Добрият и благодарен получател
Президент Дитер Ф. Ухтдорф
Втори съветник в Първото Президентство
Какъв прекрасен сезон на годината! Когато чувам красивата музика, гледам светлините и чувствам хладината на въздуха, аз се връщам назад към многото случаи в моя живот, когато духът на Коледа е затоплял сърцето ми и е въздигал душата ми.
Подобно на мнозина от вас, откривам как някои от най-хубавите и живи спомени за Коледа идват от моето детство. Макар да израснах при скромни обстоятелства, родителите ми желаеха Коледа да бъде период на радост и очарование за техните деца. Те полагаха сериозни усилия да направят Коледа специална за семейството ни.
Ние, децата, изработвахме подаръци един за друг. Една година помня как нарисувах картина като коледен подарък за моята сестра. Може да не е била шедьовър, но за нея се превърна в съкровище. Обичам я заради това! Една друга година моят брат, който е 12 години по-голям от мен, ми подари един безценен подарък. Беше намерил една пръчка в парка до нашия дом и от нея бе изработил малък нож играчка. Той бе прост, съвсем обикновен, но колко много ценях този подарък, защото беше от него!
Една от големите радости на Коледа не е ли да виждаме развълнуваните лица на малките деца, когато те взимат в ръце опакован подарък, който е специално за тях?
Като остаряваме, обаче, способността ни да получаваме подаръци с такъв ентусиазъм и благоразположение изглежда намалява. Понякога хората дори стигат дотам да не могат да приемат подарък или дори комплимент, без неудобство или чувство на задълженост. Те погрешно смятат, че единствения приемлив начин да отвърнат на получаването на подарък е да подарят нещо с дори по-голяма стойност. Други просто не виждат с какво е важен един подарък, като се съсредоточават само върху външния му вид или стойност и пренебрегват дълбокото значение, което той има за подаряващия.
Това ми напомня за едно събитие, случило се през последната нощ на Спасителя. Той събира Своите възлюбени ученици около Себе Си, разчупва хляб и им дава заключителните Си напътствия. Помните ли как с напредването на вечерята Исус става от масата, сипва вода в един леген и започва да мие краката на учениците Си?
Когато идва до Симон Петър, рибарят отказва, казвайки: “Ти няма да умиеш моите нозе до века”. Спасителят с добрина го поправя: “Ако не те умия, нямаш дял с Мене”1.
Сигурен съм, че Петър има благородни доводи при своя отказ на този дар и чувства, че постъпва правилно. Но тогава явно не разбира духовната значимост на предложението на Исус.
През коледния сезон много говорим за даването, като всички знаем, че “по-блажено е човек да дава, отколкото да приема,”2 но все пак се чудя дали понякога не пренебрегваме и омаловажаваме това да бъдем добри получатели.
На Коледа преди много години едно малко момиче получило набор от мъниста за подарък. Бащата на момичето предложил тя да изработи нещо за някой от роднините й, събрали се за семейното празненство.
Лицето на момичето грейнало и тя се захванала за работа, за да създаде идеалния според нея подарък. Тя избрала за кого да изработи подаръка—за една възрастна леля с посърнало лице и труден характер.
“Може би ако й направя гривна”, помислило си малкото момиче, “това ще я направи щастлива”.
И така тя внимателно подбрала всяко мънисто и дала най-доброто от себе си в изработката на този специален подарък за леля си.
Когато накрая приключила, тя отишла при леля си, подала й гривната, като казала, че я е измислила и изработила специално за нея.
В стаята настъпила тишина, когато лелята хванала гривната с палец и показалец, сякаш държала наниз от слузести охлюви. Разгледала подаръка, присвила очите си и сбръчкала носа си и го върнала в ръцете на малкото момиче. След това се обърнала без да каже и дума и започнала да говори с някой друг.
Малкото момиче се изчервило от срам. Дълбоко разочарована, тя тихо излязла от стаята.
Родителите й се опитали да я утешат. Опитали се да й помогнат да разбере колко красива е гривната—независимо от неделикатната реакция на нейната леля. Но за малкото момиче било невъзможно да не се почувства нещастна всеки път, когато си спомняла за това.
