Разпръсквайте трошичките си
Мои скъпи братя и сестри, скъпи приятели, предавам ви поздравите и благословията на нашия обичан пророк, президент Томас С. Монсън. Той е благодарен за вашите молитви и обич през този коледен сезон и по всяко време.
Винаги съм обичал това време на годината. Това Коледно послание на Първото президентство се е превърнало в любима традиция за мнозина, включително и за моето семейство. Очакваме началото на коледните празници с величествената музика на оркестъра на Храмовия площад и винаги изключителния Мормонски хор на Табернакъла. Посланията и музиката помагат да се даде тон на коледните празници и да ни се напомни за дълбоката значимост на това какво празнуваме и защо.
Коледа в Германия
В ранното ми детство коледните ми желания винаги включваха идеална зима, и съм сигурен, че не съм единствен. За мен идеалната зима бе мразовит зимен въздух, ярко синьо небе и дебела покривка от току-що паднал бял сняг. Обаче, времето почти винаги бе различно от мечтите ми за зимна приказка, като често небето бе мъгливо и имаше кишав мокър сняг или дори дъжд.
Въпреки това, на Бъдни вечер майка ми ни опаковаше с топли зимни дрехи, а нашият баща ни извеждаше на разходка из града.
Ние децата знаехме истинската причина за тази ежегодна разходка – майка се нуждаеше от време, за да украси коледната елха, да сложи подаръци под нея и да подготви дневната ни за святата нощ. Правехме всичко по силите си, за да съкратим колкото може тази разходка. Но баща ни беше много изобретателен при добавянето на поредната обиколка, за да осигури достатъчно време на майка ни.
През онези дни улиците на Цвикау, Германия, бяха доста тъмни вечерно време. Беше точно след Втората световна война и нямаше много улично осветление. Само няколко магазина бяха отворени, а някои се намираха до бомбандирани къщи, които все още имаха странния мирис на война.
Имаше едно място от разходката ни, което много харесвахме – отбиването ни в катедралата в центъра на Цвикау, където слушахме красивите коледни песни и величествената музика от органа, която изглежда винаги се изпълняваше на Бъдни вечер. Тази музика някак си правеше оскъдните светлини в града изведнъж да изглеждат много по-ярки – почти като блестящи звезди – и изпълваше детските ни сърца с чудесния дух на очакване.
Когато се върнехме вкъщи, майка вече бе приключила подготовката си и ние влизахме един по един в дневната, за да видим чудото на току-що украсеното Tannenbaum (елха). По онова време бе трудно да се намери елха, така че ние вземахме каквото има. Понякога трябваше да добавяме по някой клон, за да изглежда като истинска елха. Но за детските ми очи елхата винаги изглеждаше съвършена.
Блещукащите светлинки на восъчните свещи внасяха в стаята тайнствен, почти вълшебен блясък. С вълнение и радост търсехме подаръците под дървото и се надявахме, че тайните ни желания ще се сбъднат.
Вълнението покрай получаването на подаръците бе почти идентично с вълнението от тяхното подаряване. Често те бяха ръчно изработени. Една година, когато бях много малък, моят подарък за брат ми бе рисунка, на която го бях нарисувал. Много се гордеех с шедьовъра си. А той бе много добър и мил, когато ми благодари и ме похвали.
Винаги ще ценя тези скъпи спомени от ранното ми детство в Източна Германия.
Безпределна любов
Коледните традиции се отбелязват в различните култури и народи по света по удивителни, уникални начини. Всички те са красиви и забележителни и все пак много различни.
Но всички имат едно общо чувство, общ дух, който винаги изглежда, че присъства, когато отбелязваме раждането на Христос Господ, нашият Утешител и Уверител, Утехата на Израил!
Много са думите, с които може да се опише това чувство: радост, надежда, очакване, веселие. Всяка от тях описва част от това, което наричаме „духа на Коледа“.
За мен една е думата, която най-добре описва чувствата, които изпитваме на Коледа. Тази дума е любов.
Все пак, дарът, който отпразнуваме на Коледа, е дар от любов – Бог е дарил Своя Син. „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта“1.
