Когато спасите едно момиче, спасявате поколения
От Мери Н. Кук
Първа съветничка в Общото президентство на Младите жени
Добродетелният ви живот ще благослови вашите предци, вашите семейства сега и бъдещите членове на семействата ви.
За мен е чест да се обърна към смелите млади жени на Църквата. Виждаме ви как напредвате по пътя на хората, които почитат заветите си, и знаем, че добродетелният ви живот ще благослови вашите предци, вашите семейства сега и бъдещите членове на семействата ви, защото както казва президент Гордън Б. Хинкли: „Когато спасите едно момиче, спасявате поколения”1.
Вашият път от завети е започнал, когато сте се кръстили и получили дара на Светия Дух. Той продължава ежеседмично в събранието за причастие — едно свято място, където подновявате кръщелния си завет. Сега е времето да се подготвите да сключите храмовите завети. „Свещените обреди и завети, достъпни в светите храмове, (ни) дават възможност да се завърнем в присъствието на Бог, а на семействата (ни) да бъдат свързани за вечността”2.
Застанете на свети места заради вашите предци. „Всяко човешко същество, което идва на тази земя, се сформира от поколения родители. Изпитваме естествен копнеж да се свържем с предците си”3. Като работите по семейната си история и участвате в извършването на храмова работа, вие вплитате живота си в живота на вашите предци, като им предоставяте спасителни обреди.
Застанете на свети места за себе си и за семейството си. Вашият праведен пример ще бъде източник на велика радост, независимо от обстоятелствата в семейството ви. Вашите праведни избори ще ви подготвят да сключите и спазвате свещени завети, които да свържат семейството ви завинаги.
Застанете на свети места заради бъдещото си семейство. Вземете решение да бъдете запечатани за съпруга си чрез святото свещеничество в храма, когато положите основата на вашата вечна семейна единица. Вашите деца ще бъдат благословени с истина, когато вплетете праведния си пример и непоклатимото си свидетелство в техния живот и ги водите по пътя на заветите.
Видях тези вечни принципи изобразени на един Международен конкурс по изобразително изкуство за младежи. Меган Уорнър Тейлър дигитално бе създала снимка, която представлява съвременен поглед към притчата на Христос за десетте девици4. Запознах се с Меган и тя обясни символизма на десетата девица, която тя описва като една добродетелна и изпълнена с вяра млада жена, подготвена да сключи и спазва свещените храмови завети. Както и при всички разумни девици, нейната лична подготовка идвала от това, че тя добавяла масло в лампата си капка по капка чрез постоянно праведен начин на живот. Забелязах красивата й плитка. Меган ми обясни, че плитката представлява вплитането на добродетелния живот на тази млада жена в безброй поколения. Единият кичур представляваше вплитането на нейната любов и уважение към предците й, вторият — вплитането на нейното праведно влияние върху настоящото й семейство, а третият — вплитането на нейния живот на подготовка в живота на поколенията след нея.
Запознах се с една друга млада жена, чиито ранни духовни преживявания са вплели един живот на праведност в много поколения.
Един красив септемврийски следобед аз и съпругът ми бяхме в храма, очаквайки възможността да участваме в храмовите обреди. Крис, един наш приятел, влезе в залата. Беше чудесно да видим този млад мъж, който наскоро се бе завърнал от мисия в Русия.
Непосредствено преди началото на сесията, една прекрасна млада жена седна до мен. Тя сияеше, усмихваше се и бе изпълнена със светлина. Исках да се запозная с нея, затова тихо се представих. Тя ми прошепна името си, Кейт, и от фамилното й име се сетих за едно семейство, което бе живяло в Мичиган, където семейството ми живя преди време. Кейт бе тяхната пораснала дъщеря, която преди пет седмици се бе завърнала от мисията си в Германия.
По време на сесията от ума ми не излизаше следната мисъл: „Запознай Кейт с Крис”. Опитах се да отклоня този подтик, мислейки си: „Кога, къде, как?” Докато се приготвяхме да си тръгнем, Крис дойде да ни каже довиждане и аз се възползвах от тази възможност. Придърпах Кейт и прошепнах: „Вие сте двама добродетелни млади хора, които трябва да се познават”. Излязох от храма доволна, че съм действала съгласно подтика.
По пътя ни към вкъщи, съпругът ми и аз обсъдихме спомените си за трудностите, които се бяха случили на семейството на Кейт. Оттогава насам опознах Кейт по-добре и тя ми помогна да разбера причините за радостния й лик, който видях в храма през онзи ден.
Кейт винаги се бе опитвала да стои на своя път на завети, като търси свети места. Тя бе отгледана в дом, където провеждането на семейна домашна вечер, семейните молитви и семейното изучаване на Писанията бяха направили дома й свято място. Като дете тя бе научила за храма и „Искам да видя храма” била любимата й песен за семейна домашна вечер5. Докато била малко момиче, тя гледала на родителите си като на пример за търсене на свято място, когато те ходели събота вечер в храма вместо да отидат на кино или на вечеря.
Тя много обичала баща си и се възползвала от свещеническата му власт, за да сключи първия си завет на кръщението. След това чрез ръкополагане тя получила Светия Дух. Кейт казва: „Вълнувах се да получа Светия Дух и знаех, че Той ще ми помогне да остана на пътеката към вечния живот”.
Животът за Кейт продължил по благословен и щастлив начин. Когато навършила 14, тя започнала да учи в гимназия и обичала Семинара — още едно свято място, където да учи за Евангелието. Един ден учителят й започнал да говори за изпитания и обещал на всички, че ще имат такива. Тя си казала: „Не искам да имам изпитания, не искам да чувам за това”.
