17:31

Да се вглеждаме в отделната личност

Лори Нюболд

Директор, Служби по обучение

Излъчване на годишното обучение за Семинар и Институт по религия • 13 юни 2017 г.

Благодарна съм за възможността да бъда тук днес и да изразя своята любов към Спасителя, към вас и към младежите и пълнолетните младежи, на които имаме привилегията да служим.

Спомням си силното свидетелство, което получих от Свeтия Дух, когато прочетох за първи път следното изявление на президент Бойд К. Пакър: „Вярвам, че когато вършите правилното, според дадените ви задължения и приоритети, Христовият образ се отпечатва на лицата ви. И за всички практически цели, в онази класна стая, в онзи момент, с това изражение на лицето и с това вдъхновение, вие сте Той и Той е вас“¹. Мисълта, че имам привилегията да представлявам Спасителя в своите отговорности, ме е мотивирала и водила по време на работата ми в Семинара и Института.

Старейшина Гонг ни учи по време на последната Вечер с висш ръководител, че едно от нещата, които правят Спасителя съвършения учител, е способността Му да преподава едновременно както на групата от 5000 души, така и на всеки един от тях поотделно. Той заявява: „Това е чудото, към което ние учителите се стремим – да преподаваме на целия си клас и на всеки отделен ученик в него. Това изисква да се обръща внимание както на 5 000-те, така и лично на всеки. Това ни кани да обръщаме внимание както на общите въпроси, така и на индивидуалните нужди“². Някога чудили ли сте се как Спасителят е успявал да го прави?

Искам да споделя с вас едно преживяване по време на втората ми година като учител в Семинара, когато Господ ми даваше уроци, помагайки ми да разбера какво означава да Го представлявам в класната стая. Имаше едно 15-годишно момче в един от часовете ми. Още през първите дни разбрах, че не разполагам с необходимото търпение за неговата „очарователна“ личност и почувствах, че това ще се превърне в един много дълъг семестър, изпълнен с опити да упражнявам умение, което не притежавам. Молех се за способността да обичам както него, така и всички мои ученици.

По време на втората седмица от занятията, когато този млад мъж се изправи, за да представи духовно послание и разказа малко повече за своя живот, на мен ми бе дадена способността да го видя по начина, по който го вижда Господ и веднага усетих как любовта ми към него се увеличава. Той сподели, че неговите родители се развеждат и майка му, освен че напуска Църквата, се и бори против нея. Можех да видя болката, изписана на лицето му и объркването, което изпитваше, споделяйки своята история. Честно казано, не си спомням неговото духовно послание, но си спомням на какво ме научи Светият Дух. Една мисъл ми дойде на ум: „Събуй обувките от краката си, защото съм на път да ти дам достъп до нечие сърце. Доверявам ти се да бъдеш изпълненото с вяра женско присъствие в живота на този млад мъж и да го обичаш, както Аз го обичам“. От този момент нататък, аз се промених. Моето отношение се промени. Аз го виждах – наистина го виждах – като син на Бог, с божествен потенциал, с духовни дарове и с възможност да допринесе много за нашия клас. Поведението му не се промени много през онзи семестър, но аз се промених. И поради тази промяна, ние имахме прекрасни преживявания заедно. Завинаги ще съм благодарна за този млад мъж и за възможността, която Господ ми даде да променя сърцето и представите си.

Продължавам да се удивлявам на способността на нашия Отец в Небесата, не само да познава, но и да посреща нуждите на всеки един. Аз знам, че Той ме вижда, разбира ме и ме познава съвършено. И още повече, Той ме обича по съвършен начин. Знам също, че Той вижда божествения потенциал в мен и знае, че с Негова помощ, ще мога да стана като Него. Знам, че Той има същото убеждение за всеки един от вас и за всеки млад мъж и млада жена, които прекрачват прага на Семинара и Института. Той ги вижда по съвършен начин и иска да спаси всеки един от тях. Той вижда отвъд техния външен вид и поведение и избира да се съсредоточи върху божествените им качества и силни страни. И като учители, Той очаква от нас да правим същото.

Тази година представяме нова инициатива, озаглавена „Да се вглеждаме в отделната личност“. Целта на този подход е всеки от нас, подобно на Христос, да развива способността да вижда нуждите, силните страни и божествения потенциал на всеки ученик. Надеждата ни е, че всеки от нас ще развива или задълбочава Христовата способност да вижда какво се крие зад „етикетите и опаковките“, ще се учи да вижда всички ученици като уникални личности с божествен потенциал и ще се отнася по подобаващ начин с тях.

Всеки ученик, който прекрачва прага на класните ни стаи, живее в определени обстоятелства, има определени нужди и предизвикателства, които влияят върху възможностите му за учене. Важно е да запомним, че Семинара и Института са само част от живота на всеки ученик – изключително важна част, но все пак само част. Стилове на учене, културни различия, увреждания, пристрастяване, загуба и скръб са само някои от факторите, които биха могли да въздействат върху възможността за учене на всеки ученик. Обстоятелствата и етикетите не определят нашите ученици, но ни дават възможността да ги виждаме и обичаме по начина, по който го прави Спасителят. Наши са свещените привилегия и отговорност да вършим повече неща за учениците, които носят тежко бреме и които идват в часовете, отчаяно търсейки надеждата, която предлага Спасителят на цялото човечество.

