Блажени са миротворците
Коледно духовно послание на Първото президентство, 2021 г.
5 декември 2021 г., неделя
За пореден път, от така обичаното от нас Първо президентство са ни поканили заедно да започнем празнуването на Рождество Христово. Макар нашите традиции и обичаи в различните страни да се различават, ние с благодарност и благослов се обединяваме – като в единство се покланяме на нашия Спасител Исус Христос и празнуваме Неговото раждане преди повече от две хилядолетия.
Една любима традиция в дома на семейство Басет, както и в много от вашите домове, е сценката на Рождеството. За нас прочитането на разказите на Исайя, Лука, Матей, Нефи и Мормон, придружено от коледни химни и оживотворяването на Мария, Йосиф и Младенеца Исус, е било вдъхновяващо и духовно преживяване – но не винаги.
Например един път на Бъдни вечер, нашето стадо от бебета овце изведнъж започна да реве в хор. Към техния врясък бързо се включиха пастирите и ангелите, и дори завития в пелени младенец. На следващата година нямахме стадо. Никой не смееше да бъде овца от страх, че някак тази роля щеше да причини страшен и злополучен рев. Една друга година гегите на пастирите станаха светлинни мечове, а на друга, никой не искаше да бъде мъдрец или ангел, като вместо това се настояваше за костюми на динозавър и делфин от Хeлоуин. Вероятно най-паметната ни сценка беше когато съвсем новороденото ни дете се изтърколи от доста високата (и нестабилна) ясла, падайки към каменната камина, за да бъде хванато само на сантиметри от пода. Моя е заслугата за героичното хващане, въпреки че и отговорността за самата злополука е изцяло моя.
Тиха нощ? Небесен мир? Нашите сценки на Рождеството по-скоро би трябвало да бъдат наречени „Ад с ясла“. Трябва да си призная, че с наближаването на Коледа често се питам дали не трябва да започнем коледна традиция, която всъщност кани мир?
Мир – блаженото и радостно състояние, което всички желаем, не само на Рождество, а винаги. Но в днешния свят изглежда, че мирът става все по-труден за постигане. Докато изучавахме Учение и завети тази година, ми беше напомнено за откровението, описващо нашите дни:
„И в него ден… цялата земя ще бъде в размирици, и човеците ще се обезсърчат“1.
В съвременните размирици по света, къде може да бъде намерен този по-голям мир, който всички желаят?
Президент Ръсел М. Нелсън заявява:
„Евангелието на Исус Христос е точно това, което е необходимо в един свят на объркване, раздори и изтощение.
Всяко от Божиите чеда заслужава възможността да чуе и приеме изцеляващото и изкупващо послание на Исус Христос. Никое друго послание няма по-важно значение за нашето щастие – сега и завинаги“2.
Посланието на Възстановяването е посланието на Рождество. Светлината на звездата, която отвежда пастирите до Младенеца в яслата, е като стълба от светлина, който се спуска върху Джозеф – и двете предшестват благовестия на велика радост, възвестяващи Христос на света.
Посланието на Исайя към нашия изстрадал свят все още е следното: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира“3.
Старейшина Куентин Л. Кук учи: „Едно от най-ценените звания на нашия Господ и Спасител е „Княз на мира“ (Исайя 9:6). … Неговото царство ще бъде установено и ще включва мир и любов“4.
Докато тази година четете словата в Лука, надявам се ще помислите върху казаното от „множество(то) небесно войнство, което хвал(и) Бога“: „Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“5. Размишлявах над тези думи и си помислих, че може да е подходящо за нас да кажем, че на земята е дошъл Мирът. „Мирът дойде!“ – са могли да кажат те. Защото съвсем буквално, през онази вечер, в скромната ясла, Самият Княз на мира идва на земята.
През онази първа Коледа ангелите вестители провъзгласяват, че мирът е дошъл. Преди тях Яков заявява: „Ние знаехме за Христа, и че се надявахме на славата Му няколкостотин години преди Неговото пришествие; и че не само ние самите се надявахме на славата Му, но също и всички свети пророци, които бяха преди нас“6.
Отново, както Исайя пророкува, вече за нашия ден: „Колко са прекрасни върху планините краката на онзи, който благовества, който проповядва мир!“7.
И така, кои са тези прекрасни хора, които проповядват мир? Спасителят казва на Своите ученици както в Галилея, така и в земята Изобилие: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“8.
В допълнение цар Вениамин учи: „И сега, поради завета, който сключихте, вие ще се наричате чеда Христови, Негови синове и Негови дъщери; защото ето, днес Той ви роди духовно; защото казвате, че сърцата ви са се променили чрез вяра в Неговото име; ето защо, вие сте родени от Него и станахте Негови синове и дъщери“9.
Вие и аз сме заветните чеда на Исус Христос, всички сме Негови. Помнете, Той казва, че миротворците ще бъдат наричани чеда Божии. Затова ние – чедата Божии – следва да бъдем миротворци. Това е наш заветен дълг. Вие и аз правим света по-добро място в стремежа си да бъдем миротворци – в домовете си, в конгрегациите си, в общностите си, по целия свят – чрез своята добрина, добри дела и думи – както на живо, така и виртуално. Нека с вярност „проповядваме мир“, като свидетелстваме за Него, на думи и на дела.
Отново в Лука четем:
„Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви.
И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите.
И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце“10.
По същия начин, нека ние отиваме и разказваме посланието на мир относно това Дете. Това е посланието, което мисионерите преподават на нашите близки и приятели, това е живото послание, което мисионерите на църковна служба споделят, служейки като Спасителя. Това е нашето послание, когато обичаме, споделяме и каним хората около нас да приемат от надеждата и мира, които намираме в благовестието за Исус Христос.
Да се върна към сценките на Рождеството на семейство Басет, които всяка Коледа хаотично провеждаме – защо постоянстваме в тази традиция, насърчавайки нашите деца и внуци да пресъздават за нас тази прекрасна нощ, когато ангели идват с благовестия на велика радост?
Отговорът е прост и възхитителен: „Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си“11.
Да, виждаме, че цялата земя е в размирици и че човеците се обезсърчават. Но въпреки трудностите, сред противопоставянето и безредието, нека постоянстваме в проповядването на мира, през тези празници и винаги, докато подготвяме себе си и всички останали за великото завръщане на Княза на мира, именно Господ, Спасителя и Изкупителя, Исус Христос. Цитирам отново словата на президент Нелсън: „Всяко от Божиите чеда заслужава възможността да чуе и приеме изцеляващото и изкупващо послание на Исус Христос“.
Нека проповядваме мир, докато празнуваме раждането, живота и мисията на нашия Спасител през този празничен сезон и винаги. Това е моята молитва в името на Исус Христос, амин.