Подарък от Отца: Приет или отхвърлен
Каква чудесна музика и какво прекрасно послание от сестра Юбанк. Колко чудесно бе онова утро, когато бяхме сме спасени с благодат! Настъпи и декември. Въздухът е студен и вече имахме малко сняг. За повечето хора това означава, че скоро ще празнуват Коледа. Но за мен това не е времето, с което съм свикнал около Коледа.
През целия ми живот дългите горещи дни и меките нощи са предвещавали наближаването на Коледа. Това е така, защото през декември в Австралия е лято. А в Западна Африка, където аз и съпругата ми живяхме през последните пет години, е горещо целогодишно.
Така че, обичайно през декември, прекарваме дните си на плажа, карайки сърф и правейки барбекюта. По Коледа в дома ни се носи ароматът на манго и звуците на смеха. Но коледният дух е еднакъв навсякъде по света. Дали в Сидни, Солт Лейк Сити или Сиера Леоне, дали в Нукуалофа, Нюфаундленд или Нигерия, раждането на нашия Спасител вдъхновява хората да правят добри неща.
На повечето места хората си разменят подаръци, посещават другите и правят мили жестове, за да отпразнуват духа на Коледа. Наши приятели от Самоа имат традиция в деня след Коледа да слагат храна и други лакомства в кутии и да ги дават на най-нуждаещите се семейства, не само в техния район, но и на другите от общността им. Те също имат градина от осем декара със зеленчуци, като произведеното от нея се дава най-вече на хората в нужда.
Един много добър наш приятел от Сенегал в Западна Африка ми каза, че в неговото село в Кот д’Ивоар в навечерието на всяка Коледа, вместо да носят подаръци, селяните отнасят всеки неразрешен конфликт до своите ръководители. Тогава, тези ръководители прекарват остатъка от деня, работейки със семействата, за да разрешават споровете. Селяните държат този мир и хармония да царят във всеки дом в това село по Коледа, защото те празнуват раждането на Христос – Този, Който е роден именно с тази цел – да донесе мир в света.
По-рано тази година срещнахме млада мисионерка, сестра Джийн Ингабире от Руанда, Източна Африка, която служи на мисия в Либерия, Западна Африка. Тя ми сподели една сърцераздирателна история за влиянието, което имал върху живота ѝ геноцидът в Руанда през 1994 г. Баща ѝ бил от племето Хуту, които мразели членовете на племето Туци. Но майка ѝ била от това племе Туци. За да спаси живота живота на съпругата си и на четирите си дъщери, този смел баща скрил семейството си надалеч и се върнал сам в селото си. Съпругата му и дъщерите му никога повече не го видели и се борели за своето оцеляване. Накрая, след девет години се върнали, за да присъстват на събранието за помирение, организирано от правителството, където научили, че техният съпруг и баща бил убит, когато се завърнал в селото си. Но невероятното е, че майката на сестра Ингабире и нейните деца простили на тези, които били убили техния съпруг и баща.
По време, когато Джозеф Смит е могъл да бъде изпълнен с гняв, бидейки несправедливо затворен в затвора Либърти в продължение на месеци и по време на Коледа през 1838 г., Господ разкрива раздел 121 на Учение и завети. В това откровение Господ помага на Джозеф да преодолее чувствата на разочарование, които са очевидни в началото на този раздел и учи Пророка, че доброта, дълготърпение, благост, кротост и любов нелицемерна са Христови качества, които са съществени за ученичество.
Имам скъпи спомени със семейството си по Коледа. Обаче, не всички от тях са добри. Когато бях много малко момче, си спомням, че получих от баща ми като подарък зелена състезателна кола от серията Мачбокс, които обожавах. Семейството ни беше сравнително бедно и за мен това беше страхотен подарък. Но един ден бях толкова ядосан за нещо съвсем незначително, че хвърлих играчката в един гъст храст глициния, който е вплетен в нашата ограда. Веднага съжалих, не само защото бях захвърлил играчката, но защото усетих, че с действието си отхвърлих жеста на любов на баща ми. Търсих ли, търсих, но без успех. Когато зимата дойде и листата на храста опадаха, аз отново търсих безуспешно. Още усещам съжалението, че съм обидил баща си. Още ме боли.
