„Със радост таз Земя да срещне Господа!“
Коледно духовно послание на Първото президентство, 2022 г.
4 декември 2022 г., неделя
Да приемаме с благосклонни сърца
Мирът и топлината на вдъхновената музика изпълват нашите души.
Весела Коледа!
Декември 1943 г. – светът бил погълнат от Втората световна война. Всички се безпокоели за близки хора по далечни земи, а тревогите у дома се подсилвали от недостига на пари и храна. На фона на грижливо пазените семейни ресурси, било удивително за моя баща, Харолд Хилъм, който по това време бил на 9 години, да получи чуден коледен подарък – влакче с релси. Това не било някакво старо влакче – то се движело по релсите сам-само. Нямало нужда някой да го бута. Изглеждало невъзможно такъв прекрасен подарък да бъде реалност. О, колко скъп бил този влак за Харолд!
Няколко години по-късно, с настъпването на Коледа, светът се отърсвал от войната. При все това икономическите условия в малкия град Сейнт Антъни, щата Айдахо, не били кой знае колко по-добри, а за семейството на баща ми, те даже се влошили. Бащата на Харолд бил тежко болен, почти на смъртен одър. Нямало да има подаръци за никого тази Коледа – включително за Харолд и по-малкия му брат, Арнолд.
Няколко дни преди Коледа, бащата на Харолд дошъл при него и го попитал тихичко: „Харолд, би ли подарил влакчето си на Арнолд, за да може да има коледен подарък тази година?“.
Той правилно ли чул баща си? Така обичаното си влакче? Тази молба била прекалено тежка.
Коледната утрин настъпила и Арнолд се провикнал от щастие, когато получил влакче, точно като това на Харолд.
Арнолд скоро забелязал, че Харолд вече не играел със своето влакче. В края на краищата Арнолд си дал сметка, че така скъпият му подарък не бил „точно като“ влакчето на Харолд – това било влакчето на Харолд! Когато Арнолд разбрал каква жертва се крие зад този дар, влакчето станало безценно.
За мен, тази семейна история сама по себе си е дар – и не само защото ми напомня за моя скъп баща и неговия обичан брат. Още по-важното е, че тя ми напомня за жертвата – жертвата и любовта на Възлюбения Божий Син – Този, Чието раждане празнуваме.
Исус Христос беше и е нашият първи и вечен коледен дар. Свидетелствам за следната истина: Той се роди, Той живя и умря за нас, и Той още живее!
Колко благословени сме да приемем този дар, носещ радост! Обичана коледна песен гласи: „Господ е тук, ликувайте! Със радост таз Земя да срещне Господа!“1
Старейшина Нийл А. Максуел учи: „Имайки предвид всичко, дадено ни от Бог, би трябвало да се справяме доста добре с приемането, но това не е така. Ние, които се смятаме за доста самостоятелни и независими, често намираме приемането за неудобно, дори за трудно. (…)
(При все това) Божиите дарове, за разлика от тези, свързани с даден празник, са вечни и нетленни, създаващи една Коледа без край!“2
И така, как да приемем по подобаващ начин един такъв изключителен дар? Как избираме всеки ден дара на нашия Спасител, Неговата любов и безпределното Му Единение?
Нека оставим настрани заскрежените прозорци и цветните захарни бастунчета и нека се поучим от скромните хора с обути в сандали нозе, които първи приели Детето Спасител.
Да приемем Неговата святост
С наближаването на раждането на Спасителя, Мария и Йосиф си проправяли път през царящата суматоха във Витлеем, но гостилниците били пълни. Никой ли нямал място за тях? Нямало ли кой да им предложи покой? Мария била наясно с дара, който носела, но никой не бил готов да го приеме, да приеме Него.
Не можем наистина да знаем какво са изпитвали Мария и Йосиф в онзи момент, но винаги съм си ги представяла как продължават напред с тиха увереност и упование. Вслушвайки се в поканата на ангела да не се боят3 и вече подготвяйки се за раждането на Исус, те успели да се освободят от каквито и да било очаквания за удобно настаняване, като вместо това се установили в един тих и скромен обор. Но това, което първоначално създавало усещане за сурова обстановка, щяло да се промени. Господ скоро щял да изпълни тази празнота със святост.
