Най-големият коледен дар
Коледно духовно послание на Първото президентство, 2022 г.
4 Декември 2022 г., неделя
„Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви.
И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите.“1
Тези прости стихове от Писанията в Новия завет, написани от Лука, обрисуват в нашето съзнание картината на божественото събитие на раждането на Исус Христос, което днес се празнува по целия свят.
В родната ни страна, Португалия, пресъздаването на това събитие от Писанията чрез подреждане на макет на Рождеството е обичана традиция. По коледните празници сцената на Рождеството може да се види на различни места из страната – традиция, която е включена и в много домове. Подреждането на сцената на Рождеството често включва събирането на свеж мъх, сено, камъни и други естествени материали, за да може да се създаде автентичен фон.
Тази коледна традиция ни бе любима дейност по време на нашето детство и младежки години с родителите ни, а по-късно и с нашите деца. Пресъздаването на сцената на Рождеството бе една от любимите ми дейности през това време на годината.
Пазехме в дървена кутия всички малки фигурки, които използвахме за подреждането на сцената на Рождеството и обкръжаващата я среда. Често имаше и миниатюра, изобразяваща малка част от нашето село. Всяка година, всяка Коледа, към колекцията добавяхме по няколко нови фигурки или елементи. Имаше фигурки на селяни, къщи, фермери и животни, вятърни и водни мелници и други природни елементи, които наподобяват хълмове и долини, дървета и поля. Части от огледала бяха използвани за имитиране на реки и потоци. А понякога бяха добавяни дори мостове. И, разбира се, в центъра на всичко това се намираха най-важните фигурки, тези, описани в Светите писания: стадо овце и „овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си“2; ангелът, който казва на пастирите да не се страхуват и който оповестява раждането на Спасителя, носейки „благовест(ия) (на) голяма радост (…) за всички човеци“3, и фигурките на Мария и Йосиф, поставени на видно място около яслите.4 Не липсваше и звездата, която според Писанията донесла голяма радост на мъдреците и ги направлявала по пътя им към Исус5.
Всички членове на семейството трябваше да участват в подредбата на сцената на Рождеството. В продължение на няколко дни или дори седмици, малко по малко, сцената беше възпроизвеждана и сглобявана с всяка част на правилното ѝ място.
По време на тези празници, ние се възхищавахме на сцената на Рождеството и си спомняхме събитията, описани в летописите на Матей и Лука, които правят това празненство толкова значимо. Разказваха се истории за вярата на Мария и Йосиф, за пътуването им, по време на което отиват „от Галилея, от град Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем“6 и за усилията им да намерят място, където да отседнат.
А накрая, в коледния ден, фигурката на бебето Исус беше поставяна в яслата, а тема на разговор ставаше значението на Исус Христос в живота ни и това, което Той е направил за нас7, както и че Той е най-великият дар от всички дарове.
Следната коледна песен обобщава чувството от духа на празника:
„О, дете под нежната грижа на Мария!
О, детенце с чиста, светла орисия!
Люлеещо се в яслата, в сено
денят е днес на Твойто Рождество!
Надежда в Теб намират всички
от възрасти и раси най-различни!
О, дете, със слава по земята огромна!
Детенце, родено във яслата тъй скромна!
Овчарите, водени отдалеч,
застават под звездата в знак на чест,
мъдреците също коленичат
славят Те и Те почитат!
О, чедо – за Теб ангели пеят!
За Теб, за Царя – те всички лелеят!
Балсам в Теб за всичките скърби лежи,
в твоите ясни, топли и озарени очи!
Ти дар си тъй ценен за всички нас на земята,
за да се завърнем отново един ден в Небесата!“8
Самият Спасител свидетелства за дара, който ни дава: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света“9.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“10
Това е един много необикновен дар, това е възвишен дар!
„Коледните празници са време както за размисъл върху благословиите, така и за действия според възможностите, които имаме благодарение на раждането, живота, Единението и Възкресението на нашия Спасител Исус Христос.“11
Мисля си за благословията да намираме мир и надежда, дори сред трудности и изпитания12; благословията на божествено напътствие във времена както на триумф, така и на отчаяние13; благословията на една по-възвишена перспектива и цел, знаейки и вярвайки, че има още след това земно съществуване14; благословията на благодарността, дори когато имаме по-малко, за да посрещаме нуждите си; благословията да бъдем утешавани, когато се чувстваме сами15, и благословията да можем да даваме, дори когато не притежаваме много.
Тези и много други благословии имаме благодарение на Исус Христос! Да, благодарение на Младенеца Исус, Който аз очаквах с голямо нетърпение да бъде поставен в яслата, на връх Коледа, като част от нашата сцена на Рождеството! Той, Който е нашият най-голям дар, ни дава толкова ценни благословии в резултат на Своя живот, пример, учения и жертва.
Затова аз питам: Не трябва ли ние в замяна да използваме тези благословии, за да повдигаме бремето на другите, да им помагаме и да ги насърчаваме да се опитват да чувстват духа на тези свети празници и да празнуват благата вест, оповестена на пастирите по време на първата Коледа?
Чрез Христос, Коледа може да бъде много повече от израз на чувства на доброта и привързаност – тя може да стане израз на любов и милосърдие, което е „чистата любов Христова, (която) устоява навеки“16. „Въпреки че нашите чувства може да се променят, любовта, която Той изпитва към нас, никога няма да се промени.“17 Неговата любов продължава през цялата година и през целия ни живот.
Като насочваме фокуса си в по-голяма степен към Христос по време на Коледа, ще получаваме по-съществена представа за Неговата любов в живота ни и по-голяма способност да обичаме хората около нас и да им служим.
Като пазим духа на Коледа, ние запазваме Духа на Христос. Нека по време на тези празници се съсредоточим върху Исус Христос, Светлината на света, и нека собствената ни светлина свети, като споделяме с другите нашата любов, състрадание и служба.
Понеже Той дойде, нашето съществуване има смисъл. Понеже Той дойде, има надежда. Той е Спасителят на света и Той е нашият най-голям дар. За това аз давам своето свидетелство. В името на Исус Христос, амин.