Библиотека
Потърси първо да се сдобиеш със словото Ми

Потърси първо да се сдобиеш със словото Ми

Р. Кели Хоз

Помощник-администратор, Семинар и Институт по религия

Сателитно излъчване на Семинар и Институт по религия • 4 август 2015 г.

Въведение

Благодарен съм да съм тук и също като вас, обичам, че съм част от това дело.

Когато се подготвях за днес, изнесох речта си пред моето семейство и ги помолих за отзиви ... и почти всичките бяха полезни. Реакцията, която се колебая да си призная на глас – и която съм сигурен, че никой от вас не е получавал по време на занятия – е че нашата 12-годишна Ани заспа на половината от речта ми. Така че и тя, и аз се надяваме този вариант да е по-добър!

От две години брат Чад Уеб ни кани да помагаме на учениците да имат специално преживяване, изучавайки Писанията по начин, който да задълбочи вярата им в Спасителя.1 През изминалата година повече ученици откогато и да било четоха Писанията. Те са отделили над 9 милиона часа2 за лично изучаване на Писанията. Благодаря ви за вашите усилия!

Днес бихме искали да подновим тази покана. Бихте ли могли да помогнете на всеки ученик в Семинар и Институт да има значими преживявания, докато изучава Писанията всеки ден? И тъй като със сигурност има откъси от Стария завет, които са трудни за четене и разбиране от нашите ученици, искрено считам, че не е необходимо да използваме трикове, за да ги накараме да проявят интерес към Стария завет.3

Брат Уеб също ни кани да обсъждаме „как можем да бъдем по-съсредоточени върху Писанията, които преподаваме“.4 Той задава няколко въпроса относно ролята, която Писанията имат в нашето преподаване. Много от вас внимателно обмислят тези въпроси. Благодаря Ви! Може ли да поговорим малко днес за ролята на Писанията в нашата подготовка да преподаваме?

През май 1829 г. Джозеф и Ема Смит живеят в Хармони, щата Пенсилвания. Хайръм Смит идва да ги посети и се надява да научи за ролята си в случващото се Възстановяване. Пророкът се моли на Господ и му е напомнено, че словото „е живо и могъщо, по-остро от двувуостър меч“.5 След това Господ дава на Хайръм и на нас един принцип и един приоритет, като установява важен ред на действия за учителите: „Не търси да провъзгласяваш словото Ми, а потърси първо да се сдобиеш със словото Ми и тогава езикът ти ще се развърже; тогава, ако пожелаеш, ще имаш Моя Дух и Моето слово, да, силата Божия за убеждаването на човеците“.6

Сдобийте се със словото: трябва първо да гори в сърцето ни

Нашите усилия да преподаваме не започват с подготовката на урока, с обмисляне как той може да бъде изнесен или дори с преглеждане на учебния план. Нашите усилия да преподаваме започват, ad fontes, или с други думи от извора.7 Няма по-добра подготовка за преподаване, както казва президент Марион Г. Ромни, от това да черпим от извора, където водата идва директно от земята.8 Ако искаме да преподаваме Писанията с въздействие, ако искаме учениците да почувстват истината и важността на съответния откъс, това със сигурност трябва да започне със свежо, лично вълнение вътре в нас.9

Президент Ромни съветва: „За да станем ефективни учители на Евангелието … трябва първо да работим и учим … докато (Господните) учения станат наши учения. Тогава ще сме подготвени да говорим въздействащо и с убеждение. Ако изберем да използваме друг метод на подготовка … като резултат ще преподаваме свои собствени идеи или идеите на друг човек (и тогава нямаме обещание за успех)“.10

Сдобийте се със словото: какво да търсим в нашето изучаване

Докато вие и аз се стремим да се сдобием със словото, така че Писанията да горят в сърцата ни, бих искал да спомена две прости идеи, които би следвало да са стандарт в усилията ни.

Първо, има определена йерархия сред истините и ако се научим да я различаваме, това ще благославя както нас лично, така и нашите ученици.

Второ, в Писанията се съдържат връзки, модели и теми11, включително символи и подобия, като най-важните от тях водят към Спасителя.

Йерархия на истините

Като начало, старейшина Нийлl А. Максуел пише за „аристокрация сред истините“ и че някои истини са достойни за нашата преданост, като това е дума, която предполага вярност, подчинение и привързаност.

„Има неща, които са верни, но не са важни. … Трябва да разграничаваме не само между факт и измислица, но и да знаем кои факти са достойни за преданост от наша страна.

