Писания
Авраам 3


Глава 3

С помощта на Урима и Тумима Авраам научава за слънцето, луната и звездите. Господ му разкрива вечното естество на духовете. Той научава за доземния живот, за предопределението, за Сътворението, за избора на Изкупителя и за второто състояние на човека.

1 И аз, Авраам, имах Урима и Тумима, които Господ, моят Бог, ми беше дал в Ур Халдейски.

2 И видях звездите, че те бяха много големи и че една от тях беше най-близка до Божия престол; и имаше много други големи, които бяха близо до нея.

3 И Господ ми каза: Тези са управляващите; и името на голямата е Колоб, защото е близо до Мен, защото Аз съм Господ, твоят Бог; поставил съм тази да управлява всички онези, които принадлежат към същия ред, като тази, на която стоиш.

4 И Господ ми каза чрез Урима и Тумима, че Колоб е в съответствие с начина Господен, съгласно Неговите времена и сезони в завъртанията си; че едно завъртане е един ден за Господа според начина на Неговото пресмятане, което е хиляда години според времето, назначено на тази, на която си ти. Това е пресмятането на времето Господне според пресмятането на Колоб.

5 И Господ ми каза: Планетата, която е по-малкото светило, по-малко от онова, което владее деня, тъкмо светилото, което владее нощта, по отношение на пресмятането, е над или е по-голяма от онази, на която ти стоиш, защото се движи в по-бавен ред; това е редно, понеже тя се намира над земята, на която ти стоиш, ето защо, пресмятането на времето ѝ не е толкова много, що се отнася до броя му на дни и на месеци, и на години.

6 И Господ ми каза: Сега, Аврааме, тези две дадености съществуват; ето, очите ти ги виждат; на теб ти е дадено да познаваш времената на пресмятане и установеното време, да, установеното време на земята, на която стоиш, и установеното време на по-голямото светило, поставено да владее деня, и установеното време на по-малкото светило, поставено да владее нощта.

7 Сега, установеното време на по-малкото светило е по-дълго по отношение на неговото пресмятане, отколкото пресмятането на времето на земята, на която стоиш.

8 И където тези две дадености съществуват, ще има друга даденост над тях, сиреч ще има друга планета, чието пресмятане на времето ще бъде още по-дълго.

9 И тъй ще бъде пресмятането на времето на една планета над друга, докато дойдеш близо до Колоб, която е според пресмятането на Господното време; Колоб, която е поставена близо до Божия престол, за да управлява всичките тези планети, които принадлежат към същия ред като тази, на която стоиш.

10 И на теб ти е дадено да узнаеш установеното време на всички звезди, които са поставени да дават светлина, докато дойдеш близо до Божия престол.

11 Тъй аз, Авраам, говорих с Господа лице в лице, тъй както един човек говори с друг; и Той ми разказа за делата, които ръцете Му бяха създали.

12 И Той ми каза: Сине Мой, сине Мой (и ръката Му беше протегната), ето, Аз ще ти покажа всичко това. И Той сложи ръката Си върху моите очи, и аз видях всички неща, които ръцете Му бяха създали, които бяха много; и те се умножаваха пред очите ми, и не можех да им видя края.

13 И Той ми каза: Това е Шинеха, което е слънцето; и ми каза: Кокоб, което е звезда; и ми каза: Олеа, което е луната; и ми каза: Кокаубийм, което означава звезди или всичките големи светила, които са в простора на небето.

14 И беше през нощта, когато Господ ми изрече тези слова: Аз ще умножа теб и потомството след теб, както тези; и ако можеше да изброиш песъчинките, толкова ще бъде броят на потомците ти.

15 И Господ ми каза: Аврааме, показвам ти тези неща преди да тръгнете за Египет, за да можете да провъзгласявате тези слова.

16 Ако съществуват две неща и едното е над другото, ще има по-големи неща над тях. Ето защо, Колоб е най-голямата от всички Кокаубийм, които ти виждаш, защото е най-близката до Мен.

17 Сега, ако има две неща едно над друго и луната е над земята, тогава може да бъде тъй, че една планета или звезда да може да съществува над нея; и няма нищо, което Господ, твоят Бог, да вземе присърце за вършене, което Той да не извърши.

18 И тъй, Той създаде по-голямата звезда. По същия начин, ако има два духа и единият е по-интелигентен от другия, все пак тези два духа, при все че единият е по-интелигентен от другия, нямат начало; те са съществували преди, те няма да имат край, те ще съществуват и след, защото са нолам или вечни.

19 И Господ ми каза: Тези две дадености съществуват: има два духа и единият е по-интелигентен от другия; ще има друг, по-интелигентен от тях; Аз съм Господ, твоят Бог, Аз съм по-интелигентен от всички тях.

20 Господ, твоят Бог, изпрати ангела Си да те избави от ръцете на жреца на Елкена.

21 Аз пребивавам посред всички тях; ето защо, сега слязох при теб, за да ти провъзглася делата, които ръцете Ми са създали, в което Моята мъдрост превъзхожда всички тях, защото Аз управлявам в небесата горе и на земята долу с всичката мъдрост и благоразумие над всичките интелекти, които очите ти са видели от началото; Аз слязох в началото посред всички интелекти, които си видял.

22 Сега, Господ беше показал на мен, Авраам, интелектите, които бяха устроени преди светът да бъде; и сред всички тях имаше много от благородните и великите.

23 И Бог видя тези души и че те бяха добри; и застана сред тях и каза: Тези ще направя Мои управници; защото Той стоеше сред онези, които бяха духове, и видя, че те са добри. И Той ми каза: Аврааме, ти си един от тях, ти беше избран, преди да се родиш.

24 И стоеше сред тях един, Който беше като Бог, и каза на онези, които бяха с Него: Ще слезем, защото има място там, и ще вземем от тези материали, и ще създадем земя, на която тези да могат да живеят.

25 И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всички неща, които Господ, техният Бог, ще им заповяда.

26 И на тези, които опазят първото си състояние, ще им се прибави; и тези, които не опазят първото си състояние, няма да имат слава в същото царство с онези, които опазят първото си състояние; и на тези, които опазят второто си състояние, ще им се прибави слава върху главите во веки веков.

27 И Господ каза: Кого да изпратя? И отговори един, подобен на Сина Човешки: Ето Ме, изпрати Мен. И друг отговори, и каза: Ето ме, изпрати мен. И Господ каза: Ще изпратя първия.

28 И вторият се разгневи и не опази първото си състояние; и в него ден мнозина го последваха.