Жизненоважни евангелски хранителни съставки
Конференция за преподаватели по религия към ОСЦ, юни 2024 г.
Мои скъпи братя и сестри, благодарен съм за възможността да се обърна към преподавателите по религия по време на това излъчване по целия свят. Благодаря ви, че отделихте време и ви благодаря за всичко, което правите, за да помагате за напредъка на Господното дело. Моля, знайте, че вашият успех „се измерва основно чрез отдадеността ви да помагате на Божиите чеда да стават верни ученици на Исус Христос“. Вашият успех не се определя от това колко от вашите ученици стават верни последователи на Спасителя; не зависи от това как те избират да откликват на вашите учения, покани или искрени прояви на доброта. Вашата отговорност е да преподавате ясно и въздействащо, така че те да могат да направят информиран избор, който ще ги благославя. Всеки човек има свобода на избор. Въз основа на това ще ви кажа същото, което пророкът Джозеф Смит казва на първите мисионери на Църквата в тази диспенсация: „Ако изпълните дълга си, за вас ще бъде така добре, все едно всички хора са приели Евангелието“.
През 1916 г. старейшина Дейвид О. Маккей казва: „Няма по-голяма отговорност, възложена на мъж (или жена), от тази да бъде учител на Божиите чеда“. Същото е валидно и днес. Учителят, който вярва и преподава с вяра, е от съществено значение в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, особено за подрастващото поколение.
След малко ще прочета един цитат от президент Джефри Р. Холанд и ще видите връзката. Но съм поканил няколко доброволци да ми помогнат. Семейство Рийз и семейство Аштън ще дойдат отпред и всеки от тях ще си вземе по едно кексче. Това е ванилово кексче със сметанов пълнеж. Бих искал да разопаковат кексчето и да започнат да го ядат. Всеки ще получи по една салфетка. И сега ще се опитам да обясня връзката.
През 1998 г. президент Джефри Р. Холанд подчертава важността на това да се съсредоточаваме върху преподаване на жизненоважните елементи на Евангелието. В своето обръщение той учи: „Ние трябва да съживим и въздигнем върховното учение в Църквата – у дома, от амвона (…) и със сигурност в класната стая. (…)
Когато в живота ни настъпи криза (…) човешките философии, преплетени с няколко стиха от Писанията и стихотворения, няма да ни свършат работа. Наистина ли подхранваме нашите (ученици) по начин, който ще ги поддържа, когато се появят тревогите на живота? Или им даваме някакви теологични „кексчета“ – духовно празни калории?“.
Сега, след като ги изядохте, почти, президент Рийз, колко грама диетични фибри имаше според Вас във Вашето кексче? Всъщност са нула.
Сестра Рийз, колко милиграма калций имаше според Вас в това кексче? Всъщност нула.
Сестра Аштън, според Вас колко микрограма витамин А се съдържаха в него? Всъщност нула.
И брат Аштън, колко милиграма витамин С се съдържаха в него? Да, има повтарящ се модел. Няма витамин С в него.
Когато бях малък, обичах кексчета. Ако родителите ми ми бяха позволили, щях да ям само кексчета за закуска, обяд и вечеря. И ако ми бяха позволили това, знаете ли какъв човек щяхте да виждате сега? Истината е, че щях да бъда един сляп човек със запек, остеопороза и скорбут. Тази гледка не е красива.
Благодаря на нашите доброволци. Всъщност не съм тук, за да обсъждаме влиянието на лошото хранене върху физическото ни здраве. Кексчетата може да са вкусни, но нямат никаква хранителна стойност. Тук съм, за да обсъдим духовната храна, която предлагате на вашите ученици.
Когато пред нас стоят любознателни ученици, ние трябва да ги подхранваме с доброто слово Божие, а не с духовните кексчета, които са лишени от духовни хранителни съставки. Учениците, подхранвани с духовни кексчета, е малко вероятно да се превърнат в ученици на Исус Христос за цял живот – хора, които са израснали в Господ и са получили „пълнота(та) на Светия Дух“. Подхранвани с духовни кексчета, за тях е по-вероятно да израснат духовно инатливи, невярващи и объркани.
