Да помагаме на учениците да поемат отговорност за собствените си свидетелства
Конференция за преподаватели по религия към ОСЦ, юни 2024 г.
Добре дошли на тази историческа среща на преподавателите по религия в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. В продължение на години събирахме всички преподаватели по религия към ОСЦ веднъж годишно за специално духовно послание, което преди се наричаше „Вечер с висш ръководител“. Тази вечер ще продължим традицията, като се съберем, за да чуем старейшина Дейл Г. Ренлънд по време на заключителното ни събитие. В миналото сме били домакини и на присъствената конференция към ОСЦ в Университета Бригъм Йънг, но тазгодишното събитие е първото, на което се събират представители на цялата Образователна система на Църквата, за да се учим един от друг, да обменяме идеи, да обсъждаме усилията за по-ефективно преподаване, като свързваме преподавателите по религия от Семинара и института по религия, УБЙ, УБЙ – Айдахо, УБЙ – Хаваи, програмата BYU–Pathway и Енсайн Колидж. Общо тези преподаватели по религия преподават на около половин милион пълнолетни младежи в Църквата, в допълнение към всички онези ученици, записани в Семинара.
Причината да полагаме толкова усилия е свързана със самата цел на обучението по религия в ОСЦ. Често съм говорил за отличителните роли, които всяко учебно заведение към ОСЦ има в системата. Например наричал съм Университета Бригъм Йънг „Посланикът“ поради отговорността му да представлява системата и Църквата като организатор, домакин и учен. На следващо място да разгледаме Университета Бригъм Йънг – Айдахо, който наричам „Педагогът“ поради изключителния му фокус върху преподаването. Университетът Бригъм Йънг – Хаваи е нашата „Азиатско-тихоокеанска висша степен“ с отдадената си насоченост към своята целева област на Църквата, а Енсайн Колидж е „Доставчикът на приложни учебни програми“ със своя фокус върху професионални умения на начално ниво. А програмата BYU–Pathway е „Предоставящият достъп“, достигайки до повече студенти, отколкото което и да е от нашите студентски градчета, чрез достъпно и висококачествено онлайн обучение. Разбира се, програмата „Семинар и институт“ достига до изучаващи, които не посещават университети на Църквата, и е „Духовната котва“ за пълнолетните младежи, независимо от това къде получават образованието си.
Въпреки различните роли, има поне два начина, по които тези институции се обединяват. Първият е мисията на Образователната система на Църквата, а именно да създава последователи на Исус Христос, които могат да бъдат ръководители в домовете си, в Църквата и в своите общности. Независимо от отличителните институционални роли, всички институции към ОСЦ имат споделена мисия, свързана с ръководството на последователите. По-конкретно за тази аудитория, ние имаме и допълнителна споделена отговорност в рамките на ОСЦ като преподаватели по религия. През юни 2019 г. Бордът по образование на Църквата одобри съдебен документ, очертаващ ролята на обучението по религия в Образователната система на Църквата, често наричан „Подобряване на обучението по религия“. Тази отговорност идва с яснотата и насоките директно от Борда по образование на Църквата. Началният абзац на този документ гласи: „Обучението по религия заема уникално и ценно място в мисията на всяка институция. (…) То има приоритет в осъществяване целта на всяка институция“. В насоките за подобряване на обучението по религия се пояснява още, че основната цел на обучението по религия е „да (се) преподава възстановеното Евангелие на Исус Христос от Писанията и съвременните пророци по начин, който помага на всички ученици да изграждат вяра в и свидетелство за Небесния Отец (…) Исус Христос (…) възстановеното Евангелие (…) и (живите пророци); учениците да се превръщат в последователи за цял живот и да се укрепва тяхната способност да намират отговори, да преодоляват съмнения и да реагират с вяра“. Тази основна цел на обучението по религия в Образователната система на Църквата заема централно място по отношение на нещата, за които ще говорим тук днес. Ако не правим това целенасочено, ще бъде трудно да оправдаем значителните средства, които Църквата инвестира във всяка от тези институции.