„Евангелието на Исус Христос ни кара да обърнем внимание на действителността, че има аристокрация между истините - някои истини са безспорно по-значими от други!“12

Повечето откъси от Писанията съдържат известен брой подробности, като вдъхновените подробности придават разбиране за принципите,13 които имат за цел да пояснят.14

Ние трябва да сме отлични ученици както в подробностите, така и в ученията от Писанията. Важно е да разберем, че подробностите в Писанията, преподадени отделно от ученията, сами по себе си само ни информират. Такова преподаване „няма да ни навреди, ако Духът присъства, нито ще ни помогне, ако Духът го няма.“15 От друга страна преподаване, включващо само лични разкази, лични прозрения и чувства, породени от обсъждането, но на което липсва същността, която е необходима за овладяване на истината и за получаване на вдъхновение, не е достатъчно. Нашите ученици ще имат най-голяма полза от учители, които сами са отлични ученици на Писанията и които разбират съществената роля на Светия Дух.16

Слушал съм как някои хора говорят за „набожно преподаване“, на което липсват знания. И съм слушал други да говорят за преподаване от научно естество, на което липсва духа за обръщане във вярата. Самостоятелно, нито набожното преподаване, нито преподаването на знания, отговарят на изискванията за религиозното образование. Брат Робърт Дж. Матюз казва веднъж: „Думата „религия“ буквално означава „да завържа за“. Тя е свързана и с думата сухожилие, което свързва мускулите с костите. Религията е предназначена да завързва (нашите ученици) към Бог и към светите и свещени неща.“17 И точно това трябва да прави религиозното образование за нашите студенти.

Подробностите от Писанията често показват безценни истини. Когато истината е преподавана със свидетелство, това кани откровението и Светият Дух прилага Единението в нашия живот,18 засилва нашето обръщане към Спасителя19 и нашата решителност да следваме плана на Небесния Отец.

Старият завет със сигурност включва „драматични истории, обаятелни традиции и красиви литературни форми”.20 За нас е важно да помним, а за нашето учение е важно да отразява, че такива подробности не са цел на съответния откъс от Писанията. Както сме били учени: „Писанията съществуват, за да запазят принципите“.21 „Тези евангелски принции са същността и целта на откровенията.“22

В края на краищата даже сред принципите има ред, тъй като „основните принципи на нашата религия са свидетелствата на апостолите и пророците относно Исус Хрисос.“23

Да умеем да разграничаваме подробностите от принципите и да се научим да разпознаваме йерархията, която съществува между принципите, е работа, която продължава цял живот. Ако преподаваме всяка подробност от историята и закона, всеки елемент от пътуванията в пустошта на израилтяните, но пропуснем посланието за плана на Небесния Отец и Изкуплението на Спасителя, които са в Стария завет,24 ние не сме преподали посланието на Стария завет.25

Павел със сигурност описва мен и може би някои от нашите ученици, когато казва, че булото „остава да стои при четенето на Стария завет“. След това той дава ключ за решаването на този проблем, когато казва, че „булото изчезва чрез Христос“ и че „когато сърцата ни се обърнат към Господ, булото ще бъде премахнато.26

Ако нашето преподаване се съсредоточи върху Спасителя27 и ако успеем да помогнем на умовете и сърцата на учениците да се обърнат към Него, булото в тяхното четене на Стария завет ще бъде премахнато. И може би по-важното е, че докато учениците ни се учат да търсят Спасителя при изучаването си на Писанията, те едновременно ще започнат да се учат и да търсят Спасителя и участието на Небесния Отец в живота си.

Пример за тази йерархия

Нека да споделя едно предложение, което ще ни помогне да различаваме истината в Писанията: Изберете си един откъс от Писанията и си задайте въпроса: „Кои са подробностите в този откъс?“ Подчертайте хората, местата, времето и сюжета на разказа. Потърсете по-голямата картина, от която откъсът е част, и подчертайте всички подробности, които поясняват обстановката. Както се предлага в нашето ръководство, отбележете „естествения край“,28 където се променят тонът или съдържанието.

След това прочетете отново откъса, като този път си зададете въпроса: „Кои са принципите или истините, които са изложени тук за приложение29 и които, ако се разберат, ще доведат до подчинение?“30 Изучете по-общия смисъл или цел на откъса. Отбелязвайте принципите по различен начин от подробностите. Ако принципите не са ясно посочени,31 отделете време да ги формулирате и запишете.

Отначало ще бъде трудно да вършите това съзнателно. Ще изисква концентрация и време. Част от благословията на този метод е, че той ни кани постоянно да си задаваме въпроса: „Кои са подробностите в този откъс и кои са принципите, на които тези подробности учат?“

Както вече казахме, някои принципи са по-важни от други; те канят повече вдъхновение, живот и спасение, защото насочват към Спасителя. Затова прочетете отново откъса, този път с друг поглед, като се запитате, „Как този откъс е предназначен32 да привлече вниманието ми към Спасителя? Какво от откъса води до по-голямо разбиране, благодарност и доверие към Него и плана на Небесния Отец?“

Накрая, внимателно обмислете какво казват съвременните пророци и какво прозрение, разбиране и вдъхновение би добавило това за откъса.

След като сме се подготвили по този начин, когато вече се върнем към учебния план, в него ще намерим допълнително разбиране, предложения и напътствия, което ще добави към прозрението, вдъхновението и изживяванията, които вече имаме от Писанията и от думите на пророците. Учебният план затвърждава, избистря и увеличава нашата подготовка за оповестяване на словото със сила.

