„Гледай пътя напред“
Съсредоточаването върху нещата, които са най-важни, особено онези, „които предстоят напред“, онези вечни неща, е ключ към маневрирането през живота.
Когато навърших 15 години, получих разрешително за шофиране, което ми позволяваше да шофирам кола, ако един от родителите ми е с мен. Когато баща ми ме попита дали искам да излезем с колата, бях въодушевен.
Той шофира няколко километра до покрайнините на града, до една дълга, права, двулентова отсечка на път, който малко хора използваха – трябва да отбележа, че това вероятно бе единственото място, което той считаше за безопасно. Той спря в аварийното платно на пътя и си разменихме местата. Даде ми малко напътствия и след това ми каза: „Потегли внимателно и просто карай, докато не ти кажа да спреш“.
Спазих точно инструкциите му. Обаче след около 60 секунди той каза: „Сине, спри колата. Става ми лошо. Караш на зиг-заг“. Той ме попита: „Какво гледаш?“
С известно раздразнение казах: „Гледам пътя“.
Тогава той каза следното: „Следя очите ти и ти гледаш само това, което е точно пред капака на колата. Ако гледаш само това, което е непосредствено пред теб, никога няма да караш по права линия“. После подчерта: „Гледай пътя напред. Това ще ти помогне да караш направо“.
Като 15-годишен счетох, че това е добър урок по кормуване. От тогава насам осъзнах, че това е и един страхотен житейски урок. Съсредоточаването върху нещата, които са най-важни, особено онези „които предстоят напред“, онези вечни неща, е ключ към маневрирането през живота.
В един случай от живота на Спасителя, Той пожелава да бъде сам, затова се „изкач(ва) … на хълма да се помоли насаме“ 1 . Той отпраща учениците Си с указания да прекосят езерото. През нощта лодката, с която плават учениците, попада в силна буря. Исус им помага, но по необичаен начин. Библейският разказ гласи: „А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото“ 2 . Когато Го виждат, те започват да се страхуват, защото си мислят, че фигурата, която ги наближава, е някакъв вид призрак или фантом. Исус, като усеща колебанието им и желае да успокои техните умове и сърца, им казва: „Дерзайте! Аз съм; не бойте се!“ 3
Петър се чувства не само облекчен, но и окрилен. Петър, който винаги е смел и често прибързан, казва на Исус: „Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата“ 4 . Исус отговаря с познатата си и вечна покана: „Ела!“ 5 .
Петър, който определено е развълнуван от идеята, слиза от лодката и тръгва, но не във водата, а по водата. Докато е съсредоточен върху Спасителя, той може да върши невъзможното, дори да върви по водата. Първоначално Петър е необезпокоен от бурята. Но „силният“ 6 вятър в крайна сметка го разсейва. Страхът се завръща. Впоследствие, неговата вяра намалява и той започва да потъва. Той извиква: „Господи, избави ме!“ 7 Спасителят, който винаги желае да спасява, протяга ръка и го изважда от водата.
Безброй са уроците, които можем да научим от тази чудна история, но ще спомена три.
Съсредоточавайте се над Христос
Първият урок: съсредоточавайте се над Христос. Докато Петър е съсредоточен над Исус, той може да върви по водата. Бурята, вълните и вятърът не му пречат, докато той е съсредоточен над Спасителя.
Разбирането на нашата крайна цел ни помага да решим над какво трябва да се съсредоточаваме. Не можем да изиграем успешна игра, без да знаем целта, нито можем да водим смислен живот, без да знаем неговата цел. Една от великите благословии на възстановеното Евангелие на Исус Христос е, че то, освен всичко друго, отговаря и на въпроса: „Каква е целта на живота?“ „Нашата цел в този живот е да имаме радост и да се подготвим да се върнем в присъствието на Бог“ 8 . Ако помним, че сме тук на земята, за да се подготвим да се завърнем да живеем с Бог, това ни помага да се съсредоточаваме над нещата, които ни водят към Христос.
Съсредоточаването над Христос изисква дисциплина, особено относно малките и прости духовни навици, които ни помагат да ставаме по-добри ученици. Без дисциплина няма ученичество.