За да се борят с духовното недохранване, нашите ученици се нуждаят от поне четири метафорични храни, богати на хранителни вещества. Първата храна е свидетелство за Небесния Отец и Неговия план, за Исус Христос и Неговото Единение и за Възстановяването на пълнотата на Евангелието на Исус Христос в тези последни дни. За да го постигнем, ние трябва да преподаваме възстановени истини и да споделяме свидетелство за тях.
Нека дам един пример за това. Преди няколко години лекарка от Китай на име Грейс прекара 18 месеца в медицински институции в Солт Лейк Сити. Тя дойде, за да научи медицинските аспекти на сърдечната трансплантация. Семейството ми се сприятели с нея и я включихме в много дейности. На Коледа, която се падаше в неделя, я поканихме на Църква за събрание за причастие. Надявахме се, че посланията ще учат за Исус Христос и ще наблягат на причините за коледните празненства. Аз служех като президент на кол и седях на подиума по време на събранието. Съпругата ми и дъщеря ми седяха с Грейс в конгрегацията.
След причастието, първият говорител разказа добре познатата, но измислена история за четвъртия мъдрец. Беше красиво разказана и предизвика чувство на сантименталност. Бележките на следващия говорител се основаваха на история за три антропоморфни дървета. Едното искало да стане красив сандък, но вместо това се превърнало в хранилка за животни – ясла, в която било положено едно бебе във Витлеем. Второто искало да се превърне във възхитителен плавателен съд. Вместо това се превърнало в обикновена лодка, използвана от обикновени рибари в Галилейското езеро. По време на много силна буря, един човек, когото другите наричали „Учителю“, казал: „Мълчи“ и бурята утихнала. Третото дърво искало да бъде превърнато в нещо, на което да се възхищават отдалеч. Вместо това се превърнало в греди, на които един човек бил разпънат на кръст на хълм, наречен Голгота. Отново друга измислена, но сантиментална, коледна история.
Бях разочарован от съдържанието на събранието и чувствах, че не мога да позволя то да приключи по този начин за Грейс. Въпреки че времето свършваше, се наведох към епископа и го попитах: „Ти ли ще поправиш това събрание или искаш аз да го направя?“. Той каза, че ще се погрижи. Застана на амвона и за пет минути обясни Кой е Младенецът от Витлеем и какво е постигнал. Епископът сподели силно свидетелство за Исус Христос в ролята Му на Спасителя на цялото човечество. Обяви закриващия химн и молитвата и седна.
По време на закриващия химн Грейс се навела към съпругата ми и казала: „Рут, когато епископът говореше, нещо в събранието се промени!“. Така беше наистина. Говорителите бяха добронамерени, но предложиха теологични кексчета, духовно празни калории, анемични изрази на вяра и свидетелство, които бяха лишени от силата на Божието слово и следователно от Духа.
Искреното свидетелство на епископа беше основано на истините от Писанията и ученията на Господните пророци; именно това е, което покани Духа в събранието. Моето заключение беше, че за Духа е трудно да свидетелства за истинността на измислени истории. Каквото и друго да сме правили в преподаването си, винаги трябва да се връщаме обратно към Исус Христос и Неговото Единение, Небесния Отец и Неговия план и към Възстановяването на Евангелието. Разбира се, няма проблем да използваме истории, дори и да са измислени, за да привличаме вниманието на нашите ученици. Ето че аз използвах кексчета, за да привлека вашето. Но щом имаме вниманието на нашите ученици, следва да им предоставим подхранването, което променя живота. Май трябваше да продължа сравнението с кексчетата и да сервирам моркови, броколи и хумус – но не го направих.