Така че причината, поради която сме се събрали днес, отчасти е, че в ОСЦ имаме обща мисия и обща отговорност като преподаватели по религия да изграждаме свидетелство и да помагаме на учениците да се превръщат в последователи и да намират отговори на своите въпроси и вяра. Бих искал също така да благодаря на Чад Уеб за неговата ръководна дейност. Брат Уеб ръководи програмата „Семинар и институт“ в Църквата. Но през последните две години той също председателства Комитета за обучение по религия, в който участват представители на цялата Образователна система на Църквата. До голяма степен на този комитет се дължи факта, че днес сме се събрали като преподаватели към ОСЦ. Трябва също така да отбележа подкрепата на всеки един от президентите на ОСЦ: президент Рийз, президент Мередит, президент Кауе, президент Куш, президент Аштън и брат Уеб. На тези ръководители е възложено да бъдат „главните морални и духовни служители“ на своите институции. Тази отговорност беше възложена при встъпването в длъжност на президент Кауе и оттогава традицията се повтаря при всяко встъпване в длъжност към ОСЦ. Ще ви покажа снимки от тези встъпвания в длъжност. Виждате встъпването в длъжност на президент Кауе. Отговорността беше възложена от президент Холанд, след това традицията беше повторена с президент Аштън, след това отново с президент Рийз, а наскоро и с президент Мередит. Ето защо не е случайно, че тези президенти се присъединяват към нас днес. Те са забележителни ръководители и аз им изказвам своята признателност за тяхното ръководство и всеотдайността им да ни помогнат да поставим началото на тази първа конференция за преподаватели по религия.
Като следваща стъпка бих искал да представя контекста на днешното си послание. В годишните си обръщения към нашите преподаватели по религия през последните две години ви молих да се съсредоточавате върху това, което определихме като пророчески акценти за пълнолетните младежи. Опитахме се също така да подчертаем, че изброените теми със сигурност ще се променят. В тези пет теми няма нищо тайнствено, но те трябва да се актуализират, тъй като продължаваме да получаваме напътствия от пророци и апостоли, особено такива, насочени към нашите пълнолетни младежи. Надеждата не е, че ще запомните тези конкретни послания, а че всички ние ще се научим да слушаме живите пророци и ще помагаме на своите ученици да се учат как да прилагат техните послания.
В тази връзка бих искал да се съсредоточа върху един от тези скорошни пророчески акценти, който ми е присърце. Президент Ръсел М. Нелсън покани пълнолетните младежи да поемат отговорност за своите свидетелства. Моля, имайте предвид, че ако искате да следвате пророка, трябва да обърнете внимание на две неща. Първо, следете кога повтаря дадено послание, и второ, обръщайте особено внимание, когато той ни умолява. Ще видите и двата модела в посланието на президент Нелсън да поемем отговорност за своите свидетелства, което беше представено за първи път по време на духовното послание за пълнолетни младежи през май 2022 г., когато той заяви: „Умолявам ви да поемете отговорност за своето свидетелство. Стремете се да получите такова. Задръжте го. Грижете се за него. Подхранвайте го, за да може да се увеличава. Поддържайте го с истина. Не го замърсявайте с погрешните философии на невярващи мъже и жени, след което да се чудите защо то отслабва. Като превръщате свидетелството си в свой най-висок приоритет, наблюдавайте как се случват чудеса в живота ви“.
По-късно същата година президент Нелсън отправи почти идентично послание, този път към цялата Църква, в обръщението си на общата конференция през октомври 2022 г: „С тази цел към членовете на Църквата отправям същата покана, която през месец май призовах нашите пълнолетни младежи да следват. Тогава ги увещавах – и сега умолявам вас – поемете отговорност за своето свидетелство за Исус Христос и Неговото Евангелие. Стремете се да получите такова. Подхранвайте го, за да може да става по-силно. Поддържайте го с истина. Не го замърсявайте с лъжливите философии на невярващи мъже и жени. Като превръщате непрестанното укрепване на свидетелството си в свой най-висок приоритет, наблюдавайте как се случват чудеса в живота ви“.
След като президент Нелсън няколко пъти ни призова да поемем отговорност за свидетелствата си, почувствах, че трябва да споделя част от собствения си път към свидетелството. Ще бъде изложение от личен характер и макар да съм го написал, се надявам, че ще успеете да се почувствате така, сякаш сме заедно в по-неформална обстановка. Всеки от нас има своето лично пътуване към вярата. Така е и с нашите ученици. Днес ще споделя част от моето. Моето пътуване към свидетелството започна в необичайна обстановка. Израснах в общност в Скотсдейл, Аризона, която в по-голямата си част не се състоеше от светии от последните дни. На едно състезание по лека атлетика в гимназията, аз се подготвях за надпреварата, когато погледнах от другата страна на състезателната писта и забелязах брат Бътлър, моят ръководител в Младите мъже. Беше толкова странно, че е там. Нямахме много общо помежду си. Знаех, че не присъства често на състезания по лека атлетика. В този момент Духът ми каза: „Кларк, тази Църква е истинна, защото в противен случай той нямаше да е тук. Сигурно има нещо по-дълбоко във вярата му, което го мотивира да те подкрепи“. Това беше всичко. Преживяването не се случи, докато изучавах Писанията или по време на събрание за свидетелства. Беше просто плод на нечия всеотдайна служба. Толкова ясно си спомням това чувство днес, колкото в деня, когато го изпитах.