Например, когато изучаваме книгата на Рут тази година, може да забележим един мил разказ за загуба и вярност. Или, вземайки предвид тази йерархия на истини, може да забележим как Рут изгубва съпруга си, как пътува до Витлеем33 и как там среща Вооз. След това може да забележим, че Вооз се грижи за нуждите на Рут, дава й хляб и чаша оцет,34 става нейн застъпник при градската порта35 и после, като нейн родственик, което буквално се превежда като „изкупител“36 купува Рут,37 взема я за съпруга,38 и не се успокоява, докато „не свърши работата“.39 С това знание, можем да започнем да чувстваме предназначеното свидетелство за любов и изкупление, както и наставление и вдъхновение от разбирането, че Великият ни Роднина40 върши същото за всеки един от нас.

Това е само един прост пример за изучаване на Писанията. Внимателният учител ще помогне на всеки един от учениците да възприеме този метод на изучаване лично, докато те не започнат да разчитат духовно сами на себе си.41

Братя и сестри, на всяка страница от Писанията ние правим избор, който влияе върху силата на преподаване и обучение в занятията ни. Изборът е следният: Към кои истини ще насочваме умовете, сърцата и вярата на нашите ученици? Този избор има огромно значение за това, коя част от словото ще възприемат те в своите мисли и начин на живот.42 Ако не сме усърдни в това направление, ако аз избера по-малките истини да „преобладават в моето преподаване“, тогава, както учи президентХенри Б. Айринг: „аз вече почти съм се изключил от състезанието да помогна на ученика да издържи в морето от нечистотия“.43

Връзки, теми и видове

Заедно с разпознаването на тази йерархия на истини, втората проста идея, която може да ни помага да се сдобиваме със словото е, че Писанията са пълни с връзки, теми и видове. Бих искал да дам по един кратък пример от Стария завет за всяко от тях.

Връзки

Старейшина Дейвид А. Беднар обяснява, че „връзката е отношение между идеи, хора, неща или събития.“44

Една връзка, която можем да видим е, че Старият завет е пълен с разкази за успехи и провали, които често се преподават в контраст едни до други. Каин и Авел, Иосиф и братята му, Яков и Исав, Авигея и Навал и много други.

Президент Айринг отбелязва следната връзка: „В описанието на провала има сянката от пътя към успех. … Повтарящите се цикли на духовен упадък и възход могат да дават надежда и наставление на учениците ви.“45

Теми

„Старейшина Беднар също обяснява, че „темите се отнасят за целия текст, повтарят се и обединяват качества или идеи, които като основни нишки преминават през целия текст.“46 Една такава тема, която можем да забележим тази година, се намира в израза: „и ще познаете, че аз съм Господ, вашият Бог“.47

По време на напастите Божии, предшестващи избавлението им, както и чудесата след това, на чедата на Израил се казва, че чрез тези неща „ще познаят, че Аз съм Господ“.48

Убийството на Голиат,49 изцелението на Нееман,50 Илия и свещениците на Ваал,51 свещените и сериозни изживявания на Даниил с цар Навуходоносор52 са записани със заявената цел: „за да познае целият свят, че има Бог в Израиля“.53

Навсякъде в книгите Псалми,54 Исаия,55 и Езекиил,56 в 17 книги от Стария завет и над 80 пъти, Иехова повтаря, набляга и уверява, че Израил и ние трябва да виждаме Него и Неговата ръка в събитията и ученията на Стария завет, така че ние и децата ни „да познаят от изгрева на слънцето и от запад, че … Аз съм Господ и няма друг“.57

Докато изучаваме темите от Писанията в новите основни курсове в института,58 Писанията ще бъдат „втъкани заедно по такъв начин, че когато четем някое от тях, ние ще бъдем увлечени към друго.“59Ако Писанията са в центъра на изучаване при тези занятия, Писанията ще „израснат заедно“ и ще доведат учениците ни до „знанието на заветите им“.60 „Процесът на търсене и определяне на теми от Писанията“, казва старейшина Беднар, „ни води … до вечни истини, които канят потвърждаващото свидетелство на Светия Дух. … Този достъп до жива вода от кладенеца на Писанията изисква много и е непреклонен; но той също носи най-голямо наставление“.61 Той поставя по-големи, не по-малки, изисквания към нас като учители.62

Символи и подобия на Христос

От многото примери в Стария завет,63 един особено се откроява и заслужава нашето внимание и старание. Това е да търсим свидетелства за Небесния Отец и за Спасителя. Старейшина Брус Р. Маконки казва: „Подходящо е да търсим подобия на Христос навсякъде и да ги използваме повторно, за да запазим Него и законите Му на първо място в нашите умове.“64

Започвайки с изброяването на символите и подобията на Спасителя е почти като да се изброят капките вода в река или частиците светлина в слънчев ден. В края на краищата, „всички неща, които са били давани на човек от Бога от началото на света, символизират Него.“65

Сътворението,66 бронзовата змия,67 манната небесна,68 избавлението на Израил от египетско робство чрез кръвта на агнето върху вратите им69 и целия закон на Моисей, с неговата система от жертви и напомняния, са съзнателно и очевидно предназначени да служат като „пътеводител, който да ни доведе при Христа“.70

