За праведните, Коледа означава, че всичко ще бъде наред
Коледно духовно послание на Първото президентство, 2022 г.
4 декември 2022 г., неделя
Благодаря на президент Нелсън и на Първото президентство за привилегията да говоря тази вечер. В нашето семейство сме празнували коледните традиции в собствената ни страна и също така във Франция, Германия и Бразилия. Където и да живеем, за всички нас, които вярваме в Исус Христос и Го следваме, тази прекрасна истина остава непроменена: радваме се, че Този, Който е бил призован от началото, Който е очакван от векове, Който е Единородният на Отца, е дошъл – в средата на времето, при най-скромни условия – Той е дошъл. И защото е дошъл, милиардите, които са живели на тази земя, отново ще живеят и ще могат, ако изберат това, да наследят вечен живот, най-великия от всички Божии дарове.
В красивия разказ за Неговото рождение по време на коледните празници има много уроци, които можем да научим.
Ето урока, който бих желал да споделя с вас тази вечер: С всичките притеснения и несигурност, трудности и проблеми, които ни обсаждат в нашия земен живот, за праведните – които имат вяра в Господ и се уповават на Него – накрая всичко ще бъде наред.
Помислете за следните прекрасни примери.
Една праведна жена на име Елисавета и съпругът ѝ Захария, вече в напреднала възраст, тъгуват, защото не са били благословени с деца. Но въпреки това са верни и се уповават на Господ.
Въпреки че в Писанията не е записано какво може да са чувствали Захария и Елисавета или какво са си говорили, мюзикълът Savior of the World (Спасителят на света) ни помага да се замислим какво се е случвало в сърцата им. Захария казва на Елисавета: „Не сме били избрани да имаме деца. Но въпреки това ще се уповаваме на Господ“. След което пеят: „Винаги ще давам на Господ, но няма да върша своята воля. … И ако желанията ми не се сбъднат, да Му давам винаги означава да чакам и очаквам. … Ще… Му позволявам да ме води… докато часовете, дните и годините ми отминат“1.
Но тогава се случва чудо. В Писанията е записано, че в храма пред Захария се явява ангел. Ангелът заявява: „Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. … Той ще… приготви за Господа благоразположен народ“2.
Захария отговаря: „Аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст“3.
А Гавриил му отвръща: „Защото не повярва на думите ми… ще млъкнеш и няма да можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това“4.
Помислете за чувствата, обхванали Елисавета и Захария. В продължение на години са се молили за деца, но те това така и не се случва. Продължавали да спазват заповедите и да се уповават на Господ. Но след като ангелът се явява на Захария, той вече не може да говори. Може да се е чудил какво е положението му пред Господ. Но след време се ражда бебето. Захария отново може да говори. И бебето става пророка Йоан, който подготвя пътя за Спасителя. С цялата несигурност и всички трудности, за праведните накрая всичко е наред.
След това в разказа за Рождеството срещаме така обичаната Мария, избрана да бъде майка на Сина Божий. И въпреки това в живота ѝ има тревога и несигурност. Гавриил се явява на Мария и ѝ разкрива нейното благородно призование. А Мария пита: „Как ще стане това, тъй като мъж не познавам?“5 Гавриил обяснява, че силата на Светия Дух ще дойде върху нея и че силата на Всевишния ще я осени, и че ще зачене Сина Божий, и че името Му ще бъде Исус.
Представете си каква радост и щастие трябва да е чувствала от посещението на ангел Божий. Колко смирена трябва да се е чувствала, докато размишлява как ще стане майка на дългоочаквания Месия. И все пак, когато съобщава това на Йосиф, не всичко е наред. Йосиф е правдив мъж, който не иска да злепоставя Мария, но не е сигурен как да постъпи. Сред неговата тревога и неувереност на сън му се явява ангел и казва: „Йосифе, … не бой се да вземеш жена си Мария; защото заченатото в нея е от Светия Дух. Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му“6.
Ясно е защо Мария е разтревожена и несигурна, чудейки се как може тази удивителна благословия да се сбъдне. Йосиф също е разтревожен и неспокоен. Но вече става ясно, че те заедно ще извървят този път. Колко щастлива трябва да е била Мария, когато е научила, че на Йосиф се е явил ангел. Колко щастлив трябва да е бил Йосиф, когато е научил, че такава е волята Божия. С несигурността и всички трудности, за праведните накрая всичко е наред.
