Дарът на Светия Дух
Братя и сестри, голяма благословия е да бъда с вас тази вечер.
След три седмици ще празнуваме Коледа. В Коледната утрин милиони дечица ще се събудят необичайно рано и разменяйки си ролите със своите родители, ще ги вдигнат от леглото. Пърхащи в очакване, те ще наобиколят подаръците, от които не са откъсвали очи с дни.
Баща ми обичаше Коледа, даването на подаръци му носеше неописуема радост, а той и майка ми се справяха много добре с това. Аз, моите братя и сестри, а също и много други хора бяхме благословени от този техен талант. Някои от техните подаръци не бяха материални, а по-скоро преживявания, създаващи връзки на обич и безценни спомени. Тези спомени все още ми носят радост и днес.
Сякаш подобава подаряването и получаването на подаръци да заема централно място на Коледа. В крайна сметка, ние отбелязваме несравнимия дар на Сина Божий, Спасителя Исус Христос. Разбира се, нашите подаръци един към друг никога не биха могли да се сравнят с Неговия дар, но аз вярвам, че радостта от подаряването и получаването на подаръци може да обръща сърцата ни към „дарбите Божии“1.
Безценният дар на Божия Син кани всеки един от нас да намира „мир в този свят и вечен живот в идния свят“2. Мирът може да изглежда недостижим в един свят, в който конфликтите и разногласията все повече се задълбочават. Но именно това е мирът, който нашият любящ Отец и Неговият Син ни предлагат, ако изберем да го приемем.
Представете си колко странно би било, ако в коледната утрин сядахме около елхата, възхищавахме се на изкусно опакованите подаръци, правехме предположения какви са, след което продължавахме да правим нещо друго, без дори да ги отворим!
За жалост, понякога правим точно това с даровете на Бог за нас. Обмислете следните думи на Спасителя: „Понеже какво се ползва човек, ако му е даден дар, а той не го приеме? Ето, той не се радва на това, което му е дадено, нито пък се радва на оногова, който е дарителят на дара“3.
Тази вечер бих искал да поканя всички ни да размишляваме над начините, по които наистина можем да приемаме даровете от Бог. По-специално бих искал да се спра на безграничния дар на Светия Дух. Докато говоря за него, се моля Светият Дух да ни помогне да разберем значимостта на този дар, да ни учи какво можем да правим, за да го приемаме по-пълно и да ни дарява с благодат да действаме според чувствата си.
Защо дарът на Светия Дух е толкова желателен дар?
Светият Дух е третият член на Божеството. Той е утешител4, водач5, учител6, той ни освещава7 и така променя човешките сърца8. Чрез Него ние можем да получаваме силата и качествата Божии в живота си.
Вие си спомняте някои от тези качества: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост (и) себеобуздание“9. На мен това ми звучи като едно добро описание на често наричания от нас „коледен дух“. Обещанията на ангелите за „благовести(е за) голяма радост“ и „мир между човеците“10 от онази нощ на Рождество се изпълняват отчасти, като приемаме Светия Дух.
Често говорим за това да пазим коледния дух през цялата година. Съвсем естествено желаем тези божествени качества наистина да изпълват душите ни завинаги. А нашият съвършен Отец желае ние, Неговите чеда, да приемаме тези дарове. В Евангелието на Исус Христос се съдържа едно велико обещание – че сърцата ни ще бъдат променени, че няма да имаме „повече склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно“ 11 и ще бъдем изпълнени с „надежда и съвършена любов“12. Тези ценни дарове стават достъпни за нас, когато наистина приемаме Светия Дух.
Важно е, че дарът на Светия Дух ни бива предлаган с думите: „Приеми Светия Дух“13. Бих искал да предложа три основни начина, които наистина ще ни помагат да приемаме този скъпоценен дар. Като начало, ще се позова на една прочувствена история от Книгата на Мормон. Възкръсналият Христос е прекарал изпълнен с чудеса ден, служейки на хората, като им обещава да се върне на другия ден. Новината се разнася и тръпнещите в очакване хора се събират от цялата земя; някои пътуват през цялата нощ, за да могат да стигнат до мястото, където Исус ще се появи отново.