Докосвани от тази любов, сърцата ни се смекчават. Ние изпитваме нежност, която ни кара да помагаме на другите с доброта и състрадание.
Коледа ни вдъхновява да обичаме по-добре.
Дори като казвам това, признавам, че думата любов е недостатъчна. На английски, както и на много други езици, „любов“ може да означава много неща. Например, мога да кажа, че „обичам“ дъжда или, че „обичам“ новия ти тоалет, или дори, че „обичам“ миризмата на току-що отворената кутия с топки за тенис.
Но обичта, за която говоря, е нещо много по-задълбочено. Земното ни схващане за любовта е като песъчинка на огромен морски бряг, когато я сравняваме с любовта, която Бог изпитва към нас.
Неговата любов е безкрайно и неизчерпаемо състрадание. Божествената любов изпълва вечността. Тя е преизпълнена с вечна благодат. Тя помага и извисява. Тя прощава. Тя благославя. Тя изкупва.
Божествената любов е над различията в характера, културата или вярванията. Тя отказва да позволи на предразсъдъците да ни пречат да даряваме утеха, да проявяваме състрадание и разбиране. В нея изцяло липсват тормоз, дискриминация или арогантност. Божествената любов ни вдъхновява да действаме като Спасителя: „(да) подкрепя(ме) слабите, издига(ме) ръцете, които са отпуснати и усилва(ме) немощните колене“2.
Това е видът любов, към който се стремим. Тази любов трябва да е основната ни черта като отделни хора, както и като народ.
Може и да не успеем да развием изцяло божествена любов в този живот, но никога не трябва да спираме да полагаме усилието. Ако има едно време през годината, когато се доближаваме повече от всякога, то това са коледните празници, когато сърцата и мислите ни се насочват към раждането на живото проявление на божествена любов, именно Спасителя Исус Христос.
Градският комисар и момчето
Нека разкажа една история, за да опиша как може тази любов да действа в живота ни. На Бъдни вечер преди 85 години, по време на Голямата депресия, един градски комисар инспектирал улиците на Солт Лейк Сити след зимна буря. Докато шофирал, забелязал едно момченце встрани от пътя, което зъзнело на студа без палто, ръкавици или ботуши. Комисарят отбил, поканил момчето в топлата кола и го попитал дали се вълнува за Коледа. Момчето отговорило: „У дома няма да имаме Коледа. Тате почина преди три месеца и остави мама, мен и малките ми братче и сестричка“.
Градският комисар усилил парното в колата си и казал: „Синко, кажи ми името и адреса си. Някой ще дойде в дома ти – няма да сте забравени“.
Този градски комисар бил също и един от коловите президенти в централен Солт Лейк Сити. Той се бил заел с членовете на кола си да предоставя храна и подаръци за семейства в нужда. Момчето не било член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, но това било без значение за комисаря. Същата вечер той, заедно с един от епископите в неговия кол, се погрижили да бъде занесена на семейството на това момче една пълна коледна кошница3.
Срещата с момчето силно повлияла на този колов президент. Тя го направила по-решен от всякога да издирва и носи облекчение на страданието навсякъде, където видел такова. Тя дори станала отличителен белег на неговия живот.
Градският комисар се казвал Харолд Бингам Лий, а 40 години по-късно той станал 11-ият президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.
Президент Лий бил централна фигура в развитието на огромната програма на Църквата за облекчаване на страданието на хората в беда и за оказване на помощ на всички Божии чеда, за да могат те да разчитат в по-голяма степен на собствените си сили.
Към края на живота си президент Лий казва, че разбира онези, които страдат и копнеят за облекчение, заради собственото си бедно и просто начало4.
Не е толкова важно колко имаш, а до колко или до каква степен обичаш
Мисля, че знам как се е чувствал президент Лий.
Семейството ми също понякога е живяло при много скромни условия. Два пъти в рамките на седем години напуснахме дома си като бежанци, изоставяйки всичко. В Западна Германия живяхме под наем на един таван в стара земеделска постройка. Там имаше две малки стаи и всички ние спяхме в една спалня. Толкова бе тясно, че трябваше да вървя настрани, за да минавам между леглата.