Апостол Павел заявява: „Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“. След това Павел задава поредица от въпроси, които ни помагат да разберем колко са важни учителите, овластени да преподават тези основни метафорични храни. Той пита: „Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?“. След това Павел предлага следното заключение: „И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“. За да могат учениците ви да развиват вяра в Исус Христос и Неговата централна роля в плана на Отца, от първостепенно значение е да ги учите за Небесния Отец и Исус Христос. Темата на тази конференция казва всичко: „(Търсете) този Исус, за Когото пророците и апостолите са писали“.
Известният шотландски религиозен реформатор Томас Чалмърс пише за своя опит в изучаването на този принцип. Чалмърс живее от 1780 до 1847 г. Към края на живота си, той осъзнава, че е провел непланиран експеримент по време на проповядването си. В продължение на години, той проповядва срещу всички форми на неморалност и недостатъци на характера. Съсредоточава се върху външното поведение на енориашите си, на практика преподавайки десетте заповеди. Резултатът е разочароващ. Той открива, че думите му имат „тежестта на перце върху моралните навици“ на енориашите. Осъзнава, че дори да убеди някого да не краде, душата на човека остава непроменена; човекът не се променя отвътре, въпреки че се въздържа от лошо поведение. Казано по друг начин, можете да промените поведението на ученика, без да промените сърцето му.
Тогава Чалмърс започва да проповядва за помирение с Бог и опрощение на греховете чрез кръвта на Христа. Докато не започва да преподава на енориашите си по този начин, те не променят живота си. Големият урок, който той научава, е, че „проповядването за Христос е единственият ефективен начин за проповядване на моралност“. Той осъзнава предишната си грешка, че е работил, за да променя поведението, а не сърцата. И започва да работи, за да променя сърцата, като едновременно с това поведението се променяло по естествен път.
Знанието, че Исус е Христос, че Той е моят Спасител и Изкупител, промени живота и сърцето ми. Това знание промени поведението ми по начин, по който нищо друго не успя. Знам, че бивам облагодетелстван от Неговата безпределна единителна жертва. Това е знанието, което наистина променя животи.
Втората богата на хранителни вещества духовна храна за учениците е личната връзка с вас. Това е така, защото личната връзка с вас може да улеснява учениците да се доближават до Спасителя. Той винаги ще бъде истинският източник на духовна храна. Но връзката между учител и ученик помага на учениците да бъдат отворени за словата на Спасителя. Дори години след като официално престанете да преподавате на ученици, връзката ви може да продължава да оказва положително влияние в живота им. Трайното ви влияние ще се дължи на това, че от дълбока обич и загриженост за тяхното благополучие сте ги насочвали към Господ и Неговото учение, а не към самите вас.
Изпитвал съм това. Една от учителките ми в Неделното училище за деца, Беки, имаше такова влияние върху мен. Когато бях дете, вместо да ми натяква за очевидните грешки, Беки ме хващаше да правя нещо добро, щипваше бузата ми, погалваше ме по главата и казваше: „Дейл, ти си толкова добро момче“. Не намирах това за унизително, а вместо това очаквах с нетърпение моментите, в които се случваше. По-късно, когато бях младеж и вече не бях в Неделното училище за деца, семейството ми се завърна в този район, след като бяхме живели дълги години във Финландия и Швеция. Беки дойде при мен, след като раздадох причастието, ощипа ми бузата, погали ме по главата и ми каза: „Дейл, ти си толкова добро момче“. Когато се завърнах от мисия и след като разказах за мисионерските си преживявания по време на събранието за причастие, Беки се приближи до мен, ощипа ме по бузата, погали ме по главата и каза: „Дейл, ти си толкова добро момче“. В последвалите десетилетия направих по-добри избори, отколкото в противен случай щях да направя, отчасти защото Беки ме бе насочвала към Спасителя и не исках да я разочаровам
Една неделя, след като бях призован да служа в Дванадесетте, се завърнах в района, в който бях израснал. Беки все още живееше в този район. Седях в края на подиума, говорих кратко по време на събранието за причастие и си седнах. След закриващата молитва, Беки, тогава в средата на 80-те си години, извърши прикрита атака. Приближи се откъм местата на хора зад мен, ощипа ме по бузата, погали ме по главата и каза: „Дейл, ти си толкова добро момче“.
