Обсъждане
Излъчване на годишното обучение за Семинар и институт за 2022 г. с участието на президент Балард
Петък, 21 януари 2022 г.
Сестра Беки Скот: Добре дошли на нашето събрание за ръководители в Семинар и институт. Както виждате, спазваме социална дистанция, затова ще си свалим маските. Прекрасно е да ви видим всички днес и оценяваме вашето участие. Бих искала да спомена, че посредством технологиите, на събранието ни днес присъстват участници от всяка област на Семинар и институт по света. Добре дошли на всички и благодаря за участието ви днес с нас. Адам, може ли да ни дадеш малко повече подробности за днешното ни обсъждане?
Брат Адам Смит: С удоволствие. Първо, нека кажа колко сме благодарни да сме с всички вас днес. Обичаме и ценим всеки учител, координатор, административен помощник, мисионер и администратор в Семинар и институт по света. Вие вършите много добро и благославяте много хора. Благодаря ви. Знаем, че в сърцата на всеки от вас гори любов към целта на Семинар и институт – че искате да помагате на всеки младеж и пълнолетен младеж да разбира и разчита на Небесния Отец и Исус Христос, да Ги опознава и обиква повече и да Ги следва по-задълбочено. Обичате целта, защото обичате учениците си и най-вече, защото обичате вашия Спасител. От много години Семинар и институт успява да помага на всеки ученик да опознава по-добре Исус Христос. Но забелязваме в света ни днес една спешна нужда да привличаме още повече младежи и пълнолетни младежи към Исус Христос и желаем да го правим, като създаваме учебни преживявания на обръщане във вярата, приложимост и принадлежност. Знаем, че тези преживявания ще се случат, когато сме изцяло съсредоточени върху нуждите на нашите ученици, когато поставяме в центъра Исус Христос, възстановеното Му Евангелие и единителната Му мисия – и когато използваме Писанията и словата на живите пророци, преподавайки учението на Христос. Знаем, че като правим тези неща, ще каним Светия Дух да изпълнява ролята, на която само Той е способен: да помага на тези млади хора да се обръщат към Господ, да останат на Неговата заветна пътека, да различават истината от заблудата, да бъдат безопасно събрани при Спасителя Исус Христос и да се завърнат при Отец в небесата.
Целта на ресурсите, които ще ви представим днес, е да обяснят какво означава да помагаме на учениците да чувстват обръщане във вярата, приложимост и принадлежност – да опишем чрез принципи някои умения и практики, които учителите могат да прилагат, за да помагат на учениците си. Създадохме и ресурси за обучение с модели и покани за упражняване и прилагане. Искаме също да измерваме по-добре влиянието си в живота на учениците, така че да знаем с какво се справяме наистина добре – за да го надграждаме – а и да откриваме възможности да посрещаме още по-добре техните нужди. Надяваме се, че до края на срещата ни днес ще разберете тези ресурси и ще почувствате вълнение и светла надежда да пристъпите към тяхното прилагане с единствената цел да помагате на всеки ученик да опознава Исус Христос. Ето затова сме заедно тук днес. Благодаря, сестра Скот.
Сестра Скот: Благодаря. Оценяваме, че всички сте тук днес. Нека продължим и започнем с нашия първи въпрос. Сестра Джесика Брандън от област Северна Америка Запад има въпрос. Сестра Брандън, имате думата.
Сестра Джесика Брандън: Благодаря. Докато разглеждах тези материали за обучение, възникна въпрос: Има ли конкретен ред, в който да се съсредоточаваме над тези умения и области? Те въобще последователни ли са?
Сестра Лори Нюболд: Джесика, много благодаря за този въпрос. Мисля, че краткият отговор е „не“! Но докато се опитвате да решите в какъв ред да действате, мисля, че първото, с което винаги можете да започвате, е вяра в Спасителя Исус Христос, да знаете, че Той може да ви помага да подхождате към всеки принцип или практика. А като правите този избор посредством инструментите за оценяване, които сме ви дали, вие ще можете да разбирате какви преживявания имат учениците ви.
Сестра Брандън: Идеално. Благодаря ви.
Брат Чад Уилкинсън: Искам да добавя нещо. Много благодаря, сестра Брандън. Не усложнявайте нещата, не мислете твърде много за тях. Това са помощни инструменти; тези умения са да ви помагат. Сетих се, във връзка с въпроса ви, за един стих в Алма 48, с който всички сте запознати. Стих 17 гласи – тук Мормон вмъква нещо. Той казва: „Истина, истина ви казвам, че ако всички човеци бяха, са, и бъдат като Мороний, ето, самите сили на пъкъла биха се разклатили навеки; да, дяволът никога нямаше да има власт над сърцата на чедата човешки“.
