Пълнотата на историята за Рождество
Коледа поражда чувства на нежност, радост и обич. И както може да потвърди всеки един родител, подобни чувства обикновено съпътстват раждането на всяко дете. Разбира се Христос не дойде в света като всички останали. Специалните подробности като пътуването към Витлеем, препълнената гостилница, скромната ясла, новата звезда и служението на ангели превръщат Неговото раждане в една вечно значима история. И при все това, историята за рождението на Спасителя представя само малка част от причината, поради която чувстваме Духа по време на коледните празници. На Коледа отбелязваме не само как Исус дойде в света, но също и знанието Кой е Той – нашият Господ и Спасител Исус Христос, както и защо дойде Той.
Президент Томас С. Монсън ни учи: „Поради това, че Той дойде на земята… ние можем да изпитваме радост и щастие в живота си и мир през всеки един ден от годината. … Поради това, че Той дойде, нашето земно съществуване има смисъл“1.
Първородният на Отца
Този смисъл се прояснява, когато вземем предвид пълната история за Рождество. Както обяснява президент Гордън Б. Хинкли: „Не би имало Коледа, ако нямаше Великден. Младенецът Исус от Витлеем би бил просто още едно бебе, ако ги нямаше Христовото изкупление в Гетсимания и на Голгота и победата над смъртта при Възкресението“2.
Раждането на Исус във Витлеем не бележи началото на историята, нито пък Голгота – нейния край. Писанията ни учат, че Той беше „в началото… (с) Бога“3 по време на доземния съвет в Небесата. Ние също сме били там, където сме Го познавали като Йехова – Първородният на нашия Вечен Отец4. Разбрали сме, че Той ще има съществена роля като Творец и Изкупител на света. Ние сме възклицавали от радост, приветствайки великия план за щастие на нашия Отец5. Макар и да е имало такива, които са се възпротивили на Божия план, ние сме били сред тези, които са повярвали на Исус Христос. С желание сме приели опасностите на смъртността, защото сме били уверени, че Исус ще изпълни волята на Отца да ни спаси.
Рождеството на Божия Единороден Син
Тук на земята споменът ни за миналия ни живот е замъглен от булото на забравата. Целта на идването ни тук на земята е да се научим „с вярване (да) ходим, а не с виждане“6.
За да укрепи тази вяра, Бог изпращал пророци, които да виждат и предсказват идването на обещания Месия. Един от тези пророци е Нефи, който вижда във видение едно изключително красиво и бяло дърво. Когато се моли, за да узнае тълкуванието на това видение, той вижда град Назарет и Мария – девица, извънредно красива и бяла. Ангелът, който е с Нефи, след това задава този пронизващ душата въпрос: „Познаваш ли благоволението Божие?“ С други думи: „Разбираш ли защо Самият Господ ще дойде в света, защо Той ще слезе по-долу от всичко?“ Нефи отговаря донякъде несигурно: „Аз зная, че Той обича чедата Си; при все това аз не разбирам значението на всички неща“.
След това ангелът отговаря: „Девицата, която виждаш, е майката на Сина Божий“. Нефи вижда Мария да държи дете на ръцете си, а ангелът възкликва радостно: „Ето, Агнецът Божий, да, тъкмо Синът на Вечния Отец(!)“ Ненадейно, значението на дървото, както и причината да отбелязваме Рождество Христово, стават ясни за Нефи. Той отвръща: „Това е любовта Божия, която се излива нашироко в сърцата на чедата човешки. Ето защо, тя е най-желателна от всички неща“. „Да – добавя ангелът – и най-радостната за душата“7.
Шестстотин години след видението на Нефи настъпва дългоочакваният ден, за който било пророкувано толкова време. Исус преминава през завесата и идва в света като безпомощно бебе, макар и различно от всяко друго. Първородният Син на Бог в Духа става Негов Единороден Син в плътта. Това дете, родено в най-скромни обстоятелства, идва, за да поеме върху плещите Си спасението на Божието вечно семейство! Наистина, през онази нощ „надеждата за щастие… победи страха“ и се роди в „далечен, малък Витлеем“8.
Но историята, разбира се, не свършва тук. Колкото и да е чудотворно раждането на Спасителя, големите чудеса тепърва предстоят.