Всички ученици се нуждаят от един или повече преподаватели като Беки в живота си – учител, който има продължаваща през целия живот връзка с тях; някой, който ги е насочвал към Спасителя; някой, който оказва влияние върху мисленето и поведението им; някой, когото не искат да разочароват. Когато учениците бъдат наранени от кризите, които без съмнение ще преживеят, можете да им осигурите безопасно място, към което да се обръщат за обич и успокоение. Несъмнено ще има такива, които ще се противопоставят на опитите ви да ги опознавате, но това не трябва да ви спира да ги обичате. Може да имате по-голямо влияние върху тези ученици, отколкото си мислите.
Третата богата на хранителни вещества метафорична храна, от която всички ученици се нуждаят, е способността да намират отговори на въпросите и притесненията, които може да имат относно Църквата. Преди осем години старейшина М. Ръсел Балард съветва преподавателите по религия:
„Отмина времето, когато ученик можеше да зададе честен въпрос и учителят да отговори: „Не се притеснявай за това!“. Отмина времето, когато ученик можеше да изрази своето искрено притеснение и учителят да сподели свидетелството си като отговор, с който да избегне въпроса. Отмина времето, когато учениците бяха защитени от хората, нападащи Църквата. (…)
Преди да изпратите (своите) учениц(и) в света, ви моля да ги ваксинирате с вярно, задълбочено и точно тълкуване на евангелските учения, Писанията, нашата история и тези теми, които са понякога разбирани погрешно“.
Учители, можете да помагате на учениците, като ги учите какво означава да съчетават изучаването с вяра, докато придобиват знания. Можете да ги учите, като показвате това умение и подход по време на уроците.
Евангелието на Исус Христос е възстановено в наши дни чрез откровение. Затова знаем как да се завърнем в небесния си дом, но може все още да имаме въпроси и притеснения, за които искрено желаем да имаме отговори. Вашите ученици ще наблюдават как отговаряте на трудните въпроси – избягването или пренебрегването на честните въпроси ще предизвиква повече въпроси. Необходимо е да се подготвите да водите другите в тяхното търсене на отговори и да им помагате да изграждат вяра в Господ и Неговите божествени източници на истина. Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф учи: „Задаването на въпроси не е белег на слабост, то е предвестник на израстване“. С тази цел Църквата е съставила чудесен, достоверен източник за хората, търсещи отговори на собствените си въпроси и за хората, които се стремят да им помагат. Нашата цел е да помагаме за укрепването на вярата в Исус Христос дори когато предоставяме предложения за начини, по които да се подхожда към сложни и понякога трудни теми.
Този източник може да бъде намерен както на уебсайта ChurchofJesusChrist.org, така и в приложението Gospel Library. В случай че не сте запознати с тези източници, нека ви покажа къде се намират те в приложението Gospel Library. Отваряте приложението Gospel Library. От началната страница отивате в библиотеката. Натискате заглавието „Теми и въпроси“. Тук ще видите раздел, наречен „Да търсим отговори на нашите въпроси“ и друг раздел, наречен „Да помагаме на другите с техните въпроси“, както и списък с многобройни, потенциално предизвикващи интерес теми, подредени по азбучен ред.
Разделът „Да търсим отговори на нашите въпроси“ учи на принципи, които могат да насочват нашето изучаване, когато искрено търсим отговори на въпросите си, независимо дали са относно вярата, учението или историята на Църквата. Въведението към този раздел обяснява, че въпросите са важна част от духовното израстване и че търсенето на отговори може да бъде стремеж за цял живот. Принципите, намиращи се в този раздел, ни насърчават да съсредоточаваме живота си върху Исус Христос, защото върху Него трябва да изграждаме основата на нашата вяра. Напомня ни се, че Божият план на спасение предоставя перспектива за нашите въпроси. Тази перспектива ни помага да различаваме основните евангелски истини от нещата, които не са толкова важни. За да може вярата ни да расте, нужно е да изберем да имаме вяра. След това трябва да действаме с вяра и да се държим здраво за това, което знаем. Когато правим това, ние задълбочаваме нашето разбиране и вярата си в Исус Христос.