Размишлявайки върху тази свещена отговорност да се вглеждаме в отделната личност, научих много неща от ученията на апостол Павел в 1 Коринтяните 12 глава. Бих желала да споделя три урока, които научих, изучавайки тази глава.

Урок 1: Павел започва своите учения за Христовото тяло и ползата от всяка негова съставна част, като учи за духовните дарби. Изучавайки стихове от 1 до 11, нямаше как да не се замисля дали един от ключовете да виждаме отделните личности по начина, по който ги вижда Спасителят, не е да признаем първо, че те имат дарби и силни страни, които трябва да бъдат забелязвани и използвани. Като гледаме на учениците по този начин, ние по-скоро ще разпознаваме и използваме техните силни страни, а няма да се съсредоточаваме върху техните слабости или нежелано поведение. Понякога поведението на учениците не отразява точно техните ценни качества. Едно просто умение, което може да развие учителят, е да спира и изчаква преди веднага да отговаря на коментар или поведение на ученика и да обмисля две или три причини, поради които ученикът може да отговаря или действа по този начин. Това ще пречи на учителя да действа импулсивно и ще му помага да разпознава по-добре духовните дарби на ученика.

Стремейки се да помним духовния потенциал на всеки ученик, трябва да отчетем и факта, че обстоятелствата или уврежданията биха могли да възпрепятстват тяхното желание или способност да учат. Това изисква по-внимателно да създаваме възможности за учене, които канят и вдъхновяват отделните ученици да избират свободно да използват дарбите си в учебния процес. Този процес не е лесен, но когато търсим помощта на Господ, Той ще ни помага да знаем по какъв начин да достигнем до Неговите чеда.

Опита ми с една моя ученичка, която не искаше да чете по време или извън часовете, ми помогна да науча за важността да разпознавам духовните дарби в своите ученици. Тя имаше изключителен музикален талант и Господният отговор на молитвите ми как да достигна до нея, беше нещо, което не бях опитвала никога преди. Дадох ѝ графика с уроците и я помолих за всеки един урок да намери песен, която би могла да се изпълнява в урока и би помогнала за преподаването на истините в съответната група стихове. Това изискваше тя да чете извън клас, за да може да определя истините, а след това да подбира песен. Това също така ѝ даде възможност да споделя в клас свидетелство за нещата, които е научила от своята подготовка. Само за няколко седмици, видях как любовта на тази ученичка към Спасителя се увеличава и как се подобрява участието ѝ в клас. Понастоящем, тя служи на пълновременна мисия и не само чете, но и преподава Писанията, споделяйки дара на свидетелството си чрез музика.

Урок 2: Павел подчертава, че всяка част от тялото има стойност. В стихове от 14 до 18 Той ни учи:

„Защото тялото не се състои от една част, а от много.

Ако кажеше кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.

Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието?

Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно“.

Обичам метафората за частите на тялото, които изпълняват различни, но необходими роли. Ръката не може да замени крака. Ухото не може да замени окото. Всяка една част има уникална и важна роля и допринася по различен начин. Всяка част е важна за тялото, за да може то да функционира пълноценно.

Старейшина Холанд използва различна аналогия, за да преподаде същата истина. „По божествен проект не всички гласове в Божия хор са еднакви. За да създаваш красива музика, е необходимо разнообразие – сопрано и алт, баритон и бас. … Когато омаловажаваме нашата уникална същност или се опитваме да се впишем в изфабрикуваните стереотипи… губим богатството на гласовете и тембъра, които Бог е имал за цел при създаването на един свят на разнообразие“³.

За да можем ефективно да помагаме на всички ученици да станат „обърнати …, докато са с нас“⁴ , ние трябва да вярваме, че всеки ученик има стойност и да действаме съобразно това убеждение. Размишлявайки над тези истини, каня всеки от вас да си зададе следните два въпроса: Първо: „Вярвам ли честно, че всеки един от моите ученици има стойност и може да се превърне в полезен за класа член?“ Второ: „Действията ми отразяват ли това убеждение?“

Молитвата ми е Господ да ни помага да бъдем ръководени в по-голяма степен от това убеждение.

Урок 3: Павел учи, че трябва да се грижим еднакво за всяка част. Той заявява: „За да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга“⁵.

Този стих силно ме накара да се замисля за своите собствени действия: Дали наистина „се грижа еднакво“ за всеки ученик? Обръщам ли по-голямо внимание на учениците, които са по-активни в час? По-лесно ли е да обичам онези, които вдигат ръка, които имат отворени Писания и които имат готовност да споделят свидетелство или да направят съдържателен коментар? По-лесно ли ми е да обръщам по-голямо внимание и да обичам повече учениците, които ме обичат, обичат часовете, които идват навреме и отсъстват само поради животозастрашаваща болест? Дали другите ученици забелязват, когато не „се грижа еднакво“ за всеки ученик? По какъв начин това се отразява върху изпълнената с любов, уважение и целенасоченост обстановка в моята класна стая? По-вероятно е учениците да се виждат и да се отнасят един към друг по начина, по който го прави Спасителят, когато всеки от нас им показва това чрез личен пример.