Готовността на Авраам71 да жертва Исаак72 ; званията на Мелхиседек,73 включващи „Княз на мира“74 ; това, как Иосиф спасява братята си, които са го продали75 ; как Моисей избавя чедата на Израил76, са подобия на „образа на Бъдещия“.77

Адам е човек без грях,78 който, докато е в градината, доброволно избира79 да даде живота си, така че ние да можем да живеем.80

Царят „намисли да постави Даниил над цялото царство поради превъзходния дух, който имаше в него“.81 „Князете и сатрапите“,82 които имат власт и които мразят Даниил, „се стараеха да намерят причина против Даниила … но не можаха да намерят никаква причина или вина“.83 Тогава, тези нечестиви мъже „се събраха … и съветваха“,84 а междувременно Даниил се оттегля на място, където обичайно ходи85 и където се моли.86 Като научава за това, царят „тури присърце … да отърве Даниила“.87 И тогава, след като Даниил е изпратен на сигурна смърт, „донесоха камък и го поставиха на устието на рова“.88 Но „на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете“,89 където открива, че ангел е стоял там90 и тогава „Даниил бе изваден от рова, никаква повреда не се намери на него“.91

Алфред Едерсхайм казва, че целият Стар завет е „предназначен да ни насочва към Христос. … Не само законът, който представлява пътеводител към (Него) … не само символите, които са подобия на Него, не само пророчествата, които са предсказания за Него; но цялата история на Стария завет е изпълнена с Христос. … Едно нещо, което следва от това, е: само … изучаването на Писанията може да бъде полезно, само ако по този начин научаваме за Спасителя“.92

По време на вашите занятия, и дори в нашите домове и семейства, ви моля да отделяте време, за да питате учениците и децата ви какво научават и как това им помага да разбират и да се уповават на Небесния Отец и на Спасителя. И още от първите занятия ви моля да преподавате на учениците си съзнателно да търсят такива чудесни свидетелства, което е целта на тези вдъхновени автори на Писанията.

Заключение

Братя и сестри, Писанията имат незаменима роля както при нашето преподаване, така и при подготовката ни за преподаване! Спомнете си това предупреждение от президент Ромни:

„Ние сме упълномощени да дадем това, което сме получили от Господ (Писанията) на онези, на които преподаваме. Понякога (може) да се опитваме да представяме нещо без преди това да сме получили. …

… (Може да искаме) да излезем и да проповядваме преди (да дадем) възможност на Господ да (ни) подготви“.93

В този дух, мога ли да добавя няколко въпроса към въпросите, които брат Уеб ни зададе миналата година, и ви каня да ги имате предвид, когато се подготвяте да преподавате?

  • Подготовката ми за занятието започва ли с търсене в Писанията?

  • Наслаждавам ли се на94 Писанията, които ще преподавам днес и дали те са „като пламнал огън затворен в моите кости?”95

  • Разбирам ли както подробностите, така и учението, които вдъхновеният писател е искал аз да видя и разбера?

  • Изучавал ли съм словата на пророците за тяхното значение, проникновение и свидетелство относно този откъс от Писания?

  • И при всички случаи, търсих ли и намерих ли начините, по които този откъс свидетелства за Спасителя и за Неговото Единение?96

Нека словото бъде по-остро от двуостър меч97 в класните ни стаи, защото Писанията горят вътре в нас! Нека имаме решителността да разграничаваме подробностите и ученията, които заслужават нашата преданост! И нека помагаме на нашите ученици да се учат да откриват красивите свидетелства в Писанията за плана на Небесния Отец и Неговия Най-възлюбен Син!98

Добавям моето свидетелството към вашето, особено за любовта на Небесния Отец,99 която се проявява и е налична за нас чрез чудодейното Единение на Неговия Син. И изразявам благодарността си за забележителната привилегия да съм част от чудното дело на Възстановяването, което помага да се оповестява „името Му по цялата земя завинаги“,100 в името на Исус Христос, амин.

© 2015 by Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Одобрено на английски: 6/15 г. Одобрено за превод: 6/15 г. Превод на „First Seek to Obtain My Word.“. Bulgarian. PD10054335 112

Бележки

  1. Вж. Чад Х. Уеб, „An Invitation to Study the Doctrine and Covenants“ (Сателитно излъчване на Семинар и Институт, 5 авг. 2014 г.), lds.org/broadcasts.

  2. Приблизително 200 000 ученици в Семинар четоха Учение и завети миналата година. Ако те четат по 15 минути всеки ден и правят това в продължение на180 учебни дни, това прави 9 милиона часа в лично изучаване на Писанията.

  3. Дж. Рубен Кларк- мл., The Charted Course of the Church in Education, рев. изд. (1994 г.), с. 9.

  4. Чад Х. Уеб, „An Invitation to Study the Doctrine and Covenants“, lds.org/broadcasts.

  5. Учение и Завети 11:2.

  6. Учение и Завети 11:21.

