Преди всичко друго

Чад Х. Уеб

Администратор, Семинари и Институти по религия

Излъчване за обучение на Образователна система на Църквата • 12 юни 2019 г. • Зала на първия етаж на сградата на офиса на Църквата

Не се ли радвате просто да видите нашите ученици? Благодаря много на хора. Бих желал също така специално да благодаря на всеки от вас за усилията да съсредоточавате вниманието върху Спасителя като център на вашето изучаване и преподаване на Евангелието. Докато наблюдавах уроци и гледах как вие и вашите ученици откривате Неговите звания и роли, изучавате Неговите качества и се учите от Неговия съвършен пример¹, чувствах благодарността на Небесния Отец за това, че свидетелствате за Неговия Възлюбен Син. Аз виждах засиленото влияние на Светия Дух във вашето преподаване и отправяне на покани, докато следвахте съвета на старейшина Кларк да помагате на своите ученици да опознават Спасителя и да се учат от Него². Както ми каза наскоро един учител: „Това да поставям Исус в центъра на преподаването си върна обратно радостта в моята класна стая“. Насърчавам ви да продължавате да търсите вдъхновения, за да знаете как да правите това по най-ефективния начин всеки ден.

Днес бих желал да ви поканя да градите върху усилията си да помагате на учениците си да виждат Спасителя, не само докато изучават Писанията, но също така и във вас – като се стремите да подражавате на Неговия пример и Неговата любов. Може би си спомняте тази мисъл от президент Бойд К. Пакър, която намирам за едновременно мотивираща и трудна за прилагане:

„Качествата, които съм имал привилегията да забележа във вас, братя и сестри, с течение на годините, са нищо повече или по-малко от образа на Великия Учител, виден на лицата ви. Вярвам, че когато вършите правилното, според дадените ви задължения и приоритети, Христовият образ се отпечатва на лицата ви. И за всички практически цели, в онази класна стая, в онзи момент, с това изражение и с това вдъхновение, вие сте Той и Той е вас“³.

От всички качества на Спасителя, това, което дава както мотивация, така и основа за всички останали, е Неговата съвършена любов – любовта Му към Неговия Отец в небесата и любовта Му към всеки от нас.

Апостол Павел пише: „И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, … а любов нямам, нищо не съм“⁴. На група учители в Семинара и Института, Павел навярно би казал: „И ако имам харизма, разбирам основните подходи в преподаването, изучаването и цялата педагогика, и ако имам чудесни нагледни уроци, а любов нямам, нищо не съм“. Сега моля ви не използвайте това изказване като оправдание да не работите усърдно над това да бъдете много умели учители. Но помнете, че когато се молим за разбиране, знание и дори вяра, ако не добавяме любов, ще бъдем като „мед, която звънти, или кимвал, който дрънка“⁵.

„Любовта дълго търпи и е милостива“

Апостол Павел също така пише :„Любовта дълго търпи и е милостива“⁶.

Един от примерите за милостта на Спасителя е записан в Лука 19. Закхей е бирник, станал заможен благодарение на службата си за римляните, но и мразен от юдеите, които се чувстват предадени от това, че той събира данъци. Един ден Закхей се опитва да види Исус, но не успява, тъй като е дребен на ръст и не може да си проправи път през тълпата, която го притиска. Затова Закхей изтичва напред от мястото, където върви Исус и се качва на една дива смокиня, за да Го види, когато минава.

(вмъкнете изображение на Закхей на дървото)

В Писанията се казва: „Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.

И той побърза да слезе и Го прие с радост“⁷.

Можете ли да си представите какво е означавало за Закхей да бъде забелязан и какво е направила поканата на Спасителя за някого, свикнал да бъде отхвърлян? Тази малка проява на добрина трябва да е довела до огромна промяна.

