Небесни дарове
Малко момче
Никое малко момче не е очаквало Коледа повече от мен. Обожавах я! А родителите ми бяха факири в превръщането на дома ни в уютна зимна приказка. Украсата, музиката, лампичките, вкусотийките и разбира се, подаръците. О, как очаквах подаръците! Всяка година старателно правех списък с нещата, които най-силно желаех.
Тъй като живеехме във ферма, всяко коледно утро, преди да отворим подаръците си, се обличахме топло, за да излезем на смразяващите зимни температури и да се погрижим за животните ни. Нямаше по-хубаво нещо от това да свършим работата си и да се втурнем вкъщи, за да се потопим във вълшебството на утрото.
Тепърва започвах да научавам за Исус Христос, Чийто рожден ден отбелязвахме. И при все това си мислех, че това е просто супер. Беше Неговият рожден ден, а ние получавахме всичките подаръци. Кое дете не обичаше това! Коледа бе всичко добро.
За щастие, с течение на времето, разбирането ми за Спасителя нарасна – Неговото раждане и рожден ден, Неговият живот и чудесата Му, силата и жертвите Му, Единението и Възкресението Му, но най-вече величието Му и неизмеримата Му любов. Да, Коледа бе всичко добро, но това бе просто, защото Исус Христос е всичко добро. Или казано по-добре, Исус Христос е всичко прекрасно!
Мисионерска служба
Подобно на много млади хора и аз с голямо нетърпение очаквах да отслужа мисия, но първата ми Коледа далеч от вкъщи бе леко шокираща. През месеците, предшестващи 19-ия ми рожден ден, на практика можех да мисля само за отиването ми на мисия. Бях по-малък от повечето ми съученици и приятели и мнозина от тях вече бяха отишли на мисиите си, а аз останах. Чувствах, че и аз съм вече готов да бъда мисионер. Единствената пречка бе рожденият ми ден.
След като мина цяла вечност, най-сетне дойде и моят ред и аз постъпих в Центъра за обучение на мисионери. В началото на декември летях със самолет за мисията ми в Сантяго, Чили. Най-сетне бях на път, а още по-хубавото бе, че скоро щеше да бъде Коледа. Сигурен бях, че съм готов за най-величественото преживяване през живота си.
Но като слязох от самолета бързо забелязах, че нещата бяха много различни от дома ми в Юта. Да, Коледа скоро щеше да дойде, но времето беше като по средата на лятото. Къде бе снегът? Къде бяха ботушите и палтата?
Бързо се увлякох от трудностите в работата. Имах проблем с часовата разлика и понякога заспивах по време на срещите ни с проучватели. Културата бе различна, езикът бе загадка – изобщо не звучеше като този, който бях учил в Центъра за подготовка на мисионери – а храната беше уникална. Говорейки за храна, изглежда с колегата ми бяхме изяли нещо развалено, защото и двамата тежко се разболяхме. После, като капак на всичко, през една от първите ми нощи в Чили, преживяхме земетресение.
Беше първата ми Коледа далеч от дома и ми беше много зле. Лежах на легло в непозната страна, опитвайки се да разбера език, който ми бе неясен, живеейки с човек, който едва познавах. Това ли беше мисионерската работа и защо толкова бързах?
Обаче, въпреки всички тези трудности, започнах да обичам хората в Чили с цялото си сърце. Те бяха толкова прекрасни и толкова лесни да ги обикнеш – и мнозина от тях жадуваха за посланието на Спасителя. В суровия истински свят, в който хората отчаяно се нуждаеха от посланието за Спасител, някак си коледните елхи и натъпканите чорапчета не бяха толкова важни. Щом Христос бе напуснал небесния Си дом и бе дошъл на земята, за да страда и умре за нас, и аз можех да напусна дома си и да понеса няколко леки неудобства, за да споделям прекрасното Му послание.
Тази Коледа ме научи на чистата радост от това да помагам на хората да получат най-славния дар на Небесния Отец за всички нас, Неговия велик план на щастието. Открих, че това е, което всички желаят най-много, не само по Коледа, но винаги.
Млад вдовец и брак
Няколко години след мисията ми се озовах пред нова трудност. Бях депресиран, уморен и самотен. Няколко месеца по-рано съпругата ми, с която бяхме женени от по-малко от две години, бе убита при автомобилна катастрофа, оставяйки мен и седем-месечната ни дъщеричка съвсем сами.
Бях студент, учех, работех и се мъчех да се науча да бъда самотен родител. Коледа наближаваше и докато другите се готвеха да се върнат в домовете си, за да са с близки и любими хора по празниците, поради ангажименти в работата трябваше да остана в университета. Чувствах се самотен и много тъжен. Коледа дойде и отмина, а времето си минаваше.
Почти година по-късно, когато пак наближаваше Коледа, все още бях сам. Писанията гласят, че не е добре за мъжа да бъде сам (вж. Битие 2:18) и аз бях абсолютно съгласен с това. Нуждаех се от спътница, а дъщеричката ми се нуждаеше от майка.
Мислех си: „Може и да не съм кой знае какво, но коя жена не би искала истинско, живо бебе момиченце за Коледа? Не просто кукла – а съвсем истинско?“ И за щастие, ако някой искаше бебето, ами, щеше да получи и мен.