Допълнителните принципи, обсъдени в този раздел, ни насърчават да бъдем търпеливи към себе си, към другите и към Господното време. Трябва да помним, че откровението е процес, който обикновено започва с въпроси, често идва ред по ред и понякога може да се окаже труден. Когато търсим отговори, трябва да търсим напътствие от Светия Дух и да работим, за да разбираме миналото, като поставяме нещата в контекст.
Разделът „Да помагаме на другите с техните въпроси“ предлага принципи, които могат да ни водят, когато общуваме с хора, които имат въпроси. Независимо от всичко, ние следва да говорим с уважение, да слушаме със съчувствие и да проявяваме обич, подобна на Христовата. Така че слушайте и откликвайте с обич. Стремете се да разбирате, признавайте опита, който другите имат, и избягвайте да отхвърляте или съдите. Когато правим това, можем да признаваме ограниченията си. Моля ви, помнете, че макар да имаме пълнотата на Евангелието, ние нямаме отговорите на всички въпроси. Някои отговори ще трябва да почакат бъдещи откровения. При някои въпроси и някои питащи, просто не знаем достатъчно относно Господната воля и пълнотата на учението на Църквата, за да задоволим напълно учениците. В тези ситуации, опитът да убедим питащия с допълнителна логика или размисли може да не помогне.
Капан, в който много учители неволно попадат, е да дават причини или обяснения, които Господ не е дал. Когато това се случи, причината или отговорът може в крайна сметка да се окаже грешен и тогава ученикът да има още по-малко вяра. По-добре е да кажем, че не знаем, вместо да изфабрикуваме причина или обяснение. Вярата все пак е избор и понякога единственият отговор е да се уповаваме на вярата в Господ Исус Христос, на вярата във Възстановяването на Неговото Евангелие и да проявяваме търпение, чакайки отговорите от Господ, когато Той реши да ги разкрие. Ние се уповаваме на Господ и се опитваме да бъдем безопасен и доверен източник за другите, към който да се обръщат за помощ.
Можем да насърчаваме учениците да развиват своето собствено свидетелство за обичта на Небесния Отец и че Исус Христос е извършил Единение за тях. Помнете, че дори когато учениците не възприемат напълно Евангелието, те все пак може да вярват и да бъдат верни на словата на Исус Христос. Когато се затрудняват с аспект на Църквата, те все пак могат да имат твърдо свидетелство, че Небесният Отец ги обича и иска най-доброто за тях и че Исус Христос е техният Спасител.
Ще забележите, че много от предложенията да помагаме на другите с техните въпроси са най-ефективни, когато се правят на четири очи. Вярвам, че това е най-добрият начин. Може да е неразумно учителят да позволи на целия клас да се посвети на отговора на въпрос, който е важен за един човек. Въпросите на учениците не бива да отклоняват планираната учебна програма, която има за цел изграждане на вяра. Винаги помнете, че целта ви е да изграждате вяра в целия клас, а не да се разсейвате от малцината „гръмогласни“. Както всяко преподаване, и справянето с въпросите изисква напътствието на Духа.
Съдържанието в този раздел ни напомня да подхранваме и нашата собствена вяра дори когато помагаме на другите. Сестра Тамара У. Руниа ни съветва да не „тичаме след близките си, които се чувстват изгубени“. Вместо това, подобно на Лехий във видението за дървото на живота, „остани там, където си, и ги повикай. Отиди до дървото, остани до дървото, продължи да вземаш от плода и с усмивка на лице продължавай да каниш хората, които обичаш, и показвай чрез пример, че вземането на плода носи щастие!“.