Учениците ни се нуждаят от нашето дълготърпение и добрина. Нарушаването на реда, лошото държание и отношение може понякога да затрудняват преподаването. Но в такива моменти, аз ви увещавам да поглеждате отвъд поведението и да виждате човека. Моля ви правете достатъчно дълга пауза, за да се запитате: „Какво друго може да поражда това поведение или това отношение?“ И тогава, както старейшина Джефри Р. Холанд учи:

„Ако тези деца не откликват положително, може би все още не можете да им преподавате, но можете да ги обичате. И ако ги обичате днес, може би утре ще можете да им преподавате.

… Нищо от това не зависи от тях. Можем да ги обичаме от началото до края и ще се случват чудеса“⁸.

Но как да правим това, особено когато сякаш е трудно да обичаме някои ученици? Старейшина Холанд ни помага и с това, когато казва: „Можете да започнете, като обичате Бог. След това можете да Го молите да ви помага любовта ви към Него да достига до другите хора, които се нуждаят от нея⁹. Можете да „се мол(ите)… на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов“¹⁰. Можете да се молите да ги виждате така, както Той ги вижда. Можете да ги изслушвате и да се опитвате да ги разбирате. И както президент Хенри Б. Айринг добавя: „Служете им, намирайте малки неща, които да правите за тях. Правете необходимото, за да служите и Бог ще ви го зачете. Давам ви това обещание. Не се тревожете, ако на моменти не ви е лесно да обичате своите ученици. Просто направете нещо за тях и ще ви се стори по-лесно да ги обичате. Това ще бъде дар от Бог“¹¹.

За всички вас, които присъствате на музикалните и спортните изяви на своите ученици или намирате други незабележими начини да им служите, благодаря ви. Дори и да не ви виждат, те ще усещат, че вашата любов към тях става по-голяма, защото Господ ще ви благославя с милосърдие поради службата ви към тях.

Друг пример за милостта на Спасителя намираме в 5-а глава на Марк.

(вмъкнете изображение на Христос и жената с кръвотечението)

Замислете се за момент за това, което Исус прави за жената с кръвотечението. Той прави много повече от това просто да я изцели физически. Навярно тя е била измъчвана от болка, социално отхвърляне и недоимък. Така че, когато Исус усеща, че сила е излязла от Него, Той „се оглежда, за да види тази, която (е) направила това“¹². Физическото изцеление вече се е случило. Исус е на път, за да посрещне друга належаща нужда и все пак Той спира. Той признава нейната вяра и нежно я нарича „дъще“¹³. Спасителят вижда нея, а не нейната болест. Той вижда човек, който има нужда да бъде обичан и утешен, а не проблем, който трябва да бъде решен или задача, която трябва да бъде изпълнена¹⁴.

Каквато и задача да трябва да изпълните, какъвто и урок да трябва да подготвите или преподадете, какъвто и проблем с дисциплината да имате, това винаги е възможност да въздигате хората.

И се надявам, че нашата любов ще се разпростира до онези, които в момента не са записани или не присъстват. Има мнозина като Закхей и тази жена, които чакат сред тълпата. За да следваме примера на Спасителя, трябва да ги откриваме¹⁵. Моля ви, молете се и се съветвайте заедно, когато търсите вдъхновение за начини, по които бихте могли да помагате на повече млади хора да се поучават от Спасителя и Неговите учения. Записването и полагането на усилия за завършване следва да бъдат приоритет и източник на вдъхновение в работата ни да благославяме повече чеда на Небесния Отец.

„(Преди всичко друго), облечете се с обвързването на милосърдието като с една мантия“

Господ казва на Пророка Джозеф Смит: „(Преди всичко друго), облечете се с обвързването на милосърдието като с една мантия, която е обвързването на съвършенството и мира“¹⁶. Как ли би изглеждало да бъдем облечени с мантията на милосърдието?

(вмъкнете изображение на Христос и жената, хваната в прелюбодеяние)

В Йоан 8 четем за жена, доведена в храма и представена при Исус от фарисеите. Те казват на Спасителя:

„Учителю, тази жена бе хваната в самото дело на прелюбодейство.

Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво ще кажеш за нея?“

Йсус се навежда надолу и пише на земята, все едно не ги е чул. Когато те продължават да питат, Той се изправя и казва: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея“. И пак се навежда надолу и пише на земята.

Когато фарисеите започват да се чувстват изобличени от собствената си съвест, те си тръгват един по един. Щом Исус и жената остават сами, Той кротко я пита: „Жено, къде са онези? Никой ли не те осъди?“

Тя отговаря: „Никой, Господи“. Тогава Исус ѝ казва: „И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече“¹⁷.

Докато размишлявате над тази случка, ще обърнете ли внимание на три от множеството уроци, които можем да научим от съвършения пример на Спасителя?

Първо, Единението на Исус Христос ни позволява да се учим от грешките си и да не бъдем осъждани за тях, ако се покаем. В класовете ни има ученици, които са допускали грешки. Като преподаваме със състрадание за готовността на нашия Небесен Отец да прощава и за радостта от покаянието¹⁸, ние помагаме на учениците (и децата) си да вярват, че Единението на Спасителя обхваща и тях – защото е така.

И между другото, този съвет се отнася в еднаква степен за всички нас. Ние също имаме нужда Единението на Спасителя да ни помага, за да получаваме опрощение и изцеление. И след това, доколкото ние лично изпитваме радостта от покаянието, ще можем да вдъхновяваме учениците си да се обръщат към Спасителя, защото тази покана ще идва от нашите собствени променени сърца.

Второ, любовта чудесно ни мотивира да искаме да вършим това, което е правилно. Старейшина Дейл Г. Ренлънд казва:

„Спасителят определено не извинява прелюбодеянието. Но и не заклеймява жената. Той я насърчава да промени живота си. Тя е мотивирана да се промени поради състраданието и милостта Му. Преводът на Джозеф Смит на Библията свидетелства за това, че тя в последствие става ученичка. „И жената прославяше Бог от този час и повярва в Неговото име“ (John 8:11, footnote c)“¹⁹.

В ролята си на учители или родители може да бъдем изкушавани да не показваме нужната любов поради притеснения, че може да бъде объркана с извиняване на греха или оправдаване на лошото поведение. Нашите ученици и деца обикновено вече знаят какво мислим за Господ и Неговите заповеди. Това, от което те често се нуждаят, е уверението, че са обичани и ценени. Любовта и надеждата, които тази жена навярно изпитва, когато бива благословена от „мантията на милосърдието“ на Спасителя, са нещата, които се надяваме всички наши ученици да получават и да изпитват, когато се учат от Него и Неговото Евангелие.

Трето, любовта на Спасителя, извинете ме, Спасителят обича ученията на Отца, но никога не ги използва като средство за наказание. Фарисеите познават добре закона на Моисей и дори се позовават на него, цитирайки както закона, така и неговите последствия. Но Самият Този, Който е дал закона и Чиято мисия е да „превър(зва) съкрушените сърца (и) да проглася(ва) освобождение на пленниците“²⁰, избира вместо това да прояви милост. Той предпазва жената от физическите и духовни атаки на фарисеите, които я обвиняват, като същевременно им дава възможност да си направят необходимия самоанализ и да осъзнаят своята собствена нужда от промяна.

Понякога имаме ученици и учители, които използват ученията по начин, който внася дух на обвинение и осъждане. Вместо да насърчава и поучава, този подход унижава и може дори да унищожава. Да следваме примера на Учителя означава да преподаваме по начин, който носи надежда и изцеление на съкрушените сърца.

Освен на греха, сърца биват съкрушавани и в резултат на различни обстоятелства. Много ученици са преминали през трудни, дори травматични ситуации, които ги карат да се съмняват дали са обичани и ценени. Някои имат проблеми с безпокойство или с перфекционизъм, които ги карат да чуват осъждане вместо надежда. Други се чувстват нежелани, тъй като са имат изкушения или трудности, свързани със сексуална идентичност и се чувстват като в капан, притесняват се, че нямат място или бъдеще във Възстановената Църква на Исус Христос.