  7. Старейшина Брус Р. Макконки учи, че първият ключ към разбирането на Библията, е да четем Библията:

    „Може ли някой ключ да бъде по-ясен от това? Просто четете книгата само по себе си. Докато не го направим, нищо друго няма да дойде на мястото си. Не можем да направим друго освен да оценим с десет този ключ в нашата класация. Всички библейски учения и разбирания започват с четене на основния източник на материала.

    Един от нашите проблеми е, че четем това, което са казали другите за Библията. …

    Четете книгата сама по себе си. Изучавайте Писанията (Иоана 5:39). Съхранявайте в ума си словото на Господ. Черпете от източника” („The Bible, a Sealed Book“, (Church Educational System symposium, 17 авг., 1984 г.) с. 4, si.lds.org).

  8. Президент Марион Г. Ромни казва „Когато пия от някой извор ми харесва да го правя от мястото, където водата извира от земята, а не надолу по течението след като добитъкът е нагазил през нея. … Оценявам тълкуването на други хора, но когато става въпрос за Евангелието ние трябва да сме запознати с това, което казва Господ“. (от обръщение към преподавателите по религия, цитиран от J. Richard Clarke, “My Soul Delighteth in the Scriptures,” Ensign, ноем. 1982 г., с. 15).

  9. Президент Харолд Б. Лий учи: „Не можеш да издигнеш душата на друг, докато не стоиш на по-висока земя от него. Трябва да си сигурен, че ако ще спасяваш някого, ти самият даваш пример за това, което може да бъде този човек. Не можеш да запалиш огън в душата на друг, ако той не гори в твоята душа“. (“Stand Ye in Holy Places,” Ensign, окт. 2008 г., с. 47). Старейшина Нийл А. Максуел казва: „Част от това, което може да липсва понякога в добрия учител, е ободряващото лично вълнение за Евангелието, което може да се окаже силно заразно. След като можем да опишем само малка част от това, което чувстваме, не трябва да позволяваме на тази малка част да се смали по размер“. („Teaching by the Spirit—„The Language of Inspiration“ (Church Educational System symposium on the Old Testament, 15 авг., 1991 г., с. 5, si.lds.org).

  10. Марион Г. Ромни, “The Message of the Old Testament” (Church Educational System symposium on the Old Testament, 17 авг. 1979 г.), с. 1, si.lds.org.

  11. Вж. Дейвид А. Беднар, “A Reservoir of Living Water” (Church Educational System fireside for young adults, 4 фев. 2007 г.), speeches.byu.edu (текст), LDS.org (видео).

  12. Нийл А. Максуел,  The Smallest Part (1973 г.), с. 4; вж. също Нийл А. Максуел, “The Inexhaustible Gospel”, Ensign, апр. 1993 г., с. 69.

  13. Старейшина Ричард Г. Скот казва: “Принципите са концентрирана истина, приготвена за приложение при множество обстоятелства. (“Acquiring Spiritual Knowledge,” Ensign, ноем. 1993 г., с. 86; вж. също Изучаване и преподаване на Евангелието: наръчник за учители и ръководители в семинарите и институтите по религия (2012 г., с. 5–7). Брат Чад Уеб предлага, за да определим дали нещо е принцип, да се запитаме: „Това винаги ли е вярно? Може ли да се прилага във всяка ситуация, всеки път, при всяко обстоятелство и за всеки човек?“

  14. Старейшина Скот учи също: “Когато се стремите към духовно знание, търсете принципи. Внимателно ги отделяйте от подробностите, които са използвани за тяхно обяснение” (“Acquiring Spiritual Knowledge,” с. 86; вж. също Изучаване и преподаване на Евангелието, с. 26–31).

  15. Бойд К. Пакър, Let Not Your Heart Be Troubled (1991 г.), с. 15.

  16. Вж. К. С. Луис, „Meditation in a Toolshed“, в God in the Dock: Essays on Theology and Ethics, изд. Walter Hooper (1970 г.), с. 212–215.

  17. Робърт Дж. Матюз, „What is Religious Education?“ (непубликувано обръщение към преподавателите по религия, 31 авг. 1989 г.), с. 2.

  18. Старейшина Д. Тод Кристофърсън учи: „Дарът на Светия Дух…е посланникът на милостта, чрез който кръвта на Христос бива използвана, за да отнеме нашите грехове и да ни освети.“ (“The Power of Covenants,” Ensign, май 2009 г., с. 22; вж. също Area Directors’ Convention, 2011 г., сесия върху “The Role of the Holy Ghost”).

  19. Вж. Алма 23:5–7.

  20. Марион Г. Ромни, „The Message of the Old Testament“ (Church Educational System symposium on the Old Testament, 10 авг. 1999 г.), с. 5, si.lds.org.

  21. Марион Г. Ромни, “The Message of the Old Testament”, с. 3, si.lds.org; вж. също Изучаване и преподаване на Евангелието, с. 26–28.

  22. Бойд К. Пакър, „Principles“, Ensign, март 1985 г., с. 8; вж. също Изучаване и преподаване на Евангелието, с. 26–28.

