Ние сме дъщери на нашия Небесен Отец
От Илейн Ш. Долтън
Наскоро освободена като Общ президент на Младите жени
Като дъщери Божии, всяка една от нас е уникална и различна, в зависимост от нашите обстоятелства и преживявания. И въпреки това, нашата роля е от значение, защото ние сме от значение.
Всяка седмица млади жени по целия свят казват наизуст темата на Младите жени. Независимо от езика, всеки път, когато чуя думите, „Ние сме дъщери на нашия Небесен Отец, Който ни обича, и ние Го обичаме”1, Духът потвърждава на моя душа, че те са истинни. Това е не само потвърждение на нашата божественост — нашата същност — но също е признание чии сме. Ние сме дъщери на едно възвишено същество!
Във всяка държава и на всеки континент съм срещала уверени и способни млади жени, изпълнени със светлина, пречистени от усилен труд и изпитания, които имат чиста и обикновена вяра. Те са добродетелни. Те са спазват своите завети, те „са свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място”2. Те познават своята същност и знаят, че имат важна роля в изграждането на царството Божие.
Когато бях студентка, бях член на Международната Фолклорна Трупа на Университета Бригъм Йънг. Едно лято, нашата трупа имаше уникалната привилегия да обикаля мисии из Европа. Това беше трудно лято за мен, защото няколко месеца по-рано баща ми бе починал неочаквано. Докато бяхме в Шотландия, се чувствах самотна и се обезсърчих. Танцувахме една вечер в сграда за събрания и след нашето представление отидохме до съседната сграда, където беше домът на мисията. Както си вървях, забелязах един камък, поставен в добре поддържана градина до портата. На него прочетох думите: „Който и да си, изпълнявай добре ролята си”. На момента тези думи проникнаха дълбоко в сърцето ми и почувствах как небесните сили ми изпращат послание. Знаех, че един любящ Небесен Отец ме познава. Почувствах, че не бях сама. Стоях там в градината със сълзи на очи. „Който и да си, изпълнявай добре ролята си”. Това простичко изказване поднови представата ми, че Небесният Отец ме познава и има план за моя живот, и духът, който почувствах, ми помогна да разбера, че моята роля имаше значение.
По-късно разбрах, че това изказване мотивирало пророка Дейвид О. Маккей, докато служил като млад мисионер в Шотландия. Той го видял на един камък върху някаква сграда в обезкуражаващ момент по време на мисията си и тези думи повдигнали духа му. Години по-късно, когато сградата щяла да бъде съборена, той се уговорил да получи камъка и го сложил в двора на дома на мисията3.
Като дъщери Божии, всяка една от нас е уникална и различна, в зависимост от нашите обстоятелства и преживявания. И въпреки това, нашата роля е от значение, защото ние сме от значение. Нашите ежедневни приноси на подхранване, изучаване и полагане на грижи за другите могат да изглеждат обикновени, маловажни, трудни, понякога унизителни и въпреки това, когато си спомним този първи ред в темата на Младите жени — „Ние сме дъщери на нашия Небесен Отец, Който ни обича” — това ще промени изцяло нашите взаимоотношения и начина, по който гледаме на тях.
Наскоро моята прекрасна, 92-годишна майка почина. Тя напусна това смъртно съществуване така както бе живяла — тихичко. Животът ѝ не бе това, което тя бе планирала. Съпругът ѝ, моят баща, почина на 45 години, оставяйки я с три деца — мен и моите двама братя. Тя живя 47 години като вдовица. Прехранваше семейството като преподаваше през деня в едно училище, а вечер даваше уроци по пиано. Грижеше се за застаряващия си баща, моят дядо, който живееше до нас. Тя се погрижи всеки един от нас да получи висше образование. Всъщност настояваше за това, така че и ние да можем да „допринасяме”. И никога не се оплакваше. Спазваше заветите си и защото правеше това, можеше да призовава силите на небесата да благославят нашия дом и понякога да ни изпращат чудеса. Тя разчиташе на силата на молитвата, свещеничеството и обещанията от заветите. Бе вярна в службата си към Господ. Нейната непоклатима преданост ни крепеше като нейни деца. Често ни повтаряше следния стих: „Аз, Господ, съм обвързан, когато вие вършите каквото Аз казвам; но когато не вършите каквото Аз казвам, вие нямате обещание”4. Това беше нейното мото и тя знаеше, че то е истина. Разбираше какво означава да се спазват завети. Никога не получи признание от света. Не искаше това. Тя осъзнаваше своята същност и чия беше — дъщеря Божия. Наистина може да се каже за нашата майка, че изпълняваше добре ролята си.