Коя негова особеност кара Мормон да вмъкне това? Мисля, че един от многото принципи, за които можем да поговорим, е, че той отделил време да укрепва слабите градове. Той наблегнал на слабите места и ги превърнал в силни. Затова, чрез вашата самооценка, чрез наблюденията от супервайзърите или хората, които сте помолили за помощ – връстниците, както и от въпросниците за вашите ученици – можете да започнете да откривате кои може да са някои от слабите места и може би да започнете от там.
Сестра Брандън: Само едно нещо, което исках да добавя към казаното от сестра Нюболд. Мисля, че промяната може да бъде плашеща. Страшничко е да раздаваш материали за оценка на група младежи и пълнолетни младежи и да се чудиш какво ще получиш. Считам, че едно от нещата, което наистина ми помогна през годините, е да осъзная, че всеки от тези младежи и пълнолетни младежи е едно от скъпоценните чеда на Небесния Отец. Ако се съсредоточаваме върху това, а не върху страха и естествената реакция „Как ще бъда възприета?“, ако се съсредоточаваме над факта, че нашият Небесен Отец обича силно всеки един от тях и че това е част от нашето призование или работа – да им помагаме сами да опознаят Спасителя – считам, че това доста помага. И само исках да кажа колко оценявам фокуса върху изграждането на личните ни взаимоотношения с нашите ученици, за да можем да им помагаме да постигнат тази цел.
Брат Смит: Благодаря, Джесика. Мисля, че в тези ресурси наистина се опитахме да наблегнем, опростим, обединим и надградим всички неща, които сме научили през годините. В тях ще видите основни елементи от Преподаване и изучаване на Евангелието. Ще видите елементи на „Задълбочено изучаване“, както и влияние от ръководителите ни относно съсредоточаване над Спасителя, изслушване, наблюдаване, разпознаване, запалване на огън в сърцата на учениците. Ние наистина се опитахме да ги опростим и да наблегнем на най-важното. Затова, макар тези ресурси да са разделени в различни документи, надяваме се, че гледате на тях като на едно нещо. А то е, че нашата работа е да помагаме на ученика да опознава по-добре Спасителя. Не можем да правим това без помощта на Светия Дух.
Най-добрият начин да каним Светия Дух е да обичаме учениците си, да се съсредоточаваме над Исус Христос и да разчитаме на добродетелта на словото Божие. Знаем, че Небесният Отец има силното желание да ни помага, когато се опитваме да Му помагаме да им помага. И знаем, че като търсим Небесния Отец в молитва чрез самооценка, като питаме нашите ученици чрез този въпросник от какво се нуждаят, и като молим супервайзър или колега да дойде и да ни даде малко повече информация, всичко това има за цел да кани откровение, за да можем да помогнем на един млад човек да опознае Исус Христос.
Сестра Скот: Сестра Сара Брадли, която е с нас днес от област Юта Солт Лейк – бихте ли споделили своя опит с нас?
Сестра Сара Брадли: Да, с удоволствие. След като използвах тези ресурси, наистина съм впечатлена колко просто са изложени и колко добре са обмислени. За мен процесът бе наистина прост. Започнах с инструментите за оценяване. Използвах този за самооценка и за оценяване от учениците, като супервайзърите ми помогнаха. И преценихме каква е ситуацията при мен. После, с помощта на моя супервайзър, определих къде искам да наблегна въз основа на моята оценка и тази от учениците. И след това продължих. Използвах новия наръчник „Преподаване и изучаване на Евангелието“. Използвах ресурса „Умения за развитие на учителя“. И те ме насочиха точно на какво да наблегна. Четох и изучавах тези неща и после се върнах в класната стая и наистина просто се опитах да ги прилагам по много начини. Надявам се, че съм увеличила способността на моите ученици да изпитват обръщане във вярата, приложимост и принадлежност. После, страхотното бе, че се върнах и използвах отново оценяването, за да оценя напредъка си, да видя дали нещо се е променило. И така просто започваме отново да използваме този инструмент за оценяване, за да преценим какво да правим след това. После се връщаме към ресурсите, за да продължим да се усъвършенстваме и напредваме.
