Думите, които изричаме
От Розмари М. Уикзъм
Обща президентка на Неделното училище за деца
Начинът, по който говорим на нашите деца, и думите, които използваме, могат да ги окуражават, да ги възвисяват и да усилват вярата им.
Един млад баща наскоро научил за смъртта на своята изключителна учителка от втори клас. В нейно възпоменание, той пише следното: „От всички чувства и преживявания, които си спомням, най-преобладаващото чувство, което ми идва на ум е това на „успокоение”. Тя може да ме е учила на писане, граматика и математика, но много по-важно е, че тя ме научи да обичам да съм дете. В нейната класна стая беше позволено да се пише погрешно някоя и друга дума. „Ще се стараем повече”, казваше тя. Беше позволено да се разлива, къса или зацапва. „Ще го оправим и ще го почистим”, отвръщаше тя. Позволено бе да се опитваш, да се протягаш, да мечтаеш, както и да се радваш на удоволствията, произлизащи от незначителните неща, които само едно дете намира за вълнуващи”.
Едно от най-великите влияния, които човек може да окаже в този свят, е влиянието върху едно дете. Вярванията на децата и тяхното самочувствие се оформят рано в живота им. Всеки, който ме слуша сега, има силата да увеличи увереността на едно дете и да увеличи вярата му в Небесния Отец и Исус Христос.
В Еламан, глава 5, четем: „И сега, синове мои, помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си”1.
Това са думите, на които Еламан учи синовете си. По-нататък четем: „И те запомниха словата му; и … те излязоха … за да проповядват словото Божие сред целия народ”2.
Въпреки че синовете на Еламан били преследвани и хвърлени в затвора, думите, които чули, никога не ги разочаровали. Те били защитени и обкръжени от огнен стълб. И тогава дошъл един глас, казвайки на хората, взели ги в плен:
„Покайте се и не търсете повече да унищожите Моите служители. …
… Това не беше глас като гръмотевица, нито пък глас като голям метежен шум, но ето, това беше един тих глас на съвършена мекота, като че ли шепот, и той пронизваше до самата душа”3.
Ние можем да се учим от този глас небесен. Той не бил силен, порицаващ или унизителен, бил един тих глас на съвършена мекота, даващ сигурно напътствие и надежда.
Начинът, по който говорим на нашите деца и думите, които използваме, могат да ги окуражават, да ги възвисяват и да усилват вярата им да останат на пътеката, която води обратно при Небесния Отец. Те идват на тази земя готови да слушат.
Пример на едно такова слушащо дете, идва от един магазин за платове. Магазинът бил пълен с купувачи, когато станало ясно на всички, че една майка изпаднала в паника, тъй като изгубила своя малък син. От начало го викала по име. „Конър”, викала тя, докато вървяла припряно из магазина. С течение на времето, гласът й станал по силен и по-притеснен. Скоро служителите от охраната били уведомени и всички в магазина се включили в издирването на детето. Няколко минути минали без успех в намирането му. Майката на Конър, съвсем разбираемо, ставала все по-ужасена с всяка измината минута и бързо викала името му отново и отново.
Една посетителка, след като се помолила тихо, си помислила, че Конър най-вероятно е вътре в магазина и сигурно е уплашен, слушайки майка си да крещи името му. Тя споделила това с друга жена, включила се в издирването, и те бързо съставили план. Заедно те започнали да ходят измежду щандовете с платове и тихо да повтарят думите: „Конър, ако можеш да чуеш гласа ми, кажи: „Тук съм”. Докато вървели бавно към задната част на магазина, повтаряйки тази фраза, както можело и да се очаква, те чули един плах, тихичък гласец: „Тук съм”. Конър се бил скрил между топовете плат под една маса. Именно гласът на съвършена мекота накарал Конър да отвърне.
Молете се, за да узнаете детските нужди
За да достигнем до детското сърце, трябва да разберем нуждите на детето. Ако се молим, за да разберем тези нужди, самите думи, които изричаме, могат да имат силата да достигнат до тяхното сърце. Усилията ни са подпомагани, когато търсим напътствието на Светия Дух. Господ казва:
„Изказвайте мислите, които Аз ще поставя в сърцата ви …
защото ще ви бъде давано на часа, да, на момента, каквото трябва да кажете”4.