На разположение на Отца
Ние знаем много малко за детството на Исус. Казано ни е, че Той „напред(ва) в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и човеците“9. На 12-годишна възраст изразява желание „да бъд(е) на разположение на Своя Отец“10. Това означава да прави знайна на света „великата и чудесна любов“ на Отца към Неговите чеда11.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син… за да бъде светът спасен чрез Него“12.
Да бъде на разположение на Своя Отец означавало да „обикал(я) да прави благодеяния“13. Това било дело на състрадание – „изцеляване на болни, вдигане на мъртви; (да) прави куците да прохождат, слепите да получават зрението си и глухите да чуват“14.
Да бъде на разположение на Своя Отец означавало да отваря очите ни за вярата, да пробужда духовните ни сетива и да ни изцелява от нашите болки, гордост, болести и грехове. Означавало да „(ни) подпомага според немощите (ни)“. И за да постигне това, Исус с готовност изстрадал болки, отхвърляне, оскърбления и изкушения от всякакъв вид15.
Делото на Неговия Отец било да ни помогне да постигнем своята цел на земята – да станем достойни „щастливи в небето със (Него) да сме ний“16. С други думи, делото на Неговия Отец било и е „да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“17.
Единението на Исус Христос
В крайна сметка, пълната история за Рождество достига своята връхна точка през последните три дни от живота на Спасителя. През този съдбоносен период пътят на Спасителя преминава от Гетсимания до кръста на Голгота и от там до гробницата. Както учи старейшина Джефри Р. Холанд: „въздействието и влиянието“ на този момент ще се „разпростре назад… към началото на времето и напред… към цялата вечност“18.
Исус влиза в Гетсиманската градина почти сам, като съдбата на всяка човешка душа е под въпрос. Следват разпити, бичуване и накрая мъчителна смърт на кръста. Със същото смирение и покорност, с които заявява още от началото: „Ето Ме, изпрати Мен“19, сега Той казва: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“20.
Земята стене, приятелите Му скърбят, а тъмнина покрива всичко. Спасителят отива в света на духовете, където „едно безбройно общество от духовете на праведните“ – на починалите праведни, очакват Неговото идване. С поразително сходство на случилото се в началото на времената, синовете и дъщерите Божии ликуват от радост, покланят се и възхваляват своя Избавител21.
Възкресението на Светлината на света
Скоро идва времето, когато Спасителят отново получава физическото Си тяло и завършва Своята победа над смъртта. В ранното утро на един пролетен ден, първият от седмицата, Мария Магдалена отива до гробницата Му и я намира празна. Тя е първата, която чува Неговия глас и вижда лицето Му. По-късно Исус се явява на Своите апостоли, като ги кани да видят ръцете и нозете Му, да (Го) „пипн(ат) и (да) ви(дят)“22, че наистина е Той, че Изкупителят им наистина е жив отново!
Това е „голяма(та) радост“23, която отбелязваме на Коледа – не само, че Христос се роди, но и че живя сред нас, отдаде живота Си за нас, възкръсна и накрая завърши делото на Своя Отец да „ни изкупи“24. Ние ликуваме, защото объркването и хаосът на този свят могат да бъдат заглушени от даденото ни от самото начало обещание – обещание, изпълнено чрез Единението на Исус Христос. Поради тази причина, историята за Рождество не е пълна, ако липсва великденската история. Единителната жертва на Спасителя е тази, която освещава тихата нощ във Витлеем. Неговият дар на изкупление е това, което ни е накарало да ликуваме от радост в доземния свят – дарът, който изцелява болестите, възвръща зрението и обърсва всяка сълза25.
Коледните светлини, които така обичаме по Коледа отразяват Светлината на света – Исус Христос. Историята, която ни е така скъпа по Коледа, разказва за плана за щастие на нашия Отец, възможен единствено чрез Христос. Дарът, който прави коледните празници свещени, е Неговият живот, отдаден, за да можем да имаме вечен живот. Нека приемем този дар и да споделяме Неговата любов и Евангелие с всички, особено по време на този прекрасни празници; моля се за това в святото име на Исус Христос, амин.