Господният ден

Чад Х. Уеб

Администратор, Семинар и Институт по религия

Сателитно излъчване на Семинар и Институт по религия•4август 2015 г.

Удоволствие е да бъда с вас днес и благодаря за всичко, на което бяхме научени толкова добре досега. Наистина се радвам да бъда тук. Надявам се, че знаете за моята обич към вас и дълбоката ми признателност и уважение, които изпитвам към всеки от вас и всичко, което правите. Радвам се, че съпругата ми, Кристи, ме придружава. Днес е 25-тата ни годишнина, така че си помислихме, че ще бъде забавно да я отпразнуваме с 98 0000 от най-близките ни приятели. Наистина е забележително всичко, което вие и брачните ви партньори правите в тази организация. Благодаря на всички за приноса ви и затова, че сте тук. Прекрасно е да съм част от това дело с всички вас.

Във връзка със скорошната обща конференция на Църквата бе проведено обучение за висшите ръководители с цел „спазването на Господния ден и превръщането му в наслада“. Председателстващите кворуми на Църквата са обединени в значителните международни усилия да проповядват важността от спазването на Господния ден в Църквата и у дома. Това се проповядва по време на областни, координационни и колови съвети. Президентите на колове обучават епископите и заедно те ще продължат да проповядват на членовете в своя кол и район.

Обучение, осигурено за ръководителите на Църквата

Осигурихме достъп до серия от видео материали от това обучение на висшите ръководители, които ще бъдат качени на нашата интернет страница.¹ Надявам се, че ще гледате внимателно, ще правите преглед и ще използвате този важен източник. Днес бих желал да видите две важни презентации от това обучение. Първо ще чуете президент Ръсел М. Нелсън. След него ще говори старейшина М. Ръсел Балард.

Президент Ръсел М. Нелсън: „Скъпи сестри и братя, изразявам дълбоката си обич и възхищение към всеки от вас. … Първото президентство се съсредоточава тази сутрин върху огромното притеснение, което всички изпитваме за онези хора от Църквата, които са изгубени, непознати, по–слабо активни. Като се съсредоточаваме над този проблем, ние бихме желали да обърнем внимание на предотвратяването на този вид проблеми. Ето защо, в днешната и утрешната сесии ние ще обърнем голямо внимание на изграждането на вяра в Бог, изграждането на вяра в Господ Исус Христос, изграждането на вяра в Неговото Единение. … Като един от Неговите ръкоположени апостоли, съм наистина благодарен за задачата, която ми дадоха да говоря на тази тема. Заповедта на Господ да освещаваме Господния ден и да го пазим свят е задължение, което ние приемаме много сериозно и буквално. Ако наистина можем да го направим – ако наистина можем да го сторим – ние ще помогнем на нашите членове да изградят вяра в Господ и да задълбочат своето обръщане към Него и Църквата Му. … Докато се учим как по–добре да освещаваме Господния ден, вярата ще се увеличава по света“.

Старейшиа М. Ръсел Балард: „Братя и сестри, приветстваме ви с добре дошли на това важно обучение на общата конференция. Първото президентство и Кворума на дванадесетте прекараха много часове през последните няколко месеца в преглед на достъпното проучване относно ученията и принципите на Църквата, които увеличават вярата в нашия Небесен Отец и Господ Исус Христос и Неговото Единение. Както знаете, ние продължаваме да бъдем притеснени за трайното обръщане, спазването на заветите, различните поколения от едно семейство и духовно укрепените членове на Църквата. От всички организационни или законови промени, или доктринално обучение, които биха могли да ускорят делото на спасението в този момент, ние установихме, че увеличаването на духа и силата на Господния ден ще има най–голямо влияние върху привличането на членовете и семействата по–близо до Господ Исус Христос“.

Президент Нелсън сподели тревога по повод липсата на активност и необходимостта от укрепване на вярата в Исус Христос и Неговото Единение. Той обеща, че „докато се учим как по–добре да освещаваме Господния ден, вярата ще се увеличава по света“.