1. Всеобхватно духовно желание
Докато очакват завръщането на Спасителя, учениците учат множеството на нещата, преподадени от Исус предишния ден14. След това в летописа се казва, че те коленич(ат) и се мол(ят) „за онова, което най-много жела(ят); и те жела(ят) да им бъде даден Светият Дух“ 15. Помислете за момент колко значимо е това – те с трепет очакват обещаното завръщане на Спасителя, но не се молят за него. Бъдейки учени от съвършения Учител и след това от Неговите избрани ученици, те най-силно желаят дара на Светия Дух. Това дълбоко, всеобхватно духовно желание има ключово значение, за да получим този дар.
Президент Хенри Б. Айринг учи: „Повечето от нас… имат достатъчно вяра, за да искат Светия Дух понякога. Това желание може да е слабо и непостоянно, но то обикновено ни обзема, когато сме в беда. Но, за да бъдем водени към безопасност в идващите дни, то трябва да е постоянно и дълбоко“16. Братя и сестри, за да можем да получим този дар, трябва да го желаем с цялото си сърце.
2. Праведно участие в обредите
Връщайки се към историята от Книгата на Мормон, откриваме още един ключ. След като умоляват в молитва за най-желания от тях дар, а именно Светия Дух, учениците влизат във водата и биват кръстени. „И стана така, че когато всички те бяха кръстени… Светият Дух дойде върху им и те бяха изпълнени със Светия Дух и с огън“17. Обредът на кръщението служи като практическо свидетелство за нашата решимост да помним и следваме, за готовността ни да вземем върху си името на Христос и желанието ни да приемем Светия Дух18.
Всяка седмица имаме възможността да подновяваме това свидетелство, като вземаме от причастието, „за да мо(жем) да има(ме) Неговия Дух да бъде с (нас)“19. Допълващите се обреди на кръщението и причастието допринасят за „силата на божествеността“20. В известен смисъл, те символизират крайната цел и процеса на усъвършенстване. Да се превърнем в нови създания в Христос, в „Негови синове и дъщери“21 е крайната ни цел. Седмица след седмица се приближаваме към нея, като се стремим да помним и да се подчиняваме. Каня ви ежеседмично да идвате за Господното причастие с вяра в Неговото обещание, че като спазваме сключените от нас завети, ще бъдем изпълвани с Духа, малко по малко, „до съвършения ден“22.
Тази година Коледа се пада в неделя. Каква благословия е да празнуваме раждането на Христос и Неговото съвършено Единение, вземайки от причастието в този ден!
3. Увеличаване на вярата
Последният и най-важен ключ, който ще споделя, е вяра в Исус Христос. След като Светият Дух слиза върху учениците с въздействаща сила, Христос се явява и се моли, благодарейки на Своя Отец, че им е дал този ценен дар. След това Той изрича тези важни слова: „Ти си им дал Светия Дух, защото те вярват в Мене“23. Вярата в Спасителя и в съвършеното Му Единение са източникът на всеки добър дар24.
Нарастващата вяра носи по-чести проявления на Духа в живота ни. Как тогава можем да израстваме във вярата си в Христос? Ние се угощаваме с Неговите слова и ги изпълняваме. Старейшина Д. Тод Кристоферсън учи: „Основната цел за съществуването на всички Писания е те да изпълнят душите ни с вяра в Бог Отец и Неговия Син Исус Христос“25. Тази истина се среща из цялата Книга на Мормон. Например, цар Вениамин учи народа си на словата, които получава от един ангел и които им помагат да се сдобият с „извънредн(а) вяра“ в Исус Христос, а поради тази вяра, Духът предизвиква голяма промяна в сърцата им26.
Ако желаем Светият Дух да бъде наш постоянен спътник, ние ще се угощаваме със словата на Христа, които получаваме от Писанията, живите пророци и нашепванията на Духа и ще ги следваме. Този постоянен стремеж към светлина и истина ще увеличава нашата вяра в Христос, желанието ни да бъдем подобни на Него и способността ни да приемаме като наш постоянен спътник третия член на Божеството.
Братя и сестри, Бог е приготвил Своите безценни дарове за всички нас на Коледа и през цялата година. Моля се да не ги оставяме неотворени, а да ги приемаме, като използваме предоставените за това ключове. Свидетелствам, че ако правим това, стъпка по стъпка и малко по малко ще бъдем изпълвани с обич, радост, мир, чистота и сила. Ще се превръщаме в „участници в божественото естество“27. Ще се радваме на дара и на Този, Който ни го дарява. И когато Той дойде отново, ние ще бъдем подготвени да „срещне(м) Господа!“28 В името на Исус Христос, амин.