Да се доверим отново

От старейшина Герит У. Гонг

От Кворума на дванадесетте апостоли

Доверието в Бог и един в друг носи благословии от небесата.

Веднъж, когато бях много малък, за кратко си мислех да избягам от вкъщи. По детински, имах чувството, че никой не ме обича.

Наблюдателната ми майка ме изслуша и ме увери, че съм обичан. Бях в безопасност у дома.

Някога чувствали ли сте се сякаш бягате от вкъщи? Често бягството означава, че доверието е било накърнено или нарушено гите и в Бог. Когато доверието ни бъде накърнено, се чудим как да се доверим отново.

Посланието ми днес е, че без значение дали се завръщаме или прибираме у дома, Бог ще дойде да ни посрещне ¹ . В Него можем да намираме вяра и смелост, мъдрост и проницателност, за да се доверим отново. По подобен начин Той ни моли да сме светлина един за друг, да прощаваме повече и да съдим по-малко себе си и другите, така че Неговата Църква да може да бъде място, където се чувстваме у дома, без значение дали идваме за пръв път или се връщаме.

Доверието е проява на вяра. Бог винаги има вяра в нас. При все това, човешкото доверие може да бъде подкопано или разрушено, когато:

Приятел, бизнес партньор или друг човек, на когото вярваме, не казва истината, наранява ни или се възползва от нас ² .
Брачен партньор изневери.
Може би неочаквано обичан човек почине, наранен е или се разболее.
Се натъкнем на неочакван свързан с Евангелието въпрос, може би нещо по отношение на историята или правило на Църквата и някой каже, че Църквата е скрила истината или не я казва.

Други ситуации може да са по-малко конкретни, но също толкова тревожни.

Може би не виждаме себе си в Църквата, не чувстваме, че мястото ни е там, или усещаме, че другите ни осъждат.

Или, въпреки че сме направили всичко, което се е очаквало от нас, нещата не са се получили. Въпреки че сме имали лични преживявания със Светия Дух, може все още да не усещаме, че знаем, че Бог е жив или че Евангелието е истинно.

Мнозина днес изпитват голяма нужда от възстановяване на доверието в човешките взаимоотношения и съвременното общество ³ .

Докато размишляваме над доверието, знаем, че Бог е Бог на истината и „не може да лъже“ ⁴ . Знаем, че истината е познание за нещата такива, каквито са и каквито са били, и каквито ще бъдат ⁵ . Знаем, че продължаващото откровение и вдъхновение дават неизменни истини при променливи обстоятелства.

Знаем, че нарушените завети съкрушават сърцата. „Направих глупост – казва той. Можеш ли някога да ми простиш?“ Съпругът и съпругата може да се хванат за ръце с надеждата доверието да бъде възстановено. На друго място един затворник размишлява: „Ако бях спазвал Словото на мъдростта, нямаше да съм тук днес“.

Ние познаваме радостта от заветната пътека на Господ, а призованията да служим в Неговата Църква са покана да усещаме доверието на Бог към нас и един към друг. Членове на Църквата, включително несемейни, редовно служат в нея и в нашите общности.

Чрез вдъхновение епископство призовава млада двойка да служи в яслата в района. Първоначално съпругът седи в ъгъла, неангажиран и сдържан. Постепенно започва да се усмихва заедно с децата. По-късно тази двойка изразява своята благодарност. Те казват, че по-рано съпругата е искала деца, но съпругът – не. Сега, поради това, че служат, са променени и по-единни. Това също така донася радостта от децата в брака и дома им.

В друг град млада майка с малки деца и съпругът ѝ са изненадани и затруднени, но приемат, когато тя е призована да служи като президентка на Обществото за взаимопомощ в района. Скоро след това ледени бури прекъсват електрозахранването, а това води до празни рафтове в магазините и леденостудени домове. Тъй като имат захранване и топлина, това младо семейство щедро отваря дома си за няколко души и семейства, докато положението се нормализира.

Доверието става реално, когато вършим трудни неща с вяра. Службата и жертвата увеличават способностите и пречистват сърцата. Доверието в Бог и един в друг носи благословии от небесата.

След като преживява рака, един верен брат е блъснат от кола. Вместо да се самосъжалява, той пита в молитва: „Какво мога да науча от това преживяване?“. В стаята си в интензивното отделение, той се чувства подтикнат да обърне внимание, че една сестра се тревожи за съпруга и децата си. Един изпитващ болка пациент намира отговори, като се доверява на Бог и помага на другите.

Докато брат с притеснения относно порнографията чака пред офиса на своя президент на кол, президентът се моли за разбиране как да помогне. Получава ясен подтик: „Отвори вратата и покани този брат да влезе“. С вяра и упование, че Бог ще помогне, свещеническият ръководител отваря вратата и прегръща своя брат. Всеки изпитва променяща го любов и доверие в Бог и в другия. Укрепен, този брат може да започне да се покайва и да се променя.

Въпреки че обстоятелствата, в които се намираме, са лични, принципите на Евангелието и Светият Дух могат да ни помагат да знаем дали, как и кога отново да се доверим на другите. Когато доверието е накърнено или предадено, разочарованието и загубата на вяра са реални, но е такава и нуждата от проницателност, за да знаем кога си заслужава да проявим вяра и смелост, за да повярваме отново в човешките взаимоотношения.