Сигурен съм, че вие забелязахте старейшина Балард да казва: „От всички организационни или законови промени, или доктринално обучение, които биха могли да ускорят делото на спасението в този момент, ние установихме, че увеличаването на духа и силата на Господния ден ще има най–голямо влияние върху привличането на членовете и семействата по–близо до Господ Исус Христос“.²

Ролята на Семинар и Институт по религия

В това международно усилие, Семинарът и Институтът по религия са специално ръководени от Борда за образование на Църквата да помагат, като подновят нашето внимание към преподаването на принципа за спазването на Господния ден и учението свързано с причастието, както и да спомагат младежите и пълнолетните младежи от Църквата да се стремят по–добре да разбират и да живеят според тези принципи. Ще трябва да правим това, като наблягаме на тези принципи, когато те се появяват съвсем естествено в нашето преподаване на Писанията и в програмите на нашите курсове. Притежаваме чудесната възможност да обединим нашите усилия с онези хора, на които е възложено да ни ръководят като пророци, гладачи и откровители. И като вършим това ние по–добре ще изпълним нашата цел да помогнем на младежите и несемейните младежи да разберат и да се осланят на ученията и Единението на Исус Христос.

За да демонстрирам как можем да проповядваме принципите, свързани с Господния ден и причастието по начин, който ще увеличи вярата в Исус Христос, аз съм подбрал примери главно от Стария завет, тъй като повечето от вас ще преподават Стария завет през идващите месеци.

Господният ден

1. Господният ден е знак от Господ към нас

Един важен принцип относно Господния ден можем да научим от Изход 31:

„Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам. …

Прочее, израилтяните да пазят съботата … по вечен завет.“³

Идеята, че Господният ден е знак за завета на Бог към нас е значима, тъй като всеки от нас е изправен пред следната дилема: „нищо нечисто не може да живее с Бога⁴, а ние знаем че „всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“⁵. Решението, записано в Учение и завети 60:7, гласи: „Аз съм способен да ви направя святи“. И това се случва, разбира се, чрез Исус Христос, централната фигура в плана на изкупление на Отца. Или както проповядва апостол Павел: „защото сте били с цена купени.“⁶

Тази цена е животът, страданието и смъртта на съвършения Син на Бог. А какво е доказателството за покупката? Каква е касовата бележка? Господният ден е вечен знак за изпълнението на Божия завет с чедата Му, знак, че Той може да ни направи свети.

2. Господният ден е знак от нас към Господ

Неделният ден не е само доказателството за покупката, знакът, че Господ ще ни направи свети. Той е и знак от нас към Него за това как се чувстваме относно това, което Той направи за нас – как се чувстваме по отношение на Неговата жертва и какво изпитваме относно нашите завети.

В скорошната обща конференция на Църквата президент Нелсън учи: „Когато бях доста по-млад, изучавах списъците, които други бяха съставили за това какво да се прави и какво да не се прави в Господния ден. По-късно научих от Писанията, че поведението и отношението ми в Господния ден представляват един вид израз на взаимоотношенията между мен и Небесния ми Отец. С това разбиране, вече не се нуждаех от списъци какво може и какво не. Когато трябваше да взема решение дали някоя дейност е подходяща за Господния ден, аз просто се запитвах: „Какъв знак пращам към Бог?“. Този въпрос правеше кристално ясен избора ми за дейностите в Господния ден.“⁷

Всеки избор по отношение на Господния ден е личен; това е лично дарение, знак на нашата благодарност, че Той желае да ни направи свети. Без да целя да предлагам списък за това какво да се прави и какво не, бих желал да кажа, че съм виждал младежи и непълнолетни младежи по целия свят, които избират да пазят Господния ден свят. Мнозина избират да не работят в неделя; други са си поставили цел да не пишат домашни в неделя. Млада жена от Тайланд рискува да загуби приятелите си, защото решава да не участва в социални дейности в неделя (идея, която приятелите й не са чували преди). Знам за младеж, желаещ да стане професионален футболист в Калифорния, който, въпреки големия натиск от съученици и треньори – и с риск да загуби възможности за стипендия – решава да не участва в организирани спортни събития в Господния ден.

