Коледни духовни послания
Съвършеният дар


Съвършеният дар

На Коледа ние празнуваме съвършения дар от Небесния Отец--Възлюбеният Му Син, Исус Христос, Спасителят на света. Като символ на този най-велик дар, Коледа става за повечето от нас време да открием радост в подаряването. И вие и аз знаем от опит колко трудно може да е това.

През 1970 г. бях баща на три малки момчета. Като много млади родители, аз работех усърдно, за да осигурявам растящото си семейство. Два дни след Коледа разбрах, че трябваше да замина на дълга командировка, оставяйки жена ми Катлийн да забавлява момчетата по време на ваканцията им. Знаейки, че, щастието им в голяма степен щеше да зависи от това дали имат хубави коледни подаръци, с които да играят, внимателно подбрахме какви ще са те. На най-големия ни син, тогава на седем, подарихме барометър, уред за прогнозиране на времето.

Открихме, че трябваше да го сглобим. Синът ми и аз седнахме да сглобим заедно красивия му нов барометър. Разположихме около нас многото части и внимателно прочетохме сложните инструкции.

След няколко часа стана ясно, че дори и правилно да бяхме сглобили всички части, изглежда имаше проблем с механизма за задвижването на течността в барометъра нагоре и надолу. Опитах се да скрия съмненията си от сина ми, но по-късно вечерта, след като си легна, бях толкова разочарован, че написах в дневника си писмо-оплакване до фирмата, произвела барометъра. Ето част от това писмо, което се радвам, че не изпратих:

„Синът ни е очарован от барометъра си. Той е на седем и вярва, че всичко толкова красиво трябва да работи. Надявам се времето да не се промени преди да получим отговора Ви, тъй като не искам тайно да се кача горе и да го нагласям ръчно, а и не искам той да загуби вяра в барометъра Ви. ... Моля, кажете ми как да го накарам да работи. Не вашата, а моята репутация ще пострада ако не помогнете”.

Човешката помощ не дойде навреме, за да проработи този коледен подарък. Но нашият син, сега вече баща, помни споделената обич, когато си помагахме един на друг. И той все още чувства вярата, която имахме в ненарушимия порядък на Божието творение на земята и атмосферата, поради което е възможно прогнозирането на времето. Тази вяра не намля от отчаяните ни усиля да накараме един барометър да проработи.

Научихме това, което знаете от личен опит: За да успеем в даването на радост по Коледа обикновено имаме нужда от помощта на други хора. Рядко имаме успех със самостоятелно усилие. Обединяването на усилията увеличава радостта и я прави по-трайна. И може би най-важното, събуждането на вяра в Спасителя, Творец и източник на всяко трайно щастие, кани чистата Божия любов, която е най-великият от всички дарове и сигурен източник на трайна радост.

Тази реалност бе вложена още по-дълбоко в сърцата ни по време на една Коледа години след нашето приключение с барометъра.

Реших да проектирам и конструирам дървено ковчеже за жена ми. Нуждаех се от щедрата помощ на мнозина, които имаха инструментите и уменията, които ми липсваха. Работих с тях в продължение на седмици. Нуждаех се и от помощта на Светия Дух, за да открия начини да изразя обич и вяра в Евангелието чрез този подарък.

На капака гравирах семейния ни монограм. Отпред сложих две плочки. На едната гравирах моя инициал, а на другата -- този на жена ми. Кутията може да се отвори само чрез два отделни ключа, единият за ключалката на моя инициал, а другият да отключи този на жена ми.

Сега използваме този дар като семейна кутия за ценности. На Коледата, когато тя бе под елхата, а и оттогава, когато видим кутията, умовете и сърцата ни се изпълват с любов един към друг и към жертвата на Спасителя, която прави възможен вечния брак и семейство. Кутията, сега пълна със семейни снимки и ноти с коледна музика, е поставена близо до старото пиано в хола ни. Създаването на този дар ми даде чувство на любов към моето семейство и Спасителя.

