В светлината на Неговата любов

Бони Х. Кордън

Обща президентка на Младите жени

Излъчване за обучение на Образователна система на Църквата • 12 юни 2019 г. • Сграда на офиса на Църквата, зала на партерен етаж

Братя и сестри, огромна радост е да бъда тук с вас днес.

Бяхме благословени да чуем словата на брат Чад Уеб. Удивително е колко много ни обича Господ. Темата за любовта е била внушена както в сърцето на брат Уеб, така и в моето. Интересно е, че има такъв синхрон в темите на речите ни. И така, надявам се да отделите минутка и просто да запишете някои от впечатленията, които ще получите днес относно темата за любовта. Бих искала също да изразя огромна благодарност към старейшина Ким Б. Кларк и брат Чад Уеб за това, че следват подтиците на Духа в непрестанния си, изпълнен с молитви апел да укрепваме нашите младежи. Когато получихме пророческото поръчение да наблягаме върху изучаването на Евангелието у дома, тези верни братя попитаха: „Как младежите могат да бъдат по-добър инструмент за укрепването на дома?“ Всички знаете какво последва. Те работиха по единадесет различни училищни програми по целия свят, за да напаснат уроците в Семинара с книгите от Писанията, използвани всяка година в програмата Следвайте Ме, елате с Мен. Тази вдъхновена промяна е истинско чудо!

Вълнувам се, когато си представям младежи и пълнолетни младежи, които отнасят научаваните в клас евангелски истини у дома. Те ще придобиват увереност както по отношение на собственото си разбиране, така и в способността си да споделят Евангелието. Да чуват как самите те заявяват истината на Спасителя ще продължава да бъде въздействащо преживяване за изграждане на свидетелството.

Колко съм благодарна за Възстановяването на Евангелието и за този славен период на израстване.

Също бих искала да изразя благодарността си към брачните партньори и всички, които подкрепят вас, удивителните учители; вие, които изслушвате идеите им за уроци, чиито лични истории биват споделяни (и надявам се с ваше позволение) и чиито кухни и гаражи биват „претършувани“ за намиране на нагледни уроци. Надявам се, че никога не подценявате своето влияние.

Казано е: „Бракът вероятно е най- … неизбежната от всички ситуации за преподаване. … Когато хората сключат брак, в определен смисъл те се съгласяват да се учат един от друг“¹. Съпругът ми Дерек е моят доверен помощник и подкрепа – дори и да не е тук днес, дори рядко да застава до мен, докато преподавам. Като се съветвате и се учите заедно, пълнолетните младежи, младежите и техните семейства ще бъдат благославяни поради влиянието ви върху тях. Вие сте важна част от това наистина славно дело.

(вмъкнете снимка на двойка, която изучава заедно у дома)

Посланието ми днес започва със строфа от позната песен от Неделното училище за деца. Сега, аз ще започна, а вие ще довършите. „Учи ме да ходя“

„аз във светлина(та на Неговата любов)“².

„Учи ме да ходя аз във светлина(та на Неговата любов)“. Тези два принципа, светлина и любов, ме осениха, докато размишлявах над времето ни заедно днес. Това съчетание от думи се появява и във встъпителните думи на реч от президент Хенри Б. Айринг, който казва: „Надявам се днес да почувстваме Божията любов и светлина“³. Какво простичко и в същото време въздействащо желание за начало на всеки час! Надеждата ми е всички ученици да чувстват Божията любов и светлина. Големи вечни обещания са подготвени за тях и семействата им, докато се учат да чувстват Неговата светлина и любов.

Попитах моя син Далин: „Какво ти направи най-голямо впечатление в Семинара?“ Очаквах отговор от типа на: „овладяването на ученията“ или „завършването прочита на Книгата на Мормон“. Изненадах се от неговия проницателен отговор.

„Учителите“.

„Учителите?“ – попитах аз.

Той обясни: „Имаше определени учители, които наистина усещахме, че ни обичат“.

Това преживяване ми потвърди трайното влияние на любовта върху сърцето на всеки от нас.