Както се казва в добре познатия стих Лука 2:7: „И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата“.
Нашият Спасител – този славен дар на живот, надежда и обещание – дошъл на земята.
Можем ли да подготвим място в сърцата си да приемем Христос и да позволим на Неговата святост да запълни празнотата в нас? Подобно на Мария и Йосиф, ние можем да Му се доверяваме насред понякога непреодолими обстоятелства. Напътствията – чудесата дори – които ни се дават в живота, навярно няма да бъдат в шумотевиците, нито на сцените или по стадионите, а на тихите места, където живеем и работим – там, където отиваме за помощ. Когато смирено се нуждаем от нещо, където и да сме, ние можем и ще получаваме отговори на прошепнатите от нас молитви.
Да приемем поканата Му да действаме
Не е ли прекрасно, че някои от първите хора, които приели Агнеца Божий, били овчари?
Тъмна нощ покривала земята, когато изпълнените с благоговение овчари се събрали под сияеща призма от светлина, там, където земя и небе се събрали в надхвърлящо представите събитие – раждането на Спасителя.
„Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост. (…)
Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“4
Радваме се, че тези отдадени овчари не са се забавили, а се втурнали да посрещнат своя Цар. От тях научаваме, че да приемаме означава да действаме. Лука ни казва, че овчарите „дойдоха бързо и намериха (…) Младенеца, Който лежеше в яслите“5.
Много пъти може да не приемаме тихи и деликатни впечатления от Господ, защото те не се вписват лесно в нашия календар, лични планове или график. Историята за Рождеството ни напомня да бъдем като тези отдадени овчари, които не отлагат да направят нужното, за да приемат своя Цар.
Забелязали ли сте как Лука вмъква в разказа за Рождеството един радостен подтик, че да Го приемаме означава да споделяме за Него, като обяснява: „И като видяха (Исус), разказаха онова, което им беше известено за това Детенце.“?6 Тези овчари, получили послание от небесата, отишли бързо и незабавно и станали небесни пратеници, провъзгласявайки своята радост и канейки всички да приемат своя Цар7.
Да приемаме с непоклатима вяра
Сега нека обърнем внимание на мъдреците. Те се отличават сред най-искрено търсещите Исус Христос хора. Те прекарали живота си в старателно търсене на знак от небесата и когато го получили, те оставили зад гърба си удобствата на дома, своята работа, семейства и приятели, за да последват звездата и да открият своя Цар.
За разлика от това на овчарите, пътуването на мъдреците било продължително и отнело време. Те трябвало да търсят, да се молят, да чакат и да вървят, а след това да повтарят всичко отначало, докато накрая не видели Детето с майка Му Мария. Те Му принесли скъпи дарове, поклонили Му се и Го възхвалявали8.
Често съм размишлявала: при нашето приемане на Христос, ние търсим ли Го усърдно и след това позволяваме ли Му да направлява нашето пътуване към непознати за нас места и хора? Как можем да изразяваме своята благодарност чрез даровете и поклонението, които предлагаме?
Блажени са онези, които приемат
И така, ето я и нея – знаменитата история на Рождеството.
Скъпи мои приятели, блажени са онези, които приемат. Колкото и обичан да бил дара на влака на баща ми и любящите дарове на време и ценни вещи, давани от семействата навсякъде, тези дарове не могат да се сравнят с получаването на истинския дар на Коледа – този на Исус Христос.
„Понеже какво се ползва човек, ако му е даден дар, а той не го приеме?“9
Обмислете този стих в светлината на следната вечна истина: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“10.
Харесва ми обещанието, че който истински приеме дара на Христос, даден през онази свята нощ, същият ще има вечен живот!
И така, ние виждаме, че чрез нашите ежедневни усилия да приемаме Христос по-пълно, ние ще ставаме такива, каквито нашият пророк, президент Ръсел М. Нелсън, ни покани да станем – „хора, които са способни, готови и достойни да посрещнат Господ, когато Той отново дойде; хора, които вече са избрали Исус Христос“11.
Колко славно е да си представим този ден, когато заедно ще провъзгласяваме отново: Господ е тук, ликувайте! „Със радост таз Земя (и всеки един от нас) да срещне Господа!“12 В името на Исус Христос, амин.