2:3

Обръщането на Божиите чеда

Старейшина Доналд Л. Халстром

От Президентството на седемдесетте

Излъчване на годишното обучение за Семинар и Институт по религия • 13 юни 2017 г.

Вълнувам се да съм част от това духовно излъчване днес с вас, ръководителите и преподавателите в Семинара и Института по религия, а също и с вашите обични брачни партньори. Срещали сме се с много от вас по целия свят и вие сте изключителни. Вярвам, че има няколко причини за това. Първо, за Църквата работят само добре подготвени хора, достойни за храмова препоръка, с доказани преподавателски способности, които са препоръчани и одобрени на различни нива, включително и от Борда по образование. За вас, които сте призовани като преподаватели, може да не се прилагат същите високи изисквания като към наетите за тази задача, но опитът ми показва, че местните ръководители призовават най-добрите да преподават в Семинара и Института. Второ, вие се потапяте в учението на Христос, което Нефи нарича „единственото и истинско учение на Отца, и на Сина, и на Светия Дух“¹. Преподаването на това учение постоянно ви насърчава да живеете според него и затова сте толкова добри. Продължавайте така!

В Семинара и Института сме като едно семейство! Бях призован като президент на кол Хонолулу Хавай преди 32 години. Най-малкото ни дете беше на 18 месеца, а най-голямото от четири – на 11 години. Професията ми беше крайно трудоемка и сякаш бяхме достигнали границата на нашите възможности. Координаторите за Семинара в нашия кол се свързаха с мен и предвид положението на младото ми семейство, леко колебливо ме попитаха: „Мислиш ли, че би било възможно сестра Халстром да преподава в Семинара?“ Ами, ние не сме свикнали да отказваме призования, затова поехме дълбоко въздух и казахме: „Разбира се“.

Така започна един много натоварен, но и много удовлетворяващ период за семейството ни. През седмицата съпругата ми Даян ставаше в 4:30 всяка сутрин, за да се подготвя за урока в 6:00 ч. Трябваше аз да будя децата, да им помагам да се къпят и обличат, да правя закуска и всичко да е готово за 7:00 ч., когато Даян се прибираше. Тогава можех да тръгвам на работа, а тя да закара големите деца на училище.

Такъв беше животът ни през следващите осем години, след което Даян бе призована като президентка на Младите жени. Пет години по-късно координаторът за Семинара отново почука на вратата ни с молба: „Големите ученици в Семинара са много трудни, може ли сестра Халстром отново да преподава?“ И така, осемте години бяха последвани от още три и беше необходимо призование от президент Хинкли, за да бъде освободена. Аз бях призован като висш ръководител и за първата ни задача бяхме изпратени в Япония. И така, вие, призовани като преподаватели, внимавайте с надеждата си да бъдете освободени, защото не знаете къде може да се озовете!

Но сега ние гледаме на тези трудни, забързани, щури дни с умиление и благодарност. Даян обичаше своите ученици в Семинара (и те също я обичаха). Тя беше учителка в Семинара и на всяко от четирите ни деца, както и на племенниците ни, един от които сега е директор в Института и се надявам, че присъства на това излъчване. В допълнение, това натоварено преподаване задълбочи знанията и свидетелството на Даян за Евангелието, което е било от изключителна полза за мен и семейството ни. Това също така ми „позволи“ да бъда с децата си през единствената част от деня, когато бях винаги на разположение – през онези ранни сутрини. Това беше изключителна благословия за мен и вярвам, че и за тях. И така, виждате, че някои от най-големите ни товари наистина се превръщат в най-големите благословии за нас.

