Негови представители
Излъчване на годишното обучение за Семинар и институт за 2022 г. с участието на президент Балард
Петък, 21 януари 2022 г.
Веднъж, на опашка на летище, се озовах зад един равин. Мъжът пред него държеше мексикански паспорт и пътуваше с малката си дъщеря. А пред него имаше американец с тениска и шапка на любимите му спортни отбори. Започнах да размишлявам с кого от тези хора имах най-много общо. Първо си помислих, че е американецът. Вероятно сме израснали в много подобни обстоятелства и сме прекарали твърде много време, занимавайки се с любимите ни отбори. След това помислих за следващия човек на опашката. Поради моята обич към Мексико, не е прекалено да си представя, че може би харесваме една и съща храна и слушаме подобна музика. Но почувствах още по-силна връзка с него, докато го гледах как общува с дъщеря си, понеже и аз съм баща на шест дъщери. Накрая помислих за равина. Повечето хора, гледайки ни на опашката, не биха решили, че имаме много общо. Но с него споделяме желание да посветим живота си в служба на Бог, да изучаваме и преподаваме Неговото слово и да се стремим да се подчиняваме на Неговите заповеди.
Все още обмисляйки този въпрос, като се качих на самолета, извадих лист хартия и започнах да пиша. Започнах с простите думи „Аз съм… “, след което написах всичко, което ми дойде наум. Аз съм чедо на Бог, ученик на Исус Христос и съпруг. Записах мои характеристики, взаимоотношения, църковни призования и професионални назначения. Включих и предпочитания като: „Аз съм фен на мотаун музиката и сиренето „Раклет“. Когато приключих, бях написал почти 300 отговора на въпроса „Кой съм аз?“. След това подредих отговорите си според тяхната важност за определянето на фокуса и приоритетите в живота ми. Например, въпреки че съм както дядо, така и неудовлетворен от себе си играч на голф, поставянето на това да бъда дядо в началото на моя списък, а влечението към голфа към края, ми напомня в какво да влагам времето и усилията си, ако тези роли някога започнат да се съревновават една с друга.
Впоследствие осъзнах по-добре защо това преживяване имаше толкова дълбоко значение за мен, когато прочетох следните слова на президент Хенри Б. Айринг: „Отговорът на въпроса „Кой съм аз“ определя почти всичко“ 1 .
Неотдавна мислих по този въпрос и как той е свързан с нашите ученици. Отново извадих лист хартия и започнах да пиша – този път започвайки с простите думи: „Нашите ученици са… “.
Вярвам, че нашите ученици са точно това, което пророците са казали. Те са възлюбени чеда на небесни родители, избрали да следват плана на Отца и да побеждават противника чрез своята вяра в Агнеца Божий и силата на свидетелството си 2 . Господ ги е запазил, както казва президент Ръсел М. Нелсън, да дойдат на земята „точно в това време, най-важното време в историята на света“ 3 . Той ги е избрал „да помага(т) на хората от този свят да се подготвят… за хилядолетното царуване (на Спасителя)“ 4 . „Те са „надеждата Израилева, … чедата на обещания ден!“ („Смели воини на Израил“, Химни, №. 166) 5
Те „гладуват за нещата на Духа; те са жадни да научат за Евангелието и го искат чисто, неразводнено. … Те не са неверници, а проучватели, търсещи истината. …
Те желаят… (да имат) вяра… (и) сами да са в състояние да я впрягат в действие“ 6 .
Вярно е и че някои са забравили своята идентичност като Божии чеда или прекалено са се съсредоточили върху временни или маловажни житейски аспекти. Сатана е великият крадец на самоличност. Неговите измами са накарали някои да се объркат или разсеят от един размирен и променящ се свят, който осмива вярата и добродетелта и където информацията е вездесъща, а мъдростта е рядкост – пророкуваният ден, в който хората „все се учат, а никога не могат да достигнат до познание на истината“ 7 ; свят, който нарича „злото добро и доброто зло“ 8 , където мнозина „ход(ят) в светлината на огъня си и сред главните, които (са) разпалили“ 9 , като отхвърлят Светлината на света 10 .
Но все пак знаем и още нещо за нашите младежи и пълнолетни младежи. Спасителят казва:
„Вие сте чедата на пророците; вие сте от дома Израилев, … (във вашето) потомство всичките племена на земята ще бъдат благословени.
Отец, след като първо Ме вдигна за вас, Ме изпрати да ви благословя, за да се отвърне всеки един от вас от своите беззакония; и това, защото сте чедата на завета“ 11 .