Година или две по-късно получих призование да служа в мисия Япония Кобе. Спомням си първия ден в Центъра за обучение на мисионери. Беше толкова вълнуващо да се срещна с други мисионери, да бъда представен на преподавателите, да усетя силата, събрана от цял свят. Но на следващата сутрин, когато будилникът се раззвъня в 6:00 ч., едва се събудих и ме обзе паника. Помислих си: „Ужас, как ще се справя? Не знам дали ще мога да се събуждам толкова рано всеки ден през следващите две години, да не говорим да изучавам такъв труден език като японския“. Внезапно фактът, че моят ръководител в Младите мъже беше дошъл на състезанието по лека атлетика, не ми се струваше като нещо достатъчно, което да ме поддържа в продължение на две години. Необходимо беше да знам в дълбочина и това свидетелство трябваше да се основава на самото Евангелие. Заех се със сериозно четене на Книгата на Мормон всяка сутрин. Будилникът звънеше в 6:00 ч. и аз бързо сядах на бюрото в Центъра за обучение на мисионери под флуоресцентната светлина, за да чета и изучавам Книгата на Мормон. Когато стигнах до края, прочетох обещанието в Мороний 10:3–5. Знаех тези стихове още от времето, когато бях ученик в Семинара. Коленичих в молитва, за да помоля за потвърждение на вярата си. Но, когато се допитах до Господ, първоначално нищо не последва. Бях толкова разочарован. Седнах отново на стола си, осъзнавайки, че съм само на две страници от края на Книгата на Мормон. Реших поне да я довърша. Когато оставаха три стиха до края на Мороний 10, в Мороний10:32 аз прочетох: „Да, елате в Христа и станете съвършени в Него, и отречете се от всякакво безбожие; и ако се отречете от всякакво безбожие и заобичате Бога с цялата си мощ, ум и сила, тогава Неговата благодат – не мога да го прочета. Просълзих се. Съжалявам. – Тогава Неговата благодат е достатъчна за вас и вие ще може да бъдете съвършени в Христа чрез Неговата благодат“. Когато прочетох този стих, ме озари светлина и яснота. Не можех да го отрека. Усещането беше възвисяващо и топло и изпълваше цялото ми същество. В онзи момент знаех, че Книгата на Мормон е истинна и че нейната цел e да свидетелства, че Исус е Христос.
Отпътувах за Япония с това силно свидетелство. Продължих да имам преживявания, които изграждаха моето свидетелство, но нищо не бе толкова силно, както онази сутрин в ЦОМ. След това една дъждовна вечер, докато се готвехме да си лягаме, чухме почукване на вратата. Спогледахме се. Апартаментът ни беше зад дома на мисията. Донякъде изненадан, че някой идва толкова късно през нощта в апартамента ни, излязох и отворих вратата, за да видя на прага президента на мисия, който стоеше под чадър в дъжда. Той каза: „Гилбърт Chōrō, старейшина Гилбърт, облечете се. Ще се срещнем със старейшина Мацуо“. Бащата на старейшина Мацуо умираше от рак. Веднага предположих какво се е случило. Но когато влязох в мисионерския автомобил, президент Мацумори се обърна към мен и ми обясни, че майката на мисионера е загинала при автомобилен инцидент същия ден. След това той каза: „Моли се да можем да бъдем съпричастни и да разберем какво ще утеши този мисионер“. Почувствах се съкрушен и безсилен. Все още си спомням как чистачките на предното стъкло се движеха напред-назад, докато пътувахме в тишина. Внезапно чрез Духа Алма 7:12 достигна до сърцето ми, „и Той ще вземе върху Си немощите им, за да може сърцето Му да се изпълни с милостта според плътта, та да узнае Той според плътта как да подпомага Своя народ според немощите му“. Знаех, че Единението на Исус Христос ни позволява да преодоляваме греха. Знаех, че Христос ще ни помогне да бъдем възкресени и да живеем отново. Но онази нощ на магистралата в Осака разбрах, че Исус Христос може също да ни утешава в нашите трудности, в нашето страдание, когато животът не е справедлив. Не знаех какво преживява този млад мисионер, но благодарение на чудото на Единението имаше Един, Който знаеше. В онази нощ, година след началото на мисията ми, Духът отново въздействащо ми засвидетелства, че Книгата на Мормон е истинна и че нейната цел е да свидетелства, че Исус е Христос.
