички онези, които ще бъдат; и Той не ги скри от погледа му, чак по всичките краища на земята.

26 Защото му беше казал преди, че ако повярва в Него, Той ще може да му покаже всички неща, които трябва да му се покажат; ето защо, Господ не можеше да скрие нищо от него, защото той знаеше, че Господ може да му покаже всички неща.

27 И Господ му каза: Напиши тези неща и ги запечатай; и Аз ще ги покажа в определеното от Мене време на чедата човешки.

28 И стана така, че Господ му заповяда да запечата двата камъка, които беше получил, и да не ги показва до времето, когато Господ щеше да ги покаже на чедата човешки.