Когато, преподавайки, се опитваме да представляваме Спасителя и да развиваме способността да виждаме това, което Той вижда, трябва да запомним: (1) всички имат духовни дарби, с които могат да допринасят, (2) всеки член е важен и (3) трябва „да се грижим по еднакъв начин“ за всеки член.

Бих желала да споделя още един допълнителен урок, който научих, докато размишлявах върху необходимостта от този похват. Противникът в наши дни „обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне“⁶. Като изкусен крадец на идентичности, той непрекъснато се опитва да лиши хората от божествената им същност и връзка с небесата. Ние трябва да развиваме способността да виждаме по начина, по който вижда Спасителят, за да можем да помагаме на другите да разберат своя божествен потенциал и да са верни на Господ в един объркан свят, който нарича „злото добро, а доброто – зло; ко(й)то заменя тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина“⁷.

Една от моите любими героини от Писанията, която по прекрасен начин демонстрира тази способност е Авигея. Тя е описана в Стария завет като „благоразумна и красива (жена)“⁸. Тя е съпруга на Навал, мъж „нечестив в делата си“⁹. След като Навал обижда Давид и отказва да му помогне, Давид събира своите мъже с намерението да убие Навал и домочадието му. Когато слугите на Навал казват на Авигея за грозящата ги опасност, тя веднага събира храна и отива да се срещне с Давид.

При срещата им, Авигея пада по лице пред Давид и, като символ за Христос, поема отговорността за обида, която не е нанесла тя и моли за прошка¹⁰. Какво вижда Авигея в Навал, което я кара да бъде негов защитник?

Какво вижда тя в Давид, което я кара да каже: „Прости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми утвърден дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога“¹¹?

Защо в такъв важен момент, тя избира да напомни на Давид кой е той и какви обещания е дал Господ? Какво влияние оказва нейната вяра?

Много ми харесва отговора на Давид, когато той се обръща към нея, казвайки:

„Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш.

И благословен да бъде съветът ти. Благословена да си ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от отмъщение с ръката ми“¹².

Вярвам, че в този момент, който ми напомня на обещанието на президент Пакър, Авигея е имала „Христовият образ… (отпечатан на лицето си). И за всички практически цели, в онази класна стая, в онзи момент, с това изражение на лицето и с това вдъхновение, (тя е била Той и Той е бил тя)“¹³.

Свидетелствам, че имаме подобна възможност да виждаме другите по начина, по който ги вижда Той и да им помагаме да виждат божественото в себе си.

Думите не стигат, за да изразя любовта и благодарността, които изпитвам към хората, показвали ми чрез пример това Христово качество в моя живот. Първо и преди всичко моята майка-ангел, която винаги е виждала в мен човек с божествен потенциал и духовни дарби. Тя винаги е виждала в мен човек, който допринася – дори, когато не съм действала по този начин – и неуморно се е трудила, за да ми помага да развивам този потенциал. Имала съм свещенически ръководители, които са ми давали надежда, предавайки ми любовта на Небесния Отец и напомняйки ми за моите ценни качества. Моите собствени учители в Семинар и Институт – много от които гледат това излъчване днес – видяха в мен нещо, което аз самата не можех да видя. Моята кариера на учител беше обогатена по прекрасен начин от мъже и жени, които ме изправяха и отвеждаха при Спасителя чрез своите примери за вглеждане в отделната личност.

Аз съм вечно благодарна за начините, по които Господ продължава да ми показва, че Той ме вижда като личност, притежаваща ценни качества и стойност. Той ме е благословил с дарове и ми е дал възможности да ги използвам, за да помагам на другите да станат като Него. И аз знам, че Той прави това за всеки от вас и за всеки от нашите ученици.

През изминалите няколко месеца имах прекрасни преживявания, изучавайки Писанията, съсредоточена върху начина, по който Спасителят вижда отделната личност и преподава съобразно това. Възможността да уча директно от Него, ме промени. Каня и вас да използвате тази възможност. Той е съвършеният пример. Има многобройни примери за това как Той създава възможности за учене и уроци, така че да посреща нуждите на отделния човек и по по-добър начин да помага на тези, на които преподава, да разберат своя духовен потенциал.

Скъпи мои приятели, моля се нашият Отец в Небесата да продължава да увеличава личната ни способност да виждаме по начина, по който Той вижда, да обичаме, както Той обича и да действаме, както Той би действал. Моля се да търсим този дар и да откриваме начини, по които да го получаваме или усъвършенстваме. Моля се да продължаваме да се стремим да имаме образа на Спасителя на лицата си, когато се изправяме пред учениците си всеки ден. Знам, че можем да развиваме този дар, когато търсим Неговата помощ. Свидетелствам за това, в името на Исус Христос, амин.