Аз знам тези неща
От президент Бойд К. Пакър
Президент на Кворума на дванадесетте апостоли
От всичко, което съм чел, на което съм бил учен и което съм научил, най-скъпоценната и свята истина, която мога да ви предложа, е моето специално свидетелство за Исус Христос.
През 1992 г., след като служих за девет години като асистент на дванадесетте и 22 години като член на дванадесетте, аз навърших 68 години. Почувствах се вдъхновен да започна едно произведение, което нарекох „Недовършено съчинение”. В първата му част се казва следното:
„Обзе ме мисъл онази нощ,
мисъл мъдра и дълбока.
Дойде ми на ум, когато бях тъй изтощен,
прекалено изморен, за да заспя.
Бях имал много натоварен ден
и размишлявах върху съдбата си.
Ето я и мисълта:
Когато бях млад, не бях на 68!
Можех да се движа без да куцам;
нямах болка в рамото.
Можех да прочета един ред два пъти
и да го цитирам.
Можех да работя часове наред
и рядко спирах, за да си поема дъх.
И нещата, които сега не мога да правя,
тогава усвоявах с лекота.
Ако можех сега да върна годините назад,
ако този избор беше според волята ми,
не бих разменил старините за младостта,
бих изгубил прекалено много.
Доволен съм и ще продължа напред,
като се откажа от младостта си, колкото и велика да е тя.
Нещото, което бих изгубил, ако се върнех назад
е това, което разбирам.
Десет години по-късно реших да добавя още няколко реда към тази поема:
Отлетяха десет години, кой знае накъде
и с тях — голяма част от болката.
Метал в бедрото премахна накуцването;
пак си вървя доста изправен.
Друга пластинка държи здраво шийните прешлени —
какво прекрасно творение!
Помогна ми в последиците от детския паралич;
присъединих се към коравовратното поколение.
Белезите на старостта могат да се видят.
Те не могат да се подобрят.
Единственото нещо, растящо в сила,
е способността ми да забравям.
Вие питате: „Помните ли ме?”
Разбира се, вие сте си същите.
Сега, не се разстройвайте,
ако не мога да се сетя за името ви.
Бих се съгласил, че съм научил някои неща,
които не исках да знам,
но възрастта е донесла тези скъпоценни истини,
които карат Духа да израства.
От всички получени благословии,
най-хубавото нещо в живота ми
е другарството и утехата,
които получавам от моята скъпа съпруга.
Всичките ни деца са сполучили в брака,
имат собствени семейства
с деца и внуци,
и колко бързо пораснаха всички те.
Не съм си променил мнението и с малко дори
относно връщането на младостта.
Писано ни е да остаряваме, защото с това
идва знанието за истината.
Вие питате: „Какво носи бъдещето?
Каква ще бъде моята съдба?”
Ще продължавам напред без да се оплаквам.
Попитайте ме, когато стана на 88!
А миналата година добавих следните редове:
И сега виждате, вече съм на 88.
Годините отлетяха толкова бързо.
Вървях, накуцвах, държах бастуна,
и сега най-накрая карам, но инвалидната си количка.
От време на време си подремвам,
но силата на свещеничеството продължава да съществува.
За всички физически неща, които ми липсват,
има големи духовни придобивки.
Пропътувах над милион километра по света
и още толкова отгоре.
И с помощта на сателити,
пътуванията ми не са приключили.
Сега мога да кажа с пълна увереност,
че познавам и обичам Господ.
Мога да свидетелствам с предците от древността,
като проповядвам Неговото свято слово.
Знам, че каквото е почувствал Той в Гетсиманската градина
е твърде много да бъде разбрано.
Знам, че Той направи всичко това за нас;
нямаме по-велик Приятел.
Знам, че Той ще дойде отново
в сила и слава.
Знам, че ще Го видя отново
в края на разказа на моя живот.
Ще коленича пред наранените Му крака;
ще почувствам сиянието на Неговия Дух.
Моят прошепващ, треперещ глас ще каже:
„Господи мой, мой Боже, аз знам”1.
Наистина знам!
Задните прозорци на нашия дом гледат към малка градинка с цветя и гора, която се намира до един малък поток. Една от стените на къщата е точно до градинката и е гъсто покрита с английски бръшлян. През повечето от годините, този бръшлян е служил като място за гнездене на къщовни сипки. Гнездата в преплитащите се стъбла се намират в безопасност както от лисиците и миещите се мечки, така и от котките, скитащи наоколо.
Един ден настъпи суматоха в бръшляна. Чуха се отчаяни писъци на беда, когато между 8 и 10 сипки от заобикалящата гора се присъединиха към тази врява и тревога. Скоро съзрях източника на тази суматоха. Една змия се беше плъзнала отчасти от бръшляна и висеше пред прозореца на достатъчно разстояние, за да мога да я издърпам. Средната част от тялото на змията имаше две подутини — явно доказателство, че бе погълнала две пиленца от гнездото. През 50-те години, които сме прекарали в нашия дом, никога не бяхме виждали нещо подобно. Това бе преживяване, което се случва веднъж в живота — или поне така си мислехме.
