Да сме достойни не означава да сме безпогрешни
Когато чувствате, че сте се провалили твърде много пъти в това да продължавате да се стараете, спомнете си, че Единението на Христос и благодатта, която то прави възможна, са реални.
Веднъж изпратих съобщение на дъщеря ми и зет ми като използвах функцията на телефона си за превръщане на глас в текст. Аз казах: „Здравейте вие двамата. Обичам ви“. („Hey you two. Sure love you.“) Те получиха: „Мразя ви. Трябва да ви обичам“. („Hate you two. Should love you.“) Не е ли удивително колко лесно може да бъде разбрано по погрешен начин едно позитивно и добронамерено послание? Именно това се получава понякога с Божиите послания за покаянието и достойнството.
Някои възприемат погрешното послание, че покаянието и промяната са ненужни. Божието послание е, че те са наистина важни 1 . Но не ни ли обича Бог въпреки всичките ни недостатъци? Разбира се! Той ни обича съвършено. Обичам своите внуци с всичките им несъвършенства, но това не означава, че не искам да стават по-добри и да постигат всичко, на което са способни. Бог ни обича такива, каквито сме, но също така ни обича твърде много, че да ни остави в това несъвършено състояние 2 . Целта на земния живот е да израстваме в Господа 3 . Целта на Христовото Единение е промяната. Христос не само може да възкресява, пречиства, утешава и изцелява, но чрез всичко това Той може да ни превръща в по-подобни на Него 4 .
Някои възприемат погрешното послание, че покаянието е еднократно събитие. Както учи президент Ръсел М. Нелсън, Божието послание е: „Покаянието… е процес“ 5 . Покаянието и възстановяването може да отнемат време 6 , така че изоставянето на греха 7 и липсата на „склонност да вършим зло, а да вършим добро непрестанно“ 8 са цели за цял живот 9 .
Животът е като пътуване с кола през цялата страна. Не можем да достигнем до края с един резервоар гориво. Трябва отново и отново да го зареждаме. Вземането от причастието е като спирането на бензиностанция. Като се покайваме и подновяваме заветите си, ние заявяваме своята готовност да спазваме заповедите, а Бог и Христос ни благославят със Светия Дух 10 . Накратко, ние обещаваме да напредваме по пътя си, а Бог и Христос обещават да зареждат резервоара.
Някои възприемат погрешното послание, че не са достойни да участват изцяло в Евангелието, защото не са изоставили напълно лошите навици. Божието послание е, че да сме достойни не означава да сме безпогрешни 11 . Да сме достойни означава да сме честни и да се стараем. Трябва да сме честни към Бог, свещеническите ръководители и другите хора, които ни обичат 12 , и трябва да се стремим да спазваме Божиите заповеди и никога да не се отказваме просто защото сме се изкушили 13 . Старейшина Брус С. Хейфън казва, че развиването на характер, подобен на Христовия, „изисква повече търпение и постоянство, отколкото безпогрешност“ 14 . Господ казва, че даровете на Духа са „дадени в полза на онези, които Ме обичат и спазват всички Мои заповеди, и на оня, който се старае да върши това“ 15 .
Един млад мъж, когото ще нарека Деймън, пише: „През младежките си години имах проблем с порнографията. Винаги се чувствах толкова засрамен, че не можех да постъпя правилно“. Всеки път, когато Деймън се отклонявал, болката от съжалението ставала толкова силна, че той остро се критикувал, че е недостоен за каквато и да е благодат, прошка или още възможности от Бог. Той казва: „Реших, че просто заслужавам да се чувствам ужасно през цялото време. Прецених, че Бог вероятно ме мрази, защото не желая да се постарая повече и да се справя с това веднъж завинаги. Издържах по седмица, а понякога дори месец, но после се връщах към изкушението и си мислех: „Никога няма да бъда достатъчно добър, струва ли си дори да се опитвам?“.
В един такъв депресиращ момент Деймън казва на свещеническия си ръководител: „Може би просто трябва да спра да идвам на църква. Писна ми да съм такъв лицемер“.
Неговият ръководител отговаря: „Не си лицемер заради това, че имаш лош навик, който се опитваш да спреш. Ти си лицемер, ако го криеш, лъжеш за него или се опитваш да убедиш себе си, че проблемът е в Църквата, че поддържа такива високи стандарти. Да си честен относно действията си и да предприемаш стъпки да продължаваш напред, не означава да си лицемер. Означава, че си ученик“ 16 . Този ръководител цитира старейшина Ричард Г. Скот, който учи: „Господ гледа на слабостите по-различно, отколкото на бунта. … Щом Господ говори за слабости, Той винаги го прави с милост“ 17 .
