Даровете на мира
Благодарен съм да мога да празнувам Коледа заедно с вас. Целта ни е да почетем Господ, Исус Христос. Надяваме се да усещаме истинския дух на Коледа, както ние, така и хората, които обичаме. Този дух носи мир – не политически мир, защото Спасителят се роди във време на толкова голям страх и смут, че семейството Му трябвало да избяга като бежанци в Египет; не икономически мир, защото Той се роди в обор и бе положен в малка ясла; и дори не мирът, който идва, когато са опаковани всички подаръци, елхата е украсена и масата е подредена, защото този мир е само временен. Мирът на Коледа е „Божият мир, който никой ум не може да схване“1. Той е мирът, за който апостол Павел обещава, че ще „пази сърцата (ни) и мислите (ни) в Христос Исус“2. И Павел бе прав. Мирът, който търсим, се постига само чрез и поради Исус Христос.
Някои от нас живеят сред мир и красота, но изпитват вътрешно безпокойство. Други изпитват мир и съвършен покой дори по време на големи лични загуби, трагедии и продължителни изпитания.
Спасителят казва на всички дошли в смъртността: „В света имате скръб“3. И въпреки това дава следното прекрасно обещание на Своите ученици по време на земното Си служение: „Мир ви оставям. Моят мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава“4. Успокояващо е да знаем, че това обещание за личен мир и днес се отнася за всички Негови заветни ученици.
Това е обещание, дадено в нощта на Неговото раждане. Когато небесни пратеници провъзгласяват раждането на Спасителя, те казват: „Слава на Бога във висините. И на земята мир“5.
През това благословено време от годината ние повече от всякога търсим мир чрез Дарителя на всички дарове. Тази вечер бих искал да споделя поне някои от начините, по които можем да чувстваме повече мир сега, през следващата година и през целия ни живот.
Първо, подобно на ангелите, които пеели в нощта на Неговото рождение, ние можем да изпитваме мир, като възхваляваме нашия Спасител Исус Христос. Можем „с любов да славим Царя“6.
На Коледа отбелязваме едно раждане. Всеки от нас е изпитвал удивление, гледайки новородено дете. Чувстваме смирение да видим чудото на малкото телце и бъдещия потенциал. Изпитваме нежност. Изпитваме благодарност. Изпитваме мир. И в сърцата ни се поражда чувство на обич, което ни подтиква да желаем да даваме и да сме мили, като си спомняме чие рождение отбелязваме. Защото на Коледа отбелязваме едно уникално рождение. Раждането на Исус било предричано от Божиите пророци в продължение на векове. То било изпълнението на едно обещание, дадено ни в света на духовете от любящия Небесен Отец. Било раждането на обещания Месия.
Всяка Коледа в ума и сърцето ми отново се връщат едни слова. В ума си чувам един огромен хор да пее, ликувайки: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на вечността, Княз на Мира“7.
Първият път, когато помня, че чух тези слова, бе, докато седях на балкона на Табернакъла в Солт Лейк Сити. Хорът пееше произведението на Хендел. Помня как почувствах нещо в сърцето си. Тогава бях млад. Сега съм по-възрастен и знам какво бе онова чувство. Това бе Светият Дух, Чието спътничество ми бе обещано, когато бях на 8 години. Духът потвърди на сърцето ми, че словата на песента, които чух онази вечер, бяха истинни.
Младенецът, роден във Витлеем тъй отдавна, бе и е Синът Божий, Единородният на Отца. Онези, които коленичили пред Него, дошли да се поклонят на Спасителя. Той бил Агнецът Божий, изпратен да разкъса връзките на смъртта чрез Своята единителна жертва. Той дойде със силата да понесе печалта и скръбта ни, та да може да знае как да ни подпомага. Роди се, за да извърши единение за всички наши грехове, както само Той би могъл:
„Ти избави от смъртта праведните Си чеда.
За живот възкръсна Ти,
нов живот на нас дари.
Чуйте! Пеят ангелите днес,
Теб, Царю, хвала и чест!“8
Изпитвах вяра и надежда, докато бях на балкона на Табернакъла онази вечер. Изпитвах вяра, защото поради това, че „ни се роди Дете“, можех да имам в сърцето си надежда, че смъртта няма да е краят. Вярвах, че ще бъда възкресен и жилото на смъртта ще бъде погълнато за всички чеда на Небесния Отец.
Чувствах и повече, много повече. Чувствах надежда, че благодарение на Него мога да Го следвам и да Му служа, и така да бъда роден отново за духовен живот. Благодарение на дара на Неговото рождество моето сърце, вашите и сърцата на всички могат да се променят, за да станем отново като малки деца – неопетнени и чисти, подготвени да се върнем у дома при Бог, Който ни даде Спасител и ни осигури пътя обратно към Своя небесен дом. Изпитвах благодарност и мир, както можем да усещаме и всички ние поради дара на Отца и на Сина.