Бях хвърлил око на една млада дама на име Нанси в курса ми по биология, но наближаваше краят на семестъра, а аз все още не бях събрал достатъчно смелост, за да я заговоря. Небесата трябва да са били на моя страна, защото един ден, съвсем случайно, ние излязохме от тестовия център по едно и също време. Това бе моят шанс. Заговорих я и по-късно същата вечер ѝ се обадих и я поканих на среща. Излязохме на една среща, после на друга и после на още една. Обаче знаех, че Коледа наближава, а Нанси ще си отиде вкъщи. Какво да направя, за да запазя жива искрата, която тъкмо бе пламнала между нас?
Измислих план. С помощта на сестрата на Нанси и гаджето ѝ, тайно щях да изненадвам Нанси с подарък през всеки от 12-те дни преди Коледа.
Планът ми проработи. Нанси получаваше подаръци, но нямаше никаква идея откъде идваха. Това се превърна в загадка, която цялото ѝ семейство се опитваше да разреши. Сестрата на Нанси и гаджето ѝ обещаха, че няма да разкрият участието си. Беше наистина таен заговор – обаче с добри мотиви.
Само че една вечер близките ѝ попаднали на следа. Звънецът звъннал, близките се втурнали към вратата и успели да зърнат заминаваща кола. Те записали регистрационния номер, а на следващия ден се обадили в КАТ, за да открият кой е собственикът. Открили, че колата е на близък на гаджето на сестрата. Истината излезе наяве. Сестрата на Нанси и гаджето ѝ признаха участието си в моята схема. Тайничко се зарадвах, че съм разкрит, защото с Нанси успяхме да прекараме Коледа заедно, а оттам насетне продължихме връзката си.
И точно както се бях надявал, Нанси наистина искаше истинско живо бебе момиченце за Коледа. Тя обикна дъщеря ми като нейна собствена дъщеря. И за щастие, аз вървях в комплект с нея. Сключихме брак следващото лято. Това бе един от най-добрите подаръци, които съм получавал.
Изпитвах великия план на щастие на Небесния Отец. Имах вечно семейство и бяхме запечатани за вечността. Дарът на вечния брак и семейство е дар, който ще имат в този живот или в идния всички, които са верни. Какъв по-велик дар може да има?
Докато размишлявах за дните ми на самота и скръб, осъзнах, че в един даден момент и Исус Христос се е чувствал изоставен и самотен. Той, повече от всеки друг, познаваше болката ми. Дори през най-голямата ми самота не съм се чувствал изоставен от Него. Той бе не само мой Спасител, но и мой брат, и най-добър приятел.
Млад баща
Малкото ни семейство започна да се увеличава и след няколко години отново бях изправен пред тревога. С наближаването на Коледа една година с Нанси осъзнахме, че нямаме и стотинка, за да купим коледни подаръци за малките си деца.
Наскоро бях завършил университет и все още се опитвахме да си стъпим на краката. Въпреки че имах добра работа, скоро стана очевидно, че високите цени надвишаваха бюджета ни. Хубавото бе, че успявахме да плащаме пълен десятък. Въпреки че никой друг не знаеше за бедата ни, Небесният Отец и Спасителят знаеха и Те скоро започнаха да изпращат малки коледни чудеса.
Един ден се позвъни на вратата. Беше съседка с кутия с играчки на ръце. Тя каза: „Разчиствахме къщата си и намерихме тези играчки, които децата ни вече не искат. Чудехме се дали може да се харесат на вашите деца“. И още как!
Друг ден отново се позвъни. Този път бяха членове от района ни. Те стояха там с едно малко момичешко колело. Казаха: „Вече не се нуждаем от това колело и се сетихме за семейството ви. Мислите ли, че дъщеря ви може да го използва?“ Бяхме във възторг!
Няколко седмици преди това синът ни бе участвал в конкурс по оцветяване в един местен магазин. Един ден ни се обадиха с вълнуващата вест, че той е победителят в конкурса. Беше спечелил популярно дестко филмче. Бяхме шокирани!
Всички тези малки чудеса – в крайна сметка децата ни щяха да имат няколко коледни подаръка. Бяхме плащали десятъка си и Небесният Отец и Спасителят бяха разкрили небесните отвори и бяха излели Техните благословии – направо през комина.
Размишлявах за това, че бебето Христос бе родено в много скромна обстановка, обаче други Го намерили и също дали ценни дарове. Като земен баща аз толкова отчаяно исках да дам на децата си всичко, което можех.
Така се чувства и Небесният ни Отец. Обаче любовта Му е съвършена: Той желае да ни даде всичко, което има. Това е неизмерим дар.
Заключение
Братя и сестри, всички ние в един или друг момент сме били или ще бъдем самотни, болни, депресирани, бедни или далеч от дома. За щастие, имаме Небесен Отец и Спасител, Които ни разбират. Като се обръщаме към Тях, Те ще ни водят за ръката и ще ни помагат при всяка трудност.
Братя и сестри, в един или друг момент всички ще знаем за някой друг, който е самотен, болен, депресиран, беден или далеч от дома. Небесният ни Отец и Спасителят ни може да ни насочват да помагаме на другите и ще бъде наша привилегия да го правим.
Като бях дете си мислех, че Коледа идва само в един ден в годината. Сега, като възрастен, осъзнавам, че Коледа е всеки ден. Заради щедростта на любящ Небесен Отец и възлюбен Спасител, Исус Христос, ние сме получателите на непрекъснат поток от небесни дарове – всеки ден. Небесните дарове са прекалено много, че да бъдат споменати.
Благодарността ми към Отца и Сина е толкова голяма и силна, подобна на тази на Амон в древността: „не мога да изкажа и най-малката част от това, което чувствам“ (Алма 26:16).
Да, всяка Коледа отбелязваме рождения ден на Исус Христос, но заради добротата на Отца и Сина, получаваме всичките подаръци. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.