  23. Джозеф Смит, в History of the Church, 3:30. Подробен цитат: „Основните принципи на нашата вяра са свидетелствата на апостолите и пророците за Исус Христос, за това, че Той умря, бе погребан и се вдигна отново на третия ден, и се въздигна на небесата; и всички други неща, свързани с нашата религия, са само допълнения към това”.

  24. Президент Марион Г. Ромни учи: „Посланието на Стария завет е посланието за Христос, Неговото пришествие и Неговото единение“ („The Message of the Old Testament“ (Church Educational System symposium on the Old Testament, 17 авг. 1979 г.), с. 4, si.lds.org).

  25. Вж. 1 Нефи 6:4; У. и З. 76:40–43. Президент Езра Тафт Бенсън дава определение за Евангелието в The Gospel Teacher and His Message, обръщение към учителите по религия на ОСЦ, 17 септ. 1976 г., si.lds.org). Президент Хенри Б. Айринг определя „две гледни точки върху Евангелието“ в Eyes to See and Ears to Hear, (Симпозиум на ОСЦ за Новия завет, 16 авг. 1984 г.), si.lds.org; също цитиран в Teaching and Learning,  с.54). Вж също значението на думата Евангелие в Дж. Рубен Кларк- мл., “The Charted Course of the Church in Education.”

  26. 2 Коринтяните 3:14, 16; вж. също Joseph Smith Translation, 2 Corinthians 3:14, 16.

  27. Президент Бойд К. Пакър учи, че Единението “е самият корен на християнското учение. Може да знаете много за Евангелието, както то се разклонява от този корен, но ако познавате само клоните и те не достигат до корена, ако са били отсечени от тази истина, в тях не ще има живот, нито съдържание, нито изкупление” (“The Mediator,” Ensign, май 1977 г., 56; също цитиран в Gospel Teaching and Learning,  1).

  28. Gospel Teaching and Learning,  с. 52.

  29. Ричард Г. Скот, “Acquiring Spiritual Knowledge,” с. 86; вж. също Gospel Teaching and Learning,  с. 26.

  30. Хенри Б. Айринг, “Converting Principles” (бележки от вечер със старейшина Л. Том Пери, 2 фев, 1996 г.), 1, si.lds.org; също цитиран в Gospel Teaching and Learning,  с. 54.

  31. Gospel Teaching and Learning, с. 26–27.

  32. Пророкът Джозеф Смит учи: „Можем да заключим, че макар да има различни диспенсации, все пак всички неща, които Бог е съобщил на Своя народ, са били предвидени да привлекат ума им към голямата цел и да ги научат да се уповават само на Бог като източника на тяхното спасение“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит (2007 г.), с. 53.

  33. Вж. Рут 1:19.

  34. Вж. Рут 2:14.

  35. Вж. Рут 4:1.

  36. „Дадената тук дума „Спасител“ превеждаме буквално от еврейски go’el и това е правилният й превод. Тя е тълкувана само като „родственик“ в английския превод на крал Джеймс. Предназначението на един go’el е да направи възможно за една вдовица, която е загубила дома си и собствеността си, да се върне към предишното си положение и сигурност и да има потомство, за да продължи рода си.

    Лесно е да се види защо по-късно пророците взаимстват тази дума от обществените закони на Израил и я използват, за да опишат функциите на Този, който ще стане Божественият Изкупител: Помислете какво прави Той, за да ни възстанови към подходящо положение пред Бог и да ни даде бъдеща безопасност и вечно „потомство“. (Ellis T. Rasmussen, An Introduction to the Old Testament and Its Teachings, Part 1 (syllabus for Religion 301, 1972 г.), с. 157; and Old Testament Student Manual: Genesis–2 Samuel (Church Educational System manual, 2003 г.), с. 263.

  37. Вж. Рут 4:10.

  38. Вж. Рут 4:13; вж. също текста под заглавието на Рут 4 на английски език.

  39. Иоана 19:30; вж. Рут 3:18.

  40. Тази красива история „говори за и символично показва Божията изкупителна сила; тя ни учи как можем да достигнем тази сила и илюстрира как трябва да подражаваме ревностно на Спасителя. Множество елементи на тази история служат като символи на Христос. Тя се отнася за надеждата в Израил. (Може би част от) причината да обичаме историята толкова много е, защото…нашите души интуитивно отвръщат на изкуплението на Рут; ние копнеем за това, което се случва на нея, да се случи на нас както в смъртния, така и във вечния ни път. Рут удовлетворява някои от душевните ни копнежи за избавление. Нейната история подчертава нашите причини за надежда“. (Kerry Muhlestein, “Ruth, Redemption, Covenant, and Christ,” в D. Kelly Ogden, Jared W. Ludlow, и Kerry Muhlstein, изд., The Gospel of Jesus Christ in the Old Testament, 38th Annual Brigham Young University Sidney B. Sperry Symposium (2009 г.), с. 187–188).

  41. Вж. Бойд К. Паккър, “Self-Reliance” (Brigham Young University fireside, 2 март 1975 г.), speeches.byu.edu.