Господ е обещал, че ще ги потърси не за да ги спаси в греховете им, а от греховете им 12 . Затова е толкова наложително да помагаме на нашите ученици да опознават Небесния Отец и Исус Христос и да имат правилно разбиране за вечния план на Отца и истинското учение на Спасителя. Те трябва да знаят кои са и какво Господ желае те да правят 11 – и как да го правят.
Вярвам, че помагането на нашите ученици да знаят тези неща в голяма степен зависи от това да знаем кои сме като хора, които преподават, служат и предлагат подкрепа в Семинар и институт. Тази мисъл ме подтикна да направя трети и последен списък. Взех друг лист хартия и страница след страница написах характеристики и качества, които ценя и на които се възхищавам във всички вас. Докато писах, все се връщах към една важна идея. Вярвам, че най-важният отговор на въпроса „Кои сме?“ е поканата да бъдем представители на Исус Христос 14 .
Фокусът на нашите усилия е да помагаме на младежите и пълнолетните младежи да опознават Исус Христос и да разчитат на Него и на Неговата единителна жертва. Ние гледаме към Него като наш Пример и разчитаме на Неговата благодат, за да вършим волята Му. Въпреки личните трудности и пречки, ние живеем с надежда и оптимизъм. Чрез постоянно покаяние вкусваме от Неговата обич и милост и предаваме тази милост на другите, преподавайки с променени и благодарни сърца. Често говорим за Него, свидетелстваме за Него, радваме се в Неговата добрина и величие и помагаме на другите да знаят „към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си“ 15 . Всеки ден се стремим да бъдем Негови представители.
Като млад мисионер научих колко важна е тази идея, докато с колегата ми ходихме от врата на врата. Пред една къща започнах: „Здравейте, ние сме представители на Исус Христос“. Преди да мога да продължа, мъжът ме прекъсна и каза: „Не, не сте. Дори не знаете какво означава това“. Той обясни, че представител е човек, който стои на мястото на някого другиго и който казва и прави това, което този някой друг лично би казвал и правил. Заключи като каза: „Ако сте Негови представители, вие ще ми кажете това, което Той би ми казал, ако беше лично тук“. Аз внимателно изслушах този мъж и след това се съгласих с него, че разбирането му за представител е правилно. След това му благодарих и попитах дали, предвид това разбиране, можех отново да започна. Тогава казах: „Добро утро. Това е старейшина Аранда, а аз съм старейшина Уеб. Ние сме представители на Исус Христос и сме дошли да споделим с вас послание от Него“.
На всеки от нас е дадена свята отговорност. Когато се молим или завършваме своите учения и свидетелства в Неговото име, ние твърдим, че казаното представлява Неговото намерение и воля. За да бъдем верни на тази отговорност, ние трябва дълбоко да обичаме и да разбираме Неговото Евангелие и да желаем да плащаме цената наистина да познаваме Писанията и учението в тях. Тъй като ние разбираме, че словото Божие има „по-силно въздействие“ от всяко друго нещо 16 и че наистина съдържа отговорите на житейските въпроси, Писанията са основният източник за нашите преживявания с учениците. И като продължаваме да обновяваме преподавателските си методи с цел да се свържем с повече ученици, ние никога не трябва да се губим от дълбокото си вкореняване в Писанията.
Също толкова важно е да съсредоточаваме умовете и сърцата си върху избраните от Господ служители – особено настоящите членове на Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли – и никога да не се извиняваме за техните учения, да ги замазваме с обяснения или да им противоречим с наша собствена „философия, без значение какъв е източникът ѝ или колко приятна и рационална изглежда… тя“ 17 . В един свят с толкова много примамващи гласове и социални инициативи, огромна благословия е да се познава Божието намерение чрез Неговия жив пророк. Когато съобразяваме своето преподаване, своите убеждения и приоритети с Господ и Неговия пророк, ще сме стъпили на сигурна основа и, като клонките на истинската лоза, ще имаме силата да даваме много плод 18 .
Понякога може да изглежда, че преподаването на истината и изразяването на обич си противодействат. Това е така, защото и двете действия може да се фалшифицират, което да ни обърка. Може да се чувствате като на фронтова линия, опитвайки се да помогнете с трудни и сложни въпроси, и ако кажете истината, някой може да се обиди. За да отговаряме по любящ и полезен начин, ние трябва да упражняваме своята вяра в Исус Христос, че Той направлява Своята Църква чрез тези, които е ръкоположил да я водят. Трябва да се молим за помощ и да насърчаваме учениците си да се обръщат към Небесния Отец със своите въпроси и съмнения. Исус Христос е светлината за хората, потънали в объркване и тъмнина. Той е съвършеният пример за преподаване на подчинение с яснота и в същото време е балсамът на Галаад за тези, които страдат от последствията на собствените си грешки. Той е съвършеният пример на това, което се стремим да станем като учители, които преподават истината с обич.