Брат Гари Лоуъл: Какво бихте предложили на човек, който се колебае да използва тези инструменти, особено когато откриването и справянето със слабости може да се окаже предизвикателство за нас? И също, ще има ли професионална или административна отговорност при честото провеждане на тези анкети?
Сестра Нюболд: Може ли да кажа нещо, свързано с това? Искам да го кажа деликатно – опитът ми показва, че понякога изпитваме страх, ако допускаме грешки и има някой в класната ни стая. Така че, понякога идва това естествено усещане да се боим от критиката. Защото аз давам сърцето и душата си на тези млади мъже и млади жени, които обичам толкова много. Така че е трудно да влезе някой и да ми каже: „Лори, трябва да подобриш сърцето си“.
Но не мисля, че това е нещото, което казваме чрез измерването. Това, което според мен наистина казваме е: „Нека продължим да работим по създаването на култура на вяра в Спасителя Исус Христос, че можем да се променяме и да израстваме. И точно това бих казала на някого. Тези инструменти са за израстване. Израстването се случва чрез покаяние. Покаянието е свързано с промяна. И е възможно само благодарение на Спасителя. И така… ако само си представим деня, когато… всеки учител казва на някого: „Можеш ли да дойдеш и да ме наблюдаваш? Тези ученици заслужават най-доброто, което мога да дам и знам, че не достигам до някои от тях. Можеш ли да ми помогнеш?“.
Брат Бърт Уимпи: Може ли да спомена нещо? Защото в тази среда – благодарение на нашите прекрасни учители в кол, които преподават на болшинството от тези прекрасни младежи – тези инструменти за оценяване са ресурс. А за нашите професионални учители на пълен работен ден, това се очаква. Ще научим как по-добре да ги използваме и ще се опитаме да установим тази култура. За призованите в кол учители, това е ресурс, който можете да използвате според вашите нужди и желания. Всичко, което прецените, че ще ви е от полза.
Брат Уилкинсън: Гари, това е страхотен въпрос и ценим всичко, което правиш в назначението си. Благодаря. И ти задаваш въпроса, който всички искат да зададат. Една част от измерването – в Писанията, има много вдъхновени въпроси, но три са тези, които наистина са ме благословили значително. И ще видиш този елемент на измерване. Богатият младеж: „Какво още не ми достига?“ 1 . Този въпрос, това измерване, води до откровение от Спасителя. И вече младежът има избор дали да го последва или не. Павел, или Савел, по пътя към Дамаск: („Господи, какво желаеш да направя?)“ 2 . Това също е измерване. И третият въпрос е от Джозеф Смит преди първото посещение на Мороний – той търси опрощение на греховете си. Въпросът е: Какво е моето положение пред Господ? 3 Мисля, че идеята на този вид интроспективни въпроси за измерване е не някой да ни оценява, а по-скоро да се обръщаме към Небесния Отец и Спасителя и Те да ни казват на какво ниво сме. И ако сме възприемчиви към това, ще се изливат откровения и ние ще ставаме много по-добри, отколкото бихме били с наши сили.
Брат Джак Менез: Хареса ми, както чух от няколко коментара, идеята да се изгради култура на подобрение, разчитане на Спасителя и дори намаляване на част от притеснението, че понякога ни идва в повече като учители. Това в момента е задачата ми – аз помагам на другите учители да се подобряват. Затова едно от нещата, които ценя, е силата на Спасителя да ни помага да помагаме на другите учители и на хората около нас, нашите колеги. В крайна сметка, това помага на нашите ученици. Когато нашите учители разчитат на Исус Христос, те могат повече да свидетелстват за Неговата благодат.
И както бе споменато за богатия, млад управител. Харесва ми примера на Спасителя, когато казва: „Ето някои неща, които трябва да правиш, и ти вече ги правиш. Това е чудесно!“. След което му дава това допълнително нещо, над което може да работи. Понякога, едно от нещата, които според мен можем да правим като администратори, е да казваме: „Добра работа! Мисля, че Господ е доволен от теб! Мисля, че Господ ще бъде доволен от всички добри неща, които вършиш. Можем ли да се обединим във вярата си в Исус Христос, за да направим едно допълнително нещо?“. Това понякога може да помага – когато развиваме тази нова култура на подобрение, може да помага да се избягва усещането, че сме неспособни, че не вършим достатъчно или че никога няма да бъдем достатъчно добри. Вместо това можем да се слеем с благодатта на Исус Христос в тези усилия по начин, който ще доведе до нещо много по-ефективно. Нещо, което ще изпълни класните ни стаи и ще можем да даваме по-силно свидетелство на учениците си за силата на Исус Христос да ни укрепва да вършим неща, които са твърде трудни за нас.