Президент Гордън Б. Хинкли веднъж казва за жените и майките:
„Не трябва никога да забравяме каква сила имат жените. … Майките са тези, които директно влияят върху живота на своите деца. … Те са тези, които ги възпитават и отглеждат в пътищата Господни. Тяхното влияние е първостепенно. …
… Те са създателките на живот. Те са възпитателките на деца. Те са учителките на млади жени. Те са нашите незаменими другари. Те са нашите колеги в изграждането на Божието царство. Колко велика е тяхната роля, колко прекрасен е техния принос”5.
Как една майка или един баща може да подхранва в дъщеря си облагородяващата и вечна истина, че ние сме дъщери на Бог? Как можем да им помогнем да обърнат гръб на света и стъпят в Божието царство?
В един все по-неморален свят младите жени имат нужда жени и мъже „да бъдат свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място”. Никога преди тази мисъл не е била по-важна, отколкото сега. Младите жени се нуждаят от майки и учителки, които да дават пример за добродетелна женственост. Майки, вашето взаимоотношение с дъщеря ви е от първостепенно значение, както и вашия пример. Начинът, по който обичате и почитате нейния баща, свещеничеството му и неговата божествена роля, ще се отрази и вероятно усили в отношението и поведението на дъщеря ви.
Каква е тази роля, която всички ние трябва да „изпълняваме добре”? Прокламация за семейството е ясна:
„По божествен проект бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и са отговорни да осигуряват необходимото за живота и защитата на семействата си. Майките са отговорни предимно за отглеждането на децата си. В тези свещени отговорности майките и бащите са задължени да си помагат като равностойни партньори. …
Ние предупреждаваме тези, които нарушават заветите за целомъдрие, които безчестят брачния партньор или детето си, или които не изпълняват семейните си задължения, че един ден ще бъдат отговорни пред Бога за това”6.
В морално упадналото общество в дните на Мормон той тъгува, защото жените били лишени от най-съкровеното и най-скъпоценното от всичко — тяхната добродетел и целомъдрие7.
Отново подновявам призива за завръщането ни към добродетелта. Добродетелта е силата и мощта на дъщерите Божии. Как ли би изглеждал светът ако добродетелта — модел на мисълта и поведението, основан на високи морални стандарти8 — отново се счита в нашето общество за качество с много висока стойност? Ако безнравствеността, порнографията и малтретирането намалеят, не би ли имало по-малко разбити бракове, разбити животи и разбити сърца? Не биха ли могли медиите да облагородяват и дават сила на скъпоценните Божии дъщери, а не да ги третират като предмети и да ги принизяват? Ако цялото човечество можеше наистина да разбере колко важно е следното твърдение: „Ние сме дъщери на нашия Небесен Отец”, как ли щяха да бъдат уважавани жените и как щяха да се отнасят към тях?
Преди няколко години, когато този Център за конференции бе почти завършен, аз влязох в тази свята сграда на нивото на балконите с каска и предпазни очила, готова да чистя с прахосмукачката мокета, в чието поставяне моят съпруг помагаше. Там, където сега се намира подиума, една машина събираше строителните отпадъци, като така прахът в тази сграда беше гъст. Когато се уталожеше, се събираше на новия мокет. Моята роля бе да чистя с прахосмукачката. И прахосмукачката работеше ли работеше. След три дни малката прахосмукачка просто изгоря!
Следобеда, преди първата обща конференция в тази красива сграда, моят съпруг ми се обади. Той щеше да слага последното парче мокет на този исторически подиум.
Той попита: “Кой стих да напиша на гърба на този мокет?”
А аз отвърнах: „Мосия 18:9: „И да бъдете свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо и на всяко място”.
В един изключително труден свят точно това правят младите жени и всички жени на тази Църква. Те са едно влияние за добро. Те са добродетелни и примерни, умни и трудолюбиви. Техните действия имат значение, защото наистина са различни. Те добре изпълняват своята роля.
Преди години, когато чистех с прахосмукачката този мокет — опитвайки се да изпълня добре дребната си роля — нямах представа, че един ден ще застана на този подиум, стоейки на мокета по него.
Като Божия дъщеря днес аз заставам като свидетел, че Той е жив. Исус е Христос. Той е нашият Изкупител. Чрез Неговата безкрайна изкупителна жертва аз ще се завърна един ден да живея с Него — доказала се, чиста и запечатана във вечно семейство. Завинаги ще Го възхвалявам за привилегията да бъда жена, съпруга и майка. Свидетелствам, че сме водени от Божий пророк, президент Томас С. Монсън, и съм благодарна за праведните мъже, чиято свещеническа сила благославя моя живот. И завинаги ще съм благодарна за силата, която получавам чрез упълномощаващата сила на безпределното Единение на Спасителя, като продължавам да се стремя да „изпълнявам добре ролята си”. В името на Исус Христос, амин.