Ваша е радостта да преподавате на тези прекрасни младежи и пълнолетни младежи на Църквата и да споделяте с тях Божията любов. Аз ги обичам и знам, че и вие ги обичате. Те наистина са, както казва президент Ръсел М. Нелсън, „най-благородни(те) духове (на Небесния Отец)… Неговия(т) най-елитен отбор, за този заключителен етап“⁴.

Преди няколко години прекарах известно време сред вас, учителите. В сърцето си пазя скъп спомен за вас и бегла представа за вашите отговорности. През 2008 г. бях призована като учителка в Семинара рано сутрин в Юта. Когато президентът на кол ме призова, си помислих: „Няма ли хора в Юта, които се занимават с това на пълен работен ден?“ За щастие, не изразих гласно мислите си и в крайна сметка ми бяха връчени връзка ключове и отговорността да отварям сградата за Семинар всяка сутрин в 5:45 ч. Нека само да добавя, че през зимата в Юта е студено в 5:45 ч. сутринта.

По време на това мое преживяване в Семинара ми беше потвърдено колко много Господ обича всеки един от Своите ученици. Дадох си сметка какви щастливци бяха някои младежи да имат верни и любящи родители. Също си дадох сметка, че има младежи, които не получават любовта и вниманието, от които се нуждаят и за които така отчаяно копнеят. Натъкваме се на същия този копнеж за любов и сред нашите несемейни пълнолетни младежи.

Разбрах, че едно от най-важните качества на учителя е способността му да обича – с любовта, за която говори Йоан: „Да се обичаме един друг, защото любовта е от Бога; и всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога. Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов“⁵.

Като учители стремежът ни трябва да е насочен към увеличаване на любовта ни към Бог и изразяване на Божията любов към младежите, на които сме призовани да преподаваме.

Има огромна сила в Божията любов. Бих искала да разгледам тази любов в три различни аспекта: любов в живота ни, любов в домовете ни и любов в нашите уроци.

Първо, силата на любовта в личния ни живот. От съществено значение е да вярваме и да се уповаваме, че Бог ни обича. Учениците ни няма да почувстват Господната любов чрез нас, освен ако ние първо не я почувстваме вътре в себе си. Удивлявам се на следния стих: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“⁶. Размишляваме ли над необятността на тази любов и усещаме ли я? Понякога се чудя дали достатъчно се стремим към нея. Знаем ли кои сме и Чии сме?⁷ Каня ви да Го молите в смирена, искрена молитва за помощ да чувствате божествената Му любов към вас.

Тъй като светът принизява, разсейва и изисква, може лесно да изгубим интерес и несъзнателно да се вдижим по инерция. От съществено значение е активно да вземаме Неговото иго върху себе си⁸ и да търсим любовта Му. Като полагаме тези усилия, Той ще излива изобилно любовта Си върху нас.

Второ, Божията любов трябва да цари в домовете ни. Позволете ми да илюстрирам този принцип с една история. Една вечер съпругът ми Дерек и аз не можахме да се съгласим по един въпрос. Легнахме си без да сме разрешили въпроса; аз, обаче, знаех, че съм права.

(вмъкнете снимка на двойка, която изучава у дома)

На следващата сутринта коленичих да се моля, молейки за изобилието на Духа, докато се подготвях да преподавам урока си в Семинара. Молех се младежите да могат да почувстват Господната любов чрез мен. Докато се подготвях за деня, мислите ми многократно ме отвеждаха към спречкването предната вечер. Като влязох в колата с гордост в сърцето, знаейки, че аз съм била права, си казах, че въпреки всичко мога да преподавам и обичам с помощта на Духа. Продължих да се моля за божествено напътствие, докато отивах към сградата на Семинара. През целия път с важни и самонадеяни оправдания аз непрекъснато се опитвах да заглуша настойчивия глас на Духа. И независимо колко солидни бяха моите извинения, Духът ми нашепваше: „Върни се. Кажи, че съжаляваш. Няма значение кой е прав; покай се и оправи нещата“.

„Добре!“ Най-накрая с неохота се предадох и обърнах колата. Влизайки в спалнята, видях часовникът да показва 5:20 ч. и че милият ми съпруг Дерек спи. Сърцето ми започна да омеква, докато се промъквах до него: „Дерек, съжалявам за снощи“. Последва нещо, характерно за Дерек – той каза спокойно: „Вече съм простил и забравил“. Сърцето ми се изпълни с любов и почувствах огромната милост на Господ.