Сестра Скот: Сестра Соренсън, бихте ли споделили вашия въпрос с нас?
Сестра Джейми Соренсън: Разбира се. Имаме целите, трите резултата за изучаващите: приложимост, принадлежност, обръщане във вярата; пет начина, които да ми помагат като учител да постигна тези резултати и 25 практики, които могат да ми помагат да изпълнявам ролята си като учител. Освен това, трябва да бъда съсредоточена върху Христос, да се позовавам на Писанията и да не губя фокус от изучаващите. И използвам три различни оценявания, които да ми помогнат да си поставя цел за професионално израстване. Изглежда доста натоварващо. Много е. На какво трябва да наблегна?
Брат Уимпи: Целта е да помагаме на младежите и пълнолетните младежи да разбират ученията и Единението на Исус Христос и да се осланят на тях, да бъдат достойни за благословиите на храма и да се подготвят за вечен живот. Точно това се опитваме да правим. И при тази цел, нашата роля е да помагаме. Така че, как мога да помогна? Забелязвам, особено сред нашите учители в кол – те виждат всички тези ресурси и казват: „Ами, това изглежда твърде много“. Един учител би могъл да каже: „Това е целта. Как да я постигна?“. Радвам се, че попитахте. Най-добрият начин е да помагате на вашите ученици да имат преживявания на обръщане във вярата, приложимост и принадлежност. „Добре, благодаря за това, но как да създавам тези преживявания?“ Радвам се, че попитахте. Начинът, по който да го правите е да обичате учениците си, да преподавате с Духа, да се съсредоточавате върху Исус Христос, да преподавате учението и да каните усърдното изучаване. „Добре, но как да правя това?“ Радвам се, че попитахте. Понеже сега вече имаме тези практики и умения, които ще ви помагат. Но всичко това сочи обратно към целта.
Когато някой учител седне, отвори Писанията и се замисли за своите ученици, надявам се не мисли за всички тези неща, които му идват в повече, а мисли: „Как мога да помогна на тези ученици, които обичам? Как мога да им помогна да разберат ученията и Единението на Исус Христос и да се осланят на тях, да бъдат достойни за благословиите на храма и да се подготвят за вечен живот?“. Наистина, когато се замислите, ние говорим за заветната пътека, която президент Нелсън ни помоли да следваме при това събиране на Израил. И ако ви идва твърде много, ако си мислите: „Не знам дали мога да направя всичко това“, просто се фокусирайте върху целта.
Брат Джейсън Уилард: И Джейми, бих искал да добавя един стих от Писанията от любимия ми учител в Книгата на Мормон – от брат Нефи. Той казва така в 1 Нефи 6:4: „Защото пълнотата на моето намерение е да мога да убедя (моите ученици) да дойдат при Бога на Авраам, Бога на Исаак и Бога на Яков и да бъдат спасени“. Всички усилия на Нефи са съсредоточени да помага на братята и сестрите си да бъдат спасени, да се уповават на Исус Христос по начин, който да им помогне накрая да получат вечен живот.
И, Джейми, благодаря, че зададе правилния въпрос. Защото ти всъщност забрави 7-те основни неща, 16-те обучения в края и всички преживявания с овладяването на ученията, които те трябва да имат. Така че следващия път, когато зададем този въпрос, ще включиш ли всичко, което се изисква от теб? От теб се изисква да вършиш много, но честно казано, всичко се свежда до едно нещо. Харесва ми, когато Спасителят говори с Мария и Марта, и изглежда, че ти, Джейми, си като Мария, когато Исус казва: „Едно е потребно; и Мария избра добрата част“ 4 . Джейми, благодарни сме, че си избрала добрата част – както и на всички вас учители по целия свят, че сте избрали тази добра част, да седите в нозете на Спасителя и да Го поставяте в центъра на всичко, което вършите. Бъдете благословени в това си усилие.
Брат Смит: Джейми, бих искал, ако може да ти задам още един въпрос. Брат Уимпи и брат Уилард тъкмо ни учиха относно наблягането на най-нужното нещо, което е целта на програмата Семинар и институт. Но, Джейми, като учител, как знаеш дали целта бива постигана в живота на твоите ученици?
