Свидетелството на Джозеф Смит Пророка

Следват собствените думи на Джозеф Смит Пророка относно появата на Книгата на Мормон:

„През нощта на… двадесет и първи септември (1823 г.) … аз се отдадох на молитва и смирено умоляване на Всемогъщия Бог. …

Докато бях така, в процес на призоваване на Бога, аз забелязах една светлина да се появява в стаята ми, която продължи да се увеличава, докато в стаята не стана по-светло и от ден, когато изведнъж една личност се появи до леглото ми, като стоеше във въздуха, така щото краката ѝ не докосваха пода.

Той беше облечен в широка роба с изключителна белота. Това беше белота, превъзхождаща всичко земно, което някога бях виждал, и не вярвам, че нещо земно би могло да бъде направено да изглежда толкова извънредно бяло и блестящо. Дланите му и ръцете му малко над китките бяха открити, също и ходилата му, както и краката му малко над глезените. Главата и вратът му също бяха открити. Можах да забележа, че той нямаше никаква друга дреха, освен тази роба, тъй като тя беше отворена и можех да виждам в пазвата му.

Не само че робата му беше извънредно бяла, но и цялата му личност бе неописуемо великолепна, а изражението на лицето му беше наистина като светкавица. Стаята бе извънредно светла, но не толкова блестяща, колкото непосредствено около самия него. Когато го погледнах за първи път, се уплаших, но много скоро страхът ме напусна.

Той ме нарече по име и ми каза, че бил пратеник, изпратен от Божието присъствие при мен, и че името му било Мороний, че Бог имал за мене работа, която трябвало да изпълня; и че името ми щяло да бъде познато измежду всички народи, племена и езици за добро и за зло, сиреч, че за него ще се говори и добро, и лошо сред всички хора.

Той каза, че имало една предадена на съхранение книга, написана върху златни плочи, в която се разказва за предишните обитатели на този континент и първоизточника, откъдето са произлезли. Той също каза, че тя съдържа пълнотата на вечното Евангелие, тъй както е било предадено от Спасителя на древните обитатели.

Освен това, че там има два камъка в сребърни дъги и че тези камъни, прикрепени към един нагръдник, съставляват това, което се нарича Урим и Тумим, и са сложени с плочите; и че притежаването и употребата на тези камъни било това, което представлявали „гледачите“ в древни или минали времена, и че Бог ги бил приготвил с цел да се преведе книгата. …

Той ми каза още, че когато получа тези плочи, за които е говорил, понеже времето да бъдат получени не било още настанало, аз не трябва да ги показвам на никого, нито нагръдника с Урима и Тумима, а само на тези, на които ще ми бъде заповядано да ги покажа, и ако го направя, съм щял да бъда унищожен. Докато той разговаряше с мене за плочите, в съзнанието ми се разкри видение, тъй че аз можах да видя мястото, където бяха поставени плочите, и то толкова ясно и точно, че когато го посетих, можах веднага да го позная.

След това съобщение видях, че светлината в стаята започна да се събира плътно около фигурата на този, който ми беше говорил, и това продължи дотогава, докато стаята отново стана тъмна, с изключение непосредствено около него, когато изведнъж съгледах нещо като проход, който се отвори направо нагоре в небесата и той се възнесе, докато не изчезна напълно, и стаята стана отново тъмна, както беше по-рано, преди да се появи тази небесна светлина.

Аз лежах и размишлявах върху необичайността на тази случка, чудейки се много на това, което ми беше казано от този необикновен пратеник; тогава посред моите размишления аз внезапно открих, че стаята ми отново беше започнала да се осветява и като че ли в един миг същият небесен пратеник беше отново до леглото ми.

Той започна отново да ми разказва съвсем същите неща, както по време на първото си посещение, без ни най-малка промяна, след което ме осведоми за големите възмездия, които идвали на земята със страшни опустошения от глад, меч и мор, и че тези мъчителни възмездия щели да дойдат на земята през това поколение. След като разказа тези неща, той се възнесе отново, както бе сторил това преди.

В този момент отпечатъкът върху съзнанието ми беше толкова дълбок, че сънят бе избягал от очите ми и аз лежах, преизпълнен с удивление от това, което бях видял и чул. Но колко голяма бе изненадата ми, когато аз отново съгледах същия пратеник до леглото си и го чух пак да разказва и преповтаря отново същите неща, както преди; и той добави едно предупреждение към мен, като ми каза, че Сатана щял да се опита да ме изкуши (като следствие на крайната бедност на бащиното ми семейство) да взема плочите с цел да забогатея. Това той ми забрани, като каза, че, получавайки плочите, аз не трябва да имам нищо друго предвид, освен да прославям Бога и да не бъда повлияван от никаква друга подбуда, освен тази за изграждането на Неговото царство, в противен случай не бих могъл да ги получа.