Уверен съм, че Господ ще възнагради тези чудесни млади хора, тъй като те Го почитат, като избират да пазят Неговия ден свят. Можем да научим нашите ученици, че отношението и действията в Господния ден са знак към Господ за това как се чувстваме по отношение на нашите завети и че „пазенето на Господния ден свят символизира спазването на целия завет“.⁸

3. Господният ден е наслада

Друг принцип от Стария завет:

„Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден, и наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема, и Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, и не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи,

Тогава ще се наслаждаваш в Господа.“⁹

Изход глава 16 е чудесен пример за този принцип. Когато чедата на Израил се оплакват от глад и искат да се върнат към „котлите с месо“ в Египет, Господ казва:

„Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.

А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.“¹⁰

Има поне още два допълнителни принципа в тези стихове. Единият е, че Господ изпитва нашето подчинение в Неговия ден. Другият е че Господ запазва и подготвя начин за нас да имаме възможност да спазваме Неговите заповеди. Помислете как това изпълнява обещанието, че Господният ден е наслада. Ако се трудите всеки ден, събирате манна, за да останете живи, и в един ден Господ казва: „Не трябва да работите днес, но Аз пак ще ви нахраня, сякаш сте работили“, това няма ли да е наслада?

Чух съвременна версия на тази история, разказана от сестра и старейшина Бийчър, двойка мисионери, които служат в Африка. Те пишат:

„Живеем в много бедна част в Кения на границата с Уганда. Един от нашите президенти на клонове, …, е фермер, който живее на място, наподобяващо лагер, заедно с роднините си. Той е млад баща с малко семейство. …

… В неговия клон има членове, които му казват, че не могат да ходят на църква в неделя, защото се страхуват да напуснат домовете си от притеснение, че техните съседи ще им откраднат посевите. … Това е съвсем реално притеснение. … В действителност, хората … изчакват със засаждането, когато техните съседи засаждат, за да намалят шанса ранната им реколта да бъде открадната. …

Те също казват, че не могат да ходят на църква в неделя, защото трябва да работят, … тъй като са много бедни.

Президентът на клон продължава: „Казвам им: „Оставям дома си всяка неделя и стоя в Църквата дълги часове в този ден. Не работя в Господния ден. Когато се върна у дома, често откривам, че съседите ми са откраднали моята царевица, моите пилета, яйцата им, плодовете ми, защото са гладни и нямат храна. Въпреки това откривам, че що се отнася до моята реколта, аз съм благословен, тъй като земята ми ражда повече от тяхната – въпреки че те работят всяка неделя. Моята земя ражда повече, а аз съм благословен, защото пазя Господния ден свят“.

„Като чува коментара на този президент на клон, друг президент на клон казва: „Мога да свидетелствам за същото нещо. Имам 2 акра царевица. Моят съсед обработва 10 акра. Той работи всяка неделя. Аз не работя. Когато дойде време за реколтата, аз имам много. Съседът ми идва при мен за храна, защото няма достатъчно. Аз също съм благословен, защото живея според закона за Господния ден“.¹¹

Господните начини са по–висши от нашите – такива са и Неговите изчисления. Различни са от нашите. Това е вярно и за десятъка, нали? При десятъка, 10 минус 1 не е равно на 9. Господ ни благославя с това, от което се нуждаем, че и повече. Това важи и за Господния ден. Седмицата има седем дни, но работата в шест от тях ни дава повече, а не по–малко, от нещата, от които наистина се нуждаем. Почти можете да чуете Господ да казва: „И опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори, да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него“¹²

Не само че Господният ден е ден за почивка от физическия труд, той е и ден за духовно освежаване. Той е ден за почивка от светските грижи.

Президент Джозеф Ф. Смит учи, че почивката на Господ означава „да започнем да придобиваме познание и любов към Бог, да имаме вяра в Неговите цел и план, … да не бъдем завличани от всеки вятър на учение чрез човешка заблуда, в лукавство по измамителни хитрости“.¹³(Помислете за силата на това обещание във връзка с нашата цел да помогнем на нашите ученици да търсят истината и да я различават от заблудата.)

