Последователи на Христа
От старейшина Далин Х. Оукс
От Кворума на Дванадесетте апостоли
Следването на Христос не е случайно действие или нещо, което правим от време на време, а постоянна отговорност и начин на живот, които намират израз по всяко време и на всяко място.
Един от нашите най-любими химни, изпълнен от Хора на Табернакъла тази сутрин, започва със следните думи:
„Следвайте Ме, елате с Мен!” —
каза Спасителят любим.
С Него едно когато сме,
в стъпките святи ще вървим1.
Тези думи, вдъхновени от първата покана на Спасителя към Неговите ученици (вж. Матея 4:19), са написани от Джон Никълсън — обърнат във вярата шотландец. Като много от нашите ранни ръководители, той е имал малко формално образование, но дълбока любов към нашия Спасител и плана на спасение2.
Всички послания от тази конференция ни помагат да следваме стъпките на нашия Спасител, Чиито пример и учения очертават пътеката за всеки последовател на Исус Христос.
Подобно на всички християни, членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни изучават живота на нашия Спасител, така както е описан в новозаветните книги на Матея, Марка, Лука и Иоана. Ще разгледам примери и учения, съдържащи се в тези четири книги на Светата Библия и ще поканя всеки един от нас и всички останали християни да обмислим как Неговата възстановена Църква и всеки от нас отговаря на изискванията за последовател на Христос.
Исус учи, че кръщението е нужно, за да влезем в царството Божие (вж. Иоана 3:5). Той започва служението Си като бива кръстен (вж. Марка 1:9) и след това Той и Неговите последователи кръщават други (вж. Иоана 3:22–26). Ние следваме този пример.
Исус започва проповядването Си като кани Своите слушатели да се покаят (вж. Матея 4:17). Това все още е посланието на Неговите служители към света.
По време на цялото Си служение, Исус дава заповеди. И Той учи: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди” (Иоана 14:15; вж. също стихове 21, 23). Той потвърждава, че спазването на Неговите заповеди ще изисква от последователите Му да изоставят както това, което по Неговите думи: „се цени високо между човеците” (Лука 16:15), така и „човешкото предание” (Марка 7:8; вж. също стих 13). Той също предупреждава: „Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази” (Иоана 15:19). Както апостол Петър по-късно заявява, последователите на Исус следва да са „люде, които Бог придоби” (1 Петрово 2:9).
Светиите от последните дни разбират, че не трябва да сме „от света” или да сме ограничени от „човешкото предание”, но подобно на други последователи на Христос, ние понякога намираме за трудно да се отделим от света и неговите традиции. Някои хора извайват себе си според светските нрави, както казва Исус за неколцина, които е учил: „защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога” (Иоана 12:43). Тези провали в следването на Христос са прекалено многобройни и прекалено индивидуални, за да бъдат изброени тук. Те обхващат всякакъв вид светски практики, като политическа коректност и крайности в облеклото и външния вид до отклонения от основни ценности като вечната природа и функция на семейството.
Ученията на Исус нямат за цел да бъдат теоретични. Те винаги са били давани, за да бъдат прилагани. Исус проповядва: „И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек” (Матея 7:24; вж. още Лука 11:28) и „Блажен е оня слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така” (Матея 24:46). В друг обичан химн пеем:
Както учи Исус, хората, които Го обичат ще спазват Неговите заповеди.Те ще се подчиняват, както каза президент Томас С. Монсън тази сутрин. Следването на Христос не е случайно действие или нещо, което правим от време на време, а постоянна отговорност и начин на живот, които намират израз по всяко време и на всяко място. Спасителят учи на този принцип и на това как да си спомняме и да продължаваме да го следваме, като въвежда обреда на причастието. Ние знаем от съвременно откровение, че Той заповядва на своите последователи да вземат от тези символи в Негово възпоменание (вж. Ръководство към писанията, Превода на Джозеф Смит, Матея 26:22, 24 и Превода на Джозеф Смит Марка 14:21–24). Членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни следват тази заповед ежеседмично, като присъстват на църковни събрания, по време на които взимат от хляба и водата и сключват завет, че винаги ще си спомнят за Него и ще спазват Неговите заповеди.
