1 И тъй, Ние ще завършим небесата и земята, и всичките им множества.

2 И Боговете си казаха помежду си: На седмия път ще завършим труда Си, за който сме се посъветвали; и ще си починем на седмия път от труда Си, за който сме се посъветвали.

3 И на седмия път Боговете приключиха, защото на седмия път си починаха от всичките Си дела, за които Те (Боговете) се бяха посъветвали помежду си да сътворят; и го осветиха. И такива бяха решенията Им по времето, когато се посъветваха помежду Си да направят небето и земята.

4 И Боговете слязоха и направиха тези поколения на небесата и на земята, когато те бяха направени в деня, в който Боговете направиха земята и небесата,

5 съгласно всичко това, което бяха казали относно всяко полско растение, преди да е било на земята и всяка полска трева преди да израсте; защото Боговете не бяха сторили да вали дъжд по земята, когато се посъветваха да ги направят, и не бяха направили човек да обработва земята,

6 но от земята се надигна пара и напои цялото ѝ лице.

7 И Боговете направиха човек от пръстта на земята, и взеха духа му (сиреч, човешкия дух) и го поставиха в него; и вдъхнаха в ноздрите му диханието на живота и човекът стана жива душа.

8 И Боговете засадиха градина на изток в Едем, и там поставиха човека, чийто дух бяха поставили в направеното от Тях тяло.

9 И Боговете направиха така, че от земята да израства всяко дърво, което е приятно на глед и е добро за храна, също и дървото на живота в средата на градината, и дървото на познанието за доброто и злото.

10 Имаше една река, изтичаща от Едем, за да напоява градината; и оттам тя се разклоняваше и ставаше на четири ръкава.

11 И Боговете взеха човека и го поставиха в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.

12 И Боговете заповядаха на човека, казвайки: От всяко дърво в градината можеш свободно да ядеш,

13 но от дървото на познанието за доброто и злото, от него да не ядеш; защото във времето, когато ядеш от него, непременно ще умреш; Сега, аз Авраам, видях, че то беше според Господното време, което беше според времето на Колоб; защото Боговете все още не бяха назначили на Адам неговото пресмятане.

14 И Боговете казаха: Да направим подходящ за човека помощник, защото не е добре човекът да бъде сам, ето защо, Ние ще направим подходящ за него помощник.

15 И Боговете направиха така, че дълбок сън да дойде върху Адам, и той заспа; и те взеха едно от неговите ребра и затвориха плътта на мястото му.

16 И от реброто, което Боговете бяха взели от човека, Те направиха жена и я заведоха при човека.

17 И Адам каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; сега, тя ще се нарича Жена, защото от мъжа бе взета;

18 ето защо, ще остави мъжът баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.

19 И те бяха голи и двамата, мъжът и жената, и не се срамуваха.

20 И от земята Боговете направиха всеки полски звяр и всяка въздушна птица, и ги заведоха при Адам, за да видят как ще ги нарече той. И както Адам и да наречеше всяко живо същество, тъй трябваше да му бъде името.

21 И Адам даде имена на всичкия добитък, на въздушните птици, на всеки полски звяр; и за Адам се намери подходящ за него помощник.