Нашето съсредоточаване над Христос става все по-ясно, когато гледаме към това, което искаме да постигнем и какви искаме да станем, и след това намираме време всеки ден да вършим нещата, които ще ни помогнат да постигнем това. Съсредоточаването над Христос може да опростява решенията ни и да ни дава насока за това как най-добре да използваме времето и ресурсите си.
Макар че има много неща, за които си струва да мислим, от примера на Петър научаваме колко е важно винаги в центъра на вниманието ни да е Христос. Единствено чрез Христос можем да се завърнем да живеем с Бог. Разчитаме на благодатта на Христос, когато се стремим да ставаме подобни на Него и търсим Неговата прошка и укрепваща сила, когато нещо не ни достига.
Пазете се от разсейващите фактори
Вторият урок: пазете се от разсейващите фактори. Когато Петър, вместо да мисли за Исус, обръща внимание на вятъра и вълните, които се разбиват в нозете му, той започва да потъва.
Има много неща „пред капака“, които могат да ни разсейват от това да мислим за Христос и вечните неща, които са пред нас. Дяволът умее великолепно да разсейва. От видението на Лехий научаваме, че гласовете от величественото и обширно здание се стремят да ни примамят към неща, които ще ни отклонят от това да се подготвим да се завърнем да живеем с Бог 9 .
Обаче има и други разсейващи фактори, които не са толкова очевидни, но могат да са също толкова опасни. Както казват: „Единственото нужно нещо за триумфа на злото е добрите хора да не правят нищо“. Противникът изглежда решен да кара добрите хора да не правят нищо или поне да губят времето си за неща, които ще ги разсейват от извисените им цели. Например, някои неща, които са добри развлечения, ако са в разумни граници, могат да станат вредни разсейващи фактори, ако са неконтролирани. Противникът разбира, че не е нужно разсейващите фактори да са лоши или безнравствени, за да са ефективни.
Можем да бъдем избавяни
Третият урок: можем да бъдем избавяни. Когато Петър започва да потъва, той извиква: „Господи, избави ме!“ И Исус веднага протяга ръка и го хваща 10 . Когато се окаже, че потъваме, когато имаме трудности или се колебаем, ние също можем да бъдем избавяни от Него.
Когато сте насред трудности или изпитания, може да сте като мен и да се надявате, че помощта ще дойде веднага. Но помнете, че Спасителят идва на помощ на апостолите в четвъртата стража на нощта, след като са прекарали повечето от нощта в борба с бурята 11 . Може да се молим, ако помощта няма да дойде незабавно, то поне да дойде във втората или дори третата стража на въпросната нощ. Когато трябва да чакаме, трябва да знаем, че Спасителят винаги бди, грижейки се да не се наложи да изтърпим повече от това, което можем да понесем 12 . Вие, които чакате в четвъртата стража на нощта, вероятно все още в страдание, не губете надежда. Верните винаги биват избавяни, независимо дали в земния живот или във вечността.
Понякога нашето потъване се случва поради наши грешки и прегрешения. Ако се окаже, че потъвате поради такива причини, вземете ведрото решение да се покаете 13 . Вярвам, че са малко нещата, които радват Спасителя повече от това да избавя онези, които се обръщат към Него или завръщат при Него 14 . Писанията са пълни с истории за хора, които някога са прегрешавали, но които са се покаяли и са станали непоклатими във вярата си в Христос. Мисля, че тези истории са в Писанията, за да ни напомнят, че любовта на Спасителя и Неговата сила да ни изкупва са безгранични. Не само че Спасителят се радва, когато се покайваме, но и ние получаваме велика радост.
Заключение
Каня ви да пожелаете да „гледате пътя напред“ и да започнете в по-голяма степен да се съсредоточавате над нещата, които наистина имат значение. Нека Христос бъде в центъра на мислите ни. Насред всички разсейващи фактори, нещата „пред капака“ и вихрушките, които ни заобикалят, свидетелствам, че Исус е нашият Спасител, Изкупител и Избавител. В името на Исус Христос, амин.