Отца и Сина
От старейшина Кристофъл Голдън
От Седемдесетте
В основата на Евангелието на Исус Христос и неговата сила да спасява, стои правилното разбиране за Отца и за Сина.
Мои обични братя и сестри, благодарен съм да се обърна към вас този следобед в атмосферата на тази вдъхновяваща обща конференция!
Тъй като ще говоря по тема, която за мен е най-свята, бих искал първо да коментирам с благодарност отдадеността на толкова много християни през вековете, включително на моите предци протестанти от Франция и католици от Ирландия. Поради тяхната вяра и начин на поклонение на Бог, много от тях жертвали длъжности, притежания и дори живота си в защита на техния Бог и на тяхната вяра1.
Като светии от последните дни и като християни, ние също имаме силна и дълбока вяра в Бог Вечния Отец и в Неговия Син, Исус Христос. Отдадеността на Бог винаги е било нещо свещено и лично между всеки от нас и нашия Създател.
Нашето търсене на вечния живот не е нищо друго, освен стремеж да разберем кой е Бог и как да се завърнем да живеем с Него. Спасителят се моли на Своя Отец: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил”2.
Дори и когато се вземе предвид това заявление на нашия Спасител, преобладаващото схващане за същността на Отца и Сина в продължение на много векове и сред по-голямата част от човечеството явно не съответства на ученията в Светите писания.
Ние с уважение смеем да твърдим, че в основата на Евангелието на Исус Христос и неговата сила да спасява, стои правилното разбиране за Отца и за Сина3.
Важността на този най-основен принцип на Евангелието на Исус Христос се потвърждава от Първото видение на пророка Джозеф Смит през 1820 г. Пророкът пише: „Видях над мен във въздуха две Личности, чиято яркост и слава не се поддават на никакво описание. Единият от Тях ми проговори, като ме нарече по име и каза, посочвайки другия: Този е Моят Възлюбен Син. Него слушай!”4
Това преживяване на момчето Джозеф, последвано от много други видения и откровения, разкрива, че Бог действително съществува, че Отец и Неговият Син Исус Христос са две отделни и разграничими личности, че човекът е създаден по подобие на Бог, че нашият Небесен Отец буквално е Баща на Исус Христос, че Бог продължава да разкрива Себе Си пред човека, че Бог винаги е близо и се интересува от нас и чува и отговаря на молитвите ни.
Макар и подобни явявания на Отца и на Сина да са сравнително редки в Светите писания, забележителният факт на Първото видение е следния: то се съгласува изключително добре с останалите подобни случаи, записани в Светите писания.
В Новия завет например четем последното свидетелство на Стефан по време на мъченичеството му. Той казва: “Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бог”5.
По време на едно въздействащо видение на остров Патмос апостол Иоан вижда „Господ Бог Всемогъщий”6, а също и Агнеца Божий, който „(ни) изкупи … със Своята кръв”7.
В Книгата на Мормон учението за Отца и за Сина стои като величествено свидетелство заедно със Светата Библия. Книгата на Мормон описва посещението на нашия Спасител при нефитите, при което гласът на Отца, в присъствието на около 2 500 нефити, представя възкръсналия Христос: „Ето Моя Възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, в Когото прославих името Си — слушайте Него”8.
В четирите евангелия Сам Христос споменава Своя Отец в Небесата 160 пъти, а по време на краткото Си тридневно служение сред нефитите, според както е записано в Книгата на Мормон, Той споменава Отца Си 122 пъти.
Например, в Матея Исус казва: „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата”9.
В Иоана той свидетелства: „Не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отца”10.
А в Лука Той възкликва: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си”11.
Всеки път, когато нашия Господ говори за Своя Небесен Отец, Той го прави с върховно уважение и покорност.
Като казвам това, се надявам да бъда разбран правилно. Исус Христос е великият Иехова, Богът на Израил, обещаният Месия и, поради Неговото безпределно Единение, Той е наш Спасител и Изкупителя на света. За Него апостол Павел заявява: “Тогава ще бъде краят, когато (Христос) ще предаде царството на Бога и Отца, след като (Христос) унищожи всяко началство и всяка власт и сила”12.
В навечерието на Единението на Спасителя, Той произнася Своята велика застъпническа молитва към Отца. Той се моли:
„И не само за тях (тоест Неговите апостоли) се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение,
да бъдат всички едно; както Ти, Отче, Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат (едно)в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
И славата, която Ти ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно”13.
Отец и Сина са съвсем отделни личности, но те са съвършено единни и едно в сила и цел. Тяхната единност не се отнася само за Тях; Те желаят същата тази единност за всички, които я поискат, които с отдаденост следват и спазват Техните заповеди.
Как може човек, искрено търсещ Бог, да опознае Отца и Сина? Нашият Спасител обещава: „А Утешителят, Светият Дух, … ще ви научи на всичко”14.
В Книгата на Мормон Нефи, когато говори за учението на Христос, заявява, че Светият Дух „свидетелства за Отца и Сина”15.
Истина е, че силата и влиянието на Светия Дух могат понякога да бъдат почувствани, съгласно волята Господна, от всеки човек, независимо от религиозните убеждения на този човек. Но пълната цялост, или дара, на Светия Дух идва само след като човек е приел със „съкрушено сърце и разкаян дух”16 обредите кръщение и дара на Светия Дух17 чрез полагането на ръце. Тези и други свещени обряди могат да бъдат извършвани само под напътствието и с властта на свещеничеството Божие. В това отношение сме учени:
„И това по-висше свещеничество отслужва Евангелието и държи ключа на тайнствата на царството, тъкмо ключа на познанието за Бога,
ето защо, в неговите обреди е видна силата на божествеността”18.
Когато се види в истинската му същност, учението за Отца и за Сина е учение за вечното семейство. Всяко човешко същество е съществувало преди като духовно дете на небесни родители19, Христос бидейки Първородния на Отца в това небесно семейство20.
Това е валидно за всички нас. Ние сме децата на Небесния Отец.
Президент Езра Тафт Бенсън с пророческо прозрение казва: „Нищо няма да ни разтърси повече от другата страна на завесата от осъзнаването на факта колко добре познаваме нашия Отец (в небесата) и колко познато ни е лицето Му”21.
Научил съм, че е невъзможно чрез човешка реч да се изразят нещата, които се изявяват единствено чрез Светия Дух и силата Божия. В този дух давам моето тържествено свидетелство за действителното съществуване, за близостта и добрината на нашия Вечен Отец и на Неговия свят Син Исус Христос. В името на Исус Христос, амин.