Сестра Соренсън: Добре. Не знам дали това е отговорът, който ще е от полза, но той ми хрумна, докато хората обясняваха. Това става чрез приложимостта, принадлежността и обръщането във вярата, които виждам в техния живот, нали? Тези три неща наистина ни насочват към целта. Аз виждам как това се случва в разговорите, които водят. Виждам го извън Семинар. Виждам го, когато по време на Семинар си водят бележки и записват преживяванията си. Това са трите неща. Те наистина ни насочват към целта.
Брат Смит: Много благодаря. Джейми, мислиш ли, че ще е от полза да попиташ учениците си, дори директно, дали преживяването им в Семинар или Институт води до обръщане във вярата, приложимост и принадлежност?
Сестра Соренсън: О, разбира се. Чрез оценяването, което им даваме, и може би просто неформално: „Как са нещата? Как се получават?“. Мисля, че това ще е чудесна мяра за това как действа целта.
Брат Смит: Благодаря. Сега искам да си представиш, че си задала на учениците си този въпрос и те открият нещо, което според тях ще направи Семинара малко по-добър – да речем по отношение на принадлежността; че те отговорят: „Сестра Соренсън е чудесна, обичаме уроците с нея, тя е толкова страхотна“. Но ти виждаш тази малка подробност в техните отговори, където откриваш възможност да създадеш повече принадлежност. Тогава кое ще ти е от полза като учител, за да можеш да създадеш повече принадлежност в твоите уроци?
Сестра Соренсън: Мисля, че за мен като учител, е наистина от полза да говоря за това, да отида при моя супервайзър и да кажа: „Ето отзивите, които получавам. Помогни ми да се справя“. Дори разговорите с други колеги: „Помогнете ми да се справя. Какво може да означава това? Как мога да направя това по-добре?“. Според мен всичко това ще е полезно.
Брат Смит: Чудесно. А причината да искам да ти задам тези въпроси е, че точно това е идеята не само за оценяването, но и за обновеното Преподаване и изучаване на Евангелието, а също и обучителните ресурси – за да може някой учител да каже: „Искам учениците ми да постигнат тази цел в своя живот. Забелязах, че според тях се нуждаят от това. Как да го подобря?“. След това, като се съветвате с други учители и вашия супервайзър и говорите с вашите ученици, можете да откриете нещо, което можете да подобрите. Наръчникът дава описание за това; ресурсът за обучение предоставя модел за това. Сега имате умение, което можете да практикувате, прилагате и надявам се подобрявате, за да може – както брат Уилард и брат Уимпи казаха току-що, – да бъде постигната целта в живота на учениците, която е да се доближават до Спасителя.
Сестра Уенди Паркър: За мен всичко е свързано с целта. Нашата цел започва с Исус Христос. И Исус Христос е пътят, който ще отведе нас и нашите ученици до храма и до живот с нашия Отец в небесата. Всяка част от тази нова програма, която прочетох, ме насочи към Христос. Всяко умение е съсредоточено върху Христос. За мен лично това бе много въздействащо. И като координирам други учители и им помагам да развиват същите тези неща, този инструмент ще промени нашата програма по положителен начин, както и учениците, за което съм много благодарна. Просто исках силно да ви благодаря.
Брат Уимпи: Знам, че Шадрак – той е в област Африка Запад – има опит в подпомагането на ученик да има такъв вид преживяване в класната стая. Шадрак, мислех си, не би ли искал да го споделиш с всички нас?
Брат Шадрак Бентум: Да, брат Бърт, благодаря. Една ученичка в моя клас беше много срамежлива и обикновено не четеше в час, не задаваше и не отговаряше на въпроси. Това продължи известно време, докато не приложих някои от принципите в „Знайте името, обстоятелствата и обучителните потребности на всеки ученик“, като наблегнах на умението „Наблюдавайте и питайте за интересите на учениците“ в раздела „Умения при развитието на учителите“. Забелязах, че ученичката обикновено идваше в Институт, за да учи за тестове и контролни в училище. Заинтересувах се от предмета, по който учеше, и понякога си говорех с нея за това как върви учението. Тогава разбрах, че тя има много добра приятелка, която също беше в класа ми. И така, аз обикновено я слагах в една и съща група с нейната приятелка по време на груповите дейности, които използвах често заради нея. С времето, тя започна да чете в час, да отговаря на въпроси и да споделя преживявания. В един от коментарите си тя каза, че преди много се е срамувала в час, но сега се чувства по-уверена. В момента тя представя групови задачи от името на своята група в класа и винаги е сред първите, дошли за часа. Ученето при нея се подобри.