Принципите, съдържащи се в „Теми и въпроси“, особено тези, преподадени в разделите „Да търсим отговори на нашите въпроси“ и „Да помагаме на другите с техните въпроси“, ми помогнаха да потърся отговори на собствените си въпроси по начин, който укрепи вярата ми в Господ и задълбочи разбирането ми за Него и Неговото дело. Принципите ми помогнаха също да помагам и на другите да се справят със своите притеснения и въпроси. В бъдеще ще бъде добавяно допълнително съдържание, което да помага със специфични въпроси и теми, така че моля ви, връщайте се често към този източник и никога не си мислете „Това съм го чел“. Убеден съм, че тези раздели и тези теми ще бъдат полезни и за вас. Моля се използването на тези материали да помогне на вас и на другите да задълбочавате вярата си в Спасителя.
Четвъртата и последна богата на хранителни вещества метафорична духовна храна, която бих желал всички ученици да имат, е онази жизненоважна съставка, която създава и поддържа смекченото сърце. Под смекчено сърце имам предвид сърце, което е чувствително към Духа. Вкоравеното сърце, обратно на смекченото, е пагубно за духовността. Писанията често описват опасностите, които очакват хората с вкоравени сърца. Нефи научава, че „мъглите от мрак (видени във видението за дървото на живота) са изкушенията на дявола, които заслепяват очите и вкоравяват сърцата на чедата човешки, и ги отвеждат по широки пътища, за да погинат и се изгубят“.
Втвърденото или вкоравено физическо сърце се затруднява да се пълни с кръв. И така, когато сърцето се пълни, подготвяйки се да се съкрати, на вкоравеното сърце му е трудно да се разшири, за да влезе кръвта. А това може да доведе до вид сърдечна недостатъчност, която е толкова тежка, колкото и сърдечната недостатъчност, произтичаща от неправилно съкращаване. По същия начин както втвърденото сърце се затруднява да се пълни с кръв, духовно вкоравеното сърце се затруднява да се изпълва с Духа.
Във 2 Нефи 33 Нефи уточнява, че хората, които вкоравяват сърцата си, не позволяват на Светия Дух да пренесе Божиите слова в тях. Той казва: „Когато човек говори чрез силата на Светия Дух, силата на Светия Дух отправя неговите слова в сърцата на чедата човешки“. Нефи продължава: „Но ето, има много от тях, които вкоравяват сърцата си против Светия Дух, така че Той няма място в тях; затова те отхвърлят много от нещата, които са написани и ги считат за нищо“.
Старейшина Дейвид А. Беднар подчертава: „Моля, забележете как силата на Светия Дух предава посланието до сърцето, но то не винаги попада в сърцето. (…) В крайна сметка съдържанието на едно послание и свидетелството на Светия Дух проникват в сърцето само ако получателят им позволи да го направят“.
Ако нашите ученици не притежават смекчени сърца, може да станат като хората, които казват: „Ние сме получили и нямаме нужда от нищо повече (…) защото си имаме достатъчно“. На тях „така казва Господ Бог: Аз ще давам на чедата човешки ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко; и благословени са онези, които се вслушат в Моите учения и дават ухо на Моя съвет, защото те ще се научат на мъдрост; защото на онзи, който приема, ще дам повече; а от тези, които ще рекат: Имаме достатъчно, от тях ще бъде отнето дори онова, което имат“.
С вкоравени сърца нашите ученици може да блокират пътя, по който те могат да получават повече от Божието слово или отговори на своите молитви. Те, както и ние, се нуждаят да бъдат възприемчиви за Духа, за да могат да бъдат учени на всички неща, които трябва да правят. Както учи Алма: „И на онези, които ще вкоравят сърцата си, на тях е дадена по-малката част от словото дотам, че те не знаят нищо за тайнствата (Божии); и тогава те са пленени от дявола и отведени от него според волята му надолу към погибел“. Смекченото сърце помага за резултата, който Спасителят обещава. „Този, който спазва (Божиите) заповеди, получава истина и светлина, докато не бъде прославен в истина и не познае всички неща.“ Вкоравените сърца обаче дават възможност на „нечестивецът (да дойде и да отнеме) светлина(та) и истина(та)“.