  42. Вж. Алма 12:9–11; 3 Нефи 26:1–11 (особено стихове 9–10). Старейшина Джефри Р. Холанд обяснява: „Когато настъпят кризи в живота ни - а те със сигурност ще настъпят - философиите на човека заедно с няколко стиха и поеми няма да свършат работа. Ние подхранваме ли наистина нашите младежи … по начин, който ще ги подкрепи, когато напрежението на живота настъпи? Или им даваме един вид теологична храна - празни духовни калории? Президент Джон Тейлър нарече веднъж подобно преподаване „пържена пяна“ - нещо, което може да ядеш цял ден и накрая още да се чувстваш напълно незаситен. Преди няколко години през една сурова зима президент Бойд К. Пакър отбелязва, че значителен брой от сърните умирали от глад, докато стомасите им били пълни със сено. В искрените си усилия да помогнат, представителите осигурявали само привидното, когато основното е било необходимо. За съжаление, те нахранили сърните, но не ги подхранили“ (“A Teacher Come from God,” Ensign, май 1998 г., с. 26–27).

  43. Хенри Б. Айринг, „Eyes to See, Ears to Hear“ si.lds.org; цитиран също в Gospel Teaching and Learning,  с. 54.

  44. Дейвид А. Беднар, „A Reservoir of Living Water“, с. 4, speeches.byu.edu.

  45. Хенри Б. Айринг, „Teaching the Old Testament“, с. 2, si.lds.org.

  46. Дейвид А. Беднар, „A Reservoir of Living Water“, с. 6, speeches.byu.edu.

  47. Изход 6:7.

  48. Изход 7:17; вж. също Изход 7:5; 8:10, 22; 9:14, 16, 29; 10:2; 11:7; 14:4, 18; 16:6, 12; 29:46.

  49. Вж. 1 Царете 17:46.

  50. Вж. 4 Царете 5:15.

  51. Вж. 1 Царете 18:37.

  52. Вж. Даниил 4:17, 26.

  53. 1 Царете 17:46.

  54. Вж. Псалми 59:13; 67:2; 83:18; 109:27.

  55. Вж. Исаия 5:19; 9:9; 19:21; 37:20; 41:20, 22–23; 41:26; 43:10; 45:3, 6; 49:23, 26; 52:6; 60:16.

  56. Вж. Езекиил 6:10, 14; 7:4, 9, 27; 11:10, 12; 12:15–16; 13:9, 14, 21, 23; 14:8; 15:7; 16:62; 17:21, 24; 20:20; 22:16; 24:27; 25:7; 35:4, 12, 15.

  57. Исаия 45:6.

  58. Вж. раздела „Защо правим тези промени?“ на “New Religion and Institute Courses: Additional Information,” si.lds.org/announcement-new-religion-courses.

  59. Бойд К. Пакър, „Scriptures“, Ensign, ноем. 1982 г., с. 53.

  60. 2 Нефи 3:12.

  61. Дейвид А. Беднар, „A Reservoir of Living Water“, с. 6, speeches.byu.edu.

  62. Старейшина Нийл А. Максуел го описва по този начин: „Свържете Писанията си така, че стиховете от Старият завет по дадена тема да са свързани (с другите книги от Писанията) и със словата на живите пророци. Писанията на Църквата се нуждаят едни от други. … И си помагат едни на други. …

    … Тогава ще…направите момента на преподаване по значим. ...

    … Помогнете на учениците си да избягват склонността да преглеждат бегло повърхността на Писанията. … Насърчете ги да свързват Писанията по теми все едно са чепка грозде, която след това изстискват в гроздов сок и отделят най-значимото.“ (“The Old Testament: Relevancy within Antiquity” (Church Educational System symposium on the Old Testament, 16 авг. 1979 г., с. 1–2, si.lds.org.

  63. Вж. Old Testament Student Manual: Genesis–2 Samuel, с. 111–15.

  64. Брус Р. Макконки, The Promised Messiah: The First Coming of Christ (1978 г.), с. 453.

  65. 2 Нефи 11:4; вж. също Осия 12:10; Алма 30:23–60 (особено стихове 40–41); Моисей 6:59–63.

  66. Вж. Моисей 6:63. Старейшина Брус Р. Маконки учи: „Разкритите събития от Сътворението са предназначени да осъществят две велики цели. Тяхната обща цел е да ни позволят да разберем същността на нашето земно изпитание, на което всички човеци биват подлагани и изпитвани, „за да видим дали ще вършат всички неща, които Господ, техният Бог, ще им заповяда“. (Авр. 3:25.) Тяхната конкретна цел е да ни позволят да разберем изкупителната жертва на Господ Исус Христос, което безкрайно и вечно Единение е основата, върху която се гради религията на откровението“.(“Christ and the Creation,” Ensign, June 1982 г., с. 13).

  67. Алма 33:19; Вж. също Topical Guide, Jesus Christ, Types of, in Anticipation.

  68. „Бащите ви ядоха манната от пустинята и все пак измряха.

    Тоя е хлябът, който е слязъл от небето, за да яде някой от него и да не умре.

