Програмата Семинар благослови моя живот
Излъчване на годишното обучение за Семинар и институт за 2022 г. с участието на президент Балард
Петък, 21 януари 2022 г.
Добро утро! Със сигурност сте били учени добре тази сутрин и аз подкрепям чутото от вас досега, и се моля Господ да ми помогне да допринеса за прекрасното събрание с вас, които имате такава голяма отговорност. Удоволствие е да бъда с вас. Искам да изразя обичта си към всеки един и се надявам вие да я предадете на своите близки. Предавам ви обичта на Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли. Благодарни сме за вашите изключителни и изпълнени с вяра усилия да преподавате Евангелието на Исус Христос, което ще благославя живота и ще укрепва свидетелствата на нашите млади членове на Църквата.
Бих желал да започна, като ви разкажа как програмата Семинар благослови моя живот. Тя пося семето на свидетелството ми за Евангелието и ми помогна да се подготвя за своята мисия и служба като ръководител.
Както може би знаете, аз съм праправнук на Хайръм Смит, по-големия брат на пророка Джозеф Смит-младши (майка ми е от сем. Смит), и правнук на президент Джозеф Ф. Смит, шестия президент на Църквата. Също така съм внук на двама апостоли – старейшина Хайръм Мак Смит (бащата на майка ми) и старейшина Мелвин Дж. Балард (бащата на баща ми).
Понеже тези мъже са мои предци, може да си помислите, че съм имал свидетелство за Евангелието дълбоко в сърцето си още като тийнейджър. Обаче нямах. Нека споделя с вас малко повече за родителите ми и моя живот преди мисионерската ми служба.
Баща ми притежаваше своя собствена автокъща. През 1929 г., когато съм бил само на 10 месеца, настъпва Голямата депресия. Възникналите поради депресията икономически трудности се отразиха негативно на родителите ми и нашето семейство, най-вече на баща ми. Понеже той беше толкова погълнат от грижите да издържа семейство през този труден период, това намали активността му в Църквата.
По-късно, когато пораснах и финансовото ни положение се стабилизира, баща ми купи имот в планините на изток от Солт Лейк Сити. В неделите той строеше къща и всички работехме заедно с него. Не посещавахме семейно църковните събрания.
Оттеглянето на родителите ми от активност в Църквата не ми пречеше да посещавам богослуженията с добри приятели, което правех, когато семейството ми беше у дома, или да се моля заедно с милата ми майка. Въпреки това аз не посещавах Семинар.
Когато бях в прогимназията, приятелката ми Недра Мортенсен ме попита защо не посещавам сутрешния Семинар. И така, от следващия ден започнах да го посещавам всеки ден. Сутрешният Семинар започваше в 6:30 ч. Това беше рано за училище – или поне за мен. Спомням си, че го посещавах през зимата в онези студени, снежни зимни утрини. И в началото на 12-и клас, бях избран за президент на Семинара в гимназия „Ийст“.
Посещаването на програмата Семинар е едно от нещата, които ми дадоха вярна насока в живота. Там бе докоснато сърцето ми и в душата ми бяха посети семената на свидетелството. Не помня всичко от преподаваното, но определено помня как се чувствах. Спомням си също и усещането, че мястото ми е там.
Благодарен съм на моите учители в Семинара, които, подобно на всеки от вас, отделяха много време да подготвят съдържателни уроци, които канеха Духа.
Благодарен съм също и за всички учители, които преподаваха на моите деца. Докато те растяха, изучавахме Евангелието като семейство, но допълнителното обучение, което децата ми получаваха в Семинар, благославяше живота им тогава – и продължава да го благославя и днес. Като дядо и прадядо – тъкмо ни се роди стотното правнуче – благодаря на учителите, които са преподавали и преподават на моите внуци. От името на всички родители и баби и дядовци от цялата Църква, аз ви благодаря за жертвите, които правите да се подготвяте, преподавате, обичате и каните всяко от чедата на Небесния Отец да дойде при Неговия Син, Господ Исус Христос.
Братя и сестри, вие сте важни за Господ и Неговия план. Всеки от вас играе роля за докосването на сърцата на тези скъпоценни млади хора. Вашата работа и усилия са изключително важни за укрепването на подрастващото поколение и за изграждането на царството Божие. Моля, знайте, че сме изключително признателни за готовността ви да служите и за вашите изпълнени с вяра усилия да преподавате и изпълнявате програмата Семинар и институт по целия свят.
Изразявам признателност към старейшина Холанд и изпълнителния комитет, към старейшина Кларк Гилбърт като комисар и брат Чад Уеб като администратор. И към всички ръководители на отдели, членове на персонал и всички учители. Ние ви обичаме, ценим ви и сме ви благодарни за това, че отдавате усилия на религиозното образование.
