Божията любов: най-радостната за душата
Любовта на Бог не се открива в обстоятелствата на нашия живот, а в Неговото присъствие в живота ни.
Братя и сестри, знаете ли колко съвършено ви обича Бог, нашият Небесен Отец? Усещали ли сте дълбоко в душата си Неговата любов?
Нашето отношение и поведение се променят напълно, когато знаем и разбираме колко съвършено сме обичани като чеда на Бог. Това знание променя начина, по който се възприемаме, когато правим грешки. То променя чувствата ни, когато се случват трудни неща. То променя отношението ни към Божите заповеди. Променя отношението ни към другите и способността ни да им влияем положително.
Старейшина Джефри Р. Холанд учи: „Първата и най-велика заповед в цялата вечност е да обичаме Бог с цялото си сърце, мощ, ум и сила – това е първата и най-велика заповед. Но първата и най-велика истина на цялата вечност е, че Бог ни обича с цялото Си сърце, мощ, ум и сила“ 1 .
Как може всеки от нас да знае дълбоко в душата си тази велика истина на вечността?
На пророка Нефи е показано във видение най-силното доказателство за Божията любов. След като вижда дървото на живота, Нефи иска да узнае тълкуванието, свързано с него. В отговор, ангел показва на Нефи град, майка и бебе. Когато Нефи поглежда към град Назарет и праведната майка Мария, държаща в ръцете си Младенеца Исус, ангелът заявява: „Ето Агнецът Божий, да, тъкмо Синът на Вечния Отец!“ 2 .
В този свещен момент Нефи разбира, че с раждането на Спасителя, Бог изявява Своята чиста и всеотдайна любов. Нефи свидетелства, че Божията любов „се излива нашироко в сърцата на чедата човешки“ 3 .
Можем да си представим Божията любов като светлина, излъчвана от дървото на живота, изливаща се нашироко над цялата земя в сърцата на чедата човешки. Божията светлина и любов проникват във всички Негови творения 4 .
Понякога погрешно мислим, че можем да чувстваме Божията любов само след като сме се държали за железния прът и сме взели от плода. Но Божията любов не се чувства само от тези, които идват до дървото, а е и самата сила, която ни мотивира да търсим това дърво.
„Ето защо, тя е най-желателна от всички неща“ – казва Нефи, а ангелът възкликва: „Да, и най-радостната за душата“ 5 .
Преди двадесет години скъп член на семейството напусна Църквата. Той имаше много въпроси, на които не беше получил отговори. Съпругата му, обърната във вярата, остана вярна. Те работиха усърдно, за да запазят брака си по време на възникващите трудности.
Миналата година той написал три въпроса относно Църквата, с които му е било трудно да се помири, и ги изпратил до две семейства, негови приятели от години. Той ги поканил да размишляват над тези въпроси и да дойдат след това на вечеря, за да споделят какво мислят.
След срещата с приятелите си, той отишъл в стаята си и започнал да работи по един проект. В съзнанието му изплувал разговорът от вечерта и проявената към него любов от страна на приятелите му. По-късно написал, че бил подтикнат да спре работата си. Думите му гласят: „Ярка светлина изпълни душата ми. … Познавах това дълбоко чувство на просветление, но в този случай то постепенно стана по-силно от преди и се задържа за няколко минути. Седях тихо с това чувство, което разбрах, че е проявление на Божията любов към мен. … Почувствах духовен подтик, който ми каза, че мога да се завърна в Църквата и да изразявам тази Божия любов чрез нещата, които ще върша там“.
След това той се зачудил за въпросите си. Получил усещането, че Бог е доволен от задаваните от него въпроси и че липсата на ясни отговори не трябвало да го спира да продължава напред 6 . Той следвало да споделя Божията любов с всички, докато не спирал да търси отговори. Действайки според този подтик, той почувствал близост с Джозеф Смит, който след своето Първо видение отбелязал: „Душата ми беше изпълнена с любов и в продължение на много дни изпитвах велика радост“ 7 .
Изумително е, че няколко месеца по-късно, този член на семейството получи същото призование, което имаше 20 години по-рано. Първият път, когато той служеше в призованието си, той изпълняваше отговорностите си като предан член на Църквата. Сега въпросът за него не бе „Как мога да изпълнявам призованието си?“, а „Как мога да изразявам Божията любов чрез службата си?“. С този нов подход той чувстваше радост, смисъл и цел във всички аспекти на своето призование.
Сестри и братя, как можем да получаваме трансформиращата сила на Божията любов? Пророкът Мормон ни кани да се „мол(им) на Отца с цялото си сърце, за да може(м) да бъде(м) изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос“ 8 . Мормон ни кани не само да се молим, за да можем да бъдем изпълнени с Неговата любов към другите, но и да се молим, за да можем да познаваме чистата любов на Бог към самите нас 9 .
Когато получаваме Неговата любов, ние намираме по-голяма радост в стремежа си да обичаме и да служим като Него, ставайки по този начин „истински последователи на Неговия Син Исус Христос“ 10
Любовта на Бог не се открива в обстоятелствата на нашия живот, а в Неговото присъствие в живота ни. Опознаваме Неговата любов, когато получаваме сила отвъд своята собствена и когато Неговият Дух ни дава мир, утеха и напътствие. Понякога може да е трудно да чувстваме Неговата любов. Бихме могли да се молим очите ни да се отворят, за да виждаме Неговата ръка в живота си и да виждаме Неговата любов в красотата на творенията Му.
Когато размишляваме върху живота на Спасителя и Неговата безпределна жертва, ние започваме да разбираме Неговата любов към нас. С благоговение пеем словата на Илайза Р. Сноу: „Той Своята кръв за нас проля, безропотно умря“ 11 . Смирението на Исус в Неговото страдание за нас докосва душите ни, отваря сърцата ни да търсим прошка от Него и ни изпълва с желание да живеем като Него 12 .
Президент Ръсел М. Нелсън пише: „Колкото повече се ангажираме да уподобяваме живота си на Неговия, толкова повече нашата любов става по-чиста и по-божествена“ 13 .
Нашият син разказва: „Когато бях на 11 години, аз и приятелите ми решихме да се скрием от учителя и да пропуснем първата част на Неделното училище за деца. Когато влязохме накрая, за наше учудване, учителят топло ни поздрави. След това той каза една сърдечна молитва, по време на която изрази искрена благодарност към Господ, за това че по своя собствена воля сме решили да влезем в часа този ден. Не мога да си спомня какъв беше урокът или дори името на нашия учител, но сега, около тридесет години по-късно, аз все още съм духовно развълнуван от чистата любов, която той изрази в онзи ден“.
Преди пет години, докато присъствах на Неделно училище за деца в Русия, наблюдавах пример за божествена любов. Видях как една вярна сестра коленичи пред две деца и им свидетелства, че дори те да бяха единствените живи хора на земята, Исус щеше да страда и умре само за тях.
Свидетелствам, че нашият Господ и Спасител наистина умря за всеки един от нас. Това е израз на Неговата безгранична любов към нас и към Неговия Отец.
„Спасителят живее знам, Утеха е за мен това! … Живее бди над (нас) с любов“ 14 .
Нека разтваряме сърцата си за чистата любов, която Бог изпитва към нас, след което да излъчваме Неговата любов във всичко, което правим и което сме. В святото име на Исус Христос, амин.