Сестра Скот: Считам, че това много добре ни насочва към един въпрос от брат Дъглас Франко. Той е от регион Южна Америка Северозапад и искаме да поканим брат Франко да зададе въпроса си сега.
Брат Дъглас Франко: Благодаря. Здравейте всички. Да, моят въпрос е свързан с ролята на учителя и преживяването на изучаващия. Как можем по-добре да знаем и да сме сигурни, че това, което правим в клас, помага на учениците да имат преживявания на обръщане във вярата, приложимост и принадлежност? Например урок, съсредоточен върху Христос, може да помогне за обръщането във вярата, но и преподаването чрез Духа може да помогне за това. Как да бъдем сигурни за това, за да помагаме на нашите учители, когато имат тези въпроси или искат да усъвършенстват някои от тези принципи?
Брат Уилард: Брат Франко, кажете ни къде преподавате. Къде сте?
Брат Франко: Благодаря. Преподавам в Института в Боливия, Кочабамба, Боливия.
Брат Уилард: Много добре, брат Франко. Радваме се, че сте с нас днес. Брат Франко, предполагам сте успели да разберете, че тези преживявания, водещи до обръщане във вярата, се случват във вашия клас. Можете ли да си спомните случай, когато сте чувствали как Светият Дух ви учи, че тези преживявания всъщност се случват във вашия клас?
Брат Франко: Да. Понякога учениците споменават това – в клас или извън клас. Понякога ми пишат, например по WhatsApp, и казват: „Брат Франко, благодаря за урока. Почувствах вдъхновение да направя това и това“. Други ги виждам как си записват в час, макар че не съм им казвал да пишат нищо в дневника за изучаване. Въпреки това пишат. И тяхното отношение показва, че усещат това. Мисля, че това е нещо, което мога да спомена.
Брат Уилард: Това е толкова хубаво. Напомня ми за онези три думи, на които бяхме учени преди години от старейшина Беднар относно разпознаване, наблюдаване и изслушване, докато преподаваме 5 . За мен това е същността на това, което ни споделихте. Разпознали сте някои неща или сте наблюдавали някои неща, които са се случвали в клас или след това. И благодарение на тези наблюдения, все едно Светият Дух ви учи, че днес се е случило нещо значимо. Брат Франко, какво можете да направите, за да разширите това? Какво можете да направите – извинявам се, не знам думата – за да увеличите възможността това да се случва по-често в класа ви?
Брат Франко: Мислех си за – много са нещата. Мислех си за инструментите за оценяване. Според мен те помагат да бъдем наблюдавани от други хора – колеги, супервайзъри, за да можем да усетим и открием нещата, по които трябва да работим. Но същевременно, този инструмент за оценяване, даден на учениците, също е полезен – ние сме го използвали. Удивително е да видим какво чувстват, какво казват, в час – какво мислят за учителя, часа и ролята, която ние играем. Удивително е! Виждаме резултатите и казваме: „О, не, това е нещо, над което трябва да работя“. Или това е нещото, с което се справям чудесно. Мисля, че използването на това може да помага, но същевременно, що се отнася до мен, може би максималното ми старание и, както всички вече казахте, да бъда напътстван от Духа. Обръщам внимание на техните нужди и се надявам, че вършенето на това, което върша, ще посреща тези нужди.
Брат Уилард: Брат Франко, много благодаря. Докато споделяхте това свидетелство, това желание да сте по-добър, почувствах Светият Дух да ми свидетелства колко много Небесният Отец обича вас и учителите като вас по целия свят. Когато се стараем максимално да обичаме Бог и да обичаме Неговите чеда, Той ще ни благославя и ще ни показва как се справяме в този клас и ще ни помага да узнаем дали тези преживявания на обръщане във вярата, приложимост и принадлежност се случват, за да помагат на всички тези младежи и пълнолетни младежи да се доближават до Исус Христос. Така че, брат Франко, и всички вие, много благодаря за всички младежи, които благославяте. Оценявам, че споделихте преживяването си.
Брат Франко: Благодаря.
Сестра Нюболд: Брат Уилард, благодаря ви. Хареса ми разговора с вас и брат Франко. И аз споделям благодарността и обичта към вас и всички наши учители. Мислех си и за няколко неща, свързани с обръщането във вярата, приложимостта и принадлежността. Мисля, че е наистина важно. Има много хора, които ни питат точно за тези неща и да си припомним, че обръщането към Спасителя Исус Христос и нашия Отец в небесата, приложимостта и принадлежността са резултатите от нашето преподаване. Но ако учениците не виждат как това се отнася за живота им, тогава за тях ще е по-трудно да имат преживяването, от което се нуждаят. А Светият Дух е Този, Който върши това.
