„Вие също можете да узнаете това“
Коледно духовно послание на Първото президентство
5 декември 2021 г., неделя
Мои скъпи братя и сестри, когато бях дете, Коледа у дома бе силно повлиявана от националните традиции на моите родители. Майка ми беше имигрирала в Съединените щати от Швеция, а баща ми от Финландия1. Като подготовка за Коледа, ние украсявахме нашата коледна елха с ръчно изработени играчки, а майка ми не спираше да пече разни вкусотии. Явно с бабата на сестра Крейг са роднини. Празнуването ни на Бъдни вечер започваше с приказна шведска маса с традиционните деликатеси, които майка ми бе приготвила – кюфтета, оризов пудинг и изобилие от хлябове, сладкиши и курабийки. Празникът завършваше с пристигането на Юлтомтен – Дядо Коледа, който донасяше подаръци за всички деца. Но преди Юлтомтен да дойде, майка ми винаги събираше брат ми, сестрите ми и мен, за да слушаме как баща ни чете коледния разказ от Новия завет.
Баща ми беше тих човек, лаконичен както на майчиния си език, така и на английски, който бе научил като възрастен. Той беше откровен почти до грубост и оскъден в похвалите. Говореше просто, без много описателни думи или красиви изрази. На Бъдни вечер баща ми четеше от Лука 2. Той четеше за Йосиф и Мария, които пътували към Витлеем, за явяването на ангела при пастирите, за раждането на Исус и за Мария, която размишлявала в сърцето си за всичко случило се. Но баща ми не спираше да чете до стих 19, той продължаваше с разказа за Мария и Йосиф, които донесли бебето Исус в храма в Йерусалим, за да направят принос съгласно закона на Моисей.
Баща ми прочиташе:
„И, ето, имаше в Йерусалим един човек на име Симеон…
На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник.
И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато (Мария и Йосиф) внесоха Детенцето Исус, …
(Симеон) Го взе на ръцете си и благослови Бога:
Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума.
Защото очите ми видяха спасението,
което си приготвил пред лицето на всички народи“2.
В този момент, баща ми винаги спираше. След това споделяше своето свидетелство. Винаги, с привичната си лаконичност, той заявяваше на английски с тежък акцент: „Може да не съм имал възможността да държа малкото бебе Исус в ръцете си, но знам, точно както Симеон е знаел, че това бебе е Синът Божий, моят Спасител и Изкупител. Той съществува и живее“. След тези думи, той поглеждаше всеки от нас с пронизващите си сини очи и казваше с категорично кимване: „Вие също можете да узнаете това“.
Баща ми и майка ми знаеха кое е бебето във Витлеем и какво ще извърши, когато порасне. Това знание ги бе преобразило. Те желаеха, ние, децата им, не само да вярваме на техните думи3, но и да получим лично свидетелство, за да можем също да бъдем преобразени. Вдъхновен от свидетелствата на родителите си, аз поех по заветната пътека с желанието „също да узная това“.
Когато бях на 11 години, семейството ни живееше в Гьотеборг, Швеция. Президентът на мисия покани всички младежи да прочетат Книгата на Мормон. Технически, поканата не се отнасяше за мен, но брат ми беше дякон по това време и прие да участва. Винаги съм искал да бъда като брат си и да постъпвам като него, затова и аз се присъединих. Родителите ми бяха дали на мен, на брат ми и на сестрите ми по един екземпляр на Писанията и аз започнах да ги чета всяка вечер.
След няколко месеца, президент Гьоста Малм, съветник в президентството на мисия4, насърчи младежите, които четяха Книгата на Мормон, да попитат Бог за нейната истинност. Реших да направя точно това. Същата нощ изчаках брат ми да заспи. Измъкнах се от леглото, коленичих на студения под и започнах да се моля. Скоро почувствах сякаш някой ми проговори: „През цялото време ти казвам, че е истинна“. В този момент ме обзе неописуемо чувство на мир. Получих лично свидетелство чрез силата на Светия Дух, че Книгата на Мормон е истинна5.
Точно както е обещано във Въведението към Книгата на Мормон, аз също „узна(х) чрез (силата на Светия Дух), че Исус Христос е Спасителят на света, че Джозеф Смит е Неговият… пророк в тези последни дни и че Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е отново установеното на земята царство Господне, подготвящо Второто пришествие на Месията“6. Това знание, заедно с последващи свидетелства, ме преобрази, точно както бе преобразило родителите ми.