Една от причините да е толкова важно да отразяваме обичта на Спасителя 19 е противопоставянето, на което са подложени учениците ни. Скорошно проучване на младежите светии от последните дни показва, че тези от тях, които изпитват трудности да поддържат вярата си и да останат активни в Църквата, като цяло са подложени на едно или повече от три предизвикателства:
-
Те чувстват, че са съдени, заради промени в обстоятелствата си, например развода на родителите си или член на семейството, напуснал Църквата.
-
Те чувстват вина и отчаяние, заради допуснати от тях грешки.
-
Или не вярват, че са имали духовни преживявания 20 .
Като се стремим да обичаме така, както Спасителят обича, ще можем да помагаме на учениците си да се справят с всяка от тези ситуации.
Как бихте помогнали на млад човек, който се чувства съден? 21 Може да започнете с разбирането, че основни промени във взаимоотношенията и обстоятелствата могат да предизвикат криза на идентичността, която кара нашите ученици да поставят под въпрос това кои са и как се вписват. В такива моменти можете да им помагате да си спомнят непроменливото естество на връзката си със своя Отец в небесата. Познавам млада жена, която основаваше своето чувство за лично достойнство на обстоятелствата и чуждото мнение за нея. Чувстваше се изгубена без съзнанието за своята идентичност. Тя започна да се моли за помощ. Един ден получила ясен подтик, че за да осъзнае своята идентичност, ще трябва първо да опознае Небесния Отец и Спасителя. Тази мисъл я подтикна към действие. Започна да изучава Писанията, да се моли и да служи с цел да опознае Бог. С течение на времето Господ започна да ѝ се разкрива. Тя започна да чувства Неговите обич, утеха и разбиране. Опознавайки Небесния Отец, тя започна да опознава себе си и да разбира взаимоотношенията си с Него. Научи за своята божествена същност и ценност като чедо на Бог. Това разбиране я изпълни със светлина и радост.
Можете да помагате на изпитващите затруднения ваши ученици, като им помагате да осъзнават, че са обичани от Небесния Отец. Можете да изразявате обичта си към тях чрез своето време, съчувствие и желание да изслушвате. Бихте могли да молите Небесния Отец да ви помага да разпознавате техните уникални проблеми, възможности и нужди. Когато имат въпроси или изпитват трудности със свидетелствата си, можете да им помагате да се чувстват в безопасност и да знаят, че могат да се обръщат към вас и към Господ.
Как помагаме на борещите се с вината и отчаянието в резултат на техните грешки? Подобно на Спасителя, ние не се отказваме от тях. Уважаваме усилията им да вършат правилното в един труден свят. Учим ги, че да сме достойни не означава да сме безпогрешни 22 . Помагаме им да останат на заветната пътека, като им свидетелстваме за радостта от покаянието, помагайки им да знаят, че то заема централно място в плана на Небесния Отец. Помагаме им да осъзнаят, че Той все още ги обича и е готов да им помага.
Обичам урока в Моисей 4, който изучихме миналата седмица. След като Адам и Ева прегрешават, очите им се отварят и те осъзнават, че са голи. Първият им опит да покрият голотата си е със смокинови листа. Когато чуват гласа Господен, те решават „да се скрият от присъствието на Господа Бога сред дърветата“(Моисей 4:14). Интересно е да отбележим кой им казва да се крият от Бог. Не искам да омаловажавам случката, но как са щели да се справят с това? Можете ли да си представите как нашият Отец в небесата, проправяйки Си път сред безброй творения, откривайки тази слънчева система, тази планета и тази градина, да не може да открие Адам и Ева сред дърветата? Тогава Господ пита Адам: „Къде отиваш?“. (Моисей 4:15.) Или както е в Стария завет: „Къде си?“. (Битие 3:9) Мислите ли, че е възможно да не е знаел? Тогава какво всъщност пита Той? Може би е нещо като: „Сега, след като прегреши, къде ще отидеш? Ще се криеш ли от Мен или ще дойдеш при Мен, за да Ми позволиш да те покрия?“. Думата за Единение на иврит е кипур, което означава „покривам“ 23 . Нашият Отец в небесата предлага много по-добър начин от смокиновите листа и дърветата да покрие греховете ни. Но противникът ни шепне лъжи, за да ни кара да се крием от Бог. Той се стреми да ни убеждава, че Бог не ни обича и няма да ни прости, защото е трябвало да внимаваме повече или защото греховете ни са твърде сериозни.