При все това, по отношение на Бог и личното откровение, президент Ръсел М. Нелсън ни уверява: „Не е нужно да се чудите на Кого е безопасно да се доверите“ ⁶ . Винаги можем да се доверяваме на Бог. Господ ни познава по-добре и ни обича повече, отколкото ние можем да се познаваме или обичаме. Неговата съвършена любов и съвършено знание за миналото, настоящето и бъдещето правят заветите и обещанията Му постоянни и сигурни.

Вярвайте в така нареченото в Писанията „течение на времето“ ⁷ . С Божията благословия, с течение на времето и продължаваща вяра и подчинение можем да намираме облекчение и мир.

Господ ни утешава:

„Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост“ ⁸ .

„Товара свой отдай на Господ и се довери“ ⁹ на непрестанната Му грижа.

Няма земна мъка, неизлечима за небесата ¹⁰ .

Уповавайте се на Бог ¹¹ и на Неговите чудеса. Можем да променяме себе си и своите взаимоотношения. Чрез Единението на Христос Господ можем да отхвърляме своя егоистичен естествен човек и да ставаме Божии чеда, кротки, смирени ¹² , изпълнени с вяра и нужното доверие. Когато се покайваме, когато изповядваме греховете си и се отричаме от тях, Господ казва, че не си ги спомня повече ¹³ . Не че ги забравя, а вместо това, по един удивителен начин сякаш избира да не ги помни, ние също не трябва.

Имайте доверие, че чрез вдъхновение от Бог можете да сте мъдри и проницателни. Можем да прощаваме на другите в правилния момент и по правилния начин, както Господ казва, че трябва ¹⁴ , докато сме „разумни като змиите и незлобливи като гълъбите“ ¹⁵ .

Понякога, когато сърцата ни са най-съкрушени и каещи се, сме най-готови да приемем утехата и напътствията на Светия Дух ¹⁶ . Както осъждането, така и прошката започват с осъзнаване на неправда. Осъждането често се съсредоточава върху миналото. Прошката гледа освобождаващо към бъдещето. „Понеже Бог не е пратил Сина на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него“ ¹⁷ .

Апостол Павел пита: „Кой ще ни отлъчи от Христовата любов?“. И отговаря: „Нито смърт, нито живот, … нито височина, нито дълбочина, … не може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ ¹⁸ . При все това има някой, който може да ни отделя от Бог и Исус Христос, и това сме ние, самите ние. Както казва Исайя: „Вашите грехове са скрили лицето Му от вас“ ¹⁹ .

Чрез божествена любов и божествен закон ние сме отговорни за своите избори и техните последствия. Но единителната жертва на Спасителя е „безпределна и вечна“ ²⁰ . Когато сме готови да се завърнем у дома, дори когато сме „още далеч“ ²¹ , Бог е готов да ни посрещне с огромно състрадание, като с радост ни предложи най-доброто, което има ²² .

Президент Дж. Рубен Кларк казва: „Вярвам, че Небесният Отец желае да спаси всяко едно от Своите чеда, … че в Своята справедливост и милост Той ще ни даде максималната награда за деянията ни, ще ни даде всичко, което може да ни даде, а от друга стана вярвам, че ще ни наложи минималното наказание, което може да наложи“ ²³ .

На кръста, дори изпълнената с милост молба на нашия Спасител до Неговия Отец не е безусловна: „Отче, прости им“, а по-скоро: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ ²⁴ . Нашият свободен избор и свобода имат значение, защото сме отговорни пред Бог и пред себе си за това, което сме, което знаем и правим. За щастие, можем да се уповаваме на съвършената справедливост и милост на Бог да отсъди съвършено за нашите намерения и действия.

Завършвам така, както започнах – със състраданието на Бог, докато всеки се връща у дома при Него и при другите.

Помните ли притчата на Исус Христос за човека, който имал двама синове? ²⁵ Единият напуснал дома си и пропилял наследството си. Когато се осъзнал, този син решил да се върне у дома. Другият син, считайки, че е спазвал заповедите „толкова години“, не желаел да посрещне брат си у дома ²⁶ .

Братя и сестри, бихте ли приели, че Исус ни моли да отворим сърцата и разбирането си, да сме по-състрадателни и смирени и да се виждаме и в двете роли?

Подобно на първия син или дъщеря, може да се отклоним, а по-късно да решим да се завърнем у дома. Бог чака, за да ни посрещне.

И подобно на другия син или дъщеря, Бог нежно ни моли да се радваме заедно, докато всеки един от нас се завърне при Него. Той ни кани нашите конгрегации, кворуми, класове и дейности да бъдат отворени, неподправени, безопасни, подобни на дом за всеки. С доброта, разбиране и взаимно уважение всеки от нас смирено търси Господ, моли се и приема благословиите на Неговото възстановено Евангелие за всички.

Всеки от нас има личен път в живота, но можем да се върнем при Бог, нашия Отец и Неговия Възлюбен Син чрез доверие в Бог, един в друг и в себе си ²⁷ . Исус ни кани: „Не бой се, само вярвай“ ²⁸ . Подобно на пророка Джозеф, нека непоколебимо се доверяваме на нашия Небесен Отец ²⁹ . Скъпи брат, скъпа сестра, скъпи приятелю, моля ви, потърсете отново вярата и доверието – чудото, което Той ви обещава днес. В святото и свещено име на Исус Христос, амин.