Радвам се днес да бъда сред хората, с които работя и дълбоко ценя. Като член на Борда по образование и изпълнителния комитет към борда, два пъти месечно се срещам с нашия чудесен комисар старейшина Ким Б. Кларк и с Чад Х. Уеб, изключителния администратор в Семинара и Института по религия. Вие, които работите или служите в Семинара и Института, имате добри ръководители. Както повечето от вас знаят, председател на Борда по образование на Църквата е президент Томас С. Монсън, а бордът включва президент Хенри Б. Айринг и президент Дитер Ф. Ухтдорф. Старейшина Далин Х. Оукс също е член на борда и председател на изпълнителния комитет. Други членове на борда и изпълнителния комитет са старейшина Джефри Р. Холанд, сестра Джийн Б. Бингам и сестра Бони Л. Оскарсън. Постоянно се изумявам от приоритетите и източниците, предоставяни на образованието в Църквата.

Сега, нека споделя някои мисли с вас, които имате толкова съществена роля в духовното обучение на младежите в Църквата. Вече споменах всеобхватното учение на Христос. Как тази Църква помага на своите членове да разбират и да живеят според това учение? Казано по друг начин: „Какви са приоритетите на апостолите на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни?“

Един от начините да разбираме тези приоритети е, като разбираме „делото по спасение“. Най-краткото определение на делото по спасение е дадено в Handbook 2. Помнете, че ръководствата на Църквата се одобряват от Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли. То гласи: „Членовете на Църквата на Исус Христос са изпратени да се „трудят в лозето Му за спасяването на душите на човеците“ (У. и З. 138:56). Това дело по спасението включва: мисионерска работа от страна на членовете, задържане на новообърнатите, връщане към активност на слабо активните, работа, свързана с храмовете и семейната история и преподаване на Евангелието“².

Допълнително виждане за тези приоритети дава твърдението, намиращо се в ръководството на Църквата под заглавие „Целта на Църквата“. Там четем: „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е организирана от Бог, за да подпомага Неговото дело да осъществява спасението и възвисяването на Неговите чеда. Църквата също така кани всички да „(дойдат) в Христа и (да) стан(ат) съвършени в Него“ (Мороний 10:32, вж. също У. и З. 20:59). Поканата да дойдем в Христа се отнася за всички, които са живели или някога ще живеят на земята“³.

Този цитат от ръководството също така гласи: „При изпълнението на своите цели да помага на отделните хора и семействата да се подготвят за възвисяване, Църквата набляга на божествено постановени отговорности. Те включват да се помага на членовете да живеят според Евангелието на Исус Христос, събирането на Израил чрез мисионерска работа, грижата за бедните и нуждаещите се и осъществяването на спасението на мъртвите чрез изграждането на храмове и извършването на обреди чрез заместник“⁴.

Така „делото по спасението“ и тези „божествено постановени отговорности“ съвпадат и следва да насочват всичко, което правим в Църквата, включително (може би по-специално) когато преподаваме на младежите.

В крайна сметка, всичко, което правим за себе си, за семействата си и в настоящите си позиции, е да преподаваме „делото по спасението“ и „божествено постановените отговорности“, за да спомагаме за обръщането на Божиите синове и дъщери. Това включва да преподаваме като Аарон и неговите братя Амон, Омнер и Химний, да преподаваме „според духа на откровението и пророчеството и силата Божия“, за да може тези, които повярват на „(нашите) проповеди и (бъдат) обърнати към Господа, никога (да) не отпадна(т)“⁵.

Както Първото президентство се обърна към родителите и ръководителите на младежи: „Призовани сте от Господ да помагате на младежите да станат обърнати в Евангелието“⁶. Ако подражаваме на Спасителя, докато преподаваме, ще сме уверени, че нашите младежи ще се учат по един по-задълбочен начин, водещ ги към обръщане.

Така, като преподаваме на нашите младежите, ние не просто ги учим на история, а на учения, които ще ги вдъхновяват да действат. Нашата роля е да сме „оръди(я) в ръцете Божии“⁷, за да може те не само да чуват, но и да чувстват и след това да могат да действат. Нашата роля е „да се обучава(ме) и назидава(ме) един друг“⁸, за да се „обвърже(м) да постъпва(ме) в пълна святост“⁹. Нашата роля е да преподаваме „вяра за покаяние“¹⁰.

Как най-добре се постига такова преподаване? Установеният в Господната Църква модел е напълно да се отдаваме на открито, семейно и лично поклонение. Нека обясня всеки отделен елемент.