Върнах се от мисия и се ожених за Кристин в храма Солт Лейк. Преместихме се в Калифорния, а след това окончателно в Бостън. Продължих да получавам многократно тихи потвърждения на моето свидетелство, но отново, нито едно не беше толкова силно, както онази сутрин в Центъра за обучение на мисионери или онази нощ на магистралата в Осака. След това една неделя имах въздействащо, но неочаквано свидетелство от Духа. Четях глава от Писанията, към която повечето хора не се обръщат, за да изградят своето свидетелство. Беше Алма 30 по време на урок в Църквата, свързан с това, което ще нарека учението на Корихор, където Корихор отрича Христос, опитва се да освободи хората от отговорността им за техните избори и обявява, че се спасяваме само чрез способностите на личността си. Той разчита до голяма степен на това, което днес можем да наречем морален релативизъм. Корихор също така агресивно омаловажава вярванията на другите, като ги нарича безумни традиции на бащите им. Докато учителят в Неделното училище изнасяше урока, започнах да размишлявам, че ако самият Джозеф Смит беше написал Книгата на Мормон, Корихор би бил необичаен персонаж. Джозеф е живял в период на религиозно вълнение, когато хората са вярвали в Исус Христос. Вероятно никога не е срещал човек, който да отстоява толкова агресивно антихристиянска доктрина като Корихор или, бих добавил, Нехор, или Серим, всички описани в Книгата на Мормон. Но ние знаем, че Книгата на Мормон е написана за нашето време. Разпознавах аргументите на самите хора, които толкова често срещах в академичната общност на Кеймбридж, Масачузетс. Докато седях и размишлявах върху това отклонение по време на часа в Неделното училище, вече със задълбочено свидетелство за Книгата на Мормон, Духът ми каза: „Кларк, Книгата на Мормон е истинна и нейната цел е да свидетелства, че Исус е Христос“.
Тези преживявания продължиха през целия ми живот. Имаше един момент, в който се молех в храма за младежите си от централната част на Бостън. Докато четях Мосия 3:17, Духът ме учеше, че единственият начин да помагам на тези млади мъже да се справят с проблемите си е чрез Исус Христос. Беше период, в който изучавах Алма 36 и хиазма, който обхваща цялата глава, а основната му опорна точка е изкуплението на Алма-младши. Забележително е, че всеки път, когато имах свидетелство за Книгата на Мормон, то беше придружено от свидетелство за Исус Христос. Това се случи отново по време на сесията на жените от общата конференция през октомври 2018 г. На тази сесия президент Нелсън отправи покана към сестрите в Църквата да прочетат Книгата на Мормон до края на годината, като добави да отбелязват всяко споменаване на Спасителя, всеки стих, в който се говори за Спасителя в Книгата на Мормон. В желанието си да подкрепя съпругата си и шестте си дъщери по повод на тази покана, аз се присъединих към тях. Току-що бях получил този екземпляр на Книгата на Мормон. Беше чисто нов. Отбелязвах всяко споменаване на Спасителя в него. Страница след страница подчертавах с червен молив стихове, отнасящи се до Исус Христос. На 48-годишна възраст, вече със силно свидетелство за Книгата на Мормон и за Спасителя, Духът отново ми свидетелстваше всяка сутрин през онази есен, докато четях страниците на тази книга: „Кларк, тази книга е истинна и нейната цел е да свидетелства, че Исус е Христос“.
Да се върнем към посланието на президент Нелсън и думите, които цитирах по-рано: „Умолявам ви да поемете отговорност за своето свидетелство. Стремете се да получите такова. Задръжте го. Грижете се за него. Подхранвайте го, за да може да се увеличава. Поддържайте го с истина. Не го замърсявайте с погрешните философии на невярващи мъже и жени, след което да се чудите защо то отслабва. (…) Като превръщате свидетелството си в свой най-висок приоритет, наблюдавайте как се случват чудеса в живота ви“. Свидетелствам за тези чудеса. Бил съм благославян по толкова много начини, защото превърнах своето свидетелство в приоритет за цял живот.