След това трето посещение, той отново се възнесе в небесата, както преди, и аз бях отново оставен да размишлявам колко странно е това, което току-що бях преживял; и почти веднага, след като небесният пратеник се беше възнесъл за трети път, петелът пропя и аз забелязах, че денят наближава, така че нашите разговори трябва да са продължили цялата тази нощ.

Скоро след това аз станах от леглото си и както обикновено се отдадох на всекидневния труд; но опитвайки се да работя, както друг път, аз почувствах силите си толкова изтощени, че не бях способен на нищо. Баща ми, който работеше заедно с мен, видя, че нещо не е наред с мен, и ми каза да се прибера у дома. Тръгнах с намерение да отида вкъщи, но опитвайки се да прескоча оградата около нивата, където се намирахме, силите ми ме напуснаха съвсем, паднах безпомощен на земята и за известно време не бях способен да осъзная нищо.

Първото нещо, което си спомням, бе един глас, който ми говореше и ме наричаше по име. Вдигнах очи и видях същия пратеник да стои над главата ми, заобиколен от светлина както по-рано. Тогава той отново ми повтори всичко, което ми беше казал предишната нощ, и ми заповяда да отида при баща си и да му разкажа за видението и заповедите, които бях получил.

Аз се подчиних, върнах се при баща си на нивата и му преповторих всичко. Той ми отговори, че това е било от Бога, и ми каза да ида и да сторя както пратеникът ми беше заповядал. Напуснах нивата и отидох на мястото, където пратеникът ми беше казал, че се намират плочите, и благодарение на яснотата на видението, което бях имал относно мястото, аз го познах в мига, щом пристигнах там.

Близо до село Манчестър в окръг Онтарио, щата Ню Йорк, се намира един хълм със значителни размери, най-високият от всички други в съседство. На западната страна на този хълм, недалече от върха, под един камък с доста голям размер, се намираха плочите, поставени в една каменна кутия. Този камък беше дебел и закръглен в средата на горната страна и по-тънък към краищата, така че средата му се показваше над земята, обаче краищата наоколо бяха покрити с пръст.

След като махнах пръстта, аз намерих един прът, който пъхнах под ръба на камъка и с малко усилие го повдигнах. Погледнах вътре и наистина там видях плочите, Урима и Тумима, и нагръдника, както пратеникът беше заявил. Кутията, в която те лежаха, беше направена чрез сглобяване на камъни, свързани с някакъв вид цимент. На дъното на кутията бяха поставени напряко два камъка и върху тези камъни се намираха плочите и другите предмети с тях.

Направих опит да ги извадя, но пратеникът ми забрани и ме осведоми отново, че моментът за изваждането им още не е дошъл, нито пък ще дойде, докато не изминат четири години; той ми каза обаче, че ще трябва да дойда на това място точно след една година и че ще се среща с мен, и че трябва да продължавам да правя това, докато не настъпи времето за получаване на плочите.

Съобразно с това, което ми беше заповядано, аз отивах там в края на всяка година и всеки път намирах същия пратеник; и при всеки от нашите разговори получавах от него нареждане и сведения относно това, което Господ ще прави, как и по какъв начин трябва да бъде ръководено царството Му в последните дни. …

Най-сетне настъпи времето за вземане на плочите, Урима и Тумима, и нагръдника. На двадесет и втория ден на септември, хиляда осемстотин двадесет и седма година, след като бях отишъл, както обикновено, след изминаването на още една година, на мястото, където те бяха положени, същият небесен пратеник ми ги предаде с това поръчение: че трябва да бъда отговорен за тях и че ако допусна да ги изгубя поради липса на грижа или някаква моя небрежност, ще бъда отхвърлен; обаче ако положа всичките си усилия да ги запазя, докато той, пратеникът, не дойде да ги поиска, те ще бъдат запазени.

Скоро открих причината, поради която бях получил толкова строги заповеди да ги запазя в безопасност, и защо пратеникът ми беше казал, че когато извърша това, което се изисква от мене, той ще ги поиска. Защото веднага, щом се разчу, че са у мене, бяха положени най-енергични усилия те да ми бъдат отнети. Всякаква хитрост, която можеше да се изнамери, беше употребена за тази цел. Преследванията станаха по-яростни и по-жестоки отпреди и тълпите бяха постоянно нащрек да ми ги вземат, ако е възможно. Но чрез мъдростта Божия те останаха в безопасност в ръцете ми, докато не изпълних чрез тях това, което се изискваше от мене. И когато, според както беше уговорено, пратеникът ги поиска, аз му ги предадох и те са в негово владение до ден днешен, който е вторият ден на май, хиляда осемстотин тридесет и осма година.“

За по-пълен разказ вижте „Джозеф Смит – История“ в „Скъпоценен бисер“.

Древният летопис, изваден от земята по този начин, като глас на един народ, говорещ от пръстта, и преведен на съвременен език чрез дарбата и силата Божии, както е засвидетелствано чрез Божествено потвърждение, е публикуван за първи път на английски през 1830 г. под заглавие „The Book of Mormon“.