1 И сега, аз, Мороний, продължавам моя летопис. И стана така, че поради тайните заговори на Акис и приятелите му, ето, те събориха царството на Омер.

2 Въпреки това Господ беше милостив към Омер и синовете, и дъщерите му, които не потърсиха неговото унищожение.

3 И Господ предупреди насън Омер да напусне земята; ето защо, Омер напусна земята заедно със семейството си и пропътува много дни, стигна и мина покрай хълма Сим и пристигна на мястото, където нефитите бяха унищожени, оттам се отправи на изток и стигна до мястото край морския бряг, наречено Авелом, и там опъна шатъра си заедно със синовете и дъщерите си, и цялото си домочадие, с изключение на Яред и семейството му.

4 И стана така, че Яред беше помазан за цар на народа от ръката на нечестието; и той даде дъщеря си на Акис за съпруга.

5 И стана така, че Акис се опита да отнеме живота на тъста си; и той се обърна към онези, с които се беше заклел с клетвата на древните, и те се сдобиха с главата на тъста му, докато той седеше на престола си и изслушваше людете си.

6 Защото толкова много се бе разраснало това нечестиво и тайно общество, че поквари сърцата на всички люде; и затова Яред беше убит на престола си и Акис зацарува на негово място.

7 И стана така, че Акис започна да ревнува от сина си и затова го затвори в тъмница и го държа там на малко или почти никаква храна, докато той не умря.

8 И сега, братът на умрелия (и името му беше Нимра) се разгневи на баща си за това, което баща му беше направил с неговия брат.

9 И стана така, че Нимра събра наедно малък брой мъже, избяга от земята, пристигна при Омер и заживя с него.

10 И стана така, че на Акис му се родиха други синове и те спечелиха сърцата на людете, макар че му се бяха заклели да вършат всякакъв вид беззаконие според желанията му.

11 Сега, людете на Акис бяха алчни за печалба, както Акис беше алчен за власт; ето защо, синовете на Акис им предложиха пари, като по този начин те увлякоха по-голямата част от народа след себе си.

12 И настана война между синовете на Акис и самия Акис, която продължи много години, да, и целият народ в царството бе унищожен, да, почти всички, с изключение на тридесет души и онези, които бяха избягали при Омер.

13 Затова Омер бе възстановен отново в земята на своето наследство.

14 И стана така, че Омер започна да остарява; при все това на стари години му се роди Емер; и той помаза Емер за цар да управлява на негово място.

15 И след като помаза Емер за цар, той видя мир в земята в продължение на две години и се помина, след като беше видял извънредно много дни, изпълнени със скръб. И стана така, че Емер зацарува на негово място и тръгна по стъпките на баща си.

16 И Господ отново започна да вдига проклятието от земята; и домът на Емер преуспя извънредно много през царуването на Емер; и в продължение на шестдесет и две години те станаха извънредно силни, тъй че станаха извънредно богати,

17 имайки всякакъв вид плодове и зърно, и коприна, и тънък лен, и злато, и сребро, и скъпоценности;

18 както и всякакъв вид добитък, волове, крави, овце, свине, кози, и много други видове животни, полезни за храна на човека.

19 И те имаха също коне, магарета, слонове, куреломи и кумоми, които бяха всички полезни за човека, а най-вече слоновете, куреломите и кумомите.

20 И така Господ изля благословиите Си над тази земя, която бе отбрана от всички други земи; и Той заповяда всички, които притежават земята, да я притежават в Господа, иначе ще трябва да бъдат унищожени, когато узреят в беззаконие; защото върху такива, казва Господ, ще излея пълнотата на Моята ярост.

21 И Емер раздаваше правосъдие в праведност във всичките си дни; и му се родиха много синове и дъщери; и му се роди Кориантум, и той помаза Кориантум да царува на негово място.

22 И след като помаза Кориантум да царува на негово място, той живя още четири години и видя мир в земята си; да, той видя дори и Сина на Праведността и се радваше, и тържествуваше в Неговия ден; и умря в мир.

23 И стана така, че Кориантум вървя наистина по стъпките на своя баща и съгради много велики градове, и раздаваше на народа си това, което е добро във всичките си дни. И стана така, че той нямаше никакви деца чак до дълбока старост.

24 И стана така, че жена му умря на сто и две години. И стана така, че на стари години Кориантум взе за съпруга едно младо момиче и му се родиха синове и дъщери; и тъй той живя докато стана на сто четиридесет и две години.

25 И стана така, че му се роди Ком; и Ком зацарува на негово място; и той царуваше в продължение на четиридесет и девет години и му се роди Хет; на него му се родиха също и други синове и дъщери.

26 И людете отново се разпространиха по цялото лице на земята и отново настана едно извънредно голямо нечестие по лицето на земята; и Хет започна да възприема отново тайните заговори от древността, за да унищожи баща си.

27 И стана така, че той свали баща си от престола, като го уби със собствения си меч, и зацарува вместо него.

28 И се появиха отново пророци по земята, възвестяващи покаяние сред тях, и че трябва да подготвят пътя на Господа или проклятие ще падне върху цялата тази земя; да, дори че ще има голям глад, по време на който те ще бъдат изтребени, освен ако не се покаят.

29 Но людете не повярваха на словата на пророците, а ги прогониха; и хвърлиха някои от тях в ровове, където ги оставиха да погинат. И стана така, че те правеха всичко това по заповед на цар Хет.

30 И стана така, че настана голям недоимък в земята и жителите започнаха да бъдат унищожавани извънредно бързо поради недоимъка, защото нямаше дъжд по лицето на земята.

31 И появиха се също отровни змии по лицето на земята и изтровиха много люде. И стана така, че стадата им започнаха да бягат от отровните змии към земята на юг, наречена от нефитите Зарахемла.

32 И стана така, че много от тях погинаха по пътя; при все това някои от тях избягаха в земята на юг.

33 И стана така, че Господ накара змиите да не ги преследват повече, а да преградят пътя, тъй че людете да не могат да минат, и който се опита да мине, да падне от отровните змии.

34 И стана така, че людете следваха хода на животните и изпояждаха труповете им, паднали по пътя, докато не ги изядоха всичките. Сега, когато людете видяха, че ще трябва да погинат, те започнаха да се покайват за беззаконията си и да призовават Господа.

35 И стана така, че когато се смириха достатъчно пред Господа, Той изпрати дъжд върху лицето на земята; и людете започнаха отново да се съживяват, и започна пак да има плодове в страните на север и във всички страни наоколо. И Господ им показа силата Си, предпазвайки ги от глада.