Трябва да спомена и една друга благословия от огромно значение от тези препратки към Писанията. В Изход 31 се използва израза „във всичките поколения“,¹⁴ а Исаия 58 обещава, че Господ ще „те храни с наследството на Яков“.¹⁵ Докато изучавате тези стихове и обучението, осигурено от нашите църковни ръководители, вие ще откриете, че най–големите благословии от спазването на Господния ден свят ще бъдат за вашите деца и вашите внуци. Всяка неделя е възможност да учите своите деца на вашите приоритети в живота, както и че желаете да жертвате собствените си желания, за да спазвате заповедите на Господ.

Това ще е голяма благословия за тях. Това ще помогне за създаване на поколения от верни ученици на Исус Христос в семейството. Като знаем за тези и други благословии, свързани с Господния ден, как може той да не е наслада?

4. Господният ден ни пази неопетнени от света

Друг принцип относно Господния ден откриваме в Учение и завети, раздел 59: „И за да може по-пълно да се запазиш неопетнен от света, иди в молитвения дом и принеси в жертва свещенодействията си на Моя свят ден“.¹⁶

Съществуват много възможности в Стария завет за проповядване на този принцип. Например, докато преподавате Авраамовия завет, вие ще имате възможност да учите своите младежи да бъдат в света, но не от света. Друга възможност ще се появи, докато преподавате 1 Царете 8.

Президент Спенсър У. Кимбъл цитира тази глава, за да преподаде важен урок. Той казва:

„Господ и Неговият пророк Самуил са разочаровани и скърбят. … Но хората желаят цар, за да „бъд(ат) като всички народи“. …

Ние не сме по–различни днес! Ние желаем блясъка и богатствата на света, но не винаги осъзнаваме наказанията за нашата глупост. Човек, който не е член (търси забавления в Господния ден, както и ние желаем да се забавляваме) дори когато, в много случаи това означава изоставяне на дейностите на Господния ден и погазването на светия Господен ден. Нашите съвременници правят нерелигиозни сватби – ние трябва да приемем всеки техен стил и образец, дори когато той възвеличава света и губи от поглед важността на истинския брак. …

Стиловете биват създавани от вулгарните и алчните и клонят от една крайност в друга, за да нарекат днешната мода остаряла. … Предпочитаме да умрем, вместо да бъдем „модерни“… … Трябва да имаме цар като другите народи.

Господ казва, че ще има странен народ, но ние не желаем да бъдем странни. …

Кога, о, кога нашите светии от последните дни ще застанат здраво на своите нозе, ще установят свои собствени стандарти, ще следват ясни модели и ще живеят свой собствен велик живот в съответствие с вдъхновените от Евангелието модели?“¹⁷

Когато нашите младежи се борят със светски философии и традиции и със световните стандарти и стилове, помогнете им да видят, че ние сме предопределени да бъдем странни хора, свободни от влиянията на света¹⁸. Помогнете им да разберат, че спазването на Господния ден свят е начин да правят това, начин да запазят себе си неопетнени от света.

Причастието

Целите на причастието

Нека сега да продължим и да поговорим на кратко за целите на причастието.

Вземаме от причастието, за да си припомним за тялото и кръвта на Сина. Това е причината, която самият Господ дава за причастието, когато Той лично го въвежда както в Светите земи, така и в Америка.¹⁹ Това трябва да е важна част от нашето преживяване всяка седмица. Причастието е възможност да си спомним за Него и всичко, което Неговите тяло и кръв представляват във връзка с буквалното възкресение, изкуплението от нашите грехове и милостта, която ни е достатъчна, за да се изправим пред всички предизвикателства на живота.