Знаете ли, това е подобно на начина, по който понякога отхвърляме любовта на нашия Небесен Отец и Неговите дарове за нас, най-големият от които е това, че Той изпрати Своя Син да страда и да извърши Единението за нас. Каква трагедия е, ако отхвърлим Неговата единителна жертва или заветите и обредите на Неговото Евангелие!
О, ако можехме да бъдем повече като тези хора, които полагат усилия да проявяват своята любов към другите. Наскоро, много хора се трудиха усърдно да помагат на жителите на Флорида и Северна и Южна Каролина, които претърпяха опустошителни бури, на пострадалите при пожарите в Калифорния, или на други, страдащи по подобен начин по целия свят.
На 25 декември 1974 г. столицата на Северна Австралия бе унищожена. Рано сутринта на Коледа циклонът Трейси порази град Дарвин. Мнозина загинаха и по-голямата част от жителите на Дарвин останаха без подслон. Картината на скорошното опустошение във Флорида е подобна на това в Дарвин. Но духът на Коледа победи отчаянието. Дарения се изляха от хора от цяла Австралия и много хора оставиха всичко и тръгнаха за Дарвин, за да помогнат с възстановяването.
Преди много години, когато нашата най-голяма дъщеря беше само на 2, си счупи крака точно преди Коледа и прекара много седмици в болница вързана към леглото. Беше много тежка Коледа. Едно семейство в района ни, които не бяха добре финансово, дойдоха да я посетят на Коледа. Всяко едно от техните малки деца донесе своя любим подарък, получен същата сутрин, за да го даде от свое име на дъщеря ни. Съпругата ми Кей и аз бяхме трогнати до сълзи от щедростта и искрената доброта на тези деца и техните родители.
Това е истинският смисъл на Коледа – хората да помагат на другите. В крайна сметка, една важна част от наследството на Спасителя е Неговото служение към отделния човек. Това определено е принцип, приет и прилаган от членовете на Неговата Църква в Африка и това Той изисква от нас, където и да живеем по света.
Президент М. Ръсел Балард заявява, че Единението е най-великото дело на Спасителя, Който служи на всеки от нас поотделно. Думите на президент Балард са следните:
„Ако наистина разбирахме Единението и вечните ценности на всяка душа, ние щяхме да издирим… всяко… отклонило се Божие чедо. Щяхме да им помогнем да разберат за любовта, която Христос изпитва към тях. Щяхме да вършим всичко, което ни е по силите, за да им помогнем да се подготвят да получат спасителните обреди на Евангелието.
Със сигурност, ако Единението на Христос беше на преден план в ума на районния и коловия ръководител, никой нов или подновил активността си член не би бил пренебрегнат. …
… Иронията на Единението е фактът, че то е безпределно и вечно, а едновременно с това е валидно за всеки човек поотделно, един по един…
Братя и сестри, никога, никога не подценявайте колко скъпоценен е един човек“1.
Би било прекрасно, ако всички следвахме този съвет и този на нашия възлюбен пророк, президент Ръсел М. Нелсън – да живеем според двете големи заповеди по един по-висш и по-свят начин. И ако се съмнявате във способностите си да повлияте на някого, тогава обмислете следната африканска поговорка: „Ако се смятате за твърде малки, за да доведете до промяна, тогава вие никога не сте прекарвали нощта с комар“.
Не се налага да пътуваме до Светите зези, за да повлияем за добро или за да се доближим до Спасителя. Коледа е време, когато можем да се съсредоточим върху нашия личен дар към Спасителя, като непрестанно обичаме другите и им помагаме. Така никой от нас няма да е много далеч от Витлеем. Изборът е наш да направим Христос част от живота си – да приемем дара, който Той ни предлага и да Му дадем дара на нашата служба. Аз Го обичам и свидетелствам за Неговата неугасваща любов към всеки един от нас, в името на Исус Христос, амин.