Открито поклонение

Открито поклонение е, когато се събираме като Божии чеда, като братя и сестри, като общност от светии. Понякога тези събрания са големи, например в кол или дори обща конференция, а понякога са малки, като кворум, Млади жени, Общество за взаимопомощ или клас в Семинара или Института. Нашето духовно събрание днес е вид открито поклонение. При всяко от тези събрания ние се молим, преподаваме, свидетелстваме и се поучаваме, като целта на всичко това е да придобиваме по-голямо разбиране за нашия Небесен Отец, Исус Христос и Светия Дух. След това имаме отговорността да превръщаме това непрекъснато увеличаващо се знание в мъдрост, за да намаляваме постоянно разликата между това, което знаем и начина, по който живеем.

Поклонението в храма е свещен вид открито поклонение, защото пряко включва обреди и завети, които ни свързват с Божеството. Колко е силна връзката ви с храма и сключените от вас завети? Използвате ли редовно това свещено открито поклонение, за да укрепвате своето знание и мъдрост? Помагате ли на тези, на които преподавате, да имат връзка с храма? Насърчавате ли младежите да бъдат достойни за препоръка за ограничено ползване, да имат такава и да я използват, когато е възможно? Като участват в делото по спасение, като търсят имена на свои предци и отиват в храма, за да бъдат кръстени и потвърдени за тях, това им осигурява възможности да получават духовни напътствия.

Най-важното ни открито поклонение извън храма е събранието за вземане от причастието. В допълнение към действията по поклонение, които са част от повечето събрания в Църквата, тази служба ни помага да се съсредоточаваме над живия обред на причастието. В началото и края на събранията, и особено когато се подготвяме да вземаме от святото причастие, ние пеем и се молим. Напълно ли сме отдадени? Умовете и сърцата ни съсредоточени ли са или витаят другаде? Телефоните ни изключени ли са или изпращаме съобщения, или пък имейли, за нас по-възрастните, по време на обреда или някоя друга част от събранието? По време на речите, и особено, ако говорителите не са най-добрите оратори, дали надменно спираме да слушаме, мислейки си: „Това сме го чували и преди“?

Ако допускаме някоя от тези грешки, това ограничава и може би спира възможността на Духа да общува с нас. И тогава се чудим защо не се поучаваме от службите за причастието и другите събрания в Църквата?

Откритото поклонение е великолепна възможност всички ние, включително и младежите, да получаваме помощ по пътя към обръщането.

Семейно поклонение

Откритото поклонение следва да насърчава семейното. През 1999 г. Първото президентство посъветва родители и деца да „дадат най-висок приоритет на семейната молитва, семейната домашна вечер, изучаването и преподаването на Евангелието и благотворните семейни дейности. Колкото и достойни и подходящи да бъдат други изисквания и дейности, не трябва да се допуска те да изместват божествено предписаните задължения, които само родителите и семействата могат да изпълняват адекватно“¹¹. Разбира се, през годините същите тези принципи са многократно преподавани от много ръководители на Църквата по безброй начини.

Живеем в един забързан свят. Докато пътувам по света, понякога разговарям насаме с местните ръководители на Църквата, все добри светии от последните дни, дали се молят като семейства и дали провеждат семейни домашни вечери. Изучавате ли Евангелието със семейството си? Често те ме поглеждат притеснени и обясняват: „Толкова сме ангажирани. Децата ни ходят на училище, извънкласни дейности, музика и други уроци, социални ангажименти и дейности в Църквата и това отнема почти цялото им време. Съпругата ми и аз сме много заети в работата, в Църквата и с други отговорности. Рядко се събираме като семейство“. Духът на съвета на Първото президентство е, че ако сме толкова заети да вършим дори добри неща, че да нямаме време за съществените неща, тогава трябва да намерим решение.