Майка ми имаше котлон, който използвахме за готвене. А когато искахме да отидем от едната стая в другата, трябваше да минаваме през препятствия като земеделски инструменти, разнообразни сандъци и разни пушени меса, висящи от тавана. Веднъж, като бях болен и трябваше да лежа през целия ден, гледах как мишките, които живееха на тавана ни, се стрелкат по пода. В стаите ни трябваше да се носи вода, а тоалетната ни бе постройка на двора, близо до плевнята. В неделя ходехме пеша по два часа във всяка посока, за да отидем до църковната ни сграда във Франкфурт. Много рядко можехме да си позволим да се качим на трамвая.
Все още си спомням онези дни както с болка, така и с радост. Родителите ми правеха каквото могат, за да се грижат за нас, и ние знаехме, че ни обичат. Да, онези дни бяха дни на оскъдица, но ги считам за щастливи, защото можех да чувствам обичта ни един към друг, към Господ и към Неговата Църква.
Не е срамно да си беден. Спомнете си, че Спасителят на света се е родил в обор и е бил положен в ясла, „защото няма(ло) място за (Него) в гостилницата“5. Скоро след това Той, Мария и Йосиф стават бежанци, бягайки от Египет, за да търсят защита от решения да убива Ирод. По време на служението Си сред хората, Исус ходи измежду отчаяните, гладните и болните. Дните Му са изпълнени със служба към тях. Той идва, за да „благовестява на сиромасите“6. По много начини Той е един от тях, защото и Той „няма къде глава да подслони“7.
Той хвали бедната вдовица, която в бедност дава двете си лепти в юдейската съкровищница8. И едно от последните Му послания в земния живот е, че спасението ни зависи от това как се отнасяме с другите – особено с онези, които са считани за „най-малки“ – „понеже сте направили това на един от (тях) – казва Той, – на Мене сте го направили“9.
Един английски поет през 19-ти век пише следното:
В смразяващите сняг и киша
червеношийката със страх дойде.
Недейте, моля, я гонете,
с трошички вий я нахранете…
Излишъци при всички има,
във нужда ли е някой в люта зима.
Насъщният не ваш е само,
трошички давайте безчет.
Зимен мраз и лед застига всеки.
Ще дойде ден и за разплата:
по указ свише ще ви се отмери –
трошички давали ли сте или не сте ли10.
Независимо от това каква е позицията ни в живота, всеки от нас е срамежлива червеношийка – просяк – пред Бог. Зависим от Неговата благодат. Чрез жертвата на Исус Христос, нашия Спасител, като част от великия план на щастие, имаме надежда за спасение и милост. Този духовен дар ни вдъхновява да спазваме Божиите заповеди и да помагаме със състрадание на хората около нас. Дори и ако имаме само шепа трошички, ние с радост ги споделяме с хората които имат емоционални, духовни или материални нужди като израз на нашата благодарност за божественото пиршество, което Бог е приготвил за нас.
Да благославяме другите по Коледа
През тези любими коледни празници е уместно да се радваме на светлините, музиката, подаръците и блясъка. Всичко това е част от причината да обичаме толкова много тази част от годината.
Но да не забравяме, че сме ученици и последователи на Исус Христос, живия Син на живия Бог. За да почитаме наистина идването Му на този свят, ние трябва да правим като Него и да помагаме със съчувствие и милост на нашите ближни. Можем да правим това ежедневно, на думи и на дела. Нека това стане нашата коледна традиция, независимо къде сме – да бъдем малко по-мили, по-прощаващи, по-малко критикуващи, по-благодарни и по-щедри при споделянето на изобилието ни с хората в нужда.
Нека размислите за раждането на Исус във Витлеем ни вдъхновяват да бъдем по-подобни на Него. Нека Христовата мисия и пример изпълват сърцата ни с любов към Бог и дълбоко състрадание към хората около нас. И нека винаги разпръскваме трошичките си с повече щедрост и неспираща любов. Това е моята молитва и благословия тази Коледа и завинаги, в името на Исус Христос, амин.