Нека във всяко сърце има приготвено място за Него
Преди малко повече от седмица, коледните светлини на Храмовия площад бяха включени, продължавайки 53-годишна традиция и за мнозина, отбелязвайки началото на коледните празници. На Коледа ние празнуваме раждането, живота и светлината на Исус Христос, буквалният Божий Син и Спасителят на света. Намираме надежда в изявлението, което придружава Неговото раждане: „Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“1. Музиката, развълнуваните деца, подаръците, които се дават и получават, коледните елхи, украсите и светлините са част от нашето радостно празнуване.
Когато се сещате за Коледа, какви съкровени спомени идват в ума ви? За мен, това време на годината винаги събужда спомени за коледните празници от моето детство.
Все още си спомням много от подаръците, които съм получил. Сещам се за футболна и баскетболна топка, играчки и дрехи. Повечето от тези подаръци вече ги няма и са забравени, дрехите са износени и омалели. Това, което си спомням най-вече от коледните празници, най-трогателните ми и любими спомени не са за какво получавах, а за какво подарявах.
Позволете ми да обясня. Всяка година, в съботата преди Коледа младежите от нашия район се събираха в църквата. Пълнехме кошници с портокали, банани, домашно приготвени бисквити и сладкиши, които да занесем на живеещите наблизо вдовици. Посещавахме домовете им, пеехме коледни песни и подарявахме коледни кошници. Все още си спомням техните усмивки на благодарност. Някои от тях бяха първо или второ поколение имигранти и изразяваха своята благодарност на английски с подчертан акцент: сестрите Суорц, Збинден, Грол и Каклер. Никога няма да забравя топлото чувство, което оставаше в сърцето ми.
Когато Леса и аз станахме родители, установихме традиция да даваме коледни подаръци на нуждаещи се семейства, както правят много от вас. Често получавахме името на някое семейство от обществена организация за благотворителност, заедно с възрастта на децата им. Отдавахме много време и усилия, за да намерим най-подходящите подаръци за тях. Нашите синове изглежда се радваха на това толкова, колкото на получаването на собствените си подаръци на Коледа! Тази семейна традиция на служба възпита истинския дух на Коледа в сърцата ни.
В професионалния си живот участвах в разработването, производството и маркетинга на фитнес оборудване по целия свят. Оборудване като бягащи пътеки, велоергометри и степери е основно предназначено за укрепване на сърцето. Всъщност, в нашата компания полагахме големи усилия да осигурим на потребителите на оборудването възможността да могат точно да измерват състоянието и степента на активност на сърцето си чрез монитори за сърдечния ритъм. Днес, много от нас носят на китките си апарати, които наблюдават сърцето ни и ни насърчават да се занимаваме с дейности, свързани с неговото укрепване.
Ами ако има начин да измервате състоянието на сърцето си от духовна гледна точка – духовен сърдечен монитор, примерно казано? Какво ли би показал вашият сърдечен монитор? Колко духовно здраво е вашето сърце? Времето около Коледа е прекрасно за всеки от нас да обмисли състоянието на собственото си сърце.
Например бихте могли да си зададете въпроса: „Сърцето ми готово ли е да приеме Спасителя?“ На Коледа често пеем: „Нека във всяко сърце има приготвено място за Него“2. Как можете да приготвите място в сърцето си за Христос, особено по време на този ангажиран, но прекрасен сезон?
Писанията са изпълнени с описания, които ни помагат да оценяваме състоянието на нашите сърца. Някои стихове включват думи като „чисти“3, „кротки“4, „смирени“5, „съкрушени“6 и „разкаян(и)“7. Тези думи и много други навсякъде в Писанията ни дават представа за сърцето на Спасителя. За да Го приемем в сърцата си, със сигурност те трябва да бъдат чисти и смирени като Неговото.
Перифразирайки думите на Павел, можем да се стремим словата и качествата на Исус Христос да бъдат написани като „писмо… в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци: … Христово писмо, … написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът – на сърцето“8. Това изисква повече от вежливи коледни поздрави, излизащи от устните ни. Господ ни предупреждава за онези, които „се приближават до (Него) с устните си, но сърцата им отстоят надалеч от (Него)“9. Тази Коледа и през годината нашите добри дела и трудове са най-добрият показател, че любовта ни към Спасителя е написана на сърцата ни.
