Тиха нощ, чиста светлина на любовта
Искам да разкажа две истории за неща, които се случиха с мен и които помня от дълги години, като все още се уча от тях.
Първата случка стана, когато бях на 6 години. Нашият музикален ръководител в 5-ти район Хънтър бе сестра Бевърли Уитли. Сега осъзнавам, че тя вероятно нямаше и 40 години, но имаше деца-тийнейджъри и ни изглеждаше много зряла и мъдра в Неделното училище за деца. Беше забавна и се отнасяше към нас като с мини възрастни, което ни харесваше. Ние ѝ се възхищавахме и искахме да е доволна. Тя обикновено ни казваше, че можем да пеем толкова силно, че родителите ни да ни чуят в съседната стая. Не да крещим, а наистина да пеем! И ние пеехме от сърце. Тя също ни научи на песен от сборника с химни, уверявайки ни, че сме достатъчно зрели музиканти, за да можем да запомним трудните думи. След това ни обясни какво означават думите, за да ги разберем. Научи ни, че всяка песен има специално послание само за нас и ако се замисляме над думите, ще откриваме посланията, които са предназначени за нашия живот.
През онази Коледа се опитах да приложа наученото от сестра Уитли и научих наизуст всички куплети на „Тиха нощ“. Извинявам се предварително на преводачите, защото това ще бъде трудно. Като 6-годишна, мислих много върху думите в третия куплет, но не разбирах пунктуацията. Вместо да пея „Сине Божий, любовта озарява Твойто лице“, тъй като Исус е израз на светлината, която извира от чистата любов, аз реших, че думите означават, че Божият Син обича чистата светлина, че Той обожава всичко, създадено от чиста светлина. Мислейки като сестра Уитли, аз се опитвах да разбера как и аз бих могла да „обичам чистата светлина“, подобно на Исус.
Втората случка стана, когато бях на 9 години. Подобно на много деца, ходех на уроци по пиано. Не бях особено талантлива и може би за да ме насърчи, моят епископ ме попита дали бих изсвирила една коледна песен на събранието за причастие на Бъдни вечер. Реших да свиря „Тиха нощ“. Учителят ми по пиано ми помогна да се подготвя. Родителите ми ме слушаха буквално 100 пъти как свиря на нашето черно пиано, което беше в мазето ни. Някой спомена, че вероятно мога да науча песента наизуст и да не гледам нотите, но бях толкова притеснена, че ще свиря пред всички в района, че не можах да науча музиката. Вместо това, измислих план. Щях да си взема нотите, но вместо да ги поставям на пианото, щях да ги сложа на краката си. Можех да гледам надолу към ръцете си и да виждам нотите и щеше да изглежда все едно, че съм научила мелодията. Този план проработи прекрасно за 20 секунди. Поставих нотите върху коледната ми пола от тафта и започнах да свиря, но тъканта на полата беше хлъзгава и по средата на първия куплет нотите се изплъзнаха от полата ми и се пъхнаха под пианото. Бях в безизходица. Нямаше начин да си ги взема оттам, а умът ми блокира. Стиснах зъби и се опитах да дам най-доброто от себе си. Беше пълен провал.
Свирех странни грешни ноти и можех да видя смушението по лицата на хората. Набързо стигнах до края на втория куплет. Хитро пропуснах третия и се втурнах да си седна със зачервено лице, опитвайки се да не заплача. Родителите ми прошепнаха: „Какво се случи? Знаеше песента толкова добре“. Нямах търпение да си тръгна от църквата. Не исках да се виждам или да говоря с никого, бях унижена и засрамена. Когато събранието свърши, възрастната ми учителка от Неделното училище за деца, сестра Алма Хийтън, се приближи към мен. Опитах се да се отдалеча, но тя ме хвана за ръката. Вместо да ми каже колко хубаво е било, което всички знаеха, че е лъжа, тя каза нещо, което ще помня до края на живота си. Каза: „Шарън, няма значение какво се получи. Всички видяхме колко усилия положи и те обичаме, независимо дали умееш да свириш на пиано или не“.
Това беше искрено и самата истина. И не ме жегна толкова, колкото очаквах. Истината беше, че бях положила усилия и хората ме обичаха, въпреки че не можех да свиря на пиано. Усмихнах се едва забележимо, тя ме прегърна силно и изведнъж всичко беше наред.
Бевърли Уитли и Алма Хийтън не направиха нищо необикновено. Не записаха нищо в дневниците си. Никой от членовете на семействата им не знае за тези случки. Те просто учеха малките деца как да пеят и да разбират Евангелието. Какво по-обикновено от това? Но всъщност, не беше така. Ако ме попитате какви са хората, които „обичат чистата светлина“, бих казала, че са като Бевърли Уитли. Или като Алма Хийтън. Всяка от тях умееше да улавя „чистата светлина“ на едно малко дете, стараещо се колкото може и да го обича заради това, дори и ако нещата не се получават идеално.
Нашият Небесен Отец е точно такъв. Той ни вижда – Неговите малки чеда, които се стараят. Нашите усилия не винаги водят до успех, но Той знае колко какви усилия полагаме, понякога стискайки зъби и борейки се с безизходицата, и ни обича заради това. Заради всички наши неблагозвучия, дисхармонии и фалшиво свирене, Той изпрати Своя прекрасен Единороден Син, Който е чистата светлина на любовта. Исус Христос ще поправи всяка грешна нота и ще изкупи всеки грешен тон, ако се обръщаме към Него и Го молим за помощ. Чрез рождението, Единението и Възкресението на Исус Христос, всички можем да спим в „небесен мир“1.
Колко съм щастлива тази Коледа да пея песни, които имат специално послание от Спасителя на света за хората със страдащи сърца. Обещавам ви същото, което сестра Уитли ни обеща в Неделното училище за деца. Ако обмисляте думите, които пеете през това време, ще откриете божествено послание, специално за вас, което ще ви въздига и утешава. Има едно послание, което открих тази Коледа. Тревожех се за всички хора, до които нашата хуманитарна помощ не може да достигне и как държавите понякога ни затрудняват да достигаме до братя и сестри, които страдат. И тогава, тази сутрин по време на събранието на Обществото за взаимопомощ обърнах внимание на песента, която изпяхме:
Аз моля на всички (нежна) милост дари,
щастливи в небето със Теб да сме ний2.
Свидетелствам, че Божият Син обича чистата светлина, Той е чистата светлина на любовта. В името на Исус Христос, амин.