Когато децата са отглеждани от обърнати във вярата родители, които са установили модел на семейно поклонение, е по-вероятно да усещат влиянието на Светия Дух, докато са млади и след това завинаги да следват този праведен пример. Тогава, това, което преподаваме по подходящ начин в Църквата, подкрепя изучаваното в семейството.

Освен да сме последователни и ефективни при своето семейно поклонение, като учители на младежите трябва по подходящ и деликатен начин да насърчаваме учениците си да се покланят заедно със семействата си. Някои идват от семейства, където вече има изградени такива навици и можете просто да ги наблюдавате и тихо да се радвате. При други, тези неща не се случват поради различни причини – от това, че ученикът е единственият член (или единственият активен член) на Църквата в семейството си, до това да е част от семейство, което редовно посещава Църквата, но все още не е осъзнало важността на семейното поклонение. Без да изземате властта и отговорностите на свещеническите ръководители и родителите, просто бъдете пример, преподавайте праведни модели и помагайте на младежите да намират начини да вдъхновяват членовете на семейството си да развиват навици на последователно семейно поклонение.

Лично поклонение

В крайна сметка обръщането във вярата е нещо лично. Откритото поклонение ни води към семейното, което ни води до личното поклонение. То включва лична молитва, самостоятелно изучаване на Писанията и размишляване над личните ни взаимоотношения с Божеството. „Защото как човек може да познава господар… който е чужденец за него и е далеч от мислите и намеренията на сърцето му?“¹²

Старейшина Д. Тод Кристоферсън казва: „Важността на това да можем да усещаме светостта просто се крие в следното – ако човек не цени светите неща, ще ги изгуби. Без чувство за благоговение човек ще става все по-небрежен в отношението си и по-нехаен в поведението си. Той ще се отдалечава от сигурната основа, която осигуряват сключените с Бог завети. Чувството за отговорност пред Бог ще избледнява, след което ще бъде забравено. От там нататък той ще се интересува само от своето удобство и задоволяването на своите необуздани желания. Накрая той ще започне да презира свещените неща, дори Бог и тогава ще презре и себе си“¹³.

Разбрали сме, че най-великата предпоставка за духовен успех (изразяващ се чрез ръкополагане в свещеничеството на Мелхиседек, получаване на надаряване, отслужване на мисия, брак в храма и отглеждане на семейство в праведност) е един млад мъж или една млада жена да имат лични духовни преживявания в младостта си, да чувстват влиянието на Светия Дух. Ключът е нещо повече от това да сме активни в Църквата – трябва да сме активни в Евангелието!

Вашата цел е по време на всеки ваш урок, всяко обсъждане, всеки ваш разговор в коридора Светият Дух да бъде истинският учител. Както учи Спасителят: „А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал“¹⁴. Светият Дух има способността да прави всяко послание лично така, че всеки да бъде „просветляван от Духа на истината“¹⁵. Така, докато преподаваме делото по спасение и божествено постановените отговорности, правим това по начин, който назидава, повдига, вдъхновява и води учениците към укрепена вяра в Небесния Отец, Исус Христос и Неговото Единение.

На вас, преподаватели по религия, казваме: Благодарим ви! Благодарим ви! Благодарим ви! Благодарим ви от името на ръководителите на Църквата! Живейте живота си с лично достойнство, грижете се за семействата си, служете на Господ и особено се грижете за ценното подрастващо поколение. Като се посвещаваме на делото по спасение и божествено постановените отговорности под напътствието и според ключовете на апостолството, това ще ни въздига и мотивира.

Свидетелствам за величието на нашето небесно наследство и за способността ни да получим „вечен живот, който дар е най-великият от всички Божии дарове“¹⁶. Свидетелствам за великия Йехова, роден като Исус, наречен Христос, „Помазаникът“¹⁷. Свидетелствам за Неговото несравнимо Единение, което прави възможно всеки от нас и всеки от тези, на които преподаваме, да победи света и да премине през най-големите трудности със „съвършена светла надежда“¹⁸. С благословиите на възстановеното Евангелие и възстановената Църква имаме всичко нужно, за да чуваме, чувстваме и действаме. В името на Исус Христос, амин.