Вярата като принцип на действие и сила
Излъчване на годишното обучение за Семинар и Институт по религия • 13 юни 2017 г.
Винаги очаквам с нетърпение да съм с вас на това важно събиране. Докато се подготвях за това събрание, умолявах Господ да узная какво би желал Той да правим за Неговите чеда, които са в нашите класни стаи и в нашите домове. В тихи мигове съм чувствал одобрението Му за вашите неуморни усилия и безброй жертви. Чувствал съм и колко радост Му доставя да благославя вас и семействата ви. Усещал съм и желанието Му да благославя вашите ученици с обич към Неговия възлюбен Син и свидетелство за Него.
Това не може да бъде постигнато само с по-голям брой и по-добри програми, учебен план, обучение или технология, защото нито едно от тези неща няма да замести чудната небесна намеса в живота на нашите ученици. Това, за което се надяваме, ще се осъществи само под формата на дар от нашия любящ Отец в Небесата и ще изисква Неговата сила да върши чудеса в живота на отделните хора.
Това, което ще се изисква от нас, е да упражняваме по-силна вяра, защото вярата предшества всяко чудо. Старейшина Далин Х. Оукс казва: „Вярата, ако няма дела, е мъртва“. Но (след това добавя): „делата без вяра са още по-мъртви“1. С други думи, всички наши усърдни дела няма да имат желания резултат, ако са вършени без вяра. Затова вярата е както принцип на действие, така и принцип на сила. Увеличаването на общата ни вяра ще е знак за Господ, че разчитаме на Него и се уповаваме на Неговата сила да вдъхновява, обръща във вярата, усилва, подготвя и защитава подрастващото поколение. Увеличаването на вярата в Спасителя ще усилва нашето преподаване, нашите покани към младежите и пълнолетните младежи да посещават Семинара и Института или да четат Писанията и дори нашите взаимоотношения с родителите и свещеническите ръководители. И така, през идните седмици и месеци, бихте ли се молили заедно с мен на нашия Отец в Небесата да увеличава вярата ни? Вярвам, че Той е готов да помага, ако само помолим.
Упражняването на вяра като принцип на действие
Джозеф Смит учи, че упражняването на вяра в Бог изисква от нас да имаме „правилно схващане за Неговата личност, съвършенства и качества“ и „знание, че животът, към който се стремим е съгласно Неговата воля“2. Тези две заповеди изискват от нас да упражняваме вярата като принцип на действие3.
На последната обща конференция президент Ръсел М. Нелсън сподели начин, по който можем да подхождаме към първото от тези две изисквания.
„Колкото повече узнаваме за служението и мисията на Спасителя, колкото повече разбираме Неговите учения и това, което е направил за нас, толкова повече ще знаем, че Той може да ни дава силата, от която се нуждаем в живота.
В началото на тази година поканих младите несемейни да отделят време всяка седмица за изучаване на всичко, което Исус казва и прави според записаното в стандартните произведения. Поканих ги дадените в Topical Guide цитати за Исус Христос да станат тяхна лична учебна програма.
Дадох им тази задача, защото вече сам я бях приел за себе си. Прочетох и подчертах всеки стих, даден за Исус Христос в 57-те подтеми в тематичния указател на английското ни издание. Когато приключих с това вълнуващо начинание, моята съпруга ме попита как ми е повлияло то. Казах ѝ: „Различен човек съм!“4
Исках да ви напомня за тази покана, защото лично съм виждал ползата от това съсредоточено изучаване и знам, че колкото повече разбираме и обичаме Спасителя, толкова повече ще нараства вярата ни в Него.
Както споменах по-рано, Пророкът Джозеф учи, че друг важен елемент на вярата е да се научим да съгласуваме живота си с Господната воля. За да илюстрирам това, позволете ми да ви дам един пример, който е разбираем за майките тук:
Селесте Дейвис е млада майка с три деца, чието бебе се събужда често всяка нощ. Тя започва да се моли да може с бебето си да се наспиват добре. Но молитвите ѝ изглежда не получават отговор. Това я подтиква да пожелае по-добре да разбира молитвата и защо не е била благословена с облекчение. Тя научава от Bible Dictionary, че „ние се молим в името на Христос, когато волята ни е волята на Христос, а желанията ни са желанията на Христос. … След това молим за неща, които е възможно за Бог да ни дари. Много молитви остават без отговор, защото те изобщо не са в името на Христос; те по никакъв начин не съвпадат с Неговите мисли, а извират от егоизма на човешкото сърце“5.
