Кратко обяснение за Книгата на Мормон

Книгата на Мормон е свещен летопис на народите в древна Америка и е издълбан върху метални плочи. Този летопис е съставен от следните източници:

1. Плочите на Нефи, които са два вида: малките плочи и големите плочи. Първите са посветени най-вече на духовни въпроси, на служението и ученията на пророците, докато вторите разглеждат главно светската история на въпросните народи (1 Нефи 9:2–4). От времето на Мосия обаче големите плочи съдържат също и въпроси от голямо духовно значение.

2. Плочите на Мормон, които се състоят от съкращение, направено от Мормон на големите плочи на Нефи с много обяснения. Тези плочи съдържат също продължение на историческия разказ, написано от Мормон, и допълнения от неговия син Мороний.

3. Плочите на Етер, които представляват история на яредитите. Този летопис е съкратен от Мороний, който прибавя тук свои собствени обяснения и вмъква летописа в общата история под заглавие „Книгата на Етер“.

4. Плочите от пиринч, донесени от народа на Лехий от Йерусалим през 600 г. пр. Хр. Те съдържат „петте книги на Моисей, … а също и летопис на юдеите от началото, … до започването на царуването на Седекия, цар на Юда; а също и пророчествата на светите пророци“ (1 Нефи 5:11–13). Много цитати от тези плочи, позоваващи се на Исайя и други библейски и небиблейски пророци, се появяват в Книгата на Мормон.

Книгата на Мормон включва петнадесет главни части или подразделения, известни (с едно изключение) като книги, обикновено обозначени с името на главния им автор. Първата част (първите шест книги, завършващи с Омний) е превод от малките плочи на Нефи. Между книгите на Омний и Мосия има коментар, озаглавен Словата на Мормон. Този коментар свързва летописа, издълбан върху малките плочи, с Мормоновото съкращение на големите плочи.

Най-дългата част, от Мосия до Мормон, глава седма, е превод на Мормоновото съкращение на големите плочи на Нефи. Заключителната част, от глава осма на Мормон до края на книгата, е издълбана от сина на Мормон – Мороний, който, след като завършва летописа за живота на баща си, прави съкращение на яредитския летопис (Книгата на Етер), и по-късно прибавя частите, познати като Книгата на Мороний.

Около 421 г. сл. Хр. Мороний, последният от нефитските пророци историци, запечатва свещения летопис и го скрива в Господа, за да излезе наяве в последните дни, както е предсказано от гласа Божий чрез устата на Неговите древни пророци. През 1823 г. сл. Хр. този същият Мороний, вече възкръснал, посещава Джозеф Смит Пророка и впоследствие му предава издълбаните плочи.

За настоящето издание: Оригиналната заглавна страница, поместена непосредствено преди съдържанието, е превод от плочите и е част от свещения текст. Въведения, поместени с нормален шрифт (не курсив), като например в 1 Нефи и непосредствено преди Мосия, глава 9, също са част от свещения текст. Въведения в началото на всяка глава, в курсив, не са част от оригиналния текст, а информация за улесняване на изучаването, включена за удобство при четене.

В минали издания на Книгата на Мормон на английски език са се повтаряли някои дребни грешки. Това издание съдържа поправки, с които материалът се привежда в съответствие с предпечатните ръкописи и ранни издания, редактирани от Джозеф Смит Пророка.