Изминали десетилетия и малкото момиче—сега вече самата тя е леля—все още помни, с известна тъга, деня, когато детският й дар е бил отказан.
Всеки предложен ни дар—особено дар, поднесен от сърце—е една възможност да се изгради и заздрави връзката на любовта. Когато сме добри и благодарни получатели, ние задълбочаване своята връзка с даващия дара. Но когато не успеем да оценим и дори отхвърлим подарък, ние не само нараняваме хората, които са помислили за нас, а нараняваме и себе си.
Спасителят учи, че освен ако не станем като “дечицата, никак няма да влезе(м) в небесното царство”3.
Докато наблюдаваме вълнението и очарованието на децата през този сезон, нека си припомним, преоткрием и възвърнем безценното и славно качество на децата—способността да приемаме с доброта и благодарност.
Не е изненада, че Спасителят е наш съвършен пример не само за щедро даване, а и за благодарно приемане. Когато се намира във Витания, наближавайки края на Своето земно служение, една жена идва при Него с алабастров съд, пълен с рядко и скъпо миро. Позволено й е да помаже главата Му с този скъпоценен дар.
Някои свидетели на това събитие се разгневяват. “Какво прахосничество”, казват те. Мирото е било изключително скъпо. Могло е да се продаде и парите да бъдат дадени на бедните. Те виждат само материалната стойност на този дар и напълно пропускат неговото много по-голямо духовно значение.
Но Спасителят разбира символиката и израза на обич в този дар и го приема с благодарност.
“Оставете я”, казва Той на негодуващите. “Защо й досаждате? … Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото ми за погребение”4.
Мои братя и сестри, скъпи мои приятели, какви получатели сме ние? Дали като Спасителя гледаме на подаръците като израз на обич?
В днешно време Спасителят е казал, че “който приема всичко с благодарност, ще бъде прославен”5 и че “всичко, що има по земята е (тяхно)”6.
Надявам се, че през тази Коледа и всеки ден от годината ще се замисляме конкретно върху многото дарове, които сме получили от нашия любящ Небесен Отец. Надявам се да приемаме тези дарове с очарованието, благодарността и вълнението на дете.
Сърцето ми се изпълва с признателност и топлота, когато размишлявам върху даровете, които нашия любящ, благ и щедър Небесен Отец ни е дал: неописуемият дар на Светия Дух, чудото на опрощението, личното откровение и напътствие, мирът на Спасителя, сигурността и утехата от победата на смъртта и още много, много други.
Над всичко, Бог ни е дал дара на Своя Единороден Син, Който е пожертвал живота Си, “за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот”7.
Приемаме ли тези дарове със смирена благодарност, с радост? Или ги отхвърляме заради гордост или измамно чувство на независимост? Чувстваме ли обичта на нашия Отец, изразена в тези дарове? Приемаме ли ги по начин, които задълбочава нашата връзка с Този прекрасен, божествен Дарител? Или сме твърде разсеяни дори да забележим с какво ни дарява Бог всеки един ден?
Ние знаем, че “Бог обича онзи, който дава на драго сърце”8, но не обича ли Той добрия, благодарен и доволен получател?
“Понеже какво се ползва човек, ако му е даден дар, а той не го приеме. Ето, той не се радва на това, което му е дадено, нито пък се радва на оногова, който е дарителят на дара”9.
Независимо дали сме преживели 9 Коледи или 90, всички ние сме деца—всички сме чеда на нашия Небесен Отец.
Затова вътре в нас имаме способността да преживеем този коледен сезон с очарованието и възторга на дете. Имаме способността да си кажем: “Сърцето ми е преизпълнено с радост и аз ще се радвам в моя Бог”10—Дарителят на всички добри дарове.
Заедно с вас и с всички онези, които желаят да следват благия Христос, аз издигам гласа си във възхвала на нашия всемогъщ Бог за скъпоценния дар на Неговия Син.
Моля се през този коледен сезон и винаги да виждаме прекрасния дар на рождението на Сина Божий през благословените очи на едно дете. Моля се освен да даваме добри подаръци, да се стремим и да бъдем добри и благодарни получатели. Когато правим това, духът на този сезон ще изпълни сърцата ни и безмерно ще увеличи радостта ни. В святото име на Исус Христос, амин.