Както споменах по-рано, посещаването на Семинар ми помогна да придобия свидетелство и да продължа напред по заветната пътека. Благодарение на това, успях да помогна на родителите си да станат активни. Отслужих мисия, което вероятно нямаше да се случи, ако не бяха добрите приятели, с които се запознах и сближих в Семинара и които ме вдъхновиха също да служа на мисия.
Когато говорих на събранието за причастие преди мисията си, баща ми присъстваше, за да чуе речта ми. Това бе първият път в живота ми, в който си спомням баща ми на църква заедно с мен. Когато се завърнах у дома от мисията си, говорих с родителите си за важността да посещават нашите църковни събрания. Те решиха да станат отново активни в Църквата и през останалата част от живота си приемаха различни призования и отговорности.
Неотдавна от Църквата направиха анализ на младежите в Юта. Едно съчетание от показатели, което правеше много вероятно младежите да бъдат активни в Църквата за пет години напред, беше, ако посещават Семинар и имат храмова препоръка 1 .
Отделът за корелационни изследвания на Църквата проучи също и влиянието на Семинара, Института и църковните колежи. Проучването показа, че програмата Семинар оказва водещо влияние върху доживотната активност в Църквата, свидетелството, чувството за принадлежност, чувстването на Духа, личната и семейна отдаденост 2 .
Братя и сестри, вие сте от значение. От вас, като ученици на Господ Исус Христос, се излъчва въздействащ дух на посвещение. Благодаря ви, че носите този дух през целия си живот и го внасяте в класните си стаи. Благодаря ви, че докосвате сърцата на нашите младежи и пълнолетни младежи.
Когато мисля за отговорността ни да преподаваме и докосваме сърцата им, си спомням едно преживяване, което имах в храма Солт Лейк преди много години. На събрание за свидетелства на четвъртия етаж в храма Солт Лейк, президент Гордън рането за Евангелието от умовете към сърцата си. Благодаря ви, че помагате това да се случва с вашите ученици.
На 25 юни 2015 г., седмици преди да стане президент на Кворума на дванадесетте апостоли и докато служи като председател на Мисионерския изпълнителен съвет, президент Ръсел М. Нелсън говори на семинара за ръководители на мисия за 2015 г. Той учи относно превръщането на мисионерите в послания на Господ. Президент Нелсън казва: „Ние, като служители на Господ, имаме привилегията да проповядваме Неговото Евангелие. Апостол Павел преподава една удивителна идея. Той заявява, че всеки служител, всеки ученик, да, всеки мисионер, може да се превърне в живо „Христово писмо… написано не с мастило, но с Духа на живия Бог… (издълбано) на плочи от плът – на сърцето“ (2 Коринтяните 3:3)“ 3 . Свидетелствам, че всеки ученик може да бъде докоснат от Евангелието, когато посещава Семинар; Евангелието може да бъде написано на плочи от плът – на сърцето му.
Благодаря ви за вашата лична подготовка да правите това, което правите толкова добре – да преподавате Евангелието на Исус Христос, така че Духът да докосва сърцата на чедата на нашия Небесен Отец.
В днешния разединен свят, тези млади хора се нуждаят от радостта и мира, предлагани от Спасителя Исус Христос чрез Неговото Евангелие. Те имат нужда да чувстват в сърцата си любовта, която нашият Спасител изпитва към всеки от тях.
Позволете ми да поговоря за изграждането на бъдещите ръководители. Знаете, че днешните младежи и пълнолетни младежи са нашите бъдещи ръководители. Те ще ръководят – или вече ръководят – своите семейства. Те ще оказват влияние на своите съседи и в своите общности. Всички ще бъдат ръководители, като преподават – в Църквата, у дома, в училище или в общността. Някои ще служат в Неделното училище за деца, Младите жени или Обществото за взаимопомощ – дори и в президентствата. Някои ще служат в епископства, като президенти на кол, или като ръководители на мисия. Някои ще ръководят Църквата по света в идните 20 до 30 години. Вие преподавате на млади хора, чиято бъдеща съдба не знаете или не разбирате към момента. Много е вероятно в някой от класовете ви да седи бъдещ член на Кворума на дванадесетте. Вие не знаете това, но нека Господ ви благослови да преподавате сякаш го знаете.
За да бъдат добри църковни ръководители, нашите младежи трябва първо да ръководят добре в собствените си домове. Учете ги, особено младите мъже, че „никаква сила или влияние не може и не трябва да се упражняват чрез свещеничеството, а само чрез убеждаване, дълготърпение, чрез благост, кротост и чрез любов нелицемерна, чрез доброта и чисто познание, което ще уголеми душата, без лицемерие и без хитрост“ 4 .