    „Аз съм живият хляб.“ (Иоана 6:49–51); вж. също Изход 17:6; 1 Коринтяните 10:4; Topical Guide, “Jesus Christ, Types of, in Anticipation.”

  69. Вж. Изход 12:5–14.

  70. Галатяните 3:24.

  71. „ Father of a multitude. Originally called Abram, ‘exalted father.’” (Bible Dictionary, “Abraham”).

  72. Старейшина Далин Х. Оукс обяснява: „Тази история … разкрива добрината на Бог, като запазва Исаак и осигурява замяна, така че да не се налага да умре. Заради нашите грехове и нашата смъртност, ние, като Исаак, сме обречени на смърт. Когато всяка друга надежда е изгубена, нашият Отец в Небесата предлага Агнеца Божий и ние сме спасени чрез неговата жертва.“Ensign, ноем. 1992 г., с. 37).

  73. „Салимски цар“ (Евреите 7:1–2); „Царят на небето“ (Превода на Джозеф Смит, Битие 14:36 (in the Bible appendix); „Цар на правда“ (Евреите 7:2); вж. също Topical Guide, “Jesus Christ, Types of, in Anticipation.”

  74. Превода на Джозеф Смит, Битие 14:33, Ръководство към Писанията

  75. Вж. Битие 37:27–28.

  76. Вж. Моисей 1:26; вж. също Второзаконие 18:15; 3 Нефи 20:23; The Pearl of Great Price Teacher Manual (Church Educational System manual, 2000 г.), с. 9–11.

  77. Римляните 5:14.

  78. Вж. 2 Нефи 2:23.

  79. Вж. Моисей 4:18.

  80. Вж. 2 Нефи 2:25.

  81. Даниил 6:3.

  82. Даниил 6:3–4, 6–7.

  83. Даниил 6:4; вж. също стих 5.

  84. Даниил 6:6–7.

  85. Лука 22:39; вж. Даниил 6:10.

  86. Вж. Даниил 6:10.

  87. Даниил 6:14.

  88. Даниил 6:17.

  89. Даниил 6:19.

  90. Вж. Даниил 6:22.

  91. Даниил 6:23.

  92. Алфред Едерсхайм, Bible History: Old Testament, том 1, изд. (1982 г.), с. xiii; също цитиран в Old Testament Student Manual: Genesis–2 Samuel, с. 22.

  93. Марион Г. Ромни, „The Message of the Old Testament“, с. 1, si.lds.org.

  94. Вж. Псалми 1:2–3.

  95. Еремия 20:9; вж. също Gospel Teaching and Learning, с. 29–30. Президент Бойд К. Пакър обяснява:

    „Има голям брой доказателства, - пише брат Уилфърд Б. Лий - които показват, че, особено в моралното поведение, хората не действат според знанието си“. И той отбелязва, че трудно може да се намери пълен човек, който да не знае, че за да намали теглото си, част от нещата, които трябва да направи, е да яде по-малко. Можете ли да си представите лекар, който пуши и не знае, че пушенето е вредно за неговото здраве? Някога ставал ли ви е известен развод между родители, при който и двамата не знаят достатъчно добре за трагичния ефект, който ще претърпят техните деца? В подобни ситуации хората знаят правилния път, но въпреки това не успяват да го следват.

    А колкото до праведното поведение, да имаш интелектуални познания не е достатъчно. Чувствата трябва да бъдат включени“ (Let Not Your Heart Be Troubled (1991 г.), с. 14).

  96. В The Charted Course of the Church in Education президент Дж. Рубен Кларк- мл. ни учи, че в нашето изучаване и преподаване има всъщност две първостепенни неща, които могат да бъдат пропуснати, забравени, изопачени или изоставени. Първото нещо, разбира се, е Спасителят и Неговото Единение. Второто от тези двете, на което трябва да отдадем цялата си вяра, е, че Отецът и Синът наистина се явяват на Джозеф Смит във видение в горичката“ (1–2).

  97. В коментара за Учение и завети 6:2, ръководството Doctrine and Covenants Student Manual съдържа следното обяснение: Много мечове от древни времена са имали само една остра страна. Когато някой решавал да направи двуостър меч, силата на действието му се увеличавала извънредно. Сега можел да порязва във всички посоки без значение как е нанесен ударът. По този начин, оприличаването на словото на Бог с двуостър меч е ясно оприличаване. Точно както острият меч може да проникне достатъчно дълбоко, за да отреже крайник и да унищожи живот, така и словото на Господ е достатъчно силно да причини унищожение на душата (духовна смърт) на онези, които не се вслушват в него (вж. Евреите 4:12; Откровението 1:16; 2:12, 16). Словото на Бог също има силата да прониже душата като меч и да засегне в дълбините човек (вж. 3 Нефи 11:3; У. и З. 85:6). Може да реже през грешките и лъжите със способността на двуостър меч.“(Church Educational System manual, 2001 г.), с. 15).

  98. Вж. Мормон 5:14.

  99. Вж. 1 Нефи 11:22.

  100. Авраам 1:19.