Не толкова очевидни дарове

Коледно духовно послание на Първото президентство за 2021 г.

Мишел Д. Крейг

Първа съветничка в Общото президентство на Младите жени

5 декември 2021 г., неделя

Въведение

Когато бях малка, най-голямото коледно събитие беше гостуването на баба и дядо Лундгрен. Всяка година те пътуваха дълго в една стара кола, за да ни навестят. Обичахме ги, обичахме и шведските палачинки на баба – приготвени с прясна заквасена сметана, която тя купуваше от местен фермер в градчето си. С часове баба стоеше край печката, докато не преядем. Вече две поколения деца са израснали, угощавайки се с тези шведски палачинки. И всеки път, когато ги правим, ние си спомняме за баба Лундгрен и нейния дар на любов.

Някои от най-хубавите дарове са нашето време и таланти. Вярвам, че тези дарове са свети.

Дарове

Това е сезон, изпълнен с очакване за нови дарове. Но тази вечер нека помислим какво вече ни е дадено, Кой ни го е дал и защо.

Бог е дарил всеки от нас с дарове. Може да смятате, че не сте надарени, но Бог ви е дал духовни дарове, за да можете да благославяте другите и да се доближавате до Него¹.

Какви дарове ви е дал Бог?

Честно казано, никога не съм се смятала за надарен човек. Не съм кой знае каква певица, или танцьорка, или атлетка, или художничка, или математичка или… или… или… просто съм много… обикновена.

Понякога съм гледала големите дарове на другите и съм се чувствала незначителна. Но си давам сметка колко безсмислени и дори вредни са подобни сравнения. По-важното е, че започнах да виждам свещената сила на „не толкова очевидните дарове“ на Бог и да им се радвам, тъй като са доказателство за Неговата любов и доверие.

Старейшина Марвин Дж. Аштън учи, че Божиите духовни дарове включват онези, които са „не толкова очевидни“, в това число „дара за питане, дара за слушане, дара за чуване и следване на тихия тънък глас, дара да сме способни да плачем, дара да избягваме раздорите, дара да бъдем любезни, … дара да търсим праведното, дара да не съдим, дара да търсим Бог за напътствие, дара да бъдем ученици, дара да се грижим за другите, дара да можем да размишляваме, дара да отправяме молитви“².

Това помага ли ви да видите даровете си в нова светлина? На мен ми помага.

Тези не така забележими дарове вършат същата работа да повдигат Божиите чеда като онези, които виждаме лесно и възхваляваме повече³ – това са не така забележимите дарове, които ни помагат да постигаме най-важните си цели в живота. Но, за съжаление, понякога се въздържаме и не успяваме да оценяваме или споделяме своите дарове, страхувайки се, че не са така усъвършенствани, идеални или очарователни, колкото ни се иска.

Когато се проваляме в оценяването на тези не толкова очевидни дарове, ние изпускаме възможността да вдъхновяваме Неговите чеда, както и да чувстваме Божията любов⁴.

Дарявайте своите дарове

Нека ви споделя за друг дар – дар от моя дядо Лундгрен. Дядо винаги искаше да свири на цигулка. Въпреки това тази цигулка седеше неизползвана и събираше прах на неговия рафт, след това на моя и така дълги години музиката на струните ѝ бе замлъкнала.

Сравнете това с цигулката на моята шестгодишна внучка, Скарлет. Тя има дар, който да сподели с нас тази вечер.

(Скарлет свири на цигулка)

Благодаря ти, Скарлет. Това беше красиво. Обичам те.

Нашите дарове от Небесния Отец трябва да бъдат споделяни. Цигулката на Скарлет не е скъпа и можем да открием недостатъци в инструмента или техниката, но понеже е вложила сърцето си в нея, тя е принесла дар и е доставила радост.

Не позволявайте Божиите дарове за вас, дори и не толкова очевидните, да остават неизползвани или недооценени. Свалете ги от рафта. Ако сте ги държали там, защото сте неуверени, почистете ги от прахта и направете опит. Предлагайте ги на Бог и на Неговите чеда. Даровете, които сме получили от Небесния Отец, имат за цел да бъдат използвани и споделяни. Всички ваши дарове от Бог, колкото и несъвършени да са те, носят радост и, когато Му се поднасят, са като химн на възхвала.

Вземете дара си да слушате с любов и посетете самотен приятел. Имате ли дара да избягвате раздорите и да общувате по положителен начин? Тези дарове никога преди не са били така нужни. Дарявайте ги на своето семейство, приятели и съседи. Кажете на страдащите духовно, че ги обичате и ги поканете на масата си. Преподайте вдъхновяващ урок. Напишете мила бележка. Използвайте даровете си да помагате и да изграждате Сион и да изграждате хората около себе си. Бог има нужда от всякакви хора. Той е дал всички дарове, за да подпомага Своите чеда. Не позволявайте на песента във вас да остава неизпята, прегръдката – спестена, прошката – задържана.

Получаване на Неговите дарове

През коледния сезон на 1832 г. страдащите светии са подложени на граждански и политически размирици. Пророкът Джозеф пророкува за гражданска война⁵. Това изобщо не е обнадеждаващо.

Но на 27 декември, Джозеф получава друго откровение – „послание… за мир“ от Господ⁶. В тези тежки времена Господ напомня на Джозеф за даровете, които Той е дал на Своите светии – и най-важното, за дара на Спасителя Исус Христос и надеждата за вечен живот.

Начинът да имат радост през онзи коледен сезон бил да видят и получат Божиите дарове; първият и най-важен е „несравнимия(т) дар“⁷ – Спасителят. Това важи и за настоящия коледен сезон.

В полученото от Джозеф откровение, Господ му задава следния въпрос:

„Понеже какво се ползва човек, ако му е даден дар, а той не го приеме? Ето, той не се радва на това, което му е дадено, нито пък се радва на оногова, който е дарителят на дара“⁸.

Заключение

Надявам се, че всеки от нас може да вижда и приема даровете, които Бог ни е дал – но най-вече се надявам, че всички ние можем да се радваме в Бог, Дарителя на тези дарове.

Благодарна съм за несравнимия дар на Неговия Син – Син, Който дойде на земята като младенец, повит от млада майка и положен в ясла. Младенец, Който се научи ред по ред и израстна в благодат, докато не даде живота Си като приношение за моите грехове. За вашите грехове. За греховете на всички онези, които са живели или някога ще живеят на земята.

Пеем думите на един много обичан химн:

„Господ ще дойде тук при нас. Ликувайте сега! Със радост таз Земя да срещне Господа!“⁹.

Дарът на Исус Христос е даден и то само на каква цена! Въпросът е дали ние ще Го приемем? Ще Го пуснем ли в живота си и ще Му позволим ли да надделява? Как?

Свидетелствам, че като приемем нашия Цар и Неговите дарове, това ще ни носи истинска радост – радост за света и радост в света.

„Да благодарим на Бога за… неизказан(ия) дар“ ¹⁰ на Неговия Син в святото име на Исус Христос, амин.