Като учители, моля ви да се съсредоточавате върху живота на хората, на които преподавате и да им помагате. Вие не просто ги подготвяте за мисионерска служба или за университет. Вие ги подготвяте да станат добри родители. Вие ги подготвяте да станат добри членове и ръководители на Църквата. Вие ги подготвяте да бъдат успешни във всичките си бъдещи начинания. Докато наблюдавате всеки един от учениците си, представяйте си какво ще правят след 5, 10 или 20 години, след което търсете вдъхновение от небесата, за да знаете как можете да им помогнете да се подготвят за това време.
Давайте им възможности да ръководят. Както споменах по-рано, бях президент на програмата Семинар в гимназия „Ийст“. Моите учители поеха риск с мен, позволявайки ми да бъда президент. Аз започнах да посещавам Семинар чак в прогимназията. Не бях ученик с доказано дългогодишно участие в програмата. Надявам се, че ще следите за млади жени или млади мъже с потенциал и ще им давате шанс. Помагайте на всеки ученик да се развива. Не им отпускайте юздите, очаквайки те просто да ръководят. Вместо това ги учете как да ръководят, след което им позволявайте да го правят, като продължавате да ги учите как да го правят още по-добре.
Например, когато има новопризовани висши ръководители седемдесетници, ние им предоставяме възможности за обучение и напътствия, преди да ги изпратим на личните им назначения по света. Взимаме ги да изпълняват отговорности заедно с нас. Това са мъже със значителен опит в ръководенето на Църквата, въпреки това ние продължаваме да ги учим, преди да ги оставим да работят самостоятелно. Няколко пъти през годината членове на Кворума на дванадесетте апостоли присъстват на събрания на Седемдесетте, за да им провеждат обучения, които да укрепват свидетелствата им и да им помагат да бъдат по-успешни ръководители. Дори бих допълнил, че използваме благоприятните моменти взаимно да се учим в Кворума на дванадесетте, да пътуваме заедно и да учим един от друг. Бихте си помислили, че след дългото време на тези си назначения, ние знаем всичко. Не, светът се променя и нуждите на хората се менят – особено в различните места по света. Затова ние, като членове на Кворума на дванадесетте, с нетърпение очакваме да се учим един друг как по-добре да изпълняваме отговорността си като апостоли на Господ Исус Христос.
Моля ви да помагате на нашите бъдещи ръководители; мнозина горят от желание да се учат от вашия ръководен опит. Вашето време с тях като ученици в Семинар и институт е кратко, въпреки това търсете моментите, когато можете да им влияете.
Позволете ми да спомена необходимостта от точни отговори на въпросите. Всички знаем, че задаването на въпроси е прекрасен начин за учениците да учат. Повечето въпроси показват желание за учене. Моля, насърчавайте учениците да задават въпроси и след това им помагайте да се учат как да намират отговори чрез изучаване и молитва. Евангелието дава отговори на повечето житейски въпроси. Въпреки това ще има и такива, на които няма да може да се отговори, защото ни липсва необходимата информация за правилен отговор. В такива случаи, не спекулирайте. Може да кажете: „Не знам“ или „Не знаем“. Винаги ще сме защитени и в безопасност, когато преподаваме истината, когато преподаваме нещата, които знаем. Не се отдалечавайте от истината и не спекулирайте за неща, които все още не разбираме. В повечето случаи, вие можете да предоставяте вярно, съдържателно и точно тълкуване на стихове и евангелски учения, историята на Църквата или други теми, които разбираме. Насърчавам ви да се придържате към учебната програма и да използвате достоверните източници.
Не усложнявайте нещата. Използвал съм този израз толкова много през живота си, че децата ми го поставиха на надгробния камък, където е положена скъпата ми съпруга и където аз някой ден ще бъда положен до нея. И на този надгробен камък пише „не усложнявайте нещата“. Когато почина, надявам се всеки ще разбере, че това за мен е било важно. Не усложнявайте Евангелието. То е красиво, ясно и прекрасно. Като преподавате Евангелието, правете го по прост начин и свидетелствайте често за служението и божествената мисия на нашия Спасител, Господ Исус Христос.
Спомнете си, че Нефи се наслаждава на яснотата 5 . Той учи: „Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си“ 6 . Свидетелствам ви, че когато преподавате, проповядвате и свидетелствате за Христос, вашите ученици ще чувстват свидетелството ви и ще се радват в добрината на Исус Христос и Неговото Евангелие.