Братя и сестри, като преподаватели по религия ние трябва да помагаме на учениците си да поемат отговорност за своите свидетелства. Бих искал да се съсредоточа върху пет начина, по които можем да учим учениците си да поемат отговорност за своите свидетелства. Първо, помагайте им да се учат да упражняват свободата си на избор. Второ, учете ги да бъдат светлина за другите, особено за онези, които изпитват затруднения. Трето, задавайте въпроси с вяра. Четвърто, обръщайте се към източници, изпълнени с истина. И пето, уповавайте се на Духа.
Първо, трябва да учим учениците, че изграждането на свидетелство е съзнателен акт на нашата свобода на избор. Ч. С. Луис често се позовава на твърдението, че „най-дългият път е най-краткият път към дома“. За задълбочаване на вярата и ученичеството е необходима работа. Това е съзнателен акт. Алма учи, че изграждането на свидетелство изисква пълното ни внимание: „Но ето, ако желаете да се събудите и да съживите способностите си, дори само за да изпитате словата ми и упражните частица вяра, да, дори и ако нямате нищо повече от желание да повярвате, нека това желание да действа във вас, чак докато повярвате по начин, че дадете място на частица от словата ми“.
Вторият принцип, който можем да преподаваме, за да помогнем на учениците да поемат отговорност за своите свидетелства, е да бъдат светлина за другите, особено за онези, които изпитват трудности. Това поколение е силно загрижено за своите връстници и за онези, които се сблъскват с трудности в живота си. Президент Нелсън ни учи да не съдим онези, които изпитват трудности.
„Ако приятели и роднини се отделят от Църквата, продължавайте да ги обичате. Не сте вие тези, които да съдите избора на друг човек, дори и да бъдете критикувани за това, че сте останали верни.
Моля ви, чуйте ме, когато ви казвам: Не поемайте по грешния път заради хора, чиито съмнения може да бъдат подхранвани от неща, които не можете да видите в живота им.“
Скептицизмът и съмнението могат да бъдат заразни, но заразни са също вярата и надеждата. Президент Нелсън продължава:
„Преди всичко, нека вашите скептично настроени приятели виждат колко много вие обичате Господ и Неговото Евангелие. Изненадвайте техните съмняващи се сърца с вашето изпълнено с вяра сърце!
Като поемате отговорност за своето свидетелство и му помагате да расте, вие ще се превръщате във въздействащ инструмент в Господните ръце“.
Мисля, че именно по тази последна точка – да учим нашите ученици да се превръщат в инструмент и средство на Господ – имаме голяма възможност да помагаме на пълнолетните младежи с техните свидетелства. Учете ги да бъдат светлина. Учете ги да бъдат приятели. Учете ги да бъдат в помощ на другите. А онези, които все още не са открили вярата, учете да работят в служба на другите. Много от свидетелствата си получаваме, когато служим на другите. Моето свидетелство, че Христос е отговорът за моите младежи, което получих в храма Бостън Масачузетс, беше в резултат на това, че правех всичко възможно да помагам. Учете нашите ученици да бъдат светлина и техните свидетелства ще стават по-силни.
Ние, разбира се, учим, че е нормално да възникват въпроси. Старейшина Ренлънд тази вечер ще говори малко по-обстойно за това. Президент Нелсън обяснява: „Ако имате въпроси – и се надявам това да е така – търсете отговори с искреното желание да повярвате“. Но както отбелязва президент Джефри Р. Холанд: „Понякога се държим така, сякаш честното признание за съмнение е по-висша форма на морална смелост, отколкото честното признание за вяра. Не е така!“. Когато бащата на страдащото дете умолява Спасителя, „вярвам, Господи! Помогни на моето неверие“, той изхожда от позицията на вярата. Той научава като тийнейджър – или поне аз се научих като тийнейджър, когато поставих пред баща си дилема, свързана с вярата, и си мислех, че съм толкова умен и че съм измислил нещо, за което той никога не се беше досещал. На 15 години бях по-умен от баща си, който винаги печелеше всеки спор. А ето, че му зададох озадачаващ въпрос. Вместо да отговори на въпроса ми, той просто каза: „Кларк, и аз съм си задавал този въпрос. В живота си съм се изправял пред два типа въпроси: едните, чийто отговор знам, и другите, които изглеждат трудни за разбиране. С течение на времето установих, че тези, чийто отговор знам, се увеличават, а тази, чийто отговор не знам, продължават да намаляват“.