Ние свидетелстваме пред Бог, Вечния Отец, че желаем да вземем върху си името на Сина Му и да спазваме заповедите Му, като така подновяваме всички наши завети. Можете ли да си представите, ако всеки от нас прави искрено това всяка седмица? Събранието за причастие ще бъде духовен пир, кулминацията на който ще бъде обещанието на Господ, че всички ще „имаме Неговия Дух с нас“, който носи надежда, изцеление, сила, утеха и прошка²⁰.

Всички имаме нужда от прошка и изцеление и някои от нас имат нужда да простят и да оставят настрана горчивите чувства, които са таили твърде дълго време. Единението и причастието ни дават възможността да направим това сега.

На лице са възможности да проповядвате целите на причастието във всички Писания и във всички курсове. Бих предложил да потърсим поне два различни начина да го правим. Първо, всеки път, когато преподаваме тип или символ на Спасителя, имаме възможност да проповядаме целите на причастието. И второ, когато преподаваме принципи, свързани със заветите, имаме възможност да прилагаме тези принципи към причастието.

Позволете ми да споделя един пример за всеки от тези два вида възможности (отново, от Стария завет).

1. Типовете и символите ни насочват към Исус Христос

Първият пример, който показва използването на типовете и символите на Спасителя, е от Левит, глава първа. Там Господ учи чедата на Израил доброволно да правят приношение на Господ. Приношението е животно, което трябва да е от мъжки пол, без недостатък, което да бъде прието да извърши единение за човека, който е дошъл на поклонение. След това човека убива животното, а свещениците разпръскват кръвта около олтара.²¹

Лесно е да видим символизма и връзката му с причастието и да разберем, че щом човек бива сторен свят, сам Господ ще понесе неговото огорчение, мъка и грехове. Смятам за поразяващ парадокса, че праведните са онези, чиито „одежди са избелени чрез кръвта на Агнеца“²². Но „Господ ще носи червено облекло и одежди“. Защото, както казва Той: „Тяхната кръв попръсках върху одеждите Си, и изцапах цялата Си дреха“.²³

Представете си - Господ в червено, заобиколен от ангели, облечени в бяло! Заради страданията на Исус Христос, „ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна“²⁴

След това приношението бива нарязано на парчета – главата, вътрешностите, краката и мазнината.²⁵ Главата представлява нашите мисли; вътрешностите са нашето сърце, нашите чувства; а краката са нашите действия. Символизмът ни напомня за причастието, когато обещаваме да обичаме Бог „с цялото си сърце, мощ, разум и сила“.²⁶

С други думи, както проповядва старейшина Нийл А. Максуел: „Истинската, лична жертва никога не е била да се постави животно на олтара. Вместо това тя е да поставим животното в нас на олтара и да позволим то да бъде погълнато.²⁷

Можем да използваме и ролята на свещениците, синовете на Аарон,²⁸ за да научим нашите млади мъже на важността от ролята, която изпълняват по време на причастието. Научете нашите свещеници, че те са синовете на Аарон, че те трябва да се отделят от света, че те представляват Спасителя. Учете учителите на Аароновото свещеничество, че те заемат мястото на Йосиф от Ариматея, подготвящ тялото на Христос. (Някои от вас са имали свещеното преживяване да подготвят тяло за погребение. Можете ли да си представите свещеното преживяване на Йосиф от Ариматея?²⁹) Помогнете на нашите млади мъже да разберат, че събранието за причастието е възпоменателна служба в памет на Спасителя.

Президент на кол проповядва тази идея на кворум на учители. Сега, техният 15–годишен президент на кворум на учителите кара целия кворум да идват 30 мин. преди събранието за причастие всяка неделя, за да могат да четат от Писанията и да се молят заедно, след което като кворум се подготвят за причастието.

Ние също можем да учим нашите дякони за ролята, която изпълняват. Можете ли да си представите да носите ковчега на възпоменателната служба за Спасителя?

Помогнете на всички тях да знаят, че те почитат своето свещеничество по начини, които помагат на всеки от нас да има достъп до кръвта от Гетсиманската градина и да получи прошката и изцелението, които тя дава.

2. Преподаването на заветите ни позволява да преподаваме за причастието

Друга възможност да преподаваме за причастието е, когато преподаваме принципите, свързани със заветите.