Аз съм внукът на старейшина Мелвин Дж. Балард. Той служи като апостол 20 години. Бях на 11 години, когато почина. Но имаше мнозина – когато станах достатъчно зрял, за да го осъзная – на които дядо ми бе служил като апостол, които са го чували да проповядва и преподава. Питах се отново и отново – различни хора на различни места по целия свят, които са го чували да преподава и проповядва Евангелието. И почти винаги получавах от хората отговора: „Не си спомням точно какво казваше той, но никога няма да забравя как се чувствах“. Нека тези, които учим – те може да не помнят нашите думи, но нека никога не забравят как са се чувствали, когато сме преподавали простите и красиви учения на Исус Христос.
Обсъдих колко са важни нашите отговорности като учители и администратори. Тези отговорности са важни и необходими. Ала отговорностите ви във вашите семейства са още по-значими. Ние сме тук на тази земя, за да станем част от едно голямо семейство, имайки способността да създаваме своя част на това семейство. Всяко семейство има различни обстоятелства. Каквито и да са вашите обстоятелства, моля, подхранвайте и изграждайте семейните си взаимоотношения. Вие, които сте женени, прекарвайте време с половинката си. Търсете напътствия от брачния си партньор и ги следвайте. Аз бях по-добър баща, съпруг и ръководител на Църквата благодарение на милите, любящи напътствия на скъпата ми съпруга, Барбара. Вие, които не сте женени, търсете напътствия от родителите си, вашите роднини или от човек, на когото имате доверие. Всички ние трябва да градим семейните си взаимоотношения, защото те ще продължат и след този живот. Вашите отговорности или призование като учител в тази програма ще приключат, но семейните ви взаимоотношения са вечни.
В заключение на своите бележки, си мисля за това каква радост е да бъда част от това важно и славно дело заедно с вас. Изпитвам същата радост, която Амон е изпитвал, казвайки на своите братя и съмишленици:
„Каква велика причина имаме да ликуваме… ?
… Да бъдем оръдия в ръцете Божии за осъществяването на това велико дело! …
Благословено да бъде името на нашия Бог; нека да запеем в Негово възхваление и да въздадем благодарности на святото Му име, защото Той върши праведност навеки. …
… Радостта ми е пълна, да, сърцето ми е преизпълнено с радост и аз ще се радвам в моя Бог“ 7 .
Мои скъпи братя и сестри, и колеги учители – и казвам колеги учители, защото основната отговорност на членовете на Кворума на дванадесетте апостоли е да преподават. Свидетелствам, че като чеда на Небесния Отец, можем да изпитваме радостта и мира на Евангелието, като живеем според него и като го преподаваме, като се подчиняваме на Господните заповеди и като ходим в истината.
Животът, служението и Евангелието на Исус Христос са източникът на тази радост. В Новия завет, Исус казва на Своите ученици: „Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна“ 8 .
Пророкът Лехий изпитва радостта от плода на Евангелието и иска семейството му също да вземе от него. Той казва: „И след като взех от плода му, той изпълни душата ми с извънредно велика радост; ето защо, аз започнах да искам семейството ми също да вземе от него; защото знаех, че той бе желателен повече от всички други плодове“ 9 .
Сигурен съм, че всеки от нас изпитва същото като апостол Йоан, когато казва: „Няма по-голяма радост за мен от това, да слушам, че моите чеда ходят в истината“ 10 .
Днешният свят е дестабилизиран от разочарования, несъгласия, неудовлетворение, дискриминация, неуважение, обезсърчение и нещастие. Евангелието на Исус Христос може да ни помага през тези трудни времена. Пророкът Лехий учи на един прост принцип, разкрит от Господ. Той казва: „Човеците са, за да могат да имат радост“ 11 .
В името на Господ и чрез святото апостолство, аз моля Господ да благослови всеки от вас да намира радост в семейството си, радост в Евангелието и радост в отговорностите си като учител и администратор в чудесната програма Семинар и институт на Църквата. Отново изразявам обичта си към всеки един от вас и към вашите ученици.
Свидетелствам, че Исус Христос живее – и това е Неговата Църква и Неговото Евангелие. Нека Господ ви благослови, мои възлюбени колеги учители, за да можете да помагате с цялата енергия на сърцата си да докосвате не само умовете, но и сърцата на повече от чедата на нашия Отец, които се нуждаят да знаят, че Исус е Христос, че Той е издигнал пророк, именно Джозеф, и е възстановил пълнотата на вечното Евангелие и че всичко, което е необходимо, за да намираме мир и радост в този живот, е открито отново и може да бъде намерено в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Призовавам благословия от името на Първото президентство и Кворума на дванадесетте върху вас и семействата ви. И правя това смирено в святото име на Господ Исус Христос, амин.