Спазването на закона е свобода

От старейшина Л. Том Пери

От Кворума на Дванадесетте апостоли

Мъжете и жените получават своята свобода на избор като дар от Бог, но тяхната свобода и съответно тяхното вечно щастие, произлизат от спазване на Неговите закони.

Миналата Коледа получих един специален подарък, който донесе със себе си много спомени. Подари ми го моята племенница. Бе едно от нещата, които оставих в стария ни семеен дом, когато се преместих след сватбата ми. Подаръкът бе тази малка кафява книжка, която държа в ръката си. Това е една книжка, която се даваше на военнослужещите светии от последните дни, които влизаха във въоръжените сили по време на Втората световна война. Аз лично считах тази книжка за подарък от президент Хибър Дж. Грант и съветниците му, Дж. Рубен Кларк младши и Дейвид О. Маккей.

В началото на книгата тези трима Божии пророци са написали: „Дейността на въоръжените сили не ни позволява да поддържаме постоянна лична връзка с теб, нито пряко, нито чрез представител. Най-доброто нещо, което можем да направим, е да дадем в ръцете ти откъси от съвременно откровение и обяснения на принципите на Евангелието, които навсякъде да ти дават подновена надежда и вяра, а също подкрепа, утеха и мир на духа”¹.

Днес ние се намираме в друга война. Този път тя не е въоръжена. Това е война с мисли, думи и дела. Това е война с греха и повече от всякога имаме нужда да ни се напомня да спазваме заповедите. Светския начин на мислене се е наложил навсякъде, а много от неговите вярвания и практики му са в пряко противоречие с тези, които са постановени от самия Господ за полза на чедата Му.

В малката кафява книжка, веднага след писмото от Първото Президентство, има една “Въвеждаща бележка за мъжете в армията”, наречена „Спазването на закона е свобода”. Бележката прави паралел между военния закон, който е наложен „за доброто на всички, които са в армията” и божествения закон.

Бележката гласи: „Във вселената, където Бог управлява, има всеобщ и вечен закон с определени благословии и неотменими наказания”.

Последните думи на тази бележка наблягат на спазването на Божия закон: „Ако желаеш да се завърнеш при обичните си хора с вдигната глава … ако искаш да си мъж и да живееш изобилно, спазвай Божия закон. Като правиш това, ще можеш да добавиш към тези безценни свободи, които се опитваш да запазиш, още една, на която другите определено могат да разчитат — свобода от греха, защото, наистина, „спазването на закона е свобода”².

Защо изразът „спазването на закона е свобода” ми звучеше толкова истинен тогава? Защо и сега той ни звучи толкова истинен?

Вероятно защото ни е дадено знание за нашата доземна история. Ние знаем, че когато Бог, Вечния Отец, ни представил Своя план в началото на времето, Сатана искал да го промени. Казал, че щял да изкупи цялото човечество. Нито една душа нямало да се изгуби и Сатана бил уверен, че можел да изпълни предложението си. Но то имало неприемлива цена — унищожаването на свободата на избор на човека, която била и е дар, даден от Бог (вж. Моисей 4:1–3). Относно този дар президент Харолд Б. Лий казва: „След самия живот, свободата на избор е най-великият дар на Бог към човечеството”³. Затова не е нещо маловажно, че Сатана искал да пренебрегне свободата на избор на човека. Всъщност, това става основната причина за Войната в небесата. Победата във Войната в небесата е победа за свободата на избор на човека.

Сатана обаче не е приключил с това. Резервният му план — планът, който той използва от времето на Адам и Ева — е да изкушава мъжете и жените, за да докаже, че не заслужаваме Божия дар — дара на свободата на избор. Сатана има много причини да върши това, което върши. Вероятно главната е мотивът за отмъщение, но той също така иска да направи мъжете и жените нещастни, нещастни като него самия. Никой от нас обаче не трябва да подценява колко силно е желанието на Сатана да успее. Неговата роля в Божия вечен план създава „противопоставяне във всички неща” (2 Нефи 2:11) и изпитва нашата свободна воля. Всеки избор, който аз и вие правим, е изпитание на нашата свободна воля — дали ще изберем да спазваме или не Божиите заповеди е действително избор между „свобода и вечен живот” и „пленничество и смърт”.

Това основно учение ясно е изложено във 2 Нефи, втора глава: „Затова човеците са свободни според плътта; и всички неща са им дадени, които са нужни на човека. и те са свободни да изберат свобода и вечен живот чрез Великия Ходатай на всички човеци, или да изберат пленничество и смърт, според пленничеството и властта на дявола; защото той иска всички човеци да бъдат окаяни като него” (2 Нефи 2:27).

В много отношения този свят винаги е бил във война. Считам, че когато Първото Президентство ми изпрати моята малка кафява книжка, те бяха загрижени за една много по-голяма война от Втората световна война. Също така считам, че те са се надявали книжката да бъде като щит на вяра срещу Сатана и армиите му в тази по-голяма война — войната срещу греха — и да ми напомня да живея според заповедите Божии.