Исус учи, че всички хора „трябва всякога да се молят” (Лука 18:1). Той също дава пример, когато „прекар(в)а цяла нощ в молитва към Бога” (Лука 6:12) преди да призове Своите дванадесет апостоли. Подобно на други християни, ние се молим по време на всички наши църковни събрания. Също така се молим за напътствие и сме учени, че трябва често да отправяме лични молитви и всеки ден да коленичим в молитва като семейство. Подобно на Исус, ние се молим на Небесния Отец, като правим това в святото име на Исус Христос.
Спасителят призовава дванадесетте апостоли да помагат в Неговата Църква и им дава ключовете и властта да продължат това дело и след Неговата смърт (вж. Матея 16:18–19; Марка 3:14–15; 6:7; Лука 6:13). Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, като възстановената Църква на Исус Христос, следва този пример в организацията си и в предаването на ключовете и властта на апостолите.
Някои от хората, които Христос призовава да Го следват, не се отзовават веднага, а отлагат, за да свършат определени семейни задължения. Исус отвръща: „Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство” (Лука 9:62). Много светии от последните дни прилагат на практика този важен принцип, проповядван от Исус. Това включва прекрасния пример на хиляди възрастни мисионерски двойки, както и други, които са оставили деца и внуци, за да изпълнят мисионерските задължения, за които са били призовани.
Исус учи, че Бог е създал мъжа и жената, и че мъжът ще остави родителите си и ще се привърже към съпругата си (вж. Марка 10:6–8). Нашата отдаденост на това учение е добре известна.
В познатата притча за изгубената овца Исус учи, че ние трябва да направим всичко възможно в търсенето на отделилите се от стадото (вж. Матея 18:11–14; Лука 15:3–7). Както знаем, президент Томас С. Монсън силно набляга на това напътствие чрез своя забележителен пример и учения относно спасението на нашите ближни4.
В нашите усилията да спасим хората, които са се отклонили, ние следваме съвършения пример на Спасителя и ученията Му относно любовта: „Да възлюбиш ближния си, както себе си” (Матея 22:39). Той дори ни заповядва да обичаме нашите врагове (вж. Лука 6:27–28). И в Неговите велики учения към края на земното Си служение, Той казва:
„Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си” (Иоана 13:34–35).
Като част от това да се обичаме един друг Исус учи, че когато ни е сторено зло от другите, ние трябва да им прощаваме (вж. Матея 18:21–35; Мака 11:25–26; Лука 6:37). Мнозина изпитват трудности с тази тежка заповед, но ние всички сме запознати с вдъхновяващи примери на светии от последните дни, които с обич са простили дори и най-сериозните злини. Например, Крис Уилямс черпи сила от вярата си в Исус Христос, за да прости на пияния шофьор, който е причинил смъртта на съпругата му и на две от децата им. Само два дни след трагедията и все още дълбоко разстроен, този прощаващ мъж, тогава служейки като един от нашите епископи, казва: „Като последовател на Христос нямах друг избор”5.
Повечето християни дават на бедните и на нуждаещите се, както учи Исус (вж. Матея 25:31–46; Марка 14:7). В следването на това учение на нашия Спасител, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и нейните членове се отличават. Нашите членове правят щедри дарения на благотворителни фондации и даряват личната си служба, както и други дарения на бедните и нуждаещите се. В допълнение, нашите членове постят в продължение на две хранения всеки месец и даряват най-малкото цената за тези хранения като дарение от пост, което нашите епископи и президенти на клон използват в помощ на нуждаещите се членове. Нашето постене в помощ на гладните е акт на щедрост и когато се извършва с искрено намерение е едно духовно пиршество.