Обмисляйки състоянието на моето сърце, намирам вдъхновение и велики примери за следване в сърцата и жертвите на хората, помогнали за установяването на Църквата на Исус Христос в ранните дни на нейното Възстановяване. Бих желал да споделя една коледна история за жена от ранните обърнати във вярата светии от последните дни от Имингъм, Англия: Мери Ууд Литълтън.
Мери и съпругът ѝ Пол никога не са си помисляли, че ще напуснат дома си в Англия. Но чуват посланието на възстановеното Евангелие и получават свидетелство за истинността му. Те биват кръстени и само два месеца по-късно Мери и Пол заедно с децата си отплават за Америка, за да се присъединят към светиите. Пристигат в Ню Йорк на 20 декември 1844 г. Пет дни по-късно те пътуват с дилижанс до Наву, Илинойс. Само си представете – пътуване в студеното време по разбити и трудни пътища, те отпразнуват първата си Коледа в Америка.
Въпреки всички тези промени, Мери искрено се надява, че някой ден семейството ѝ ще празнува Коледа както в Англия – с венци, Дядо Коледа и коледни песни. За съжаление, втората им Коледа в Америка през 1845 г. не е много по-добра – те я прекарват в един вагон, който Пол е превърнал в импровизиран дом, докато семейството се мъчи да се установи в Наву. Отново, с обнадеждено сърце, Мери казва: „Следващата година Коледа ще бъде различна“.
На следващата година през 1846 г., третата Коледа на семейството в Америка, Мери и децата се озовават в Уинтър Куортърс, подготвяйки се за дълъг път на запад през пролетта. Тълпите са ги изгонили от Наву, а Пол е отишъл на запад с Мормонския батальон – на няколкостотин мили разстояние. Отново няма коледни песни и Дядо Коледа. Вместо това има пост и искрени молитви за осемгодишния син на Мери, който почти умира от тежко недохранване. Той оцелява, но 25 други умират в Уинтър Куортърс в деня на Коледа.
Едва при нейната четвъртата Коледа в Америка, скоро след като пристигат в долината на Солт Лейк, Мери и нейното семейство празнуват заедно и относително спокойно Коледа. Дори и тогава празнукът не е като тези, което тя е имала в Англия. И все пак, в някои отношения е дори по-добър. В неделния ден на коледния празник, денят след Коледа през 1847 г., светиите се събират да се молят, да изказват думи на благодарност и да пеят песни на хваление към Бог за избавянето им в Сион. Една от тези песни е вдъхновено изпятата „Хайде, светии“ – химн, написан на пионерската пътека, превърнал се в химн на вярата за тези ранни пионери-светии. След това „Хайде, светии“ става любим химн, дори и коледна песен на пионерските коледни празненства10.
Вярвам, че трудностите на Мери през годините довеждат до промяна в сърцето ѝ. Тя сякаш разбира Коледа по-добре, с нови коледни традиции и нова песен в сърцето си. Мери наистина е развила жертвоготовно сърце, съсредоточено върху надеждата и любовта ѝ към Исус Христос.
Коледа е подходящо време да размислим доколко здрави са сърцата ни духовно и затова приключвам с едно просто предложение, което може да ни помага да наблюдаваме и укрепваме своите духовни сърца: Каня всеки от нас да избере да направи нещо, което е външен израз на вътрешните ни чувства към Спасителя Исус Христос, като подарък към Него за тази година.
Подобно на Мери Литълтън, ние сме се събрали тази вечер като верни последователи на Исус Христос, за да Му се покланяме. Нека сега слушаме внимателно, докато хорът се присъединява към „хоровете от ангели“ в красив химн, който приканва „всички вярващи“ да дойдат и да видят родения „Ангелски Цар“. Независимо къде живеем по света, всички ние можем да дойдем „вярващи, щастливи… във Витлеем“11, дори и само мислено, за да Го славим и да Го почетем.
Давам своето свидетелството за Исус Христос, Спасителят на света. Нека имаме Христовия Дух написан върху сърцата ни през празничния период и новата година. За това се моля, в името на Исус Христос, амин.