Като учители трябва да се стремим да разбираме какво означават тези преживявания за нашите ученици. Например, един ученик споделя следните чувства относно преживяване в Семинара: „Заповедта – казва той, – е обичай ближния си, но изглежда хората смятат, че е обичай ближния си, освен ако не си гей. Доминиращото послание е, че това е най-лошото възможно нещо и това ме кара да се питам как мога да имам самоуважение и как изобщо Небесният Отец може да ме обича?“

Каквито и лични проблеми да имат учениците, ние трябва да ги изслушаме, за да можем да ги разбираме, да им съчувстваме искрено и да ги обичаме. В класната стая трябва да създаваме атмосфера, в която задаването на въпроси се насърчава и проблемите се обсъждат с уважение и внимание. Трябва ясно да преподаваме истините и да помагаме на всички ученици да осъзнават своята вечна същност като чеда на любящи Небесни Родители²¹. И трябва да помагаме на учениците да знаят, че не са сами. Това да им показваме повече любов и разбиране ще кани Светия Дух, ще подобрява обучението и ще изцелява съкрушените сърца²².

Президент Далин Х. Оукс учи:

„Имаме задължението да „носи(м) един другиму тегобите си, за да може те да са леки“ (Мосия 18:8). Макар да не можем да променяме Господните учения, ние желаем нашите членове и нашите правила да зачитат онези, които изпитват затруднения с изпитанията на земния живот“. Той също така добавя, че „усилията на нашите членове да проявяват повече разбиране, състрадание и любов следва да увеличават уважението и разбирането… (и) да намаляват омразата и раздорите, които са толкова често срещани днес. … Това със сигурност е нашето желание и ние търсим помощта на нашите членове и на другите хора, за да го постигнем“²³.

От решаващо значение е всеки учител да разбира ученията, да е запознат с това, което Господните пророци по настоящем говорят по тези теми и да знае как да отговаря по полезен и състрадателен начин²⁴. Ние сме изключително отдадени на това да напредваме в тези области и ще ви предоставяме допълнителни обучения и материали, които да ви помагат.

Ако има моменти, в които вие или някой ученик казвате неща, които може да накарат някого да се почувства нежелан, ще се молите ли за силата и разбирането, за да знаете как бихте могли за помогнете за намаляването на обвинителното отношение? Помагайте на учениците си да не забравят, че всички ние все още израстваме и се нуждаем от милостта на Спасителя. Луцифер е този, който е известен като клеветника, който ни „клевети денем и нощем пред нашия Бог“²⁵. За сравнение, ръцете и любовта на Господ са все още протегнати.

Друга характерна особеност на божествената любов е желанието на нашия Небесен Отец да станем като Него и да получим всички благословии, които Той е приготвил за Своите чеда.

Нашият Небесен Отец е Бог с големи очаквания

Старейшина Д. Тод Кристоферсън казва: „Нашият Небесен Отец е Бог с големи очаквания“²⁶. Той не се отказва от нас. Той ни носи, когато се препъваме, вярва в нас, докато се усъвършенстваме и е търпелив, докато израстваме. Учителката, която обича своите ученици, също ще има големи очаквания и ще се грижи в по-голяма степен за техния вечен напредък, отколкото за това как е минал днешният урок или колко я харесват учениците.

Исус е изключително загрижен за напредъка на Своите последователи.

(вмъкнете изображение на Христос, Който вдига човек от водата)

Например Исус вижда у Петър това, което той не може да види у себе си. Той кани Петър да действа с вяра и когато Петър се препъва, Спасителят го вдига, винаги съсредоточен върху човека, в който Петър ще се превърне един ден.

Вашите големи очаквания ще вдъхновяват учениците да действат с вяра и ще им позволяват да получават обещаните от Господ благословии. Старейшина Нийл Л. Андерсън учи, че когато ръководим и преподаваме без любов и имаме ниски очаквания, насърчаваме съпротивата. Големите очаквания без любов водят до отклоняване от нормата. Голямата любов, но с ниски очаквания създава усещане за общност, но не води до голям напредък. Обаче голямата любов и големите очаквания правят чудеса²⁷. Такава любов изпитва Спасителят и ние трябва да имаме такава любов, ако желаем да променяме живота на своите ученици.

