Коледа – време за обич, служба и прошка един към друг
Обичам да виждам вълнението и очакването на децата по време на коледните празници! Спомням си собственото ми очакване като дете от Неделното училище, израстващо в Аржентина. Една година, нашите учителки в Неделното училище за деца ни помолиха да почистим старите си играчки, да измием косата на куклите ни и да поправим роклите им, за да ги дарим на малки момчета и момичета, които трябваше да прекарат Коледа в болницата.
През седмицата, докато почиствах моите стари кукли, майка ми ме попита какво правя с тях. Обясних какво ни бяха помолили нашите учителки в Неделното училище за деца, а тя отговори: „Ти също трябва да дадеш една от твоите хубави играчки на децата“.
Аз отговорих: „Защо да го правя?“
Тогава, тя каза нещо, което помня през всичките тези години. Тя каза: „Крис, наистина е хубаво да подарим нещо, което силно харесваме, нещо, с което е трудно да се разделим, защото го обичаме, нещо, което би било жертва. Такъв е подаръкът на Небесния Отец към нас. Той изпратил Своя Син Исус Христос, а не просто който и да е друг. Той изпратил Своя Възлюбен и съвършен Син, за да може да се завърнем да живеем с Него отново“.
През тази година, когато подарих една от любимите си играчки, разбрах малко по-добре подаръка на Небесния ни Отец към нас – Неговият Възлюбен Син, Исус Христос, Който с любов и безкористност дал живота Си за нас.
Всяка година, като част от Коледното ни празненство, баща ми прочиташе от Писанията красивия разказ от Лука:
„А в онези дни излезе заповед от Цезаря Август да се извърши преброяване по цялата земя. …
И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
И така, отиде и Йосиф от Галилея, от град Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем; …
за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.
И когато бяха там, дойде ѝ време да роди.
И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.
А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.
И ангел от Господа застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много.
Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци.
Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.
И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите:
Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“1.
Братя и сестри, как можем и днес да се радваме на същия мир и благоволение към хората?
Като размишлявах по този въпрос през последните няколко седмици, отчитайки, че Коледа е време за подаръци, се сетих за три действия – всъщност три подаръка, които всеки от нас може да дари. Разбира се, ние даряваме тези подаръци през цялата година, но през прекрасния коледен сезон ние си спомняме как Отец ни дари Своя Син и обмисляме как да следваме Техния пример, като увеличаваме способността и желанието си да даряваме.
1. Коледа е време за даряване на обич.
Нашият Отец в Небесата и нашият Спасител Исус Христос, са съвършените примери за обич. Любим откъс от Писанията ни учи: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“2.
Нашият Спасител ни учи чрез примери, да обичаме всички хора. Той също ни учи да възлюбим Бог и да възлюбим ближния си, както себе си.
Старейшина Джон А. Уидсоу обяснява:
„Може да не разбираме цялостната и съществена природа на обичта, но има примери, чрез които тя може да бъде разпозната.
Обичта винаги се базира на честност. … Лъжата и измамата, или всяко друго нарушение на моралния закон, са доказателства за липсата на обич. Обичта загива в среда на нечестност. … Така че, … (онзи), който мами любимата си или се отнася към нея с каквото и да е поведение, противно на честността, в действителност не я обича.
Освен това, обичта не обижда, наранява или ощетява любимия човек. … Жестокостта е лишена от обич до такава степен, както лъжата е лишена от истина. …
Обичта е позитивно действаща сила. Тя е в помощ на любимия човек. Ако има някаква нужда, обичта се опитва да я задоволи. Ако има слабост, обичта я замества със сила. … Обичта, която не помага, е фалшива или преходна обич.
Колкото и добри да са тези примери, съществува един, по-велик от тях. Истинската обич прави жертви за любимия човек. … Това е последният тест. Христос дава от Себе Си, отдава живота Си за нас и по този начин доказва истинността на обичта Си към Своите смъртни братя и сестри“3.
Нашият Отец в Небесата кани всички нас, Неговите чеда, да отдаваме и жертваме за тази обич. „Давайте – казва Спасителят, –и ще ви се дава“4. „Даром сте приели, даром давайте“5.
2. Коледа е време за отдаване на служба.
Нашият Господ и Спасител служи лично на хората, като повдига потиснатите, дава надежда на обезкуражените и търси изгубените. Той дава зрение на слепия, изцелява болните и куците, за да могат да ходят, и възкресява мъртви.
По Коледа се сещам за мисионерите – старейшини, сестри, семейни двойки и президенти на мисия по целия свят, които, като посредници на Исус Христос, отдават доброволно своето време в служба на цялото човечество. Сещам се за всички братя и сестри, които прекарват много часове, служейки вярно в призованията си. Също по това време си мисля за всички мъже и жени, които служат в армията, за да гарантират нашата безопасност. Благодаря ви за вашата служба!
Но, дори и да не служим на Господ или на нашата страна на пълновременна служба, нашите възможности да служим са неограничени. Любезните думи и дела могат да повдигат тежестите и да радват сърцата! Нашият Отец в Небесата кани всички ни да служим. И когато го правим: „(А) Царят ще (ни) отговори: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили“6.
3. Коледа е време за прошка.
Като прощаваме на другите, това носи мир и радост в живота ни. Президент Хибър Дж. Грант учи: „Няма нищо, което да ни носи повече от Божия Дух, от това да… бъдем любезни, внимателни, милосърдни, дълготърпеливи и прощаващи. Няма нищо, което да ни носи повече радост, от това да бъдем готови и желаещи да прощаваме прегрешенията на нашите ближни спрямо нас и няма нищо, което да ни носи по-голямо осъждане, от това да закоравяваме сърцата си, да бъдем огорчени и отмъстителни в чувствата си към нашите околни“7.
За да получаваме опрощение за нашите грехове, трябва да прощаваме на другите.
Когато прощаваме на другите, това ни позволява да преодоляваме чувствата на гняв, горчивина или мъст. Кой би желал да изпитва такива чувства по Коледа? Прошката може също да лекува духовните рани и да носи мира и любовта, които само Бог може да дава.
Нашият Отец в Небесата желае да се покайваме и да прощаваме на всички, включително и на себе си. Както казва старейшина Джефри Р. Холанд: „Но колкото и закъснели да мислите че сте, колкото и възможности да мислите, че сте изпуснали, колкото и грешки да смятате, че сте допуснали, колкото и таланти да си мислите, че ви липсват, колкото и да сте се отдалечили от Бог, дом и семейство, аз свидетелствам, че не сте толкова далеч, че да не може да бъдете достигнати от Божията любов. Не е възможно да потънете толкова дълбоко, че безпределната светлина на Христовото Единение да не може да ви освети“8.
Братя и сестри, по време на тези коледни празници, нека всички ние да даряваме най-добрите подаръци. Нека жертваме със сърца на благодарност нашите любими играчки – а не тези, които сме изхабили. И нека да даряваме дара на любовта, дара на службата на хората около нас и истинския дар на прошката. Когато се покайваме, Светият Израилев ни прощава. Свидетелствам, че Той е жив. Той е Царят на царете, Князът на мира, нашият Спасител, нашият Изкупител и нашият Приятел.В името на Исус Христос, амин.