Но знаем, че все още предстоят трудности; винаги е така. Когато Мария вече трябва да роди, римляните изискват от Йосиф да се върне в град Витлеем. Мария и Йосиф решават да пътуват до там заедно. Всички обичаме прекрасния разказ за Рождеството. Когато пристигат във Витлеем, няма място за тях в гостилницата. Колко трябва да се е притеснил Йосиф. Как е възможно? Как така Мария, избрана сред всички жени, ще роди Сина на Всевишния край ясли за добитък? Ще мине ли раждането без затруднения и усложнения?
Може да е изглеждало така изненадващо, така несправедливо. Но Младенецът се ражда здрав. Както гласи красивият коледен химн: „Далече в ясла, без топло легло, спи малкият Господ на меко сено“7.
Преди да настъпи утрото, ангел се явява на пастири в полето и благовестява голяма радост. А ангелите пеят: „Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“8.
Овчарите отиват във Витлеем, където откриват Младенеца Исус. И когато Го намират, каква утеха и увереност трябва да са почувствали Йосиф и Мария, осъзнавайки, че трудностите им имат цел. Ангелите провъзгласяват Неговото пришествие и благородната Му мисия. След трудности и несигурност, за праведните накрая всичко е наред.
В Новия свят проблемите, безпокойствата и тревогите също затрудняват праведните. Пророкът Самуил е пророкувал, че раждането на Спасителя ще се случи пет години по-късно и като знамение през нощта няма да се стъмни. С наближаването на този ден е планирано немислимото. „Определен (е) ден от невярващите, (които заявяват, че денят е отминал) в който всички вярващи (че Спасителят ще дойде) да бъдат предадени на смърт, ако не се сбъдн(е) знамението“9. Невярващите се присмиват на вярващите: „Радостта ви и вярата ви относно това бяха напразни“10. Представете си тревогата и безпокойството на праведните. В Писанията е записано, че Нефи „коленичи на земята, като призова усърдно своя Бог в полза на народа си“11. И докато Нефи се моли, „гласът Господен дойде до него, казвайки: Вдигни главата си и се окуражи; защото ето, времето наближи и тази нощ ще бъде дадено знамението, и утре идвам в света“12.
Писанията провъзгласяват: „Словата, дошли до Нефи, бяха изпълнени(,) … защото ето, при залязването на слънцето не настъпи тъмнина. … (И) всичките люде… бяха тъй извънредно учудени, че паднаха на земята. … (И) нямаше тъмнина през цялата тази нощ, а беше толкова светло, като че бе пладне. … И те разбраха, че това е денят, когато Господ трябваше да се роди“13.
С всичките трудности и несигурност, за праведните – които се уповават на Бог – накрая, било в този живот или когато коленичим в Неговите нозе, всичко ще бъде наред14.
Предвид свещените събития при Рождеството на Спасителя, защо Господ чака до последната нощ да каже на Нефи, че ще се роди на сутринта? Можело е да му каже седмици или месеци предварително. Защо позволява Елисавета и Захария да остареят бездетни, преди да потвърди, че пророкът Йоан ще се роди като техен син? И защо Мария трябва да се пита какво ѝ предстои, а Йосиф да поставя под въпрос своята роля в най-важните събития на всички времена? Защо ролята на яслите, пастирите и ангелите се проявява чак в последния момент?
По време на доземния живот Господ заявява: „И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всички дела, които Господ, техният Бог, ще им заповяда“15. В Притчи четем: „Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“16.
В своите моменти на несигурност, в дни с проблеми и трудности, в своите лични борби, нека бъдем верни. Исус е дошъл през онази свята нощ. Той е Спасителят на света, Князът на мира, Царят на царете. Той е жив и „надеждата за щастие в (Него)“ се сбъдва днес17. Свидетелствам, че когато сме праведни, всички наши скърби, трудности и несигурност ще бъдат посрещнати и поправени в Него, Възлюбения Син Божий. „Със радост таз Земя да срещне Господа!“18. В името на Исус Христос, амин.