Второ, подобно на пастирите, които видели Младенеца Христос и „разказаха“9 благата вест за Неговото рождение, ние можем да учим на мир своите семейства и други обични хора. Правим това най-добре, като отваряме Писанията за умовете и сърцата им.
Когато децата ни бяха малки, като семейство пресъздавахме историята за Рождество с целия текст от Писанията. Правехме това на Бъдни вечер. Мнозина от вас са правили нещо подобно.
Първите варианти на нашата сценка включваха ограничен брой герои, всеки от тях с роля от Писанията. Аз бях Йосиф, съпругата ми бе Мария, а една кукла бе бебето Христос. С течение на времето трупата се попълваше. Добавихме един малък актьор, който беше бебето Исус, после дойдоха пастирите, облечени в халати за баня, за да се поклонят до яслата, а после можахме да добавим мъдреци, които носеха кутии за бижута, за да почетат новородения Цар.
След няколко години започвахме историята със Самуил Ламанитът, изправен да свидетелства с пророческа сила за бъдещото раждане на обещания Месия. С времето добавихме и тълпа невярващи, въоръжена с топки от алуминиево фолио, с които да го замерят, докато стои пред тях. Всяка година, докато членовете на разярената тълпа ставаха все по-силни и точни, трябваше да им напомняме със сила, че Самуил не може да бъде улучен, защото е защитаван от Бог служител, а също и защото каним и отбелязваме мира!
Трябваха ни роли за най-малките деца, така че добавихме овце и агнета, които да пълзят зад пастирите към яслата.
Но после мина време, както винаги. Участниците пораснаха и сега отново сме в началото. Гледах как тези Йосиф, Мария, пастири, овце, агнета и мъдреци започват да учат своите семейства за Спасителя и за мира, който е възможен поради Неговото рождение.
Чрез ролите, които имаха в сценката, те бяха благословени да научат нещо за Спасителя и за причината, поради която Го обичаме. Благодарен съм, че нашите деца и техните деца видяха, че почитаме Младенеца Исус, роден, за да бъде безпределната жертва, безценният дар на Небесния Отец за мира на всички Негови чеда.
Трето, подобно на мъдреците, като ученици на възкресения Господ можем да даваме даровете на обич и мир.
Преди много време епископ Селърс в Рексбърг, Айдахо правел това в годините, след като бил призован за епископ. Сградата за събрания на неговия район била близо до магистралата, минаваща през малък град. В онези дни на безработица мнозина бедни хора се местели от място на място, надявайки са да намерят начин да се препитават. Те често молели за помощ някой от епископите-светии от последните дни в града. Често епископите, към които се обръщали, ги изпращали в дома на епископ Селърс.
За това имало причина. Семейство Селърс топло приемало нуждаещите се непознати. Вместо вечерята да бъде само за семейството, около масата сядали и един, двама или повече непознати. След като те се насладели на вкусната храна, приготвена от сестра Селърс, епископът им давал палто от армейските запаси, които бил закупил.
Снабдени с топло палто и пакет храна за още едно хранене, приготвен от сестра Селърс, те излизали в зимния ден със стоплени сърца. Видяното, звуците и чувствата от деня щели да останат с тях по пътя им. Тъй като най-студеното време в Рексбърг било около Коледа и поради семейната традиция на целогодишно милосърдие, децата в дома на семейство Селърс пазели спомен, че са вършили това, което би сторил Спасителят, и че са го правили заради Него.
Всяко семейство може да е изградило собствена коледна традиция, различна в зависимост от обстоятелствата, но те всички имат нещо общо. Те ще доближат сърцата ни към Спасителя. И включват мили дела, които са достойни за одобрението на Спасителя. Той казва:
“Защото огладнях, и Ме нахранихте; Ожаднях и Ме напоихте; Странник бях и Ме прибрахте;
гол бях и Ме облякохте; болен бях и ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте“10.
И Той ще отговори: „Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили“11.
Ангели, пастири и мъдреци търсили и намерили мир чрез вярата си в Исус Христос. И вие можете. Раждането на Спасителя е един дар, който прави възможно за Отца да ни дава „мир в този свят и вечен живот в идния свят“12. Ние сме възклицавали от радост в света на духовете, когато сме чули това обещание. Отново чувстваме мир и радост, когато чуваме думите на песента, известяващи, че е спазено Божието любящо обещание:
Моля се да чувстваме мир и той да пребъдва във всеки от нас, докато си спомняме, обичаме и почитаме нашия Небесен Отец, спазвайки сключените с Него завети. Нека винаги да помним службата и добротата, които Исус Христос показва по време на земното Си служение и да вземем решение да правим същото.
Свидетелствам, че Исус е Христос, Възлюбеният Син на Отца. Давам свидетелство, че президент Томас С. Монсън е живият Божий пророк. Неговото желание и това на Първото президентство е по това време и винаги да изпитвате радостта, обичта и мира, които Спасителят обещава на Своите верни и покорни ученици. В името на Исус Христос, амин.