Знанието – че Исус Христос е Синът Божий и че Той беше разпнат за греховете на света – е духовен дар7. Този дар не е обвързан с конкретен свещенически сан, нито с конкретен пол, а е достъпен за всички, които са достойни за него. От нас не се изисква да принасяме на Спасителя дарове от злато, тамян и миро, за да сме достойни за този красив, духовен дар. От нас се изисква да даваме от себе си8. Пророкът от Книгата на Мормон, Амаликий, увещава хората с думите: „И сега… аз бих желал да дойдете в Христа, Който е Светият Израилев, и да участвате в Неговото спасение, и в силата на Неговото изкупление. Да, елате при Него и Му принесете изцяло душите си като приношение; и продължавайте в пост и молитва, и устойте до края; и тъй както жив е Господ, вие ще бъдете спасени“9.
Докато растях, виждах, че моите родители служат на другите. Виждах, че спазват заветите, които са сключили с Бог. Виждах, че усърдно извършват домашно обучение и обучение при посещение, като се стремят да служат на хората, на които преподават. Виждах, че участват в храмови обреди и приемат църковни призования. И всяка година, на Бъдни вечер, баща ми свидетелстваше наред със Симеон за Спасителя Исус Христос. С течение на годините, баща ми отправяше своята покана „вие също можете да знаете“ към близките и внуците си.
Десетилетия след преживяването ми с Книгата на Мормон като момче, бях призован като висш ръководител седемдесетник и ми бе възложено да говоря на общата конференция. Сестрите ми се погрижиха 92-годишният ми баща да може да гледа конференцията – и особено моята реч. След общата конференция отидох да го посетя. Попитах го: „Татко, гледа ли конференцията?“. Той отговори: „Я“ (Да). Попитах: „Татко, слуша ли речта ми?“. Той отговори: „Я“ (Да). С известно раздразнение, изтърсих: „Е, татко, какви са твоите впечатления?“. Той отговори: „Ами, беше добре. Почти се гордея с теб“.
След продължителен момент, той каза: „Дейл, трябва да ти кажа нещо“. След това осъзнах, че, докато се надявах да ми бъде направен комплимент, моят баща мислеше за нещо много по-важно от хвалбите. Той продължи: „Снощи сънувах един сън. Сънувах, че умирам и виждам Спасителя. Той ме прегърна и ми каза, че греховете ми са опростени. И се почувствах толкова добре“. Това бе всичко, което моят баща каза. Но изражението на лицето му бе красноречиво; той познаваше Исус Христос. Той знаеше, че бебето във Витлеем, Което бе „напредва(ло) в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците“10 беше неговото спасение, че Синът Божий бе пораснал и извършил Единение за неговите грехове. И баща ми знаеше това далеч преди своя сън. Сънят беше просто една нежна милост – подарък – от любящ Небесен Отец на един старец, който почина два месеца по-късно. От всички коледни подаръци, които някога съм получавал, най-много ценя дара на свидетелството и вярата, показани от баща ми и майка ми.
Тази Коледа, помолете вашия Небесен Отец за духовния дар да узнаете за живата реалност на Спасителя на света. Коледните празници са прекрасно и естествено време да изучавате Неговия живот и да се стремите да подражавате на Неговия характер и качества. Като правите това, ще можете също да узнаете, че Исус е Христос, Синът на Бог, и че Той е извършил Единение за вашите грехове. Това знание е нещо по-добро и по-трайно от който и да е подарък на Юлтомтен, защото може да ви промени. Ще научите, че Спасителят обича да възстановява това, което вие не можете да възстановите, да изцелява рани, които вие не можете да изцелите, да поправя това, което е било непоправимо счупено, да компенсира всяка нечестност, която сте преживели, и трайно да изцелява дори разбити сърца.
Точно както моя земен баща, аз знам, че няма да мога да държа малкото бебе Исус в ръцете си, но знам, точно както Симеон е знаел, че това бебе е Синът Божий, моят Спасител и вашият Спасител, моят Изкупител и вашият Изкупител. Той съществува и живее. Вие също можете да узнаете това. В името на Исус Христос, амин.