През деня цареше изобилие от любов и от Духа в класната стая. Любовта в дома ни оказва влияние извън неговите рамки.

Трето, учителите в Семинара и Института имат специалната възможност да споделят Божията любов. В класната стая имате възможността да обичате отделните ученици. Аз не преподавах на клас от 34-ма; аз преподавах на 34 отделни ученици. Смятам, че това е любовта, която моят син Далин е почувствал – не една всеобща любов към класа като цяло, а чувството, че си познаван и обичан като отделен човек. Защото именно така обича Небесният Отец. За да обичаме истински нашите ученици, трябва да гледаме на тях така, както ги вижда Спасителят. Какво обича Той във всеки от тях поотделно? С какви дарове ги е дарил? Какъв потенциал вижда Той в тях? Като ги обичаме истински, ние ще им помагаме да се върнат при Спасителя.

Когато си спомняме, че Христос е източникът на цялата любов, ние се обръщаме към Него, за да чувстваме повече любов в нашия личен живот, в домовете ни и в крайна сметка в класните ни стаи. Ние не можем да измисляме любовта – тя идва единствено от Него за нас и чрез нас. В Мороний сме учени: „Молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос“⁹. Моля се всеки един от нас да приеме поканата на Мороний.

Поканата на президент Айринг е да чувстваме и двете: „Божията любов и светлина“¹⁰. Лесно е да гледаме на любовта и светлината заедно, когато си спомняме, че Той не само е източникът на цялата любов, Той е светлина. Самият Исус Христос свидетелства: „Аз съм светлината и животът на света“¹¹. Като се доближаваме към Него, Той ни разкрива допълнителна светлина, истина и любов.

(вмъкнете „Води, о, нежна светлина“, от Саймън Дюи)

Сега, нека съвсем накратко се върнем към трите аспекта на любовта, които обсъдихме и да видим влиянието на любовта и светлината заедно:

Като сте почувствали Божията любов в своя живот, каква светлина сте придобили? Какъв мироглед и вдъхновение сте получили лично за себе си?

(вмъкнете „Водени от Духа“, от Саймън Дюи)
По какъв начин бракът ви се е подобрил, както и семейството ви, от това, че сте чувствали Божията любов и повече светлина?

(вмъкнете „В благоволение пред Бога“, от Саймън Дюи)
В класната ви стая, когато вашите ученици чувстват чрез вас Божията любов, каква светлина ще навлезе в техния живот? Как ще израстват и ще се променят? Какъв мрак ще се разсее, когато започнат да разпознават светлината и самите те да я търсят?

(вмъкнете „Вие сте виделината на света“, от Саймън Дюи)

(вмъкнете „И ето, Той идва“, от Саймън Дюи)

Чудно ли е, че нашият пророк президент Ръсел М. Нелсън ни кани да „увеличава(ме)… духовна(та си) способност да получава(ме)… откровени(я)“¹². Когато чувстваме любовта на Бог, ние се изпълваме с Неговата светлина и с надежда. Когато търсим Божията светлина и вдъхновение, ние чувстваме изключителната Му любов. Каква динамична взаимовръзка е това!

Уроците ми рано сутрин бяха заедно с един изпълнен с вяра мъж на име Джон Лънд. Този духовен (и физически) исполин ме научи на някои неща относно влиянието на любовта и светлината заедно. Позволете ми да споделя с вас днес два примера.

(вмъкнете снимка на сестра Кордън и Джон Лънд (от личен архив)

Един от нашите ученици в ранните утрини на Семинара беше костелив орех. Моята реакция вероятно на моменти е била да обръщам очи. Джон, обаче, избираше да обича и да търси светлината. Когато се срещнахме да се посъветваме за този конкретен ученик, Джон започна, казвайки: „Молих се за него снощи“. Това встъпително, почти небрежно изказване ме стъписа. Джон беше отнесъл името на този млад мъж в дома си – място на изобилна любов, и беше попитал Небесния Отец как може по-добре да опознае и разбира този ученик. За да обичаме учениците си, и особено така, както ги обича Господ, е необходимо да търсим и следваме откровения.