Един пример за това откриваме в Книгата на Осия, която използва символите на съпруга, неговата жена, нейното предателство и изпитането на брачните завети, за да ни учи относно нашите завети с Небесния ни Отец. Господ казва на Осия да „Иди, вземи си блудна жена, и добий чада от блудство.“³⁰ Затова Осия се жени за Гомер. Но след като я прибира, грижи се за нея и й показва любовта си, тя се връща към стария си начин на живот и го предава.

Как бихте се почувствали на мястото на Осия? И въпреки това, чуйте как реагира Осия на това предателство:

„Но, ето, Аз ще я привлека, и като я заведа в пустинята ще й говоря по сърцето й.

„Ще й дам лозя.“³¹

А след това Писанията разказват за обрат, който се случва от Осия и Гомер към Господ и завета на Израил, когато Той ни казва: „И ще те сгодя за себе си завинаги; Да! Ще те сгодя за себе си в правда и в съдба, в милосърдие, и милости“.³²

Да видя как се чувства Осия по повод своите завети и да разбера, че това е начинът, по който Господ се чувства по повод Неговите завети с нас, бе голяма благословия за мен.

Първо се научих да обичам тази история, заради една реч на президент Хенри Б. Айринг. Някои от вас сигурно са били там, когато той каза следното по повод своя опит в преподаването на Стария завет в Семинара: „Поради причини, които не мога да обясня, в дните, които преподавах Осия, усетих нещо ново, нещо по–силно. Това не е история за сделка между бизнес партньори. … Това е любовна история. Това е историята на брачен завет свързан с любов, с непоколебима любов. Онова, което усетих тогава, и което се увеличи с годините, бе че Господ, с Когото съм благословен да съм сключил завет, ме обича, обича вас и онези, на които преподаваме, с постоянство, на което винаги се възхищавам и което желая с цялото си сърце да следвам.“³³

Има още толкова много в тази история, но ще оставя на вас да прегледате невероятното обръщение на президент Айринг, направено на симпозиума на ОСЦ през 1995 г. Мисълта ми е, че ние имаме възможност да проповядваме завети. И когато го правим, нека помагаме на нашите ученици да усетят онова, което президент Айринг е почувствал: че Бог ни обича и че се наслаждава да ни благославя чрез нашите завети. Когато разберем, че обредите и заветите са символ на Божията любов и желание да ни възвиси, ние завинаги се променяме от причастието.

Заключение

Можете ли да си представите какво би станало, ако младежите и пълнолетните младежи от Църквата присъстват на събранието за причастие всяка седмица и истински си спомнят Спасителя, изпитвайки благодарност за Неговото Единение, свидетелствайки пред Отца, че те ще носят името на Спасителя всеки ден и ще се стараят да спазват заповедите Му и да живеят достойно за дара на Светия Дух? И тогава, през седмицата, те посещават класове в Семинара и Института, които са съсредоточени над централната роля на Спасителя в плана на нашия любящ Небесен Отец и които им напомнят за тяхното обещание да бъдат ученици на Исус Христос? И ако в домовете си те говорят за тези неща със своите родители и заедно планират да поставят Господния ден в центъра на цялата седмица?³⁴ Трудно бихме си представили благословиите, които Господ има за нас.

Позволете ми да завърша с моето свидетелство, че за да проповядваме това учение със сила, първо ние трябва да сме го изживели. Ако пазим Господния ден свят и си спомняме Спасителя, когато подновяваме нашите завети всяка неделя, Господният ден ще се превърне в наслада за нас и ще благословя нас и нашите семейства поколения напред. И това значително ще укрепи нашата способност да вдъхновяваме обичаните си ученици да осъзнават как спазването на Господния ден свят ще им помага да разбират и да се уповават на ученията и Единението на Исус Христос. Това ще задълбочи тяхната признателност и отговорност към заветите им като ученици на Спасителя на света.

Нека винаги си спомняме за Него. В името на Исус Христос, амин.