Цар Вениамин обобщава съставките на тази изпълнена с хранителни вещества метафорична духовна храна, която създава и поддържа смекчено сърце. Той заявява: „Аз бих желал да помните и да запазите завинаги в паметта си величието Божие и вашата собствена нищожност, и Неговата добрина, и дълготърпението Му към вас (…) и да се смирите чак в дълбините на смирението, призовавайки всеки ден името Господне, и като останете непоколебими във вярата към това, което трябва да дойде“. Съставките са следните: винаги да помним, че изкуплението идва само поради Исус Христос и че без Него нашето положение е безнадеждно. Това ни подтиква да се смиряваме в дълбините на смирението и ни мотивира да се молим всеки ден и след това да стоим твърдо във вярата си в Исус Христос и Неговото Единение. Естествената последица е, че ние „винаги ще се радва(ме) и ще бъде(м) изпълнени с любовта Божия, и винаги ще запазва(ме) опрощение на греховете си; и ще израства(ме) в знанието за славата на Оногова, Който (ни) сътвори“.
Вие помагате на учениците да запомнят и винаги да пазят в паметта си величието Божие, като се трудите усърдно да ги увещавате да вярват в Христа „и да се помирят с Бога; (за да знаят), че чрез благодат (са) спасени, след всичко, което (могат) да стор(ят)“. Ето защо и аз, и вие „говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа (…) та (учениците) ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си“. Това знание им помага да остават смирени, подтиквайки ги да призовават името на Бог ежедневно и да остават непоколебими във вярата. Помага им да запазят сърцата си смекчени и податливи да бъдат изпълвани със Светия Дух.
И четирите богати на хранителни вещества храни, за които говорих, се припокриват и са взаимно подсилващи се. Днес е подходящ ден да направим самоанализ на нашето преподаване. Моля, запитайте се:
-
Преподаването ми съсредоточено ли е върху Исус Христос?
-
Преподавам ли със свидетелство и обич?
-
Стремя ли се да развивам с учениците си взаимоотношения, продължаващи цял живот?
-
Помагам ли на учениците да отговарят на своите въпроси, като не ги оставям с повече въпроси?
-
Показвам ли пример за смекчено сърце, което изразява благодарност към Бог и остава непоклатимо във вярата?
-
Какво научават учениците ми от моя пример, както и от преподаването ми?
Братя и сестри, благодаря ви за това, което правите, за да помагате на чедата на Небесния Отец да стават верни ученици на Исус Христос, да поддържат смекчено сърце, да допускат Духа в сърцата си и че вие ясно ги насочвате към Исус Христос, Изкупителя на света. Както чухме в песента, всички ние сме склонни да се лутаме и да изоставяме Бога, Когото обичаме. Имаме нужда да ни бъде напомняно за Неговата доброта, за да може тази доброта, подобно на верига, да завърже нашите лутащи сърца към Него. Ето защо Робърт Робинсън, пишейки това, казва: „Ето го моето сърце. Вземи го и го запечатай. Запечатай го към обиталищата небесни“. Той желае да му се напомня защо да пее песента на изкупващата любов, след като понякога не му се пее. Това е и нашата задача – да помагаме на учениците си по този път.
Бог да ви благослови за това, което правите. Бог да ви благослови за вашата доброта, Бог да ви благослови за вашата вяра, за вашата вярност и за вашите свидетелства. Благодаря ви, че служите на Господ. Благодаря ви, че сте Негови приятели, защото Той е нашият мил, мъдър небесен приятел. Категорично знам, че това е истина. В името на Исус Христос, амин.