Веднъж поканих една млада жена да посети храма с група младежи. Тя отговори, че не е достойна да влезе в храма. Казах ѝ, че само ще се разходим около храма и че би било прекрасно и тя да дойде. Тя отговори: „Още не. Не искам Бог да ме забележи точно сега“. Когато допускаме грешки, ние често нямаме желание да се молим, да четем Писанията или да ходим на Църква. Може би се надяваме, че няма да бъдем забелязани от Бог.
Моля ви, помагайте на вашите ученици да знаят, че когато допускат грешки, могат да намират опрощение и мир, като отиват в любящата прегръдка на един милостив Небесен Отец, Който е подготвил начин да ни покрие. Той е подготвил пътя за нашето изкупление.
Как помагате на ученик, който чувства, че не е имал духовни преживявания? Понякога нашите младежи слушат разкази за чудотворни събития и не успяват да осъзнаят, че Светият Дух говори също и на тях по различни, прости начини, например когато имат вдъхновен въпрос или когато бъдат подтикнати да отбележат стих в Писанията. Нека им помагаме да научат как Господ общува с тях лично и нека не твърдим, че начинът, по който Той говори на нас, е единственият начин, по който Той може да говори с тях. Нека внимаваме да не казваме на нашите ученици кога чувстват Светия Дух. Това че ние може да чувстваме Духа като учители, не означава непременно, че всеки ученик чувства същото точно в този момент. Също така е добре да осъзнаваме, че за страдащите от безпокойство и депресия може да е трудно да имат този вид преживявания. Но Господ не може да бъде ограничаван от психично заболяване. Той ги познава и разбира и може да открие начини да им предава Своята обич и напътствие. Има няколко действия, които допълнително ще им помагат да се учат да получават лично откровение и да действат според него.
Неотдавна чух разказ за млад мъж, студент в престижен университет в Източните щати. Той се записал в много труден курс по логика. Тъй като искал да се справи добре, решил да си наеме учител. Успял да открие учител, който е бил асистент на професора и дори е преподавал същия този курс в същия университет. Учителят помогнал много, но младият мъж все още се притеснявал за изпита. Професорът казал на студентите, че изпитът щял да бъде много труден, затова щял да им позволи да донесат един лист хартия, като сложат на него каквото им е нужно. Студентите започнали да пишат на листове с възможно най-ситни букви и да използват лупи, за да запишат и да могат да прочетат необходимото за изпита. Дошъл денят на изпита и младият мъж влязъл в класната стая. До него бил учителят му. Професорът попитал какви ги вършат, след което младият мъж извадил празен лист хартия и го поставил на пода. Учителят застанал на листа хартия. Младият мъж обяснил: „Казахте, че мога да сложа каквото желая на този лист хартия. Искам да сложа учителя си“. На младия мъж му било позволено да вземе изпита заедно с учителя си, който му шепнел отговори в ухото.
Като членове на Църквата на Исус Христос, на нас ни е даден дарът на Светия Дух; защо да се явяваме на който и да е житейски изпит без помощта, която ни се дава? Благодаря ви за вашия стремеж да бъдете достойни за Светия Дух във всички аспекти на живота си и да търсите Неговото влияние във всичко, което правите.
Моята молитва е нашите младежи и пълнолетни младежи да опознаят нашия Отец в небесата и чрез знанието Кой е Той да могат да осъзнаят кои са те в действителност. Поради Неговата сила да прощава, те могат да бъдат чисти. Поради Неговата сила да лекува, те могат да бъдат изцелени. И поради Неговата сила да пречиства, те могат да стават като Него. Като представители на Исус Христос, преподавайки Неговото учение и споделяйки Неговата обич, вие ще можете да им помагате да осъзнават своята вечна идентичност. Това не означава, че винаги ще бъдете съвършени. Това не е нужно. Като се стремите да преподавате възстановеното Евангелие – съсредоточени върху Исус Христос, фокусирани върху учениците и вкоренени в словото Божие – Светият Дух ще му вдъхва живот и приложимост и ще свидетелства за неговата истинност. Свидетелствам че вие, вашите семейства и учениците ви сте чедата на обещанието, смелите войни на Израил, възлюбените от Бог. В името на Исус Христос, амин.