И така, Селесте решава да направи списък на нещата, за които се е молила. Като прави този списък, тя осъзнава, че молитвите ѝ са били основно умоляване на Небесния Отец за това, което иска тя, а именно Той да промени обстоятелствата ѝ. Тогава тя решава да направи друг списък, като записва нещата, за които е сигурна, че Небесният Отец иска за нея. Разбира се, двата списъка не са съвсем несъвместими – Той ни обича и желае да сме щастливи. Но това малко упражнение ни учи на една важна истина. Макар че тя желае да промени обстоятелствата си, Той желае да промени нея. И така, тя решава да промени подхода си към молитвата, за да може по-добре да съгласува волята си с тази на Небесния Отец. Тя пише:
„Измислих една малка формула, която да ми помага за молитвите ми. Тя е просто следното: когато молиш за нещо, което искаш и не си съвсем сигурен, че е нещо, което Бог желае за теб, добави израза „но ако не“ и тогава добави нещо, за което си сигурен, че Бог желае за теб.
Например: „(Небесни Отче), моля Те, помогни ми да се наспя тази вечер, но ако не, помогни ми да имам достатъчно енергия, за да бъда въпреки това мила и усърдна“. „(Небесни Отче), моля Те, благослови детето ми да се оправи от тази болест и да се чувства по-добре, но ако не, помогни ни да се уповаваме на Теб и да сме търпеливи едни към други“. „(Небесни Отче), моля Те, благослови ме, да бъда включена в групата ми приятели, но ако не, дори и да се чувствам отхвърлена, помогни ми да съм мила и великодушна“.
Тя продължава:
„Правя това вече от около година и мога да кажа, че молитвите ми стават все по-успешни. …
Чувствам, че най-сетне изпълнявам истинската цел на молитвата, която не е да преговарям за моите желания, а да съгласувам волята си с тази на Бог. …
Неочаквана полза беше, че не се боя толкова както преди от трудни ситуации или че няма да получа това, което искам, защото съм виждала и усещала, че Бог отговаря на молитвите ми, както на желанията ми, така и на моите „но ако не“6.
Случаят на Селесте ни предоставя един модел, който може да ни помага за молитвите ни и за усилията ни да упражняваме вяра като принцип на действие. Да поясня, вярата няма да отнеме свободната воля на децата или учениците ни и няма да премахне всички изпитания и трудности в живота ни. Но тя може да ни помага да издържим добре и дори да се поучаваме от трудните обстоятелства. Тя също така ще промени начина, по който гледаме на учениците си (и децата си) и начина, по който се молим за тях. Тя ще променя начина, по който общуваме в класните ни стаи и в домовете ни. Ще ни помага да имаме надежда, щастие и оптимизъм в един все по-мрачен свят. Ще създава възможности за лично откровение и ще внася сила в начина ни на преподаване. Ще отнася свидетелствата ни до сърцата на обичните ни хора.
Истинската вяра премахва оправданията. Тя води до самоанализ, който води до искрено покаяние и смислено израстване. Принуждава ни да избягваме капана на това да очакваме, че решения може да се намират само, ако другите се променят, като например, когато казваме неща като: „Ако имах повече подкрепа от родителите или църковните ръководители, нещата щяха да са по-добри“. Последният подход не разчита на Спасителя и следователно няма да използва Неговата сила. Няма да доведе до чудото, от което се нуждаем. Ние имаме достатъчно и сме достатъчни, за да изпълняваме Господното дело, ако имаме нужната вяра, за да го молим искрено да ни променя и да ни направи инструменти в ръцете Му.
Това е валидно дори и когато се чувстваме несъвършени и претоварени. Научих този урок, когато бях млад мъж, готвещ се за мисия. Винаги си бях мислел, че ще отслужа мисия, но като бях по-малък се притеснявах дори от мисълта за това. Изобщо не се чувствах добре да говоря пред хора. Имам една леля, която все още казва, че не е видяла очите ми, докато не станах тийнейджър, защото ходех с наведена глава, криейки лицето си. В прогимназията получих Среден 3- по предмета „Театър“, което бе най-ниската възможна оценка, която да се зачита. Просто не можех да се накарам да стоя пред съучениците си, дори и да чета подготвен сценарий, даден ми от моя учител.