Един начин да си направим самооценка и да се сравним с предишните поколения е като използваме един от най-старите известни на човека стандарти — десетте Божи заповеди. За голяма част от цивилизования свят, особено за юдео-християнския свят, десетте божи заповеди представляват най-приеманото и трайно изобразяване на разграничението между доброто и злото.

Според мен, четири от десетте Божи заповеди днес се приемат също толкова сериозно както и винаги. В нашата култура ние презираме и заклеймяваме убийството, кражбата и лъжата и все още вярваме в отговорността на децата към родителите им.

Но като цяло нашето общество редовно пренебрегва останалите шест заповеди:

Ако светските приоритети могат да бъдат показателни, действително имаме „други богове”, които поставяме преди истинния Бог.
Правим си кумири от известните личности, начин на живот, богатство и, да, понякога от образи и предмети.
Използваме Божието име по всякакви богохулни начини, включително във възклицанията и псуването ни.
Използваме неделния ден за най-големите си мачове, най-сериозните развлечения, най-голямото си пазаруване и за всичко друго, но не и за почитане на Бог.
Считаме сексуалните връзки извън брака за развлечение и забавление.
А желанието да притежаваме нещата на другите е станало твърде популярно в нашия начин на живот. (Вж. Изход 20:3–17.)

Пророци от всички диспенсации непрекъснато са ни предупреждавали за двете по-сериозни заповеди, свързани с убийството и прелюбодеянието. Виждам общата основа на тези две важни заповеди — вярването, че животът е даден от Бог и че нашите физически тела, храмовете на смъртния живот, трябва да бъдат създавани в рамките и по начина, които Бог е постановил. Заместването на Божиите закони със собствени правила, когато и да било в живота, е върховен пример за самонадеяност и дълбочина на греха.

Основните резултати от тези влошаващи се отношения към светостта на брака са последиците за семействата — силата на семействата се влошава със заплашителна скорост. Това влошаване уврежда цялото общество. Виждам пряка причина и следствие. Когато се откажем от своята обвързаност и вярност към брачния партньор, ние премахваме лепилото, което помага на обществото ни да бъде едно цяло.

Един полезен начин да гледаме на заповедите е като на любящ съвет от един мъдър и всезнаещ Небесен Отец. Неговата цел е нашето вечно щастие и дадените от Него заповеди са картата, чрез която да се върнем при Него — единственият начин да бъдем вечно щастливи. Колко важни са домът и семейството за вечното ни щастие? На стр. 141 от малката ми кафява книжка пише: „Действително нашият рай е малко повече от проекция на нашите домове във вечността”⁴.

Учението за семейството и дома бе наскоро повторено с въздействаща яснота и сила в „Семейството: прокламация към света”. Там е заявено вечното естество на семействата и след това е обяснена тяхната връзка с храмовото поклонение. Прокламацията също така излага закона, върху който се основава вечното щастие на семействата, а именно „свещените сили за създаването на потомство (да се използват) само между мъж и жена, законно свързани като съпруг и съпруга”⁵.

Бог разкрива на Своите пророци, че съществуват морални принципи. Грехът винаги ще бъде грях. Нарушаването на Господните заповеди винаги ще ни лишава от Неговите благословии. Светът се променя непрекъснато и драматично, но Бог, Неговите заповеди и обещаните благословии не се променят. Те са неотменни и непроменливи. Мъжете и жените получават своята свобода на избор като дар от Бог, но тяхната свобода и съответно тяхното вечно щастие, произлизат от спазване на Неговите закони. Както Алма съветва съгрешилия си син Кориантон: „Нечестието никога не е било щастие” (Алма 41:10).

В тези дни на възстановяване на пълнотата на Евангелието, Господ отново ни е разкрил благословиите, обещани при спазване на заповедите Му:

В Учение и Завети, раздел 130, четем:

„Има закон, безвъзвратно постановен в небесата още преди основаването на този свят, на който са основани всички благословии.

И когато получаваме каквато и да е благословия от Бога, това е чрез подчинение на онзи закон, на който тя се основава” (У. и З. 130:20–21).

Със сигурност не може да има друго учение, по-силно изразено в Писанията, от Господните непроменливи заповеди и тяхната връзка с нашето щастие и добруване като отделни хора, като семейства и като общество. Съществуват морални принципи. Нарушаването на Господните заповеди винаги ще ни лишава от Неговите благословии. Тези неща не се променят

В един свят, в който моралният компас на обществото се колебае, възстановеното Евангелие на Исус Христос никога не се колебае, нито пък трябва да се колебаят неговите колове и райони, неговите семейства и отделни членове. Не трябва да избираме кои заповеди според нас са важни за спазване, а да признаем всички Божии заповеди. Трябва да стоим непоколебими, имайки съвършена увереност в Господното постоянство и съвършено доверие в Неговите обещания.

Нека винаги да бъдем като светлина на хълма, пример за спазване на заповедите, които никога не са се променяли и никога няма да се променят. Също както тази малка книжка насърчава военнослужещите светии от последните дни да стоят морално непоколебими по време на война, нека и ние в тази война в последните дни да бъдем като маяк за цялата земя и особено за Божиите чеда, които желаят да получат Господните благословии. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.