Тази гледна точка дава надежда на Деймън. Той осъзнава, че Бог не казва: „Деймън пак се провали“. Напротив, Той вероятно казва: „Колко е напреднал Деймън“. Този млад мъж в крайна сметка престана да свежда поглед от срам или да си търси извинения и оправдания. Той потърси божествена помощ и я намери 18 .
Деймън казва: „В миналото се обръщах към Бог само да моля за прошка, но сега помолих и за благодат – Неговата „сила, която дава възможност“ (Ръководство към писанията, „Благодат“). Никога не бях правил това. През тези дни отделях много по-малко време да мразя себе си за това, което съм направил, и много повече време, за да обичам Исус за това, което Той е направил“.
Имайки предвид колко дълга е борбата на Деймън, не е полезно или реалистично родителите и ръководителите, които му помагат, твърде рано да казват „никога повече“ или своеволно да постановяват някакъв стандарт за въздържание, за да бъде счетен за „достоен“. Вместо това те започват с малки, постижими цели. Вместо да имат очаквания за всичко или нищо, те наблягат на постепенния растеж, който позволява на Деймън да надгражда върху поредица от успехи, вместо провали 19 . Подобно на поробения народ на Лимхий, той научава, че може „постепенно да (преуспява)“ 20 .
Старейшина Д. Тод Кристоферсън съветва: „За да се справим с нещо (много) голямо, може да се наложи да работим върху него на малки, ежедневни порции. … Включването на нови и полезни навици в нашия характер или преодоляването на лоши навици или пристрастявания най-често означава полагане на усилие днес, последвано от друго утре и после още едно, вероятно в продължение на много дни, дори месеци и години. … Но ние можем да се справим, защото можем да молим Бог… за помощта, от която се нуждаем всеки ден“ 21 .
Братя и сестри, пандемията СOVID-19 не беше лека за никого, но изолацията, свързана с карантинните изисквания, особено затрудни живота на хората, които се борят с лоши навици. Помнете, че промяната е възможна, покаянието е процес, а да сме достойни не означава да сме безпогрешни. Най-вече помнете, че Бог и Христос желаят да ни помагат точно тук и сега 22 .
Някои възприемат погрешното послание, че Бог ни помага чак след като се покаем. Божието послание е, че Той ще ни помага, докато се покайваме. Неговата благодат е на наше разположение, „независимо къде се намираме по пътя на подчинението“ 23 . Старейшина Дитер Ф. Ухтдорф казва: „Бог не се нуждае от хора, които са безпогрешни. Той търси онези, които ще предложат „(сърце) и драговолен ум“ (Учение и завети 64:34), а Той ще ги направи „съвършени в Христа“ (Морони 10:32–33)“ 24 .
Толкова много хора са наранени от разбити и напрегнати взаимоотношения, че за тях е трудно да повярват в Божието състрадание и дълготърпение. На тях им е трудно да гледат на Бог такъв, какъвто е – любящ Баща, който ни посреща в нуждата ни 25 и знае как да дава „блага на тези, които искат от Него“ 26 . Неговата благодат не е награда само за достойните. Даваната от Него „божествена помощ“ е това, което ни помага да станем достойни. Тя не е награда само за праведните. Даваното от Него „надаряване със сила“ е това, което ни помага да станем праведни 27 . Ние не просто вървим към Бог и Христос. Ние вървим заедно с Тях 28 .
Из цялата Църква младите хора рецитират темата на Младите жени и кворума на свещеничеството на Аарон. От Нова Зеландия до Испания, Етиопия и Япония младите жени казват: „Ценя дара на покаянието“. От Чили до Гватемала, та до Мороний, щата Юта, младите мъже казват: „Като се стремя да служа, да упражнявам вяра, да се покайвам и да се усъвършенствам всеки ден, аз ще се подготвям да получа благословиите на храма и трайната радост на Евангелието“.
Аз ви обещавам, че тези благословии и тази радост са реални и достижими за онези, коити спазват всички заповеди и за „оня, който се старае да върши това“ 29 . Когато чувствате, че сте се провалили твърде много пъти в това да продължавате да се стараете, спомнете си, че Единението на Христос и благодатта, която то прави възможна, са реални 30 . „(Неговата) ръка на милост е протегната към вас“ 31 . Вие сте обичани, днес, след 20 години и завинаги. В името на Исус Христос, амин.