След като получих призованието си за мисия в Мексико, бях помолен да говоря на една вечер край огнището за младежи заедно с по-големия ми брат. Аз говорих около пет минути, а той говори през останалото време. Не мисля, че ще преувелича, ако кажа, че моята реч вероятно бе най-лошата реч, която някога е казвана в тази или която и да е друга църква. Когато приключи вечерта край огнището, много младежи се подредиха да поздравят брат ми. Една добра душа се отклони леко от опашката и ми каза: „Благодаря. Беше хубава реч“. Буквално си помислих: „Много си мил, но си такъв лъжец“. Отидох си вкъщи обезкуражен, чудейки се как бих могъл изобщо да се надявам да отслужа мисия. Не се чувствах подготвен да преподавам Евангелието на английски, а какво остава на испански, който все още трябваше да науча.
След няколко дни, все още унил, аз разгърнах Писанията и прочетох историята на Енох. Когато от Енох се изисква да призове хората към покаяние, в стих 31 се казва: „Той се поклони доземи пред Господа и говорѝ пред Господа, казвайки: Защо е тъй, че съм намерил благоразположение в очите Ти? Аз съм само едно момче и всички люде ме мразят, защото съм бавен в говора. Защо да съм твой служител?“7 В отговор на съмненията на Енох в самия него и очевидната му липса на увереност относно призованието му, в стих 34 Господ дава този красив и утешителен отговор: „Ето, Духът Ми е върху теб, ето защо, всички твои слова Аз ще оправдая; и планините ще се отдръпват пред теб, и реките ще обръщат посоката си; и ти ще пребиваваш в Мен, и Аз в теб, ето защо, ходи с Мен“8.
Нервен, несигурен в себе си и зле подготвен за това, което ме очакваше, но държейки се за тези слова като за спасителен пояс, за пръв път в живота ми се качих на самолет и отлетях за Мексико, за да служа. Там научих, че ако имаме желание, ние наистина можем да вървим с Господ. Научих, че е истина това, което казва президент Езра Тафт Бенсън: „Мъжете и жените, които предадат живота си в Божиите ръце, ще открият, че Той може да направи много повече от живота им, отколкото могат те“9.
Упражняването на вяра като принцип на сила
От историята на Енох научих и още нещо за вярата. Чуйте описанието за това какво се случило с този младеж, който имал проблем с говора и бил мразен от хората. Моисей 7:13 гласи: „И толкова голяма бе вярата на Енох, че той поведе хората Божии и техните врагове дойдоха да се сражават срещу тях. И той изговори словото Господне, и земята потрепера, и планините се отдръпнаха според заповедта му, и реките от вода обърнаха посоката си, и ревът на лъвовете се чуваше от пустошта, и всички народи много се уплашиха, толкова могъщо бе словото на Енох и толкова голяма бе силата на езика, която Бог му беше дал“10. Това изобщо не изглежда като момче, което има затруднения с говора. Изглежда като мъж, изпълнен с вяра, който вървейки с Господ, премества планини.
Понякога използваме израза „да преместим стрелката“ или „имаме трески за дялане“, за да говорим за малки, необходими подобрения, но Господ не ни е поканил да преместваме стрелката. Той ни кани да преместваме планини. Той казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тая планина: Премести се оттук там и тя ще се премести; и нищо няма да е невъзможно за вас“11.
Тази вяра да преместваме планини, независимо дали тези планини са буквални или метафорични, е още едно ниво на вяра. Както казва старейшина Д. Тод Кристоферсън:
„Съществува едно ниво на вяра, което се състои от духовни уверения, което води до добри дела и най-вече подчинение на принципите и заповедите на Евангелието. Това е истинската вяра в Христос. …
Има обаче едно ниво на вяра, което не само управлява поведението ни, но и ни дава силата да променяме и да осъществяваме неща, които иначе не биха се случили. Говоря за вярата не само като принцип на действие, но и като принцип на сила“12.
Това е видът вяра, описана в Евреите 11, която е използвана от Енох, Авраам, Сара и Моисей. Това е вярата, чрез която пророците „побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, … (и чрез която) жени приемаха мъртвите си възкресени“13.
Това е видът вяра, описан в Етер 12, вярата, която имат Алма, Амулик, Нефи, Лехий и Амон14. Това е вярата, проявена от „братът на Яред, (който) каза на планината Зарин: Отмести се – и тя бе отместена. И ако той нямаше вяра, тя нямаше да бъде преместена“15. И накрая, „имаше мнозина, чиято вяра беше толкова извънредно силна, тъкмо преди да дойде Христос, че не беше възможно да бъдат държани отвъд завесата“ – и сега чуйте този израз – „и те наистина видяха с очите си това, което бяха съзрели с окото на вярата, и бяха доволни“16.