По-малко известна е глобалната хуманитарна дейност на нашата Църква. Използвайки средства, дарени от щедри членове, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни изпраща храна, дрехи и други предмети от първа необходимост за облекчаването на страдащи възрастни и деца по целия свят. Тези хуманитарни дарения, възлизащи на стотици милиони долара през последното десетилетие, са направени без оглед на религия, раса или националност.
Нашето голямо усилие да се помогне след земетресението и цунамито в Япония през 2011 г. възлиза на 13 милиона долара отпуснати финансови средства и помощи. В допълнение, повече от 31 000 доброволци от Църквата са дарили повече от 600 000 часа служба. Нашата хуманитарна помощ за пострадалите от урагана Санди в източните Съединени Щати включва огромни дарения от различно естество, както и почти 300 000 часа служба от около 28 000 членове на Църквата, участвали в почистването. Сред многото други примери от миналата година, ние сме дарили 136 000 килограма дрехи и обувки за бежанците в африканската страна Чад. През изминалите 25 години сме помогнали на близо 30 милиона хора в 179 страни6. Наистина хората, наречени „мормони”, знаят как да дават на бедните и нуждаещите се.
В последното Си библейско учение нашият Спасител напътства Своите последователи да проповядват ученията Му на всеки народ и всяко създание. От началото на Възстановяването Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни се е стремила да следва това учение. Дори когато сме били една бедна и преминаваща през трудности нова църква със само няколко хиляди члена, нашите ранни ръководители са изпращали мисионери през океаните, на изток и на запад. Като Църква, ние продължаваме да проповядваме християнското послание и до днес, нашата уникална мисионерска програма разполага с над 60 000 пълновременни мисионера, както и хиляди други, които служат на непълновременни мисии. Имаме мисионери в повече от 150 страни и територии по целия свят.
В заключение на Своето велико поучение на планината, Исус учи: „И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец” (Матея 5:48). Целта на това учение и целта в следването на нашия Спасител е да отидем при Отца, Когото нашият Спасител нарича „Моя Отец и вашия Отец, … Моя Бог и вашия Бог” (Иоана 20:17).
От съвременно откровение, налично единствено във възстановеното Евангелие, ние знаем, че учението да се стремим към съвършенство е част от плана на Бог Отец за спасението на Неговите чеда. В този план, ние всички сме наследници на нашите небесни родители. Апостол Павел проповядва, „че сме Божии чада” и „ ако сме чада то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа” (Римляните 8:16–17). Това означава, както ни е казано в Новия завет, че сме “наследници на вечен живот” (Тита 3:7) и ако се доближаваме към Отца, ние следва да „наследи (м всички) неща” (Откровението 21:7) — всичко, което Той има — понятие, което нашите смъртни умове едва могат да проумеят. Но поне можем да разберем, че постигането на тази крайна съдба във вечността е възможно само ако следваме нашия Спасител Исус Христос, който учи, че „никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (Иоана 14:6). Ние се стремим да Го следваме и да ставаме по-подобни на Него тук и занапред. И така, в последните строфи на нашия химн „Следвайте Ме, елате с Мен!”, ние пеем:
В този жесток свят на сълзи
верни и предани да сме.
Тука със Господ да вървим,
с Него и в светлото небе. …
Чака ни слава, благодат
с Него, Учителя блажен,
спазваме ли светите слова:
„Следвайте Ме, елате с Мен”7.
Свидетелствам за нашия Спасител Исус Христос, Чиито учения и пример се стремим да следваме. Той кани всички нас, които сме обременени, да дойдем при Него, да се учим за Него, да Го следваме и така да намерим покой за душите си (вж. Матея 4:19; 11:28). Свидетелствам за истинността на Неговото послание и за божествената мисия и власт на Неговата възстановена Църква, в името на Исус Христос, амин.