Ще споделя втория пример, по думите на Джон:

„Господ познава много добре Своите ученици. Спомням си един млад мъж, който имаше трудности. Търпях шегите му в продължение на месеци, но всъщност се дразнех.

Бях подготвил урок и се вълнувах как се беше получило всичко. Дори бях намерил нагледен урок, който щеше да бъде страхотен. Като пристигнах в сградата на Семинара, Духът ме подтикна: „Джон, трябва да преподаваш за молитвата“. Молитвата? Наистина исках да изнеса моя страхотен урок. Не бях подготвил нищо за молитвата.

Застанах отпред пред класа и казах: „Не съм сигурен кой се нуждае от това днес, но ще сменя урока. Някой в тази стая има нужда всички да поговорим за молитвата“. Този простичък урок започна с въпрос: „Защо се нуждаем от молитвата?“

Същата вечер на вратата на Джон се почукало. Именно там била „дописана“ останалата част от историята. Този млад мъж обяснил на Джон, че наистина му било трудно да разбере дали Църквата е истинна или не. Неговата скъпа приятелка го била помолила да се моли, за да разбере дали Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е истинната църква. Добавете към това и поканата на Джон или неочаквания урок относно молитвата, който подтикнал този млад мъж да действа. С времето Джон наблюдавал промяната в своя ученик, докато придобивал непоклатимо свидетелство за възстановеното Евангелие и в последствие бил запечатан в храма за своята изпълнена с вяра и насърчаваща го приятелка.

Много рядко разбираме защо получаваме подобни впечатления, но ако не се съмняваме в любовта на Господ към нашите ученици, можем да следваме въздействащи откровения и да предаваме Неговата светлина към възлюбените Му чеда.

Когато търсим откровения, за да обичаме така, както Бог обича, ние сме напътствани да достигаме и учим всеки ученик поотделно. Резултатът е наистина много личен. Господ показва този личен подход с Нефи, когато се стреми да получи плочите. Нефи свидетелства: „Аз бях воден от Духа, без да зная предварително нещата, които трябваше да извърша. При все това аз продължих“¹³.

(картинка на Нефи с плочите)

Лаван е пречката между Нефи и плочите. Господ казва на Нефи да убие Лаван. С голяма мъка, той се подчинява. Същата вечер Зорам също застава между Нефи и плочите. Тогава защо Нефи не прилага спрямо Зорам същото откровение, което е получил по отношение на Лаван? Защо Нефи не изважда меча си още веднъж?

Господ познава Зорам, а Нефи познава Господ и се уповава на напътствията на Духа. Господ знае, че Зорам ще бъде „истински приятел на… Нефи“¹⁴. Не сме ли благодарни, че в началото Нефи търси лично откровение и е „воден от Духа“¹⁵?

Като учители, може да е плашещо да носим отговорността да изпитваме Божията любов към всеки ученик и да получаваме откровения за това как да помагаме на всеки един. Успокоително е гледаме на призованието си и отговорността си като на дело заедно с Христос.

Старейшина Джефри Р. Холанд ни кани: „Нека работим рамо до рамо с Господаря на лозето, като помагаме на Бог, Отеца на всички ни, с тежката задача да се дават отговори на молитви, да се предоставя утеха, да се избърсват сълзи и да се укрепват немощните колене. Ако правим това, ние ще бъдем по-подобни на истинските ученици (и учители) на Христос, които трябва да бъдем“¹⁶.

Нашите младежи и пълнолетни младежи трябва да чувстват, да познават и да започнат да се уповават на Господната любов и светлина. Като позволявате това, любовта на Спасителя може да достига до учениците ви чрез вас. И когато учениците ви чувстват любовта Му, те ще успяват да разпознават и получават лични откровения. Ще си дават сметка какво означава да ходим в светлината на Неговата любов¹⁷. Тази любов и светлина ще им помагат да стават подобни на нашия Небесен Отец и на нашия Възлюбен Спасител, и да вървят по заветната пътека обратно към Тях. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.