Ако продължавате напред с вяра, ви обещавам, че това ще се случи. Това не означава, че не обръщаме внимание на въпросите и опасенията на хората, а че им помагаме да продължават напред с вяра. Мисля, че именно това имаше предвид старейшина Лари Корбридж в своето духовно послание, когато каза на учениците тук, в това студентско градче, да се съсредоточават върху основните въпроси и да оставят второстепенните да бъдат разрешавани с течение на времето. Президент Нелсън многократно ни напомня, че изграждането на свидетелство трябва да включва и обръщане към източници, изпълнени с истина. „Подхранвайте (свидетелството си) с истина. Не го замърсявайте с погрешните философии на невярващи мъже и жени, след което да се чудите защо то отслабва“. Някои пълнолетни младежи са на мнение, че единственият начин да имат силна вяра е да се насочат към нашите критици и противници на Църквата. По някакъв начин това ще направи едно свидетелство по-силно. При подобни обстоятелства трябва да помагаме на учениците си да се вглеждат в основата на тези намерения. Корихор, Нехор и Серим не се опитват да назидават последователите си, а просто да утвърждават собствените си грешни избори и да отстояват личните си цели. Учете учениците си, че „някои източници може дори да са предназначени да предизвикват недоверие, страх и съмнение“. Помагайте им да се обръщат към живите пророци, към Писанията и към доверени ръководители на Църквата.
Един от най-важните изпълнени с истина източници, към които можем да се обръщаме, е Светият Дух. Учете учениците да разбират какво чувстват, когато Светият Дух присъства, и да разпознават липсата Му, когато истината е представена погрешно. Имах градивно преживяване по тази тема по време на проведена наскоро в Университета Бригъм Йънг – Хаваи сесия с въпроси и отговори с президент Хенри Б. Айринг и президент Кеони Кауе. Един ученик ни попита къде ще се нуждае от Светия Дух в живота си. Цитирайки твърдението на президент Нелсън, „в идните дни ще бъде невъзможно да оцелеем духовно без постоянното влияние на Светия Дух, което да ни направлява, насочва и утешава“, президент Айринг ме помоли да отговоря на въпроса, зададен от ученика. Това беше въпрос, на който бях отговарял стотици пъти като президент на Университета Бригъм Йънг – Айдахо. Отговорих, че учениците ще се нуждаят от Духа, когато вземат решения относно това какво да учат, с кого да излизат на срещи, къде да живеят, каква работа да започнат и много други житейски решения, с които се сблъскват нашите пълнолетни младежи. След това президент Айринг помоли ученика да прочете отново твърдението на президент Нелсън. Този път той трябваше да направи пауза на думата оцелеем. Президент Айринг поясни, че пророкът е използвал думата оцелеем умишлено. Той обясни, че учениците живеят във време, в което противникът е толкова успешен в изопачаването на истината, че ако нямат Светия Дух, ще бъдат заблудени по отношение на основните истини на Евангелието. В речта си „Мислете селестиално!“ президент Нелсън заявява: „Измамите на противника нямат край. Моля, бъдете подготвени. Никога не приемайте съвет от хора, които не вярват. Търсете напътствие от гласове, на които може да се доверявате – от пророци, гледачи и откровители, както и от нашепванията на Светия Дух“.
Братя и сестри, нека учим нашите ученици да поемат отговорност за своите свидетелства. Учете ги да се стремят да получават свидетелства, да ги задържат, да се грижат за тях, да ги подхранват, за да може да стават по-силни. За тази цел нека да ги учим да упражняват свободата си на избор, да бъдат светлина за другите, да задават въпроси с вяра, да се обръщат към източници, изпълнени с истина и да се уповават на Светия Дух. Директивата „Подобряване на обучението по религия“ ни възлага отговорността да правим това с убеденост. Вашите усилия дават резултат. Не обръщайте внимание на коментари отвън. Рекорден брой пълнолетни младежи посещават Института. Рекорден брой пълнолетни младежи посещават учебните заведения на Църквата. Дори в тези трудни времена в Църквата се наблюдава „прилив“ на вяра. Учениците ни се учат да поемат отговорност за своите свидетелства и се доближават до Исус Христос. Имам свидетелство за нашия Спасител. Аз знам, че Книгата на Мормон е истинна. И свидетелствам, че нейната цел е да свидетелства, че Исус е Христос. Нека каним учениците си да откриват същите тези истини. В името на Исус Христос, амин.