Няколко дни по-късно имаше друга суматоха, този път в преплитащите се стъбла, покриващи заграждението на нашето куче. Чухме същите писъци на тревога и видяхме същата сбирка от съседни сипки. Знаехме кой бе хищникът. Един от нашите внуци се покатери на заграждението и издърпа друга змия, държаща здраво птицата майка, която бе сграбчена в гнездото и умъртвена.
Казах си: „Какво става? Отново ли завземат Едемската градина?”
Тогава ми дойдоха на ум предупрежденията, дадени от пророците. Не винаги ще бъдем в безопасност от влиянието на противника, дори и в нашите собствени домове. Трябва да защитаваме нашите малки пиленца.
Ние живеем в един много опасен свят, който застрашава най-духовните неща. Семейството, основната организация в този живот и във вечността, е под атака от видими и невидими сили. Противникът кръжи наоколо. Целта му е да наранява. Ако отслаби и унищожи семейството, той ще е пожънал успех.
Светиите от последните дни осъзнават превъзхождащата важност на семейството и се стремят да живеят по такъв начин, че противникът да не може да се вмъкне в техните домове. Намираме безопасност и сигурност за себе си и нашите деца, като почитаме заветите, които сме сключили, и като живеем според обикновените дела на послушание, изисквани от последователите на Христос.
Исаия заявява: „Правдата ще издействува мир; и сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века”2.
Този мир също е обещан в откровенията, чрез които Господ заявява: „но ако сте подготвени, вие няма да се боите”3.
Ненадминатата сила на свещеничеството е дадена, за да защитава дома и неговите обитатели. Бащата има властта и отговорността да учи децата си и да ги благославя, както и да им осигурява обредите на Евангелието и всяка друга необходима защита, произтичаща от свещеничеството. Той следва да показва любов, вярност и почит към майката, така че децата да могат да виждат тази любов.
Осъзнал съм, че вярата е една истинска сила, а не просто израз или вярване. Съществуват малко неща, които са по-могъщи от изпълнените с вяра молитви на една праведна майка.
Учете себе си и семействата си за дара на Светия Дух и Единението на Исус Христос. Няма да извършите друго вечно дело по-велико от това, което се случва между четирите стени на вашия собствен дом.
Ние знаем, че сме духовни чеда на небесни родители, че сме тук на земята да получим смъртните си тела и да бъдем изпитвани. Ние, които имаме смъртни тела, имаме силата над създанията, които нямат такива4. Ние имаме свободата да избираме каквото преценим, да избираме нашите действия, но нямаме свободата да избираме последствията. Те идват такива каквито са.
Свободата на избор се определя в Писанията като „морална свобода”, което означава, че можем да избираме между доброто и злото. Противникът се опитва да ни изкушава неправилно да използваме нашата свобода на избор.
Писанията ни учат: „та всеки човек може да действа според ученията и принципите, засягащи бъдещето, според способността да разграничава доброто от злото, която Аз съм му дал, та да може всеки човек да бъде отговорен за собствените си грехове в съдния ден”5.
Алма учи: „Господ не може да гледа на греха и с най-малка степен на позволение”6. За да разберем това, трябва да разграничим греха от грешника.
Например, когато довели при Спасителя жена, хваната в прелюбодейство, явно виновна, Той разрешил случилото се със следните думи: „Иди си, отсега не съгрешавай вече”7. Това е духът на Неговото служение.
Толерантността е добродетел, но като всички добродетели, когато е преувеличена, тя се превръща в порок. Трябва да бъдем внимателни с „клопката на толерантността”, така че да не попаднем в нея. Толерантността, произтичаща от отслабването на законите на земята с цел да се приемат узаконените дела на неморалност, не намалява сериозните духовни последствия, произтичащи от нарушаването на Божия закон за целомъдрие.
Всички хора са родени със Светлината на Христос — едно напътстващо влияние, което позволява на всеки един човек да различава доброто от злото. Какво правим с тази светлина и как отвръщаме на тези подтици да живеем праведно е част от изпитанието на нашата нравственост.
„Защото ето, Духът на Христа е даден на всеки човек, за да може да различава той доброто от злото; ето защо аз ви показвам начина да отсъждате, защото всичко, което ви подбужда да вършите добро и ви убеждава да вярвате в Христа, е изпратено чрез силата и дарбата на Христа; ето защо можете да знаете със съвършено знание, че то е от Бога”8.
Всеки от нас трябва да бъде в състояние да отговаря на вдъхновението и подтиците на Светия Дух. Господ знае как да влива чисто знание в умовете ни, да ни подтиква, напътства, учи, да ни предупреждава. Всеки син или дъщеря на Бог може да узнае нещата, които са им нужни да узнаят незабавно. Научете се да получавате вдъхновение и откровение и да действате според тях.
От всичко, което съм чел, на което съм бил учен и което съм научил, най-скъпоценната и свята истина, която мога да ви предложа, е моето специално свидетелство за Исус Христос. Той е жив. Знам, че Той е жив. Аз съм Негов свидетел. И за Него мога да свидетелствам. Той е нашият Спасител, нашият Изкупител. Сигурен съм в това. За това давам свидетелство в името на Исус Христос, амин.