Изключете всичко и слушайте с любов
За съжаление, нещата от света, които ни карат да се разсейваме, пречат на много деца да чуват окуражаващи думи, които могат да им помагат в изграждането на представа за себе си.
Д-р Нийл Халфън, лекар начело на Центъра за по-здрави деца, семейства и общества от Университета на Калифорния в Лос Анжелис, говори за „доброкачествена родителска небрежност”. Ето един пример за18-месечно дете и неговите родители:
„Синът им изглеждаше щастлив, енергичен и проявяващ интерес, като явно се наслаждаваше на времето, прекарвано с родителите му и пицата. … В края на вечерята, майката стана да свърши някаква задача, оставяйки таткото да поеме грижите.
Таткото… започна да си чете съобщения по телефона, докато малкото детенце се опитваше да спечели вниманието му, като хвърляше малки парченца от пицата. Тогава таткото отново се включи, като се обърна с лице към детето си и се заигра с него. Скоро обаче той замени гледането на детето си с гледането на видео на своя телефон, докато съпругата му се върна.
… (д-р) Халфън наблюдава помрачаване на вътрешната светлина на детето, намаляване на връзката между родител и дете”5.
Отговорът на молитвите ни за това как да откликнем на нуждите на нашите деца често се крие в това да изключим всички устройства. Скъпи моменти на възможности да взаимодействаме и общуваме с нашите деца отминават, когато се разсейваме. Защо не изберем време всеки ден, през което да изключим всички устройства и да се включим един към друг? Просто изключете всичко. Когато направите това, вашият дом може да ви се стори прекалено тих отначало, дори може и да не знаете какво да направите или кажете. Тогава, като отдадете цялото свое внимание на децата си, ще се започне разговор и така може да се порадвате един на друг, като се изслушвате.
Да пишем, за да убеждаваме децата си
Ние също можем да повлияем на децата си чрез думите, които пишем към тях. Нефи пише: „Защото ние се трудим усърдно да пишем, да убеждаваме децата си … да повярват в Христа и да се помирят с Бога”6.
Президент Томас С. Монсън споделя преживяването на Джей Хес, летец, чийто самолет бива свален над Северен Виетнам през 60-те години на 20 век: „В продължение на две години членовете на семейството му нямали представа дали той бил жив или мъртъв. Накрая хората, затворили го в Ханой, му позволили да пише до дома, но ограничили посланието му до 25 думи”. Президент Монсън пита: „Какво бихме могли да напишем на семейството си, ако бяхме в същата ситуация – да не сме ги виждали над две години и да не знаем дали някога отново ще ги видим? Искайки да им изпрати нещо, което те биха разпознали като написано от него, и желаейки да им даде ценен съвет, брат Хес написал, цитирам: „Следните са важните неща: брак в храма, мисия, следване. Смело напред, поставяйте си цели, водете история, снимайте се два пъти в годината”7.
Какви думи бихте написали вие на децата си, ако разполагахте с не повече от 25 думи?
Младият баща, за когото говорих по-рано, който сподели спомените си за своята учителка от втори клас, сега отглежда красива дъщеричка. Той чувства небесното доверие, с което е удостоен. Когато порасне, какво ще бъде нейното бъдеще? Какво може да каже той, което да потъне дълбоко в сърцето й? Какви думи ще я окуражат, ободрят и ще й помогнат да остане на пътеката? Ще бъде ли от значение, ако той задели време, за да прошепне: „Ти си Божие дете”? Ще си спомни ли тя някой ден как нейния баща често й казвал: „Обичам те такава, каквато си”?
Не е ли точно това, което нашият Небесен Отец има предвид, когато казва на Своя Син и на всички нас: „Това е възлюбеният Ми Син”, и след това добавя: „в Когото е Моето благоволение”?8
Нека думите, които изричаме и пишем за децата си, да отразяват любовта, която нашият Небесен Отец изпитва към Своя Син Исус Христос и към нас. И тогава нека се спрем, за да изслушваме, защото едно дете е съвсем способно да изговаря велики и прекрасни неща в замяна. Казвам това в името на Исус Христос, амин.