От време на време аз все още виждам и благодаря на хората, които ми помогнаха да изработя тази кутия. Когато ги виждам отново, чувствам радостта, която споделихме при създаването на дар от обич към моето семейство и символ на споделената ни обич към Спасителя. Виждам радостта в усмивките на приятелите ми, когато работихме заедно над кутията.

Знаете от собствен опит по време на Коледа, че тази споделена радост произлиза от създаването и предлагането на съвсем прости дарове с любов. Например, много от вас са помагали на дете да занесе чиния курабийки на хора, които са особено самотни по Коледа. За получателя на този скромен дар от едно дете, той може да е ценен като злато. А това, че дете носи този дар, може да им напомни за мъдреците, носещи дарове от Изтока за Спасителя. И даващият и получаващият могат да си спомнят за Христос и да чувстват обич и благодарност.

Младите мъже и младите жени в Църквата, заедно с ръководителите си, могат да предложат дарове на любов и свидетелство в храмовите басейни за кръщение. Наличието на все повече храмове по-близо до младите хора прави този вид даване възможно за все повече от тях, а също и по-често. Мъдрите епископи и ръководители на младежи помагат с насърчение; някои дори служат заедно с младежите в храма. Всички те заедно предлагат осигурената от Спасителя пречистваща благословия на хората, които не са могли да получат този дар през живота си.

Нарастващ брой мисионери участват със Спасителя и колегите си при предлагането на дара на вечния живот. С промяната във възрастта за годност за мисионерска служба, все повече младежи ще чувстват радостта от предлагането на този безценен дар. Мисионерите също предлагат Книгата на Мормон на всеки, когото срещнат. Тя е дар на любов и на свидетелство, създаден чрез Божието вдъхновение към верни пророци през вековете. Спасителят се нуждаел от помощта на тези пророци, за да създаде дарове на свидетелство в Книгата на Мормон и има нужда от помощта на мисионерите при споделяното им.

Семействата също предлагат безценни дарове на любов и свидетелство по Коледа чрез музика и слово. Когато бях момче, със семейството ми се събирахме около пианото ни марка Уинклер, сега на над 100 години. Това пиано е в хола ни, близо до кутията за съкровища. Пианото все още е ценно наследство, защото бе скъпо за майка ми като дар от съпруга й, когато са били бедни. Родителите ми познаваха бедността и бяха пестеливи. Коледните ни подаръци бяха скромни. Но майка ми беше чудесно сопрано. Тя свиреше на пианото си на Коледа, докато пеехме познати коледни песни и свещени химни.

Не знам дали е мислила за себе си като ни канеше да споделим един траен дар. Но дори и като момче, чувствах неизразима радост от пеенето на тези песни. Музиката изпълваше малкия ни дом с дух на мир. Чувствах не само любовта на майка ми и баща ми и двамата ми братя, но и на Небесния Отец и Спасителя Исус Христос.

Чувствах, че усещаната от мен любов е нещо, което съм чувствал преди този живот, в света на духовете. Повече от всичко исках да я чувствам в моя дом някой ден. И исках да живея така, че да мога да се завърна със собственото си семейство в небесния ни дом, където знаех, че Небесният Отец и Спасителят ще ни чакат. Когато видя кутията за съкровища и това пиано, ме заливат спомени за любовта с моето семейство и обичта на Спасителя.

Когато пеем в хорове, като семейства и в час, и, както чухме заедно тази вечер, коледните песни ни напомнят за радостните ни възгласи, когато сме научили, че ще можем да дойдем в този свят и че ще ни бъде даден Спасител, Който да ни изкупи. Някой ден ще пеем тези песни с небесното войнство.

Моля се Духът да ни благославя тази Коледа и през идните години със силата да даряваме и други дарове на любовта и свидетелството за Исус Христос и възстановеното Му Евангелие. Знам, че Духът може да води всеки един от нас по много и прости начини в отдаването на любов, вяра и радост на другите в този радостен сезон.

Свидетелствам, че Исус Христос е буквално Син Божий и Спасител на света. Той е съвършеният дар на нашия любящ Отец. Сега, както и винаги, Спасителят ни кани да се присъединим към Него и другите хора в предлагането на безценния дар на радостта. Моля се да правим това, в името на Исус Христос, амин.

Отпечатай