Това са незабравими примери за вярата като принцип на сила. Но последният пример особено много ме удивява. Те първо виждат тези неща с око на вяра, преди да ги видят с физическите си очи. Съществува един значителен съвременен пример за това, даден от президент Бригъм Йънг. Когато говори за терена, на който сега се намира храма Солт Лейк, той казва: „Рядко говоря за откровения или видения, но е достатъчно да кажа, че… аз бях тук и видях Храма в духа. … Никога не видях този терен, но видението за него бе там“17.
Притежаването на виждане за това какво може да се случи, за това какво желае Господ, е необходима част от това да упражняваме вяра като принцип на сила.
Можете ли да видите с окото си на вяра чудото, от което се нуждаем? Можете ли да си представите да преподавате уроците си с повече упование в Господ, в Неговото слово и вашите ученици? Можете ли да си представите как учениците ви излизат от класните ви стаи, разчитащи повече на ученията на Спасителя и Неговото Единение, по-устойчиви на греха и по-подготвени да вършат всичко, което Господ иска от тях? И можете ли да видите с окото си на вяра как повече млади хора, както членове, така и такива, които не са от нашата вяра, откликват на поканите ни да дойдат и да се присъединят към това чудо? Какво би направил Господ, ако всички заедно упражнявахме вярата си, както като принцип на действие, така и като принцип на сила?
„Господ е с нас; не бойте се от тях“
Преди да приключа, бих искал да споделя един последен пример. В моя офис имам една гравюра върху маслиново дърво, която изобразява една от любимите ми истории в Писанията и която постоянно ми напомня за необходимостта от вяра. Тя изобразява Халев и Исус Навин, които са изпратени от Моисей, заедно с още 10 други мъже, да проучат Ханаанската земя и да докладват за нея. Другите 10 мъже се завръщат, казвайки: „Народът обаче, който живее в земята, е силен и градовете му са укрепени и много големи“18.
„Но Халев успокояваше народа пред Моисей, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем.
А мъжете, които бяха отишли заедно с него, казаха: Не можем да излезем против онзи народ, защото е по-силен от нас“19.
Поради тяхната липса на вяра, „(те) представиха зле… земята, … като казваха: … там видяхме исполините, … и пред тях на нас ни се виждаше, че сме като скакалци“20.
Но Исус Навин и Халев отговарят: „Господ е с нас; не бойте се от тях“21.
Но хората, подобно на 10-те пратеници без вяра, не могат да разберат какво е склонен да направи Господ и не тръгват след Исус Навин и Халев. Поради тази липса на вяра, хората се скитат из пустинята още 39 години. От тази първоначална група само Исус Навин и Халев оцеляват и биват допуснати да влязат в обетованата земя. Може би си спомняте известните думи на Халев, когато заедно с Исус Навин застават пред Хеврон, същото място, което проучват преди толкова много години. Халев казва:
„Днес аз съм толкова силен, колкото в деня, когато Моисей ме изпрати. …
И така, дай ми сега тази хълмиста земя“22.
Заради неговата вяра той и семейството му в продължение на поколения наследяват хълмистата му земя в обетованата земя.
Предстоят трудности. Може да бъдем изкушавани да се съмняваме и да носим лош доклад, изпълнен със страх и съмнения. Тази липса на упование в Господ няма да ни отведе до обетованата земя. Подобно на Халев и Исус Навин, ние трябва да захвърлим страха си и да упражняваме вярата си, за да заслужим благословиите, които Той е подготвил за нас. Трябва да гледаме на всички трудности и изпитания в живота ни като на възможности да задълбочаваме своята вяра в Исус Христос.
Какво може да прави Господ, ако всички заедно заменим страха и съмненията с надежда и вяра? Вярвам, че Той ще премества не само стрелката, но и планини, за да може да се случват чудеса в живота на младежите и пълнолетните младежи в Църквата. Когато нараства нашата вяра, ще нараства и вярата на тези, които учим. Знам, че нашият Отец в небесата ще ви благославя и ще благославя учениците ни, като упражняваме вяра в Неговия любящ и съвършен Син, Спасителят, Изкупителят и Избавителят на света. В името на Исус Христос, амин.
© 2017 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Одобрено на английски: 5/17. Одобрено за превод: 5/17. Превод на „Faith as a Principle of Action and Power“. Bulgarian. PD60004121 112