Коледата е любов
Президент Томас С. Монсън
Братя и сестри, колко красива гледка сте. Привилегия е всяка година да започна коледните празници с вас на Коледното послание на Първото Президентство. Изразявам любовта си към всички вас, независимо дали сте тук в тази сграда или слушате това послание по друг начин.
Коледните празници с техния специален смисъл и красота, често ни карат да се просълзяваме, вдъхновяват една подновена отдаденост към Бог и осигуряват, да цитирам думите на прекрасната песен „Лобно”—“покой на уморените и мир на душата”.
Обаче е лесно да бъдем завладени от натиска на времето и вероятно да загубим точно този дух в живота си, който се опитваме да придобием. За много хора прекаляването е особено обичайно за това време на годината. Причина за това могат да бъдат твърде многото коледни дейности за посещаване, твърде многото ядене и похарчени средства, твърде многото очаквания и напрежение. Често усилията ни по Коледа водят до едно чувство на стресираност, изтощение и измъченост в момент, в който би трябвало да изпитваме простите радости от отпразнуването на рождението на нашия Спасител.
Намирането на истинска радост по Коледа се постига не с бързане и суетня да свършим повече неща, нито с купуването на подаръци. Намираме истинска радост, когато съсредоточим този празник върху Спасителя. Той може да бъде в нашия живот и мисли, докато вършим работата, която Той изисква от нас тук на земята. Особено сега, нека следваме Неговия пример като обичаме и служим на ближните си.
В нашето общество има хора, които отчаяно копнеят за проява на истинска любов; можем да ги открием сред остаряващите, особено когато те започнат да усещат хватката на самотата. Леденият вятър на умиращите надежди и изгубените мечти се чува сред възрастните хора и онези, които наближават края на живота си.
Старейшина Ричард Л. Евънс написа преди няколко години: “Онова, от което се нуждаят те в самотата на преклонната им възраст, е, поне отчасти, това, от което ние сме имали нужда в нашата младост: чувство за принадлежност, увереност че са желани и нежната служба на любящи сърца и ръце—не просто послушна формалност, не просто стая в една сграда, а място в нечие сърце и живот. …
Ние не можем да им върнем младостта. Но можем да им помогнем да живеят сред топлите лъчи на залеза, който е по-хубав поради нашата загриженост и нашата активна и неугасваща любов”1.
Мои братя и сестри, истинската любов е отражение на любовта на Спасителя. Всяка година през декември я наричаме духът на Коледа. Можете да я чуете. Можете да я видите. Можете да я почувствате.
Наскоро си припомних една случка от детството ми—случка, която съм разказвал не веднъж. Бях само на 11. Нашата президентка на Неделното училище за деца, Мелиса, бе възрастна и любяща дама с посивяла коса. Един ден в неделното училище Мелиса ме помоли да остана и да си поговоря с нея. Двамата седнахме в празната зала за събрания. Тя сложи ръка на рамото ми и заплака. Изненадан, аз я попитах защо плаче.
Тя отговори: „Не мога да накарам едни момчета в класа да бъдат почтителни в началото на неделното училище за деца. Ще ми помогнеш ли, Томи?”
Обещах на Мелиса, че ще го направя. За моя изненада, но не и за Мелиса, с това приключи проблема с почтителността в Неделното училище за деца. Тя бе отишла до източника на проблема—мен. Разрешението бе любов.
Минаха години. Прекрасната Мелиса, вече на 90 и няколко години, живееше в старчески дом в северната част на Солт Лейк Сити. Точно преди Коледа реших да посетя обичната ми президентка на Неделното училище за деца. По радиото в колата чух песента „Пеят ангели със жар, слава теб Небесен Цар!”2 Помислих си за посещението на мъдреците преди много години. Те донесли дарове от злато, благоухания и миро. Носех със себе си само дара на любовта и желанието да кажа благодаря.
Открих Мелиса в трапезарията. Тя гледаше чинията си с храна, побутвайки я с вилицата, която държеше в остарялата си ръка. Не хапна и хапка. Като говорих с нея, на думите ми отвърна само с благ, но празен поглед. Взех вилицата и започнах да храня Мелиса, говорейки й през цялото време за службата й на децата като служител в Неделното училище за деца. Нямаше и намек да си спомня за нещо, нито пък каза и дума. Двама други обитатели на старческия дом ме гледаха с учуден поглед. Накрая единият от тях каза: „Не й говори. Не разпознава никого, дори членовете на семейството си. Не е казала и дума откакто живее тук”.
Обядът приключи. Монологът ми затихна. Станах да си тръгвам. Хванах крехката й ръка в моята, погледнах сбръчканото й но красиво лице и казах: „Бог да те благослови, Мелиса. Весела Коледа”. Без предупреждение, тя изрече думите: „Познавам те. Ти си Томи Монсън, моето момче от Неделното училище за деца. Толкова те обичам”. Тя доближи ръката ми до устните си и ги целуна със сладка целувка, изпълнена с любов. Сълзи потекоха по скулите й и окъпаха стиснатите ни ръце. Тези ръце в онзи ден бяха осветени от небесата и помилвани от Бог. Ангелите наистина запяха. Словата на Спасителя изглежда имаха личен смисъл, който никога преди това не бях чувствал напълно: „Жено, ето син ти!” А на ученика Си: „Ето майка ти!”3
Изглежда от Витлеем отекваха думите:
Тъй тихо даде този дар
небесен, Отче Ти,
човешките сърца с любов
и мир благослови.
Исус дойде във този
печален, грешен свят,
смирените и кротките
чеда да се спасят4.
Президент Дейвид О. Маккей казва: „Истинското щастие идва само като правим другите щастливи. ... Коледният дух ... кара сърцата ни да греят в братска любов и приятелство и ни подтиква да вършим добри дела на служба. Това е духът на Евангелието на Исус Христос”5.
Няма по-добър момент от сега, тези Коледни празници, през които всеки от нас повторно да посвети себе си на принципите, дадени от Исус Христос. Това е времето да обичаме Господ, нашия Бог, с цялото си сърце—а също и нашите ближни като себе си. Хубаво е да запомним, че който дава пари, дава много; който дава време, дава повече; но който дава от себе си, дава всичко.
Нека направим Коледата истинска. Тя не е само блясък и гирлянди, освен ако не сме я направили такава в живота си. Коледата е духът на даването без да мислим за получаване. Тя е щастие, защото виждаме радост в хората. Тя е да забравим себе си и да намерим време за другите. Тя е да изхвърлим безсмисленото и да наблегнем на истинските ценности. Тя е мир, защото сме намерили мир в ученията на Спасителя. Тя е времето, когато осъзнаваме най-дълбоко, че колкото повече любов даваме, толкова повече има за другите.
Коледа е у дома и в църквата,
тя е и във магазина;
но няма да узнаете какво е тя
освен ако не е в сърцето ви.
Докато Коледните празници ни обгръщат с цялото си величие, нека ние, също като мъдреците, търсим ярката звезда да ни води из нашите възможности по Коледа да служим на своите ближни. Нека всички духом пътуваме към Витлеем, вземайки с нас едно нежно, любящо сърце като дар за Спасителя. И нека всички имат изпълнена с радост Коледа В святото и благословено име на Исус Христос, амин.