Силата на свещеничеството на един млад мъж
От старейшина Тад Р. Калистър
От Президентството на Седемдесетте
Ако се използва в праведност, свещеничеството на един млад мъж е също толкова въздействащо, колкото свещеничеството на възрастния мъж.
През 1878 г. моят прадядо, Джордж Ф. Ричърдс, бил на 17-годишна възраст. Както понякога се случвало в онези времена, той вече бил ръкоположен в сан старейшина. Една неделя майка му стенела от силна болка. Тъй като баща му не бил там, епископът и неколцина други били поканени да й дадат благословия, но не последвало никакво облекчение. Съответно, тя се обърнала към сина си Джордж и го помолила да положи ръце на главата й. Той записал в дневника си: „Насълзен заради страданието на майка ми и молбата да извърша обряд, който никога не бях извършвал, аз се оттеглих в една стая, където плаках и се молих”.
Когато се успокоил, той положил ръцете си върху нея и й дал една много проста благословия. По-късно отбелязал: „Майка ми спря да стене и получи облекчение от страданието си, докато ръцете ми все още бяха върху главата й”. След това той записал в дневника си следното най-проницателно наблюдение. Той каза, че винаги е чувствал, че причината майка му да не получи облекчение от благословията на епископа не била, защото Господ не е почел благословията на епископа, а защото Господ бил запазил тази благословия за едно момче, за да го научи на урок, че ако се използва в праведност, свещеничеството на един млад мъж е също толкова въздействащо, колкото свещеничеството на възрастния мъж.
Тази вечер искам да ви говоря за тази сила. Въпреки че ще говоря за президенти на кворума на дяконите, принципите, които ще обсъдя, са приложими за всички младежи, носители на Аароновото свещеничество, и техните ръководители, в това число нашите президенти на кворумите на учителите и помощниците на президентите на кворума на свещениците.
Докато служех като президент на мисия, забелязах, че по време на мисионерските си години, младите мъже претърпяват драматично увеличаване на духовността и ръководните си умения. Ако можехме някак да определим количеството на тези качества по време на техните години в Аароновото свещеничество и по време на мисията им, те биха изглеждали подобно на линията, която виждате на тази графика. Мисля че има поне три ключови фактора, които допринасят за толкова драматичен растеж по време на мисионерските години: (1) ние се доверяваме на тези млади мъже повече от всякога, (2) имаме високи, но любящи очаквания от тях и (3) ние ги обучаваме отново и отново, за да могат да изпълнят отлично тези очаквания.
Някой може уместно да попита: „Защо същите тези принципи да не могат да се приложат при президентите на кворумите на дяконите?” Ако това се правеше, вероятно нарастването щеше да започне много по-рано и да изглежда подобно на това. За момент бих искал да поговоря как тези принципи биха могли да се приложат към един президент на кворума на дяконите.
Първо — доверие. Можем да поверим на нашите президенти на кворумите на дяконите по-голяма отговорност. Господ определено го прави и това се вижда от Неговата готовност да им даде ключове, т.е. правото да председателстват и ръководят работата в техния кворум. Като доказателство за това доверие, ние призоваваме чрез откровение президентите на кворума на дяконите, а не само по старшинство или друг подобен фактор. Всеки ръководител в тази Църква, включително президента на кворума на дяконите, има правото да знае и трябва да знае, че е призован чрез откровение. Тази увереност му помага да знае, че Бог Му има доверие и го подкрепя.
Второто и третото качество са взаимосвързани — високи очаквания и съответното обучение, за да бъдат изпълнени те. На мисионерското поле научих важен урок: мисионерите по принцип се издигат или спадат до нивото на очаквания на техния президент на мисия и това е валидно и за президентите на кворума на дяконите. Ако от тях се очаква само да ръководят събранията на кворума и да посещават събранията на младежкия комитет към епископството, тогава това е всичко, което те ще правят. Но вие, ръководители, може да им дадете по-широка визия — Господната визия. И защо това е толкова важно? Защото по-широката визия е придружена от по-голяма мотивация.
Присъщо за всяко призование в тази Църква е правото за получаване на откровение. Затова тези президенти на кворума на дяконите трябва да знаят, че имат правото да получат откровение, за да препоръчат своите съветници, правото да получат откровение относно спасяването на изгубените и правото да получават откровение, за да обучават членовете на кворума в техните задължения.
Мъдрият ръководител научава президента на кворума на дяконите на онези принципи, които ще му бъдат от полза за получаването на откровение. Той може да го научи на недвусмисленото обещание на Господ: „Ако поискаш, ще получаваш откровение след откровение” (У. и З. 42:61). Господ е много щедър при даването на откровения. Не напомня ли Той на Джозеф Смит и Оливър Каудъри: „колкото пъти си Ме питал, ти си получавал напътствия от Моя Дух” (У. и З. 6:14)? Така може да е и с вашите президенти на кворума на дяконите. Господ ви обича и иска да ви разкрие желанието и волята Си. Можете ли изобщо да си представите Господ да има проблем, който не може да разреши? Аз не мога. Поради това, че вие имате правото на откровение, Той може да ви помогне да разрешите всеки проблем, който имате като президент на вашия кворум, ако само търсите помощта Му.
Вие, прекрасни ръководители, бихте могли да научите този президент на кворума на дяконите, че откровението не е заместител за усърдната работа и подготовката. Президент Хенри Б. Айринг веднъж попитал президент Харолд Б. Лий: „Как да получа откровение?” Президент Лий отговорил: „Ако искаш да получиш откровение, подготви се”1. Мъдрият ръководител може да обсъди с президента на кворума на дяконите известна духовна подготовка, която той може да направи, за да се подготви да препоръча съветниците си. Може би той да трябва да зададе и открие отговори на въпроси като: Кой ще бъде добър пример и ще мотивира другите момчета? Или кой ще бъде чувствителен за нуждите на онези, които са изправени пред специални трудности?
