Облагодетелстван от Господа във всичките ми дни
Как реагираме на своите злощастия? Чувстваме ли се благодарни, защото сме по-съсредоточени върху своите благословии, отколкото върху проблемите си?
Пандемията от COVID‑19 беше едно от многото изпитания, пред които Божиите чеда са се изправяли през човешката история. В началото на тази година аз и моето скъпо семейство преживяхме тежки времена. Пандемията и други причини донесоха смърт и болка в семейството ни чрез загубата на някои от скъпите ни близки. Въпреки медицинските грижи, пост и молитва, в течение на пет седмици моят брат Чарли, моята сестра Сузи и моят зет Джими преминаха от другата страна на завесата.
Понякога се чудя защо плаче Спасителят, когато вижда Мария натъжена от смъртта на брат си Лазар, въпреки че знае, че самият Той има силата да вдигне Лазар от мъртвите и че много скоро ще упражни тази сила, за да спаси Своя приятел от смъртта 1 . Удивен съм от състраданието на Спасителя и съпричастността му към Мария. Той разбира неописуемата болка, която тя чувства при смъртта на своя брат Лазар.
Ние чувстваме същата силна болка, когато преживяваме временната раздяла с нашите любими хора. Спасителят изпитва съвършено състрадание към нас. Той не ни укорява за нашата краткосрочна перспектива, нито за това, че имаме ограничена представа за нашето вечно пътуване. Вместо това, Той изпитва състрадание за нашата мъка и страдание.
Небесният Отец и Неговият Син, Исус Христос, искат да имаме радост 2 . Президент Ръсел М. Нелсън учи: „Изпитваната от нас радост няма много общо с обстоятелствата на нашия живот, но напълно се определя от фокуса на живота ни. Когато съсредоточим живота си върху Божия план на спасение, … ние можем да чувстваме радост, независимо от случващото се – или неслучващото се – в живота ни“ 3 .
Когато бях млад мисионер, си спомням как един невероятен мисионер, на когото се възхищавах, получи ужасна новина. Майка му и по-малкият му брат бяха загинали в трагичен инцидент. Президентът на мисия предложи на този старейшина възможността да се върне у дома за погребението. Въпреки това, след като говори по телефона с баща си, този мисионер реши да остане и да завърши мисията си.
Малко по-късно, когато служихме в една и съща зона, с колегата ми получихме спешно обаждане, че крадци са наранили с нож същия този мисионер и са откраднали колелото му. Той и колегата му трябваше да отидат в най-близката болница, където аз и моят колега се срещнахме с тях. На път за болницата скърбях за този мисионер. Представях си, че е паднал духом и че със сигурност след това травматично преживяване щеше да иска да се завърне у дома.
Въпреки това, когато пристигнахме в болницата, видях този мисионер да лежи в леглото си, в очакване да бъде отведен в операционната – а той се усмихваше. Помислих си: „Как може да се усмихва в такава ситуация?“. Докато се възстановяваше в болницата, той раздаваше с ентусиазъм брошури и екземпляри на Книгата на Мормон на лекари, сестри и пациенти. Той не искаше да се прибере у дома дори и след тези изпитания. Вместо това, той служи до последния ден на своята мисия с вяра, енергия, сила и ентусиазъм.
В началото на Книгата на Мормон Нефи заявява: „Бях видял много огорчения в течение на моите дни, въпреки това, бидейки много облагодетелстван от Господа във всичките си дни“ 4 .
Замислям се за многото изпитания, които Нефи преживява, много от които са включени в неговите писания. Неговите изпитания ни помагат да разберем, че всички имаме своите много трудни дни. Едно от тези изпитания се случва, когато е заповядано на Нефи да се върне в Йерусалим, за да се сдобие с плочите от пиринч, притежавани от Лаван. Някои от по-големите братя на Нефи имат слаба вяра, като дори го бият с пръчка. Нефи преживява друго изпитание, когато си чупи лъка и не може да осигури храна за семейството си. По-късно, когато на Нефи му е заповядано да построи кораб, братята му се подиграват и отказват да му помогнат. Въпреки тези и много други изпитания през живота си, Нефи винаги разпознава Божията доброта.
Докато семейството му прекосява океана на път за обетованата земя, някои от семейството на Нефи „започ(ват) да се веселят“, да говорят грубо и да забравят, че силата на Господ е това, което ги защитава. Когато Нефи ги укорява, те се обиждат и го връзват с въже така, че да не може да се движи. В Книгата на Мормон се казва, че неговите братя „се отн(асят) с (него) с голяма жестокост“, китките и глезените му са „извънредно подути и големи (са) болките“ 5 . Нефи е наскърбен от вкоравените сърца на братята си и понякога се чувства обзет от тъга 6 . „При все това – казва Нефи – аз обърнах очите си към моя Бог и Го славих през целия ден, и аз не роптаех срещу Господа поради злощастията си“ 7 .
Скъпи братя и сестри, как реагираме на нашите злощастия? Роптаем ли пред Господа поради тях? Или като Нефи и моят приятел бивш мисионер – чувстваме ли се благодарни на думи, мисли и дела, защото сме по-съсредоточени върху своите благословии, отколкото върху проблемите си?
По време на земното Си служение, нашият Спасител Исус Христос ни е дал пример. Във времена на трудности и изпитания, няма много действия, които ни дават повече мир и удовлетворение от това да служим на нашите ближни. Евангелието на Матей разказва какво се случва, когато Спасителят научава, че Неговият братовчед, Йоан Кръстител, е обезглавен от цар Ирод, за да угоди на дъщерята на Иродиада:
„А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исус.
И Исус, като чу това, се оттегли оттам с лодка на уединено място настрана; а народът, като разбра, отиде след Него пеша от градовете.
И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.
А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето вече напредна; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.
А Исус им каза: Няма нужда да ходят; дайте им вие да ядат” 8 .
Исус Христос ни показва, че във времена на изпитания и несгоди, ние можем да забелязваме трудностите на другите. Подтиквани от състрадание, ние можем да им помагаме и да ги подкрепяме. И като правим това, ние също сме подкрепяни от нашата Христова служба. Президент Гордън ботата. Най-добрият лек за отчаянието е службата. Най-доброто лекарство за умората е да помогнеш на човек, който е още по-изморен“ 9 .
В резултат на членството си в Църквата на Исус Христос съм имал много възможности да служа и помагам на моите ближни. В такива моменти чувствам, че Небесният Отец облекчава бремето ми. Президент Ръсел М. Нелсън е Божият пророк на земята, той е голям пример за това как трябва да служим на другите по време на трудни изпитания. Аз добавям моето свидетелство към това на много други светии, че Бог е нашият любящ Небесен Отец. Чувствах Неговата безкрайна любов по време на моите трудни изпитания. Нашият Спасител Исус Христос разбира нашите болки и злощастия. Той иска да облекчи нашето бреме и да ни утеши. Трябва да следваме примера Му, като служим на тези с по-тежко бреме от нашето. В името на Исус Христос, амин.