Само няколко седмици след това баща й се събудил в неделята на Великден изключително болен. Кейт каза: „Баща ми бе много здрав човек, бе участвал в маратони. Майка ми толкова се ужаси от това колко е болен, че го заведе в болницата. В рамките на 36 часа той претърпя масивен инсулт, който засегна по-голямата част от тялото му. Можеше да мига, но останалата част от тялото му не функционираше. Спомням си, че като го видях си помислих: „О не, случва се. Учителят ми в Семинара беше прав. Имам изпитание”. След няколко дни бащата на Кейт починал.
Кейт продължи да разказва: „Беше толкова трудно. На никого не пожелавам да загуби героя на живота си. Знаех, че мога да направя от това трамплин за растеж или да го направя препятствие. Не исках това да разруши живота ми, защото бях само на 14 години. Опитах се да бъда колкото се може по-близо до Господ. Четях много от Писанията. Алма глава 40 ме увери, че възкресението е реално и че чрез Единението на Христос мога отново да бъда с баща си. Много се молих. Пишех в дневника си колкото можех по-редовно. Поддържах свидетелството си живо като го записвах. Всяка седмица ходех на църква и на дейностите на Младите жени. Заобиколих се с добри приятели. Бях близка със загрижените си роднини и особено с мама, която бе силата на семейството ни. Исках свещенически благословии от дядо ми и от други носители на свещеничеството”.
Тези последователни избори, също като тези на мъдрата девица, добавяли масло към лампата на Кейт. Тя била мотивирана от желанието си да бъде отново с баща си. Кейт знаела, че баща й знае за нейните избори и не искала да го разочарова. Тя искала вечна връзка с него и разбирала, че оставането на пътеката на заветите би помогнало да запази живота си плътно вплетен в неговия.
Изпитанията обаче не престанали. Когато Кейт навършила 21 и подала документите си за мисия, майка й получила диагноза рак. Кейт трябвало да вземе много важно решение в живота си. Да остане ли вкъщи и да подкрепя майка си или да отиде на мисия? Майка й получила свещеническа благословия, която й обещала, че ще преодолее болестта. Уверена от тази благословия, Кейт продължила с вяра плановете си да отслужи мисия.
Кейт каза: „Това беше стъпка в мрака, но по време на мисията ми, светлината дойде и аз получих новини, че благословията на майка ми се е превърнала в реалност. Бях толкова щастлива, че не отложих тази служба за Господ. Когато настъпят трудни моменти, струва ми се, че е лесно да станем апатични и да не искаме да продължаваме напред, но ако поставим Господ на първо място, трудностите могат да доведат до красиви благословии. Може да видиш Неговата ръка и да се случат чудеса”. Кейт изпитва реалността на думите на президент Томас С. Монсън: „Най-значимите ни възможности ще дойдат във времена на най-голяма трудност”6.
Кейт имала този вид вяра, защото разбирала плана на спасение. Тя знаела, че сме живели преди, че земята е време на изпитание и че ще живеем отново. Тя имала вярата, че майка й ще бъде благословена, но от опита с баща си, тя знаела, че дори и майка й да почине, всичко ще е наред. Тя казва: „Аз не просто оцелях след смъртта на баща ми, но тя стана една положителна част от моята идентичност и ако моята майка ми бе отнета, щеше да се случи същото. Това щеше да вплете по-голямо свидетелство в живота ми”7.
Кейт търсела свято място вечерта, когато я срещнах в храма. Желаейки да вплете стегнато вечните връзки, които идват чрез службата в храма, тя последвала примера на родителите си за редовно посещение на храма.
Нищо особено не се случило вечерта, когато запознах Кейт с Крис, но при търсенето на друго свято място следващата неделя, Кейт срещнала Крис измежду стотици млади несемейни на едно духовно послание на Института. Там те научили повече един за друг. Няколко седмици по-късно Крис я поканил да гледа Общата конференция с него. Те продължили да търсят места, които приканвали Духа, през цялото си ухажване и в крайна сметка се запечатали в храма — святото място, където те били запознати един с друг. И двамата сега изпълняват святата отговорност на родители, вплитайки свидетелствата си за плана на спасение в живота на техните три малки момченца, водейки ги по пътеката на заветите.
„Когато спасите едно момиче, спасявате поколения”. Решението на Кейт, когато била на 14 години, да остане на пътеката, непрекъснато добавяло масло в лампата й, а заставането на свети места е спасило и ще спасява поколения. Издирването на нейните предци и службата в храма е вплело нейното сърце с техните. Участването в работата по семейната история и храмовата работа също така ще вплете сърцата ви заедно и ще предостави на предците ви възможността за вечен живот.
Животът според Евангелието в дома ви също ще добавя масло към лампата ви и ще вплита духовна сила в дома ви сега и ще благославя бъдещето ви семейство по безброй начини. Освен това, както казва старейшина Робърт Д. Хейлз: „Ако примерът, който сме видели от родителите ни не е добър, наша отговорност е да нарушим цикъла … и да научим правилни традиции за поколенията, които ще дойдат”8.
Решете сега да направите всичко възможно, за да пълните лампите си, за да може силното ви свидетелство и примера ви да бъдат вплетени в живота на много поколения — минали, настоящи и бъдещи. Свидетелствам, че добродетелният ви живот не само че ще спаси поколения, но и ще спаси вашия вечен живот, защото това е единственият начин да се завърнем при нашия Небесен Отец и да намерим истинска радост сега и през цялата вечност. В името на Исус Христос, амин.