Сестра Скот: Сестра Джейми Скот сподели една прекрасна история. Сестра Скот, бихте ли могли да я споделите с нас и днес?
Сестра Джейми Скот: С удоволствие. Тъй като се фокусирам върху Христовите учители, не съм привърженик на конкретен стил или метод, а на изграждане на вяра в Исус Христос и превръщането ни в по-подобни на Него. Един ден, докато преподавах, почувствах подтик да попитам учениците си: „Какъв вид урок би ви помогнал да се доближите до Спасителя?“. И в четирите ми класа споменаха музика. Решихме да имаме ден, в който да учим за Спасителя чрез музика. Учениците можеха да споделят химн или песен – нещо, което им помага да се доближават до Исус Христос. Някои от тях свириха на инструмент. Някои от тях ме помолиха да пусна песен по озвучителната система. Някои от тях пяха. Имаше разнообразие от химни и песни. И преди или след споделянето на музикалното произведение, те говореха и свидетелстваха за нашия Господ и Спасител. Беше ден, в който всички можеха да чувстват Духа. Други споделиха преживяванията, които имаха в този момент. А на някои Духът припомни истина, която са разбрали в миналото. И Духът повторно им свидетелства за тази истина.
Имаше един конкретен млад мъж, който посещаваше Семинар, но без желание. Той вдигна ръка и каза: „Не съм чувствал Духа от близо четири години, но когато Бен свиреше този химн на виолата си – а той беше „Спасителят живее, знам“ – чувствах Духа и беше хубаво“. Затова съм благодарна, че Господ знае точно от какво се нуждаят Неговите избраници. Благодарна съм, че се вслушах и че попитах какво искат те, за да може точно този млад мъж да почувства любовта на Спасителя и да разбере кой е и че е обичан.
Сестра Скот: Благодаря, че споделихте. Брат Джеймс, вдигате ръка.
Брат Джеймс: О, благодаря. Бих искал да добавя към казаното досега. Тези преживявания бяха чудесни лично за мен. Опитах се да прилагам инструментите за измерване и материалите за наблюдение, които бяха раздадени на всички ученици миналия път. Прилагането им в моя клас ми донесе лично откровение – точно както бяхме учени тук днес, основното при това измерване е да ни помага да получаваме откровение къде можем да ставаме по-добри.
Бих искал да прочета какво каза един от учениците ми по време на тази анкета относно приложимостта в уроците. След анкетата – докато обработвах събраните материали – стигнах до следния отговор на един от въпросите, на които бе отговорил ученикът. „Уроците са много приложими за мен, защото учителят ми помага да разбирам как научените принципи от евангелска тема се отнасят за мен, лично за моя живот“. Друг ученик бе отговорил за това какво мога да правя, за да му помагам да става по-добър. „Бих искал моят учител – казва той – да ме включва в обсъжданията в клас и да ми задава въпроси“.
Това са неща, които обикновено не бих забелязал, но обработването на материалите от наблюденията на моите ученици, моя супервайзър, както и моята самооценка, отвориха очите ми за областите, в които има нужда да се подобря. И мога да кажа, че тези 25 умения и практики са наистина чудесни и много лесни дори за прилагане при представяне на урок. Благодаря.
Брат Уилкинс: Само исках да споделя кратко преживяване, което ме научи за силата на това да се фокусираме както върху целта, така и върху уменията. Онзи ден в клас имахме разговор за покаянието, който беше насочен към Христос. Не само покаянието като поведение, но принципа, че можем да се обръщаме към Христос и да Го молим да прави слабите ни страни силни. Мислех си също за някои от тези умения от материалите за обучение. Докато гледах как учениците обсъждат, забелязах една млада дама и се съсредоточих върху нея за целта на едно от тези умения. Стараех се да гледам хората в очите и да задавам последващи въпроси. Видях, че тя леко избърса едното си око. И почувствах подтик да я попитам: „Ники, би ли споделила какво научи от Духа?“. Тогава тази млада дама разтвори сърцето си и се разплака, каза, че е получила отговор на своя петгодишна молитва, че се е опитвала да се покае, но никога не е молила Господ да промени сърцето ѝ.