И последно, този мъдър ръководител може да го научи как да разпознава и да действа съгласно откровението, когато то дойде. Живеем в един свят, изпълнен с мигновени действия и бърза скорост, където ярките светлини и тонколоните с висок звук са станали стандарт. Но този млад мъж трябва да знае, че това е светският начин, а не Господният. Спасителят се роди в сравнителната анонимност на една ясла; Той извърши най-величественото и несравнимо действие на всички времена в тишината на една градина; Джозеф получи Първото си Видение в изолираността на една горичка. Божиите отговори идват чрез тихия, тънък глас — чувства на мир или утеха, подтици за извършване на добро, просветление — понякога под формата на малките семенца на мисли, които, ако са почитани и подхранвани, могат да израснат в духовни секвои. Понякога тези подтици или мисли може да накарат вашия президент на кворума на дяконите да препоръча за съветник или да възложи задача на някой млад мъж, който в момента е неактивен.
Преди години, като колово президентство, ние се почувствахме вдъхновени да призовем един добър мъж за колов чиновник. Тогава той имаше проблеми с редовното посещение на църква. Ние знаехме обаче, че ако приемеше призованието, той щеше да свърши чудесна работа.
Ние отправихме призованието, но той отговори: „Не, не мисля, че мога да приема”.
След това дойде един подтик. Казах: „Ами тогава явно кол Глендейл няма да има колов чиновник”.
Шокиран, той отговори: „Какво говорите? Не може да няма човек за колов чиновник”.
Аз отговорих: „Да не би да искаш да призовем някой друг, който да служи като колов чиновник, след като Господ ни е вдъхновил да призовем теб?”
„Добре”, каза той „Приемам”.
И го направи. Има не само много мъже, но и много момчета, които ще приемат призование, когато знаят, че Господ ги призовава и че Той има нужда от тях.
След това можете да обясните на този президент на кворума на дяконите, че едно от Господните очаквания към него е да спаси изгубените, както неактивни, така и нечленове. Господ заявява основната Си мисия с думите: „Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналите” (Матея 18:11). Ако приоритетът на Спасителя е да спасява погиналите, ако това е приоритет на президент Томас С. Монсън, както се вижда от целия му живот, не трябва ли това да е приоритет за всеки ръководител, всеки президент на кворум на дяконите в тази Църква? В сърцевината на нашето ръководство, като основна част от нашето служение, трябва да бъде горящото, мотивиращо, неотслабващо решение да отидем и да намерим изгубените и да ги върнем обратно.
Един млад мъж, който бе посетен от членове на неговия кворума, каза: „За мен бе изненада днес, когато … 30 души дойдоха вкъщи. … Сега имам желанието да ходя на църква”. Как може един младеж да устои на такава любов и внимание?
Вълнувам се, когато чуя многото истории на президенти на кворума на дяконите, които са придобили правилното разбиране и понякога преподават уроци — цели или част от тях — в събранията на кворума си. Преди няколко седмици посетих един урок на кворум на дяконите. Едно 12-годишно момче изнесе 25-минутен урок за Единението. Той започна като попита останалите дякони какво мислят, че представлява Единението. След това сподели няколко подходящи стиха от Писанията и зададе уместни въпроси, на които те отговориха. Осъзнавайки, че остана доста време след приключването на материала за урока, той прояви достатъчно съобразителност и може би бе упътен от баща си да попита ръководителите, които присъстваха, какви въпроси са им били задавани за Единението по време на мисиите им и какви са били отговорите им. След това приключи със свидетелството си. Слушах с възхищение. Помислих си: „Не си спомням, когато бях младеж в Ааронотово свещеничество, някога да съм преподавал значителна част от урок”. Ние можем да повдигнем летвата и разбирането на тези млади мъже и те ще откликнат.
Вие, ръководители, най-добре мотивирате тези президенти на кворума на дяконите, когато им позволите да ръководят и се оттеглите от центъра на внимание в часа. Вие увеличавате призованието си по най-добър начин не когато изнесете страхотен урок, а когато им помогнете да изнесат страхотен урок, не когато спасите някой, а когато им помогнете те да го направят.
Има една стара поговорка: Не умирай преди да си изпял песента си. По същия начин искам да кажа на вас, възрастни ръководители, не бъдете освобождавани, преди да сте изпълнили потенциала си като ръководител на младежите. Учете младежите ни при всяка възможност, учете ги как да подготвят реда на събранието, как да ръководят събрания с достойнство и топлота, как да спасят някой, как да подготвят и да изнасят вдъхновен урок и как да получават откровение. Това ще измери успеха ви: ръководните умения и духовността, които сте насадили в сърцата и умовете на тези млади мъже.
Ако вие, президенти на кворума на дяконите, увеличите призованието си, ще бъдете инструменти в Божиите ръце дори сега, защото, когато се използва в праведност, свещеничеството на младия мъж е също толкова въздействащо, колкото свещеничеството на възрастния мъж. И тогава, когато сключите храмови завети и станете мисионерите и бъдещите ръководители на тази Църква, вече ще знаете как да получавате откровение, как да спасявате другите и как да преподавате ученията на царството със сила и власт. Така ще бъдете младеж с благородно наследство. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, който е Спасителят и Изкупителят на света, амин.