Когато съм питал ученици от Семинара и Института как любовта на техните учители ги е благославяла, те отговарят бързо и отговорите им са изпълнени с благодарност. Ето само няколко скорошни примера.

Една млада жена каза: „Обичам да влизам в Семинара и да виждам учителя си щастлив и усмихнат. Дори не знам как да изразя колко много неговата любов е направила за мен. Наскоро той ми направи комплимент и аз излязох от сградата, опитвайки се да не се разплача, това за мен значеше толкова много и ме направи толкова щастлива. Този малък комплимент означаваше – прави всеки, извинете, направи всеки ден – ме караше всеки ден да се вълнувам да посещавам Семинара. Това е най-съществената част от моя ден. Любовта на моя учител към мен ме научи да обичам всички други като синове или дъщери на Бог“.

Да перифразирам друг отговор: „Урокът ни днес наистина ме промени. Събрах смелост да задам труден въпрос, а моята учителка наистина ме изслуша и се опита да разбере какво мисля. След това тя отдели време, за да обсъдим моя въпрос. Това, което тя каза, наистина ми отвори очите за някои неща, за които не се бях замисляла преди“.

И накрая, един млад мъж пише: „Започнах този срок с лошо отношение. Не ме беше грижа за Евангелието или за мен самия и бях толкова далеч от това да съм щастлив. Казах на родителите си, че не искам да посещавам Семинара. И тогава отидох на един урок. А моят учител знаеше името ми, макар да не се бях появявал там преди. Духът в нашия клас даде тон на целия ми ден и животът стана малко по-добър. Промених навиците си, започнах по-често да посещавам църковните събрания, да чета от Писанията и да се замислям. Благодарение на неговата любов към нас и към Евангелието и благодарение на светлината на Христа, която виждах в него, аз се стремях към тази светлина и към тази любов. Ще завърша Семинара, ще отслужа мисия и един ден ще сключа брак в храма, защото моят учител канеше Духа и преподаваше с Него като със свой колега всеки ден“.

Сега в заключение бих желал да изразя своята признателност към Господ и към вас. Благодарен съм за всеобхватната и непосредствена любов на Господ. Благодарен съм за Неговото търпение, докато се старая да уча същите уроци, за които говорихме днес. Неговата любов и състрадание ме карат да искам да бъда по-добър. Искам да знаете колко много ви обичаме. Даваме си сметка за вашата неуморна служба към тези, на които преподавате и помагате. Знаем колко много се молите за тях, колко ви боли, когато страдат и колко се радвате, когато успяват. Знаем, че носите свое собствено бреме и разчитате ежедневно на Господ за Неговата сила за вас и вашите семейства. Надяваме се да знаете, че се молим за вас и че ви обичаме.

Помагайте на всички ученици да опознават и обичат Спасителя, като им помагате да Го виждат, както докато изучават Писанията, така и във вас. Моята молитва е просто да бъдем добри, да виждаме отделните личности, а не проблемите, да благославяме все повече чеда на Небесния Отец, да намаляваме обвинителното отношение и да помагаме на всеки да чувства, че има място и бъдеще в Господната Църква, да насърчаваме своите ученици да следват ученията на Спасителя и да бъдат верни на Исус Христос през целия си живот, като остават на заветната пътека, за да могат да получават всички благословии, подготвени от нашия Небесен Отец. Нека им помагаме да чувстват любовта на нашия Небесен Отец и Неговия Син Исус Христос и да разчитат на нея. И никога не забравяйте, че „Христовият образ (може да) се отпечатва на лицата ви. И за всички практически цели, в онази класна стая, в онзи момент, с това изражение и с това вдъхновение, вие сте Той и Той е вас“²⁸.

В името на Исус Христос, амин.