И тъй като през целия урок бях фокусиран върху целта, получи се изключително съсредоточен върху Христос разговор и беше хубаво. А благодарение на фокуса върху едно умение, аз обърнах внимание на това да задам последващ въпрос и да гледам хората в очите. Изискваше се едно наистина добро преживяване, за да се получи нещо, което надявам се бе повратно за живота. За мен това е цялата разлика – целта е началната точка, но фокусирането върху уменията ни позволява да помогнем тази цел да действа на по-дълбоко ниво.
Сестра Скот: Благодаря, брат Уилкинс. Човешката връзка при зрителен контакт с някого кани този човек да прояви интерес и да има лично преживяване с вас. Какъв великолепен пример. Брат Марк Еспидита.
Брат Марк Еспидита: Започнах да използвам предоставените ни материали преди около два месеца в новия модел на обучения за учители в Canvas. Тъкмо сравнявах как реагираха учителите на нещата, които публикувах в миналите си обучения, използвайки стария наръчник Преподаване и изучаване на Евангелието. Нямаше много общуване при нашите обсъждания. И едва наскоро, когато започнах да използвам тези теми от новия наръчник, осъзнах, че учителите участват и споделят повече преживяванията си.
Искам само да споделя един от коментарите на един от моите учители. Това бе обучение, което направих преди няколко седмици. Свързано е с това да се молим поименно за тези, на които преподаваме. Получих наистина страхотни и удивителни коментари. И едно от нещата, казани от един от учителите – просто ще прочета коментара: „Това бе прекрасно напомняне за нас като учители; понякога силно желаем да учим учениците и те да чувстват Духа в клас посредством нашата подготовка. Но важното е как посланието на урока може да бъде приспособено към техните потребности. Учениците се нуждаят от послание, което е приложимо за тях. Точно затова поименните молитви могат да променят нещата, що се отнася до подготвянето на уроци за тях. Това дава възможност Духът да ни насочва какво да говорим и преподаваме“. Не осъзнавах, че това щеше да им въздейства толкова много. Затова си мисля, че материалите тук са много полезни за нашите учители. Това е.
Сестра Скот: Брат Кевин Браун, ще споделите ли с нас?
Брат Кевин Браун: Убеден съм и съм много благодарен за процеса на откровение, който е вплетен в цялото това обучение и всички тези инструменти, които са ни дадени. Записах си в бележките, ако намеря нещо, надявам се чрез Светия Дух, особено това, което научих чрез Светия Дух и чрез този източник, колко спешно и целенасочено трябва да действам, променям или прилагам? Някой каза преди, че именно Светият Дух е Този, Който установява приложимостта за нашите ученици. Но днес осъзнах, че Светият Дух установява приложимостта и за учителя. Така че, като науча чрез Духа какво трябва да правя или прилагам, трябва да го правя бързо. Силно съм убеден, че по този начин в класната стая ще се случват чудеса. И учителите ще бъдат свидетели на това.
Сестра Скот: Много благодаря, че споделихте това послание с нас. Имаме още една вдигната ръка. Брат Кастро, ще споделите ли с нас?
Брат Кастро: Да, сестра Скот, благодаря. Сетих се за една мисъл или учение от старейшина Дейвид А. Беднар. Той казва: „Едно нещо е да знаем, че Исус Христос дошъл на земята да умре за нас – това е съществено и основополагащо за учението на Христа. Но е необходимо също да разберем и оценим, че Господ желае чрез Своето Единение и чрез силата на Светия Дух да живее в нас – не само да ни напътства и ръководи, но и да ни дава сила“ 6 . Именно това почувствах днес, че Господ наистина желае да ни помага в това велико дело. А ние можем да помагаме на нашите младежи, на нашите призовани учители да се чувстват по същия начин.
Сестра Скот: Много благодаря, брат Кастро. Благодаря на всички, които участваха днес. Чухме такива прекрасни свидетелства за това как да прилагаме нещата, които обсъждахме днес по един много личен начин. Само исках да добавя моето свидетелство. Знам, че това е делото на Господ и че Той се интересува от нашето лично развитие и способност да установяваме връзка с младежите и пълнолетните младежи, на които преподаваме. Знам, че Той ще ви помага, ако прилагате всички тези различни инструменти, за които говорихме, по начин, който е личен за вас; че Христос, чрез Светия Дух, ще ви казва върху какво да работите и че нещото, над което трябва да работите, както бе показано от всичките ни истории днес, е точно това, което човекът се нуждае да чуе. И че чрез вас те ще могат да дойдат при Христос. Свидетелствам за тези неща в името на Исус Христос, амин.